forum.lex.bg

Здравейте, интересува ме какви са особеностите при принудителното изпълнение по ДОПК и по ГПК при юридическите лица, които са в открито производство по ликвидация, самото производство пречка ли е за изпълнението и ако не - къде да търся специални разпоредби. Предварително благодаря на отзовалите се!

ГПК е лидерът. Това е универсален нарьчник по уреждане на спорове. ДОПК дойде на мястото на ЗАП, това е бившият отменен тържествено Закон за административното производство, който си беше един спокоен, равномерен и хармоничен закон. Разбира се тьрговската динамика, която налага нещо друго (според мен е кабинетен продукт, привнесен като нова правна кръпка или изобщо ДОПК е монстер безсмислено е), но е факт и той е в зависимост на ГПК.

Дали да се спазват правилата на ГПК. Безусловно. Това е най хармоничният указател на как трябва да се изтръгне дьлжимото поведение от неизправния длъжник. Има предписания как да се подходи към конкретен длъжник.

Май е безсмислено това което казвам, но има приоритет на ГПК спрямо ДОПК.

Ликвидацията трябва да се проведе по начин сходен на ГПК.

Не, на основание чл. 191 ДОПК принудителното изпълнение по ДОПК има предимство пред това по ГПК. Всъщност няма пречка двете производства - по ГПК и ДОПК, да се движат паралелно, но на основание чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК Държавата винаги е присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ГПК, докато обратното не важи - в производството по ДОПК присъединени по право са само обезпечените взискатели - чл. 194 ДОПК.
Преди ДОПК никога не е бил ЗАП. До края на 2005 г. беше ДПК, а преди това - Закона за данъчното производство (ЗДП). ЗДП действаха по едно и също време, но паралелно.
Особеностите при изпълнение срещу дружеството в ликвидация се свеждат до защитата на кредиторите по чл. 272, ал. 1 - кредиторите трябва да предявят вземанията си пред ликвидатора в 6-месечен от поканата в ТРРЮЛНЦ /чл. 267 ТЗ/. Но дори и кредиторът да не си е предявил вземането, то не се погасява, а ликвидаторът е длъжен да вложи дължимата сума в банка на негово име - чл. 272, ал. 2 ТЗ. Ликвидаторът е длъжен да осъществява функциите си с грижата на добрия търговец /чл. 268, ал. 4 ТЗ/, в противен случай носи имуществена отговорност пред кредиторите. Това означава, че ако някой кредитор е пропуснал да уведоми ликвидатора, но той знае за това вземане или е могъл да узнае, ще носи отговорност пред този кредитор. Това няма как да важи за НАП, защото ликвидаторът е длъжен предварително да уведоми НАП за ликвидацията - чл. 268 ТЗ и чл. 77 ДОПК.
С приключване на ликвидацията дружеството се заличава от търговския регистър. Ако ликвидаторът незаконосъобразно е поискал заличаване на дружеството, кредиторите могат да предявят иск за обявяване на нищожност, недопустимост или несъществуване на вписването на заличаването на дружеството от ТРРЮЛНЦ - чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Ако този иск бъде уважен, дружеството ще "възкръсне" и производството по ликвидация се възобновява. Кредиторите могат или да се удовлетворят от имуществото, което е останало неразпределено, или да водят иск за вреди срещу ликвидатора.
При ликвидацията няма аналогична на чл. 739 ТЗ норма, която предвижда погасяване на задълженията на ликвидираното дружество при неговото заличаване от ТРРЮЛНЦ.
Съобщенията в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК се връчват на ликвидатора. Особеността тук е, че ликвидаторът може да е назначен, но да не е приел в дадения му срок с нотариално заверена декларация, че е съгласен да бъде назначен за ликвидатор. Т.е. докато ликвидаторът не приеме изрично, за него не възникват правомощия в производството по ликвидация и не могат да му се връчват съобщения.

kalahan2008 написа:Съобщенията в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК се връчват на ликвидатора. Особеността тук е, че ликвидаторът може да е назначен, но да не е приел в дадения му срок с нотариално заверена декларация, че е съгласен да бъде назначен за ликвидатор. Т.е. докато ликвидаторът не приеме изрично, за него не възникват правомощия в производството по ликвидация и не могат да му се връчват съобщения.

На кого следва да се връчват събщения, ако ликвидаторът е подал молба за "изменение на акта за назначение" - не иска да бъде ликвидатор?

С приключване на ликвидацията дружеството се заличава от търговския регистър. Ако ликвидаторът незаконосъобразно е поискал заличаване на дружеството, кредиторите могат да предявят иск за обявяване на нищожност, недопустимост или несъществуване на вписването на заличаването на дружеството от ТРРЮЛНЦ - чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Ако този иск бъде уважен, дружеството ще "възкръсне" и производството по ликвидация се възобновява. Кредиторите могат или да се удовлетворят от имуществото, което е останало неразпределено, или да водят иск за вреди срещу ликвидатора.

Какво правим със заличено дружество, от което е останало имущество? Имал съм два особени случая:
а) Дружество, заличено от съда по реда на чл.632, ал.1 и ал.4 от ТЗ (липса на имущество, което да покрие разноските по несъстоятелността и липса на лице, желаещо да предплати разноските) - ама се оказва, че си има ипотекиран недвижим имот (за който съдът би трябвало да знае, щото има за него данни в производството по несъст.)...
б) Дружество в ликвидация с отдавна изтекъл срок на ликвидацията, заличено в ТР, но се оказва, че има имот, за който може би ликвидаторът не е знаел?

Уредбата на производството по ликвидация по мое мнение е остаряла е вече не съответства на съвременните обществени отношения.
Има разлика между доброволна и принудителна ликвидация. В първия случай ликвидаторът се избира от съдружниците или акционерите и обикновено е бивш/и управител/и. Във втория случай ликвидаторът се назначава от ДЛР към ТРРЮЛНЦ. Това са хипотезите на прекратяване на дружеството след иск по чл. 155 ТЗ или чл. 517 ГПК или когато дружеството не се е пререгистрирало. Проблемите са във втория случай, защото държавата не поема възнаграждението на ликвидатора, а в закона не е посочено кой го заплаща. При несъстоятелност възнаграждението на синдика се заплаща първоначално от кредиторите, а ако не внесат първоначалните разноски по чл. 629б ТЗ, производството се прекратява на осн.чл. 632, ал.4 ТЗ.
Логично е например когато дружеството е прекратено след иск на кредитора на съдружника по 517 ГПК, именно той да плати разноските, но обикновено той не желае, защото знае, че първо се изплащат задълженията на прекратеното дружество към кредиторите и едва след това-ликвидационният дял /от който кредиторът на съдружника може да се удовлетвори/. Когато искът е от прокурора по 155 ТЗ, логично е държавата да поеме възнаграждението на ликвидатора, защото тя е инициирала производството, но и това не е посочено в закона. Затова вписаните към ТР ликвидатори масово отказват назначенията, а ДЛР последователно назначават други ликвидатори. Стига се до абсурдни ситуации с над 10 отказа по партидата на дружеството. Докато не приеме някой от ликвидаторите назначението, няма на кого да се връчват съобщенията, което на практика блокира изп.производство. Затова законът трябва да се промени. Няма да навлизам в детайли, защото Стоян Ставру ще ми открадне идеите и ще напише "Предизвикай: Ликвидацията"
Всъщност той вече има статия по въпроса, в която излага някои свои разсъждения:
https://www.challengingthelaw.com/vesht ... ikvidacia/
Относно имуществото на заличен с решение по 632, ал. 4 ТЗ търговец - в едногодишен срок кредиторът може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност, на осн. чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ. Ако срокът е изтекъл или съдът откаже да възобнови производството, значи това имущество е станало собственост на държавата-в този см. т. 10 от ТР 1/03.12.2018 г. по тълк.дело 1/2017 г. на ВКС, ОСТК.
Ако се открие имущество на вече ликвидирано дружество / което не е било в производство по несъстоятелност/, има два варианта-или възобновяване на производството по ликвидация на някое от основавията в чл. 273, ал. 2 ТЗ или чл. 274, ал. 1 ТЗ, или иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за който споменах по-горе.

kalahan2008 написа:Няма да навлизам в детайли, защото Стоян Ставру ще ми открадне идеите и ще напише "Предизвикай: Ликвидацията"

Случвало ли се е вече?