forum.lex.bg

Здравейте!
Имам следните въпроси, на които се надявам да получа отговори.
В процес на напускане на работа съм. Реших да не спазя предизвестието от два месеца, което е по договор. Според Кодекса на труда, дължа обезщетение на работодателя си в размер на две месечни заплати.

Първият ми въпрос е: Какъв документ би трябвало да ми издадат, за да съм сигурна, че не са взели повече пари от предвидените в закона?

Вторият ми въпрос е: /хващам се като удавник за сламка / Възможно ли е да отпадне плащането ми на това обезщетение, ако междувременно работодателят си намери служител за моето място в рамките на тези два месеца, през които трябваше да отработя предизвестието си?

П.П. Работя в училище. Напускам, защото кандидатствах в друго училище, приеха ме и отново продължавам да работя като учител.

П.П.П. Искам да отбележа нещо съществено по първия си въпрос, че в заявлението си за напускане ме принудиха да уточня, че доброволно се съгласявам да удържат от заплатите ми това обезщетение.

Аз лично не съм чувал да се издава документ, когато се удържа, освен може би ако го отразяват по някакъв начин във фишовете за заплати, но за това не съм запознат. Според мен лично отразяването на факта на удържането в друг документ - било то заповед или в самото предизвестие, би трябвало да послужи като доказателство. За да сте сигурна, че няма да Ви удържат повече от необходимото, ще трябва и Вие да следите какво ще Ви преведат, може да изисква повече усилия, но е най-добрият начин да се усети, когато има нещо нередно, защото все пак, както казват колеги, "правото е за бдящия, не за спящия".
За втория въпрос и на мен ми е интересно. Не съм запознат със съдебната практика и като че ли това може да не е повдигано като питанка. Теоретично целта на обезщетението се съдържа и в семантиката на самата дума - да обезщети вредите, значи трябва да са настъпили такива. Хипотетично, ако работодателят си намери друг служител на мястото на напускащия, той не би следвало да търпи вреди от липса на труд, но не се знае какви други, да кажем "житейски" загуби може да търпи - новият служител може да има по-малко опит, може да му трябва време да навлезе в материята, да изгради доверие сред колектива и тем подобни. Така че има вероятност да се защити тезата за недължимост на обезщетение за неспазено предизвестие, но това е само на теория, практиката може би ще е по-скоро на мнение, че обезщетение винаги се дължи, защото законът е предвидил възможност за обезщетяване на вредите, без необходимост същите да бъдат доказвани по някакъв начин (щом е предвиден конкретен размер на обезщетението, значи за работодателя не е необходимо да се мъчи да доказва какви са му реални загубите). Бих потърсил съдебна практика, но нямам достъп до информационни системи, тъй като са почивни дни.

bvoykov написа:Аз лично не съм чувал да се издава документ, когато се удържа, освен може би ако го отразяват по някакъв начин във фишовете за заплати, но за това не съм запознат.

Много странно и противоречащо си твърдение. Точно във „фишовете за заплати“ (извлечение от ведомостта за заплати) се съдържа информацията за начисленията и удръжките.

bvoykov написа:... трябва и Вие да следите какво ще Ви преведат.

Чисто технически - няма да има превод, а известие за дължима сума.
Питащият е казал

mira_55 написа:В процес на напускане на работа съм. Реших да не спазя предизвестието от два месеца, което е по договор. Според Кодекса на труда, дължа обезщетение на работодателя си в размер на две месечни заплати.

Ако приемем, че работодателя изплаша редово трудовите възнаграждения - то напускащия работник/служител ще има да получава максимум една заплата. А дължи две!!!

bvoykov написа:За втория въпрос и на мен ми е интересно. Не съм запознат със съдебната практика и като че ли това може да не е повдигано като питанка. Теоретично целта на обезщетението се съдържа и в семантиката на самата дума - да обезщети вредите, значи трябва да са настъпили такива. Хипотетично, ако работодателят си намери друг служител на мястото на напускащия, той не би следвало да търпи вреди от липса на труд, но ...

Няма място за увъртане! Има си договор, трудов договор. А според общия принцип

Чл. 20а. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Отделен въпрос ще е, ако страните се договорят - напускащия да осигури свой заместник.

По първия въпрос - няма какво да Ви взимат, Вие трябва да дадете. Това е така, защото имате трудов договор. По него - трябва да Ви се плаща заплата. При неспазено предизвестие не е допустимо да се прихваща без Ваше съгласие. Тоест - те са длъжни да Ви платят трудовото възнаграждение, пък Вие сте длъжни да им платите неспазеното предизвесите. Документ ? Документът за дължимата от Вас сума е заповед на работодателя, която той е редно да Ви връчи срещу подпис. Вие или ще я обжалвате, или ще я платите. Документ за плащането ? Ами, разписка, банков превод... зависи как платите. Мисля, че срокът за плащане от Ваша страна е едномесечен от получаване на заповедта. Не съм сигурен. Проверете в кодекса на труда.

По втория въпрос - Не знам какво означава "да отпадне". Предполагам, че означава "да не се дължи" или "да не го заплащам". Сумата се дължи на основание на закона, а нейният размер зависи от договора -тоест от уговореното предизвестие и от това каква част от същото не сте спазили. Работодателят може едностранно да Ви опрости задължението или да не предприеме действия по принудителното му събиране. . Доколкото обаче работодателят Ви работи с публични средства /ако не е частно училище, разбира се/, аз не бих се надявал на опрощение. Ако нямате възможност да платите веднага, тогава няма пречка да се споразумеете с директора да разсрочите плащането, като така ще избегнете лихва (да, има законна лихва за забава).

Не споделям разсъжденията на колеги, доколкото лицата са в трудово правоотношение и приложение намира КТ. Намирането на Ваш заместник няма да рефлектира на задълженията Ви - тоест недейте да очаквате, че допълнителните действия на работодателя, отделените от него време и енергия да намери заместник, магически ще направят задължитението "да отпадне". Няма. Законът е категоричен - не спазваш предизвестието, плащаш и е без значение кой, кога и дали ще заеме мястото. Това е ясно от момента на подписване на трудовия договор. Тази неблагоприятна правна последица е лесно предвидима и е редно да се очаква нейното настъпване.

Поставете се в обувките на другата страна. Работодателят прекратява трудовия договор на работник - плаща обезщетение. Ако първият намери друга работа на втория ? ... Еми, пак ще плаща. Сиреч, ако не е по взаимно съгласие - плаща се.

Това, че сте дала съгласие да Ви удържат сума противоречи на закона. Само по себе си нищо не значи. Ако Ви се удържи обаче сума, тогава реално настъпват незаконосъобразни за Вас последици, срещу които може да се борите.