И пак ще има изпити за магистрати!

[Mar4elo]

Аа123, тези разсъждения звучат логично и въпреки това не ми се струва, че Ш-ов е "измамен" по смисъла на чл.206 НК. Според мен той е посредствен извършител и още по малко върши обсебване. Колеги, нека продължим с казуса.

[alegrina]

И аз не мисля, че е измама. Ей богу, не знам как да го квалифицирам. На пръв поглед си помислих, че е осъществен съставът на 216 от НК.
Посредствено извършителство има само когато деецът използува наказателно неотговорни лица, а Ш-ов не е такъв.

[alegrina]

да, прав сте ... нищо не му пречи да посредствен извършител...заблуден е ... Но как ще коментирате, че после се еразпоредил с вещ, която не е негова, предавайки я на вторични суровини.

[mameto]

Посредствено извършителство има и когато деецът действа при грешка,ако се изключва умисъла,а за измама не може да се говори,защото няма насрещно мотивирано лице,което извършва акт на имуществено разпореждане

[Mar4elo]

ДОЗНАТЕЛИТЕ НЯМА ЛИ ДА КАЖАТ ТЕЖКАТА СИ ДУМА ПО КАЗУСА?

[mameto]

Мисля си все пак,че може и кражба да е,защото Драгоева свои павилиона,мести го,т.е разпорежда се с него като собственик чрез Шаламанов,така ми се вижда по логично.

[Mar4elo]

Това ми беше идеята. Да помислим по-нататък за Ш-ов и даването на павилиона за вторични суровини. Да, може би върши обсебване, но погрешно считайки, че вещта е на Д-ва, общината или ничия.Деянието му няма да е съставомерно.
обсебване
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

Аntoniaaatanasova БЛАГОДАРЯ ЗА КАЗУСА,но няма ли да се включиш в дискусията?

[cobra_2]

Колеги, а какво ще кажете за чл. 323 НК? "Който не по установения от закона ред осъществи едно свое действително или предполагаемо право ..."
За кражба - налице е отнемане, но субективното намеерние да "присвои" вещта???
За измама - кой в края на краищата е пострадалия - собственика на павильона или собственика на автомобила.

[teruy]

Не смятам че деянието би следвало да се квалифицира като измама, а като самоуправство, извършено в условията на посредствено извършителство и в реална съвкупност с унищожаване на чужда вещ, а пък деянието на мъжа също би следвало да се определи като самоуправство.

[RinTimTim]

1. Драгоева - чл. 195 ал 1 т. 3 и т. 4 предл. 1 вр. с чл. 194 НК. Счупването на катинара и махането на веригата е преодоляване на преграда, здраво направена за защитата на павилиона от именно такова посегателство като някой да го вдигне и да си го отнесе. Като посредствен извършител Драгоева използва МПС, за да прекъсне чуждата фактическа власт върху павилиона и да установи своя. Чрез фактическия извършител на деянието Шаламанов Драгоева установява владение върху павилиона, макар и той да се намира на улицата пред дома на Шаламанов. Посредственото извършителство представлява мотивиране на едно наказателнонеотговорно или макар наказателноотговорно, действащо без умисъл за съответното престъпление лице (както в конкретния случай) да извърши изпълнителното деяние на дадено умишлено престъпление. Това, че Драгоева лично не упражнява фактическа власт върху павилиона на по-късен етап няма никакво значение, тъй като изпълнителното деяние на кражбата - отнемането - се изразява в преустановяване на чуждата фактическа власт и установяване на своя, т.е. точно това, което е направил Шаламанов. Той е фактически извършител на цялото отнемане, той го е започнал и довършил, а Драгоева - посредствен и фактически в частта с разрушаването на преградата, началото на изпълнителното деяние. Присвоително намерение има у Драгоева, защото тя желае след деянието да се разпорежда с павилиона като свой. Не е нужно да има за цел да ходи да му бърше прах, да го боядиса или му сложи панделки, достатъчно е да иска той да си стои някъде си. Крайната й цел (да увреди конкуренцията) се постига чрез това фактическо разпореждане с предмета на престъплението (зарязвам го нейде). Присвоително намерение може да има например и когато деецът цели с отнемането да принуди пострадалия да изпълни свое задължение. не е задължително присвоителното намерение да се изразява единствено в желание да се ползва предмета като свой по предназначение.


2. Шаламанов - по кражбата - фактически извършител на квалифицирана кражба от Драгоева при условията на посредствено извършителство, не носи НО. По предаването на павилиона за вторични суровини - би могло евентуално да се мисли за обсебване. Шаламанов осъществява акт на имуществено разпореждане с чужда движима вещ. Макар погрешно да я счита на Драгоева, а тя е на Станоева, това е класически случай на неизвинителна фактическа грешка, тъй като не е важно деецът да има представи чия точно е вещта, а да има представи, че е чужда и тя действително да е такава. Въпросът е обаче доколко това разпореждане осъществява състава на обсебването, защото за да има обсебване разпореждането трябва да е станало вследствие на една промяна в първоначалното намерение на дееца, който държи една вещ за другиго и тази промяна да е в противоречие с правното основание, на което деецът упражнява фактическа власт върху вещта. В случая между Драгоева и Шаламанов не е уговаряно нищо. Той я е търсил, за да се разберат за въпросното правно основание, на което той да й държи павилиона или да се разпореди с него по някакъв начин и съответно да си му даде парите за превоза. Тя се е укривала. Накрая на него му писнало и действително се разпоредил с павилиона, но поне според мене това разпореждане в случая не е престъпно. Ще ми е интересно да прочета и други мнения.

3. Не. Камионът, с който е превозен павилиона, би подлежал на отнемане, ако беше на Драгоева.

4. Най-добре от прокурора с постановление за образуване, чл. 212 ал 1 НПК.

5. Не. Самото изземване ще има значение доколкото полицейският служител ще предаде павилиона на дознателя или прокурора, който на свой ред ще го "изземе" с протокол за доброволно предаване и така ще се приобщи към доказателствения материал по делото.

6. Търговецът ще си претендира имуществени вреди за времето, през което не се е ползвал от павилиона си. Явно самия павилион ще му го върнат. Шаламанов не може да претендира загубите си от превозването на павилиона в същия процес, тъй като не е претърпял вреди от кражбата, предмет на разглеждане по делото.

[dozn03]

Съгласна съм с горното, само искам да помоля този, който даде казуса, да провери дали няма грешка в датите, защото са дадени една и съща дата - 19.05.2006 г. и за дата на преместването на павильона, и за дата на предаването му за вторични суровини от Ш-ов, а е казано, че в този период той многократно я е търсил, което предполага да има известно време. Аз лично подозирам, че първата дата - на преместването - е на 19.04.2006 г. Тогава е действал стария НПК и при неотложност производството се започваше с първото действие по разследването от действията, изброени в чл. 191, ал. 1 НПК/стар/, а не само с оглед, както е най-разпространеното тълкуване на чл. 212, ал. 2 НПК /действащ/. Тук може да се обсъжда доколко "изземването", направено от полицая, е такова действие, защото тогава доста от служителите на МВР имаха дознателски функции съгласно Заповед на министъра...Въпреки че явно това изземване не е направено по изискванията на НПК /няма поемни лица/. А може и да е протокол за доброволно предаване, с който управителят е предал павильона на служителя. Това също не е действие по разследването, защото не е изброено като способ за събиране на доказателства, но чрез разпита на предаващия, се приобщава към доказателствения материал. Тук възниква въпроса доколко този разпит е неотложен. Друг възможен вариант е още при сигнала, даден от Станоева, същата да е разпитана като свидетел и с това да е започнало производство /ако се приеме, че е при стария НПК/. В крайна сметка изземването /по какъвто и да е начин/ е неотложно, защото има опасност павильона да бъде унищожен.
По отношение на това, дали Ш-ов е извършил обсебване - липсват данни от фактическата обстновка да има каквато и да уговорка за пазене, но определено я владее - предоставена му е от Драгоева, която той счита за собственик. Така, че считам, че може да се квалифицира като обсебване. Това, че не е могъл да се свърже с Драгоева или че тя не му е платила уговореното възнаграждение не му позволява да се разпорежда с вещта като със своя - има друг ред за това. Не считам, че става въпрос за самоуправство, защото там става въпрос за действително или предполагаемо право - такова в случая по отношение на павильона няма как да има.
С другите отговори съм напълна съгласна.

[dozn03]

кликнах два пъти, извинявайте

[antoniaaatanasova]

Според мен колеги първото нещо което имаме, като правоотношение в казуса е това между Драгоева и Шаламанов, което по своята същност е спедиционен договор, а Деецът по чл. 209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях и може да се приеме, че сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама,каквато е и трайната практиката ВС и ВКС в тази насока, какъвто имаме в случая а целта на Драгоева е очевидна - позитивна полза за нейната търговска дейност поради което е извършила и определените инкриминирано деяние поради което от обективна и субективна страна Драгоева е осъществила състава на чл.209 ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК от обективна е възбудила и поддържала в заблуждение Шаламанов относно съществуващото между тях правоотношение заблуждаване чрез формиране или затвърдяване на неверни представи за гражданско релевантни обстоятелства в следствие на което е предприето имуществено разпореждане в следствие на което се стига до имотна вреда, което пък от своя страна е изпълнително деяние на отнемане на чужда движима вещ, но нямаме основната цел противозаконно да я свои защото за него е законно въз основа на договор поради което не можем да приемем хипотезата на чл.194 НК от субективна страна при пряк умисъл, чрез въвеждане в заблуждение основната с цел да набави за себе си имотна облага - да увеличи актива си, чрез премахване на пречки които намаляват нейната печалба, не е необходимо това да е осъществено реално и обективно постигнато, а основното е да е настъпила имотна вреда, а тя обективно съществува с отнемането на павилиона това е престъпния резултат. А относно счупването на катинара и изхвърлянето му заедно с веригата се осъществява състава на чл.216 НК унищожаване и повреждане но с оглед разпоредбата на чл.9 ал.2 формално осъществява състава но поради малозначителност не е общественоопасно.
А относно Шаламанов той е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.206 ал.5 във връзка с ал.1 във връз с чл.20 ал.2 от НК поради противозаконното въпреки наличието на договор правнорелевантна връзка то не е правно основание за разпореждане присвояване - разпореждането с павилиона чрез предаването му на вторични чиято стойност е 180 което е маловажно, поверени му да пази- Драгоева го помолила да закара пред дома си с което му е вменила задължението и да го пази,от субективна при пряк умисъл- в съзнанието на Шаламанов павилиона е собственост на Драгоева и от нея той протвоправното го присвоява, отнема за да изпълни нейно правно задължение на гражданския закон казва че в такива случаи се търси защита по съдебен ред а вещта се оставя на съхранение до разрешаване на спора, но не се разпорежда с нея като своя.Тук изключвам хипотезата на самоуправотвото защото нямаме към този момент оспорване на свое или чуждо право тъй като Драгоева не се е поинтересувала въпреки многократното издирване от Шаламанов и даже се и укривала.

[antoniaaatanasova]

А ето и един гражданскоправен
Казус
Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части. В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец. Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.
1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.

[RinTimTim]

Антония, за да има измама, осъществяващият акт на имуществено разпореждане трябва да има фактическа или разпоредителна власт върху това, с което се разпорежда. В това е същността на това престъпление - лъжеш някого, който има власт върху нещо, да се разпореди с него по определен вредоносен за него или друг субект начин. В случая не може да става въпрос за никаква измама, тъй като Шаламанов просто е използван като оръдие да прекъсне чужда фактическа власт и да установи своя. Ако павилионът беше оставен от правоимащия във владение на Шаламанов и той беше измамен от друг да се разпореди с него по определен начин, тогава можеше да става въпрос за измама.

[antoniaaatanasova]

На посредника му е осигурена фактическа власт върху веща от субекта на измамата като посредника е посредствен необходим задължителне - извършител, тука е важна субективната увереност, че извършва правнорелевантни действия за които той е въведен в заблуждение да извърши ,създаване на неверни представи в адресата на измамата от субекта който цели набавяне на имотна облага и които по своята същност се явяват противозаконно отнемане на чужда движима вещ, но субективната увереност на дееца е че извършва правнорелевантни действия и тука липсва субектвния елемент на своенето за да се осъществи състава на кражбата.

[dozn03]

Напротив, Антония
РимТимТим много добре е описал намерението за присвояване. В никакъв случай не става въпрос за измама. При измамата трябва чрез въвеждането /или поддържането/ в заблуждение собственика или правоимащият да бъде убеден /измамен/ доброволно да се разпореди със своя вещ или право, като от това разпореждане да настъпи за него /или другиго/ имотна вреда. Действията на извършителя трябва да са мотивирани от получаване на имотна облага, която обикновено/макар не винаги/ съответсва на вредата. В случая собственика на павильона не знае какво се случва с него, така че не виждам как той ще е измамен /няма акт на разпореждане от негова страна/. В същото време Ш-ов хем е посредствен извършител, хем говориш, че той е въведен в заблуждение /това се отнася за пострадалия в състава на измамата/, хем и виждам в квалификацията чл. 20, ал. 2 НК - съизвършител. Тези три характеристики взаимно се изключват.
А те помолих да провериш за датите, според мен това има значение от процесуално естество за решаването на казуса.
Благодаря предварително, ако уточниш тази подробност.

[antoniaaatanasova]

Колега не сте чели внимателно измаменият е Шаламанов чл.209 е който възбуди или поддържа заблуждение У НЯКОГО, Драгоева въвежда в заблуждение Шаламанов, а не само собственика или правоимащия може да бъде въведен в заблуждение, а всяко трето лице, с което да се причини нему или ДРУГИМУ имотна вреда.

[aa123]

Антония-споделям изцяло твоето мнение.Какво ще кажеш за гражданскоправният казус

[dozn03]

Имате право на различно мнение, лошото е само, че няма начин да се установи кой е правилния начин за разрешаването на казуса. Според мен с РимТимТим сме изложили доста обосновано и подробно решение, но като никой друг не взима отношение - няма как да се стигне до обективната истина.

Само ще помоля за трети път /последен/ да погледнете, ако е възможно в условието, което имате дали наистина са посочени едни и същи дати или първата е както аз предполагам - 19.04.2006 г.