- Дата и час: 19 Дек 2024, 21:30 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за административни съдии
|
|
...."като в чл. 131 АПК е предвидена възможност със закон да се предвиди обжалване на административните актове само пред една съдебна инстанция. "
Освен чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, в кои други закони, е уредена възможност за обжалване само пред една съдебна инст.???
Освен чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, в кои други закони, е уредена възможност за обжалване само пред една съдебна инст.???
- a_ni
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 20 Авг 2006, 14:35
Касиди, също като Едит мисля, че дори ако административния акт е издаден или отказан да се издаде, или ако има извършено действие или наличие на бездействие след 12.07.2006г., за тяхното оспорване и атакуване пред съда до 01.03.2007г. ще се прилага ЗАП и ЗВАС.
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
Колеги, нали по ЗАП оттегляне на оспорения адм.акт не е възможно да се извърши от адм. орган в хода на оспорването му пред съда, а само при условията на чл.26 от ЗАП. Такава възможност е предвидена вече по АПК, но ми прави впечатление различията при оттегляне на акта пред първата инстанция и пред касационната инстанция. И в двете производства оттегляне на АА се допуска след съгласието на останалите ответници, но при оттегляне пред първа инстанция след първото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия - такъв изричен текст за касационото пр-во липсва/следователно тук за оттегляне на АА след 1-то по делото заседание не е необходимо съгласието на оспорващия/.
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
мнение
Здравейте, колеги,
Чета от няколко дена форума и искрено ви се възхищавам. Всички сте много добре подготвени и ще успеете на конкурса.
Имаше въпрос кои закони ще засяга изпитът. Считам, че казусът със сигурност няма да касае гл. ІІІ от АПК, но устния изпит би могъл да го обхваща, защото ще правораздавате именно по него.
Чета от няколко дена форума и искрено ви се възхищавам. Всички сте много добре подготвени и ще успеете на конкурса.
Имаше въпрос кои закони ще засяга изпитът. Считам, че казусът със сигурност няма да касае гл. ІІІ от АПК, но устния изпит би могъл да го обхваща, защото ще правораздавате именно по него.
- t.yosifova
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 20 Сеп 2006, 16:58
Оттеглянето на Адм. акт по чл. 156 АПК и оттгеляне на жалбата в касационното производство по чл. 214 АПК са различни неща - оттегляне на жалбата на АО не е еднозначно с оттегляне на АА. В касационното производство не е необходимо съгласието на другата страна, защото това действие е в неин интерес. Аналогията е с чл. 119 от ГПК за оттегляне на ИМ и чл. 203 от ГПК.
Аз обаче имам друг въпрос:С какъв акт АО ще оттегли АА? Само с писмено или устно волеизявление пред съда не мисла, че е възможно. Тогава с нова заповед? Какъв би бил диспозитива й? Някой виждал ли е в практиката да се прави такова нещо?
Аз обаче имам друг въпрос:С какъв акт АО ще оттегли АА? Само с писмено или устно волеизявление пред съда не мисла, че е възможно. Тогава с нова заповед? Какъв би бил диспозитива й? Някой виждал ли е в практиката да се прави такова нещо?
- t.yosifova
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 20 Сеп 2006, 16:58
Поздравления -вече като че ли колегите от форума са готови за изпит.
Да, до 01.03.07г. съдебните производства ще се движат по реда на АПК и ЗВАС.
Във връзка с начина на оттегляне на Адм.акт от органа,който го е издал,след като АПК и другите процесуални закони мълчат,субсидиарно ще се приложи ГПК-писмена молба от органа за оттеглянето на адм.акт.
Приятно четене!
Да, до 01.03.07г. съдебните производства ще се движат по реда на АПК и ЗВАС.
Във връзка с начина на оттегляне на Адм.акт от органа,който го е издал,след като АПК и другите процесуални закони мълчат,субсидиарно ще се приложи ГПК-писмена молба от органа за оттеглянето на адм.акт.
Приятно четене!
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Здравейте, колеги
Надявам се, че вече препрочитате въпросите
По отношение на горния въпрос. Смятам, че при всички случаи правото на отзив се упражнява с нов адм. акт, с който или се отменя оспорения или се издава акт с обратно съдържание. Всъщност според Коментара оттегляне и отмяна са идентични по съдържание и краен резултат действия. Аз също съм съгласен с тази постановка. А и не мога да си представя друг начин на "оттегляне", което да десезира съда.
Надявам се, че вече препрочитате въпросите
По отношение на горния въпрос. Смятам, че при всички случаи правото на отзив се упражнява с нов адм. акт, с който или се отменя оспорения или се издава акт с обратно съдържание. Всъщност според Коментара оттегляне и отмяна са идентични по съдържание и краен резултат действия. Аз също съм съгласен с тази постановка. А и не мога да си представя друг начин на "оттегляне", което да десезира съда.
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Колеги може ли паралелно с горния въпрос да коментираме и още един. В Коментара пише, че при прекратяване на производството поради недопустимост акта на прекратяване по чл. 160 подлежи на обжалване. Лично аз се изумих, когато прочетох, че лицата, привлечени служебно като помагачи на жалбоподателя нямали право да обжалват това определение. Не мога да разбера защо?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
според мен става със заповед за която органа издал я със съпроводително писмо уведомява съдът.както областният след като спре със заповед решение на ОС, което е незаконосъобразно сезира съдът с писмо.
- loyer
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 09 Авг 2006, 16:20
Добро утро колеги ! Кажете според вас, ако служител в държавно предприятие поиска да закупи ведомствено жилище, собственост на предприятието и ръководителят на предприятието му откаже, този акт представлява ли адм. акт или не ?
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
kemas написа:Добро утро колеги ! Кажете според вас, ако служител в държавно предприятие поиска да закупи ведомствено жилище, собственост на предприятието и ръководителят на предприятието му откаже, този акт представлява ли адм. акт или не ?
Не
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
maradi написа:Колеги може ли паралелно с горния въпрос да коментираме и още един. В Коментара пише, че при прекратяване на производството поради недопустимост акта на прекратяване по чл. 160 подлежи на обжалване. Лично аз се изумих, когато прочетох, че лицата, привлечени служебно като помагачи на жалбоподателя нямали право да обжалват това определение. Не мога да разбера защо?
Това е, комай постоянна, практика на ВАС, макар че влиза в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ВАС, в което приемат, че всички заинтересовани лица а необходими другари и ако не участват в съдебното административно производство, притежават правната възможност да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение по извънредните способи за отмяна. А когато са "лишени" от правото на жалба и крайният съдебен акт, който ги обвързва, влезе в сила - какво е това - неучастие в производството. Ако някой съдия от ВАС чете дискусията, в което не се съмнявам въобще, би ми възразил с формални доводи, но това си е чисто и просто накърняване правото на участие на заинтересованото лице в производството. А това е лишаването му от най-пълното му на жалба.
- oho_boho
- Потребител
- Мнения: 477
- Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00
Добро утро!
Маради прав си ,просто не бях обърнала внимание за какво оттегляне на става дума и на каква фаза.
Кемас по този въпрос има съдебна практика- заповедта за продажба на ведомствено жилище е част от сложен фактически състав-заповед/волеизявление на адм.орган,с което дава съгласие за продажба или отказ/,договор за покупко-продажба въз основа на заповедта.Касае се за гражданскоправни отношения между държавата и гражданите/служители/.След като заповедта за продажбата не е индивидуален адм.акт,то и заповедта за отказ/даже не се издава такава,може да е някакакво писмо,с което се отказва или мълчалив отказ,който не попада в администравните актове.
Защо е така?- за да се продаде ведомствено жилище има ред изиквания за картотекиране,комисии,да не притежаваш жилище и т.н.
Ако в това ведомство има десет картотекирани служители с еднаква група нуждаещи се административния орган на кого ще продаде ако не стигат жилища.Тук е мястото да си отговорим дали адм.орган действа при оперативна самостоятелност или обвързана компетентност като адм.орган или действа в качеството си субект на гражданскоправно отношение при сключване на продажба или не.
Но практиката е ,че отказа не е административен акт.
Маради прав си ,просто не бях обърнала внимание за какво оттегляне на става дума и на каква фаза.
Кемас по този въпрос има съдебна практика- заповедта за продажба на ведомствено жилище е част от сложен фактически състав-заповед/волеизявление на адм.орган,с което дава съгласие за продажба или отказ/,договор за покупко-продажба въз основа на заповедта.Касае се за гражданскоправни отношения между държавата и гражданите/служители/.След като заповедта за продажбата не е индивидуален адм.акт,то и заповедта за отказ/даже не се издава такава,може да е някакакво писмо,с което се отказва или мълчалив отказ,който не попада в администравните актове.
Защо е така?- за да се продаде ведомствено жилище има ред изиквания за картотекиране,комисии,да не притежаваш жилище и т.н.
Ако в това ведомство има десет картотекирани служители с еднаква група нуждаещи се административния орган на кого ще продаде ако не стигат жилища.Тук е мястото да си отговорим дали адм.орган действа при оперативна самостоятелност или обвързана компетентност като адм.орган или действа в качеството си субект на гражданскоправно отношение при сключване на продажба или не.
Но практиката е ,че отказа не е административен акт.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Здравейте, колеги! Кои закони ще си носите на изпита?
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9756 ОТ 17.12.2001 Г. ПО АДМ. Д. № 8750/2001 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Чл. 44 ЗДС
Чл. 2 ЗАП
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на десети декември две хиляди и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА КОЦЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПЕНКА ИВАНОВА по адм. дело № 8750/2001.
Съдебното производство по чл. 213 от ГПК е образувано по подадена частна жалба от СТОЯН ПЕТРОВ НИКОЛОВ от гр. София, срещу определение № 5463/10.07.2001 г., постановено по адм. д. № 6720/2000 г.
по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на закона, по изложени подробни съображения в жалбата и моли съдебния акт да се отмени и делото да се върне за разглеждане по същество на административноправния спор между страните.
Върховният административен съд, петчленен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение съдът в производство по чл. 5, т. 1 ЗВАС, образувано по жалба срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София по преписка вх. № РД-08-00-243/25.10.1996 г. е приел, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Преценявайки допустимостта на жалбата с оглед предмета на жалбата, съдът е приел, че административният отказ да се приеме предложение за закупуване на имот /гараж/ частна държавна собственост не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС.
Постановеното определение е правилно и съдът не е допуснал нарушение за приложимия закон ЗДС. От приложените в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е направил искане за закупуване на гараж, находящ се на бул. "Дундуков" 62 гр. София, ведомствен на "Хидрострой" София ЕООД, по което искане областният управител не се е произнесъл положително с постановяване на административна заповед.
Предмет на жалбата е отказ на административен орган, който съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДС извършва продажбата на недвижимите имоти частна държавна собственост със заповед, въз основа на която заповед се сключва договор за продажба от областния управител.
Законосъобразно съдът е приел, че заповедите да се извърши продажба на имот държавна собственост или отказите да се издаде тази заповед не са индивидуални административни заповеди по определението на чл. 2 ЗАП и не е предвиден ред за обжалване на тези заповеди в специалния приложим закон ЗДС.
Административният орган извършва продажба на недвижим имот със заповед и последващ договор, но разпореждането с имоти държавна собственост на основание чл. 44 ЗДС не е властнически акт на административен орган, а съгласие или отказ за продажба, както законосъобразно е приел и въззивният съд. Отказът за продажба е преценка или свободно усмотрение на административния орган дали да действа или да се въздържи от действие като не приеме предложение за продажба, както правилно е приел съдът.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд, 5-чл. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5463/10.07.2001 г., постановено по адм. д. № 6720/2000 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9756 ОТ 17.12.2001 Г. ПО АДМ. Д. № 8750/2001 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Чл. 44 ЗДС
Чл. 2 ЗАП
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на десети декември две хиляди и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА КОЦЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПЕНКА ИВАНОВА по адм. дело № 8750/2001.
Съдебното производство по чл. 213 от ГПК е образувано по подадена частна жалба от СТОЯН ПЕТРОВ НИКОЛОВ от гр. София, срещу определение № 5463/10.07.2001 г., постановено по адм. д. № 6720/2000 г.
по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на закона, по изложени подробни съображения в жалбата и моли съдебния акт да се отмени и делото да се върне за разглеждане по същество на административноправния спор между страните.
Върховният административен съд, петчленен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение съдът в производство по чл. 5, т. 1 ЗВАС, образувано по жалба срещу мълчаливия отказ на областния управител на област София по преписка вх. № РД-08-00-243/25.10.1996 г. е приел, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Преценявайки допустимостта на жалбата с оглед предмета на жалбата, съдът е приел, че административният отказ да се приеме предложение за закупуване на имот /гараж/ частна държавна собственост не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС.
Постановеното определение е правилно и съдът не е допуснал нарушение за приложимия закон ЗДС. От приложените в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е направил искане за закупуване на гараж, находящ се на бул. "Дундуков" 62 гр. София, ведомствен на "Хидрострой" София ЕООД, по което искане областният управител не се е произнесъл положително с постановяване на административна заповед.
Предмет на жалбата е отказ на административен орган, който съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДС извършва продажбата на недвижимите имоти частна държавна собственост със заповед, въз основа на която заповед се сключва договор за продажба от областния управител.
Законосъобразно съдът е приел, че заповедите да се извърши продажба на имот държавна собственост или отказите да се издаде тази заповед не са индивидуални административни заповеди по определението на чл. 2 ЗАП и не е предвиден ред за обжалване на тези заповеди в специалния приложим закон ЗДС.
Административният орган извършва продажба на недвижим имот със заповед и последващ договор, но разпореждането с имоти държавна собственост на основание чл. 44 ЗДС не е властнически акт на административен орган, а съгласие или отказ за продажба, както законосъобразно е приел и въззивният съд. Отказът за продажба е преценка или свободно усмотрение на административния орган дали да действа или да се въздържи от действие като не приеме предложение за продажба, както правилно е приел съдът.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд, 5-чл. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5463/10.07.2001 г., постановено по адм. д. № 6720/2000 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
- a_ni
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 20 Авг 2006, 14:35
Горното , като подкрепа на всички мнения изказани от колегите относно характера на отказа за продажба на имот частна държавна собственост!
- a_ni
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 20 Авг 2006, 14:35
Отново и отново не мога да се съглася с тази практика на ВАС, но това е "нашият" съд, както се изразяват съдии от ВАС, искайки да се дистанцират от ВКС. С такава практика наистина се "еманципират.
Тази заповед е ИАА, но тя може да не подлежи на обжалване само ако с нея се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта - чл. 3, т. 4 ЗАП. Но въпеки всичко тя си е ИАА. И затова разпореждането с имоти ЧДС се извършва след проявлението на смесен фактически състав с гражданско правни последици. И заповедта не е част от волеизявлението, т. е . тя не е част от сделката по определението на Йеринг, а е предпоставка за действителността на тази сделка. И този транслативен договор ще породи правните последици, към които са насочени волеизявленията на частноправните страни (държавата, изразяваща своята правновалидна воля чрез ОУ, и съответния купувач), само ако тази заповед е законосъобразна, т. е. ако отговаря на изискванията, уредени в чл. 41, ал. 3 ЗАП. А и задавате ли си въпроса защо законодателят е предвидил да се издава заповед, а не единствено този орган да формира волята на държавата при самото сключване на договора? Така че нещата не са безсъмнени, каквото впечатление създава практиката на ВАС, на пръв поглед. Всеки граждански съд е длъжен да упражнява косвен съдебен контрол на ИАА и ако установи, че заповедта на ОУ е нищожна, е длъжен да приеме в мотивит си това обстоятелство и да обяви частноправния акт за нищожен. Някои считат, че съдът не следва да зачита действието на ИАА и при неговата унищожаемост, но това е друга тема.
Тази заповед е ИАА, но тя може да не подлежи на обжалване само ако с нея се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта - чл. 3, т. 4 ЗАП. Но въпеки всичко тя си е ИАА. И затова разпореждането с имоти ЧДС се извършва след проявлението на смесен фактически състав с гражданско правни последици. И заповедта не е част от волеизявлението, т. е . тя не е част от сделката по определението на Йеринг, а е предпоставка за действителността на тази сделка. И този транслативен договор ще породи правните последици, към които са насочени волеизявленията на частноправните страни (държавата, изразяваща своята правновалидна воля чрез ОУ, и съответния купувач), само ако тази заповед е законосъобразна, т. е. ако отговаря на изискванията, уредени в чл. 41, ал. 3 ЗАП. А и задавате ли си въпроса защо законодателят е предвидил да се издава заповед, а не единствено този орган да формира волята на държавата при самото сключване на договора? Така че нещата не са безсъмнени, каквото впечатление създава практиката на ВАС, на пръв поглед. Всеки граждански съд е длъжен да упражнява косвен съдебен контрол на ИАА и ако установи, че заповедта на ОУ е нищожна, е длъжен да приеме в мотивит си това обстоятелство и да обяви частноправния акт за нищожен. Някои считат, че съдът не следва да зачита действието на ИАА и при неговата унищожаемост, но това е друга тема.
- oho_boho
- Потребител
- Мнения: 477
- Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00
Трябва да си признаем, че въпреки "обилната" практика на ВАС , мнението на Охо Бохо не е лишено от логика и основание. Съвсем наскоро при действието на стария Закон за обществените поръчки ВАС охотна приемаше,че решенията на възложителите, с които се определя спечелилия процедурата СА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ и ги преценяваше по същество. Но между тия решения, издавани на основата на процедура по търг или конкурс и заповедите на ОУ, който също се издават след провеждане на процедура по търг няма никаква съдържателна разлика. Нали така драги колеги? Да !
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта