Законът за избор на евродепутати

[kontrol]

Името на закона е друго. Статията е от http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=316351 с автор
Венелина Ангелова.

В приетия неотдавна закон, който регламентира правилата, по които след пряко гласуване ще бъдат определени 18 български евродепутати, бяха направени няколко нововъдения за изборния процес изобщо. Част от възприетите практики обаче няма да проработят. Предизвикалият временни трусове в управляващата коалиция принцип на уседналост беше обезсмислен, така че изселниците в Турция пак ще могат да отидат до урните. Правото на избирателя да пренарежда кандидатите в листата, или т.нар. Преференция, също се оказа под въпрос. За пръв път на избори ще има един многомандатен район и праг за участие в разпределянето на спечелените места, по-висок от 4 на сто - 5.56 на сто. За пръв път и при определянето на резултатите ще се използва системата "Хеър - Ниймайер" вместо позната досега "Д`Онт".
Кой и как може да заобиколи разпоредбите на закона за избиране на евродепутати, приет само преди десетина дни? Най-вече изселниците в Турция. Това стана възможно, след като приетият с текстовете на закона принцип за уседналост (право да участват имат живелите в страната или в държава от ЕС последните три месеца преди гласуването) беше обезсмислен чрез преходните и заключителните разпоредби на същия акт. И в петък премиерът Сергей Станишев получи благодарности от живеещи в Турция за вратичките в закона.

Ден по-рано други граждани на България обявиха от Турция, че ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека заради ограниченията да избират. Явно техният протест е заради принципа. Иначе, ако искат да участват в гласуването, което се очаква да е през май, е напълно достатъчно да имат постоянен и настоящ адрес в България през 60 от последните 90 дни преди изборите (според преходните разпоредби). Доказателството ще бъде декларация, за която при неверни данни ще се носи наказателна отговорност.



Принципът на уседналост



всъщност ще важи само за онези, които нямат настоящ адрес в страната, а няма да отчита дали наистина човек живее тук. Никоя институция обаче, дори Гражданската регистрация и административно обслужване (ГРАО), не може да даде информация къде наистина живее някой с двойно гражданство, посочил настоящ адрес в България - тук или другаде.

Преди президентските избори миналата година от избирателните списъци бяха изчистени над 600 хиляди имена на основата на данни от ГКПП-та. След тази операция би трябвало значителна част от изселниците да не фигурират в списъците, но пък те могат да бъдат вписани отново. Първо, защото в закона има текст, че в избирателните списъци се допълват и тези, които са били "пропуснати" при изготвянето им. Пропуснатите дори не попълват и декларация. Секционната комисия няма как да установи дали някой е пропуснат по технически причини, или просто току-що е пристигнал от Турция.

Вторият начин изселник да бъде дописан като гласоподавател е, като подаде декларация, че има настоящ адрес в България. Според закона за гражданска регистрация, ако някой смени настоящия си адрес, трябва да уведоми властите в тримесечен срок. Изискването обаче не се спазва, защото няма кой да следи за това. Дори и депутати, които са от провинцията, а от години живеят в София, не са уведомили за смяната на адреса си. Вероятно същото важи и за някои от живеещите постоянно в Турция, но които се водят, че обитават българския си адрес. Но дори изселник да е известил, че настоящият му адрес е в Турция, и да е заличен от избирателните списъци, има време да дойде в България и отново да се регистрира тук. Ако изборите бъдат на 13 май, както се очаква, той трябва да регистрира настоящ адрес у нас до 13 март.



За пръв път ще се гласува



само в дипломатическите и консулските представителства





В Турция те са три - посолството, генералното консулство в Истанбул и консулството в Одрин. В една секция могат да гласуват най-много 1000 души - за повече физически няма време, въпреки че за Георги Първанов миналата година имаше по 2500 гласа от секция. Според бившия зам.-председател на ЦИК Михаил Константинов това се равнява на 18 секунди за всеки гласоподавател. Когато обаче броят на желаещите да гласуват в мисиите е по-голям, е възможно да се разкрият още секции. Е, какво пречи изведнъж да се окаже, че в Истанбул има хиляди български граждани, отишли на екскурзия, но желаещи да избират евродепутати? От парламентарното мнозинство казват, че това е напълно възможно. Ако попълнят декларации, че отговарят на изискванията на закона, там съвсем няма кой да ги проверява. От ДПС неофициално успокоиха противниците на изборните екскурзии, че едва ли ще организират тур за 50 000 души, независимо дали до Истанбул или до България, защото "ще дойде малко скъпо".



Партията на Ахмед Доган спечели още една битка - срещу интегралната бюлетина. НДСВ и БСП, които се бориха за въвеждането й на всички избори с аргумента да се пресече "индианската нишка", изведнъж размислиха и решиха, че обща бюлетина няма да е удобна в този случай. Имало опасност избирателят грешно да отбележи предпочитанията си към кандидатите.



Едно от най-хвалените нововъведения, които безспорно няма да проработят, е т.нар.



преференция





На теория тя дава право на гласоподавателите да пренаредят кандидатската листа и да изкачат до по-печеливша позиция своя фаворит. На практика обаче това няма как да се случи, предупреди шефът на правната комисия в парламента Янаки Стоилов от БСП. Кандидатите за евродепутати ще трябва да получат одобрението на най-малко 15 на сто от избирателите, гласували за партийната им листа, за да могат да се придвижат нагоре, решиха депутатите, но няма да отиват автоматично начело на листите, а ще заемат последното избираемо място.

Изчисленията показват, че преференцията може да бъде отчетена само ако съответната партия печели един или два мандата, тогава някой от дъното на листата може да се изкачи до последното избираемо място - било първо или второ. За БСП, която очаква да има най-малко седем евродепутати, водачът на листата остава недосегаем, тъй като дори теоретично е невъзможно повече от шестима да получат изискваните 15% подкрепа за преференции. Допълнително ограничение е разпоредбата, според която за кандидатите, събрали еднакъв брой преференции, ще важи първоначалното подреждане от партийната централа. Тези, които са в избираемата зона, пък няма да могат да се изкачват на по-горни позиции, независимо от това колко гласоподаватели са ги предпочели. Обяснението е, че те така или иначе ще бъдат избрани.



В закона беше записан и безпрецедентно висок



изборен праг - 5.56 на сто





Листа, която е подкрепена от по-малко от 5.56 процента от гласувалите, просто не участва в разпределението на местата в Европарламента, а гласовете за нея не се прехвърлят към други участници, както беше досега. Така при ниска активност, каквато се очаква, облагодетелствани ще са малките партии и тези, които като БСП имат твърди ядра от избиратели, защото цената на един мандат ще е по-ниска. Малките формации евентуално могат спечелят и от смяната на системата, по която ще се изчисляват резултатите. За пръв път това ще става по



метода "Хеър - Ниймайер"





а не по досега използвания - на Д`Онт. Смяната беше направена с мотива, че този метод е по-лесен за изчисление и по-справедлив за малките формации. С това се съгласиха и от БСП, които първоначално предложиха да се спази традицията. Според тях обаче, когато страната ще е един многомандатен район, двете системи не дават особена разлика. След определянето на безспорно спечелените мандати от преминалите националната избирателна квота, което на практика е 5.56 на сто от гласувалите, ще останат един или повече мандати за разпределение. Те ще бъдат дадени на тези, които имат най-голям остатък от неоползотворени гласове. Ако например е останал неразпределен един мандат и има две партии, които се борят за него, ще спечели тази, която има повече гласове над сумата, с която е взела вече мандати. Социолозите очакват цената на един мандат да е около 100 хил. гласа. Ако едната от тези две партии е малка и е получила 105 хил. гласа, тя ще спечели едно място в Европарламента и ще й останат 5 хил. гласа. Друга, голяма партия, пък получава подкрепата на 604 хил. избиратели. Тя ще спечели 6 мандата и ще има остатък от 4 хил. гласа. Така останалият за разпределяне един мандат ще бъде даден на малката партия, защото нейният остатък е по-голям.

[hebigatsu]

Добро като идея, но ... да видим РЕАЛИЗАЦИЯТА Й

[bogo_mil]

ABE KAKVO SE ZANIMAVATE S GLUPOSTI....VSI4KO E ,,BO6LAF RABOTA" I MANGALITE PAK SHTE GLASUVAT AKO ISKAT PO 20 PYTI I ANADOLETZA SHTE SI GLASUVA PO ZAPOVED...TIYA IZBORI NE SA VAJNI ZA MAFIATA....S IZKLYU4ENIE NA ST.SOFIANSKI 4E MU TRYABVA IMUNITETA....MOJE I NA TOMOV ot BSP, AMA SHTE E REZIL.....:):)
EVRODEPUTAT SHTE STANE I EVREINA KRISTIAN VIGENIN....bez NITO EDIN DEN STAJ OSVEN V PARTIYATA RODMA KATO SERGEI STANISHESV, SY6TO EVREIN.......ot UKRAINSKITE........AMA 4e MI PISNA OT TYAH......AMI BRATA I SESTRATA BOKOVI.......SYVETNITZI NA PREZIDENTA, POSLANITZI V FRANCE A BOKOV MLADSHI, NAI_IZVESTNIYA AVTOKRADETZ V BYLGARIA.....SINA NA ONYA LITZEMER OT NDSV...MYJA NA SVETLA PETROVA JURNALISTKATA SE KRI 1.5 g V POSOLSTVOTO V ISPANIYA I SE SPASI PO POLITI4ESKA LINIYA...ZA TRAFIK NA *** OT BYLGARIA...
AMI POLITI4ESKITE *** I *** V TZIVILNIYA JIVOT, ,,YURISTITE" MAYA MANOLOVA I TANYA DON4EVA....KOITO PROKARAHA SKANDALNATA POPRAVKA VANKO1, ZA DA IZLEZE VANKO< KONDYO, IVO DJUDJETO OT VN...DRUGI SLIVENSKI romi////////POZOR ZA BYLGARIYA , A VIE ME ZANIMAVATE S NYAKAKVI SI ZAKONI...TE SAMITE SI NARU6AVAT ZAKONITE..