- Дата и час: 21 Ное 2024, 16:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
|
|
19 мнения
• Страница 1 от 1
Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
източник: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3486§ionid=31&id=0001301
Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Адвокати и омбудсман атакуват най-скандалните му норми пред Конституционния съд
Достатъчно е човек да надникне в някоя съдебна зала или адвокатска кантора, да поговори с юрисконсулт или да се разходи из форумите в интернет, за да научи какви проблеми създава новият Граждански процесуален кодекс (ГПК). Глухият ропот срещу действащия вече една година изцяло нов ГПК не предвещава нищо добро - нито за правосъдието, нито за гражданите.
Защото вместо да изпише вежди, сякаш избоде очи
Вярно е, че действащият до 1 март 2008 г. ГПК бе като кърпена черга със своите близо 60 изменения и допълнения. Очевидно гражданското правораздаване, включващо процедурите по най-масовите дела - вещни, брачни, търговски, изпълнителни и т.н., имаше нужда най-вече от бързина, ефективност и справедливост. Затова се възлагаха много надежди на новия ГПК, направен от едни от най-добрите теоретици и практици в гражданския процес. Отгоре на всичко за неговото изработване бяха изхарчени поне 1.5 млн. евро.
Още при излизането на проекта, при дискусиите и разглеждането му, както и след влизането му в сила се появиха много силни и често основателни критики.
Година по-късно не се случи нищо от това, което бе записано в мотивите към кодекса: ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване на капацитета на съда поради по-целесъобразното изразходване на съдебния ресурс, подобряване на качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес.
Сбъднаха се предупрежденията, че новият ГПК ще доведе до значителни финансови и морални щети за гражданите и фирмите, случиха се проблемите в призоваването. Новата уредба на касацията сериозно минира възможността такова производство въобще да се осъществява. Още в началото адвокатите критикуваха абсолютно неоправданата възможност съдът да указва на страните "да допълнят" твърденията си. Според адвокатите, например, с подобен подход може да се манипулира спорът. Забележки имаше и срещу възможността за принудително прекратяване на търговско дружество заради признат дълг на съдружник и срещу още много други разпоредби.
И ето че адвокатите решиха да сезират омбудсмана, за да се обърне той към Конституционния съд и да поиска обявяването им за противоречащи на основния закон. Защото законодателят остана глух за критиките и нито отложи влизането в сила на ГПК, нито промени спорните разпоредби. Очаква се скоро омбудсманът да атакува кодекса пред Конституционния съд. Засега са избрани три основни проблема, макар че капаните са много повече.
Сред основните драми е дадената възможност ответник по гражданско дело да бъде призоваван "чрез залепване"
Според ГПК, ако ответникът не може да бъде открит на посочения по делото адрес и не се намери лице, склонно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. А когато до тях не е осигурен достъп, лепва уведомлението на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, уведомлението се пуска в нея. И след това съответното лице се приема за призовано редовно. А така се накърнява неговото право на участие в процеса, както и правото му на защита.
Затова и се предвижда атакуването на тези норми, които на всичко отгоре предвиждат възможността за призоваване чрез залепване на уведомление и за вещи лица и свидетели.
За куп незначителни неща държавата сама иска да й бъдат давани документи, примерно с обратна разписка, а за нещо основополагащо като правосъдието е достатъчно залепване на документ, който може да бъде скъсан в същата секунда от хулигани? Изобщо, всички опити за оправяне на проблема с призоваването определено удря на камък. Стига се дотам призовкари да си оставят телефона по примера на инкасаторите, за да им се обади някой и да си вземе призовката?!
В Гърция този проблем е решен много лесно. Съдебният изпълнител връчва призовките, но за всяка получава 30 евро от държавата - пари, които се удържат после като разноски по делото. И познайте дали не успява да ги връчи? Защото си изкарва хляба с това. А тук държавата прехвърля вината върху хората, защото не иска тя да реши този проблем. И допуска някой да разбере за дело срещу него, едва когато то е приключило със съдебно решение.
Другата атакувана норма ще бъде тази на чл. 239, ал. 2 от ГПК. С нея се дава възможността да се постанови неприсъствено решение (въведен с новия ГПК вариант, при който съдът може да се произнесе при определени обстоятелства и без страната да присъства), без да мотивира решението си по същество. В същото време обаче самата конституция казва, че актовете на правораздаването задължително се мотивират. Тази разпоредба ще падне много лесно в Конституционния съд.
Адвокатите са опитали да обосноват и противоконституционността и на чл.280 от ГПК, който на практика лиши хората от възможността за касация.
Кодексът изрично е изключил от касационно обжалване на решенията по дела с интерес до 1000 лв.
В същото време е записано, че на разглеждане пред Върховния касационен съд подлежат единствено въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
И толкова. Излиза, че няма никакво значение дали спорът на гражданите е решен правилно или справедливо от долните инстанции. Само ако има противоречие с практиката и ако има значение за развитие на правото, тогава може пред ВКС.
И затова и много адвокати и юрисконсулти с право протестират срещу тази разпоредба. Защото не могат да обжалват очевидно лоши съдебни решения. А нали идеята на правото е да решава справедливо спорове, а не да си обогатява развитието?
Всъщност още преди година имаше предупреждения, че тази разпоредба може да докара още по-голяма лавина от касационни жалби. И единствената разлика ще бъде, че върховните съдии, вместо да ги гледат като дела, ще пишат по цял ден определения за откази да образуват дела или пък за прекратяването им. Така и става. Това обаче постепенно може да започне да се тълкува като отказ от правосъдие
Има и още множество капани в ГПК, които тепърва ще търпят критики и ще оказват негативно влияние - и проблемите на заповедните производства, и с управлението на процеса чрез огромни глоби, и заради поддържаната претрупаност на съдебната система ...
И докато всички тези неща се случват, правителството предлага проект за промени в ГПК, които се занимават основно с евродирективи и евронорми. Като това, че след като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с конкретно решение за нарушаване на права, всяка от страните по казуса може да го използва като основание, за да иска отмяна на влязла в сила присъда на български съд. Тази норма я имаше в стария ГПК, а в новия изведнъж изпадна.
Останалите одобрени от правителството промени са свързани с въвеждането на европейски регламенти, отнасящи се до връчването в държавите от ЕС на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, и до създаването на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Не че има нещо лошо в тези сега предлагани изменения в ГПК, но е крайно време законодателството - и тези, които имат право на законодателна инициатива, и тези, които гласуват кодексите, законите и техните промени, да слязат сред хората. И да решават техните проблеми. А не своите лични или тези на едно или друго лоби или съсловие.
Защото правосъдието, особено гражданското, е доверието на хората към държавата. И когато законодателството ги прави на луди, тогава идва "частното правораздаване".
Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Адвокати и омбудсман атакуват най-скандалните му норми пред Конституционния съд
Достатъчно е човек да надникне в някоя съдебна зала или адвокатска кантора, да поговори с юрисконсулт или да се разходи из форумите в интернет, за да научи какви проблеми създава новият Граждански процесуален кодекс (ГПК). Глухият ропот срещу действащия вече една година изцяло нов ГПК не предвещава нищо добро - нито за правосъдието, нито за гражданите.
Защото вместо да изпише вежди, сякаш избоде очи
Вярно е, че действащият до 1 март 2008 г. ГПК бе като кърпена черга със своите близо 60 изменения и допълнения. Очевидно гражданското правораздаване, включващо процедурите по най-масовите дела - вещни, брачни, търговски, изпълнителни и т.н., имаше нужда най-вече от бързина, ефективност и справедливост. Затова се възлагаха много надежди на новия ГПК, направен от едни от най-добрите теоретици и практици в гражданския процес. Отгоре на всичко за неговото изработване бяха изхарчени поне 1.5 млн. евро.
Още при излизането на проекта, при дискусиите и разглеждането му, както и след влизането му в сила се появиха много силни и често основателни критики.
Година по-късно не се случи нищо от това, което бе записано в мотивите към кодекса: ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване на капацитета на съда поради по-целесъобразното изразходване на съдебния ресурс, подобряване на качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес.
Сбъднаха се предупрежденията, че новият ГПК ще доведе до значителни финансови и морални щети за гражданите и фирмите, случиха се проблемите в призоваването. Новата уредба на касацията сериозно минира възможността такова производство въобще да се осъществява. Още в началото адвокатите критикуваха абсолютно неоправданата възможност съдът да указва на страните "да допълнят" твърденията си. Според адвокатите, например, с подобен подход може да се манипулира спорът. Забележки имаше и срещу възможността за принудително прекратяване на търговско дружество заради признат дълг на съдружник и срещу още много други разпоредби.
И ето че адвокатите решиха да сезират омбудсмана, за да се обърне той към Конституционния съд и да поиска обявяването им за противоречащи на основния закон. Защото законодателят остана глух за критиките и нито отложи влизането в сила на ГПК, нито промени спорните разпоредби. Очаква се скоро омбудсманът да атакува кодекса пред Конституционния съд. Засега са избрани три основни проблема, макар че капаните са много повече.
Сред основните драми е дадената възможност ответник по гражданско дело да бъде призоваван "чрез залепване"
Според ГПК, ако ответникът не може да бъде открит на посочения по делото адрес и не се намери лице, склонно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. А когато до тях не е осигурен достъп, лепва уведомлението на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, уведомлението се пуска в нея. И след това съответното лице се приема за призовано редовно. А така се накърнява неговото право на участие в процеса, както и правото му на защита.
Затова и се предвижда атакуването на тези норми, които на всичко отгоре предвиждат възможността за призоваване чрез залепване на уведомление и за вещи лица и свидетели.
За куп незначителни неща държавата сама иска да й бъдат давани документи, примерно с обратна разписка, а за нещо основополагащо като правосъдието е достатъчно залепване на документ, който може да бъде скъсан в същата секунда от хулигани? Изобщо, всички опити за оправяне на проблема с призоваването определено удря на камък. Стига се дотам призовкари да си оставят телефона по примера на инкасаторите, за да им се обади някой и да си вземе призовката?!
В Гърция този проблем е решен много лесно. Съдебният изпълнител връчва призовките, но за всяка получава 30 евро от държавата - пари, които се удържат после като разноски по делото. И познайте дали не успява да ги връчи? Защото си изкарва хляба с това. А тук държавата прехвърля вината върху хората, защото не иска тя да реши този проблем. И допуска някой да разбере за дело срещу него, едва когато то е приключило със съдебно решение.
Другата атакувана норма ще бъде тази на чл. 239, ал. 2 от ГПК. С нея се дава възможността да се постанови неприсъствено решение (въведен с новия ГПК вариант, при който съдът може да се произнесе при определени обстоятелства и без страната да присъства), без да мотивира решението си по същество. В същото време обаче самата конституция казва, че актовете на правораздаването задължително се мотивират. Тази разпоредба ще падне много лесно в Конституционния съд.
Адвокатите са опитали да обосноват и противоконституционността и на чл.280 от ГПК, който на практика лиши хората от възможността за касация.
Кодексът изрично е изключил от касационно обжалване на решенията по дела с интерес до 1000 лв.
В същото време е записано, че на разглеждане пред Върховния касационен съд подлежат единствено въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
И толкова. Излиза, че няма никакво значение дали спорът на гражданите е решен правилно или справедливо от долните инстанции. Само ако има противоречие с практиката и ако има значение за развитие на правото, тогава може пред ВКС.
И затова и много адвокати и юрисконсулти с право протестират срещу тази разпоредба. Защото не могат да обжалват очевидно лоши съдебни решения. А нали идеята на правото е да решава справедливо спорове, а не да си обогатява развитието?
Всъщност още преди година имаше предупреждения, че тази разпоредба може да докара още по-голяма лавина от касационни жалби. И единствената разлика ще бъде, че върховните съдии, вместо да ги гледат като дела, ще пишат по цял ден определения за откази да образуват дела или пък за прекратяването им. Така и става. Това обаче постепенно може да започне да се тълкува като отказ от правосъдие
Има и още множество капани в ГПК, които тепърва ще търпят критики и ще оказват негативно влияние - и проблемите на заповедните производства, и с управлението на процеса чрез огромни глоби, и заради поддържаната претрупаност на съдебната система ...
И докато всички тези неща се случват, правителството предлага проект за промени в ГПК, които се занимават основно с евродирективи и евронорми. Като това, че след като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с конкретно решение за нарушаване на права, всяка от страните по казуса може да го използва като основание, за да иска отмяна на влязла в сила присъда на български съд. Тази норма я имаше в стария ГПК, а в новия изведнъж изпадна.
Останалите одобрени от правителството промени са свързани с въвеждането на европейски регламенти, отнасящи се до връчването в държавите от ЕС на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, и до създаването на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Не че има нещо лошо в тези сега предлагани изменения в ГПК, но е крайно време законодателството - и тези, които имат право на законодателна инициатива, и тези, които гласуват кодексите, законите и техните промени, да слязат сред хората. И да решават техните проблеми. А не своите лични или тези на едно или друго лоби или съсловие.
Защото правосъдието, особено гражданското, е доверието на хората към държавата. И когато законодателството ги прави на луди, тогава идва "частното правораздаване".
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Утре съм на дело по новия ГПК - междувпрочем още един повод да се изявя.
Ще споделя какво искам (не искам) да се промени.
Съдбата е жена.
Ще споделя какво искам (не искам) да се промени.
Съдбата е жена.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
да , защото имаме "разделение" на властите , и юридическите гилдии трябваше да скочат на нож срещу този недоносен кодекс , а не да ръпат фъстъци на семинар след семинара и после да свиват рамене "лош закон ама закон"
ама как да възроптаят , като ще излезе че съдебната власт се бърка на законодателната?!или пък пречи на изпълнителната да си напълни квалитетно гушите за 1-2 мандата с регулираните и регламентираните от новото ГПК възможности?!
за това фатки , омбудсмани и тинтириминтири , а пък в братска Куба уж са мракобесни , ама открай време всеки купаж от над 16 граждани има право на законодателна инициатива и да сезира Конституционния им съд /не ги знам ама трябва да имат конституция?!/
ама как да възроптаят , като ще излезе че съдебната власт се бърка на законодателната?!или пък пречи на изпълнителната да си напълни квалитетно гушите за 1-2 мандата с регулираните и регламентираните от новото ГПК възможности?!
за това фатки , омбудсмани и тинтириминтири , а пък в братска Куба уж са мракобесни , ама открай време всеки купаж от над 16 граждани има право на законодателна инициатива и да сезира Конституционния им съд /не ги знам ама трябва да имат конституция?!/
- miriam
- Потребител
- Мнения: 577
- Регистриран на: 30 Апр 2007, 08:17
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Ох мразя го тоя нов ГПК. Я вижте 147ГПК и 266 ГПК ,ако иска ще допусне новооткритите доказателства ако ли не няма...
Или умрял ищеца конституирал се наследник , нов едномесечен срок не се дава ...че спрямо тоя нов ищец аз може да имам някви др. възражения и т.н....
Или да чакам 14 дена да влезе в сила разпореждането да си взема ИЛ-407 ГПК
Да продължа ли ?
Или умрял ищеца конституирал се наследник , нов едномесечен срок не се дава ...че спрямо тоя нов ищец аз може да имам някви др. възражения и т.н....
Или да чакам 14 дена да влезе в сила разпореждането да си взема ИЛ-407 ГПК
Да продължа ли ?
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Предложение :
нормативна база :ЗАКОН за нормативните актове
Глава пета
ТЪЛКУВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 50. (1) Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.
Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта.
(2) Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА ИЗТЪЛКУВА ГПК
нормативна база :ЗАКОН за нормативните актове
Глава пета
ТЪЛКУВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.).
Чл. 50. (1) Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.
Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта.
(2) Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА ИЗТЪЛКУВА ГПК
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
donna написа:Ох мразя го тоя нов ГПК. ***
Да продължа ли ?
Недей! Няма да ти стигне форума. Новия ГПК мога да го зауча, но не и да го разбера
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Това за мотивите и т.н. във връзка с неприсъствените -старо е ТР но се прилага
Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., Пленум на ВС
За формата и съдържанието на решението и присъдата.
Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1
чл. 189 ,
чл. 190 ,
чл. 206 ,
чл. 208 ГПК
I. Относно решението на първоинстанционния съд 1. След като делото бъде разяснено, съдът в тайно съвещание без участието на каквито и да било други лица постановява по гражданските дела решение. Решението трябва да бъде изработено колективно от всички съдии, участвали при разглеждане на делото, и да бъде подписано от тях. Съдът е длъжен да обяви решението заедно с мотивите в същото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Само по сложни граждански дела съдът може да отложи обявяването на решението до седем дни. 2. Обявяването на решението (по ГПК) става само в открито съдебно заседание. Седемдневният срок за обжалване на решението тече от обявяването и от съобщението, че решението е обявено, за страната, която не присъства (чл. 197 ГПК). 3. Всяко решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях. 4. Решението трябва да бъде съставено в следната форма: а) решение, дата и място, "В името на народа", състав на съда, прокурор, секретар, номер на делото; б) мотивировка (т. 3, б. "б" и "в"); г) диспозитив; д) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е разгледал делото и постановил решението. II. Относно решението на второинстанционния съд 1. Второинстанционният съд се произнася с решение по всички граждански дела, които разглежда като втора инстанция. 2. При постановяването и обявяването на решението второинстанционният съд е длъжен да спазва указанията, дадени в отдел I, т. 1 на настоящето постановление и п. 2 по делата, които не представляват сложност. 3. Решението трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на първоинстанционното решение, а така също изложение на доводите, указани в жалбата или протеста. Ако обжалваното решение остава в сила, във второинстанционното решение трябва непременно да бъде указано с какви конкретни данни се опровергават доводите на жалбата или протеста, подкрепени от съответните материали по делото. Ако решението бъде отменено или изменено, съдът е длъжен да укаже в решението си в какво се състои неправилността на отмененото решение, кои закони са нарушени по делото, в какво именно се изразява това нарушение и от какво са опорочени основните решаващи мотиви на първоинстанционния съд. Ако решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане, в решението трябва да бъде указано какви обстоятелства не са изяснени по делото, защо и вследствие на какви недостатъци на съдебното дирене е необходимо тяхното изясняване и какви действия трябва да се извършат по делото. Изводите на решението трябва непременно да са подкрепени от съответния материален или процесуален закон. При необосновано уважаване или отхвърляне на иска вследствие на невнимателно и небрежно отношение към разглеждането на делото второинстанционният съд, отменяйки решението, трябва с определение да даде указание на първоинстанционния съд и ако е необходимо, да направи потребното за възбуждане на дисциплинарно преследване. От мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на решението. 4. Диспозитивът трябва да съдържа кратко, но точно указание какво е решил второинстанционният съд. Когато остава в сила обжалваното или протестираното решение, трябва да се обозначи ясно решението - номер, дата, съдът, който го е постановил и по кое дело е постановено. Когато съдът отменява решението и връща делото за ново разглеждане по правило от друг състав на съда, в този случай диспозитивът трябва да съдържа още и указание дали изцяло или само част от решението се отменя; коя част се отменя и коя се оставя в сила; на кой съд и в какъв състав се връща делото за ново разглеждане; от кое действие ще започне новото разглеждане. Указания за привличане на други лица да участват в процеса, за попълване на фактическия материал, за неправилността в преценката на същия и по прилагането на закона, когато такива се налагат, могат да се дадат и в мотивировъчната част на решението. Когато съдът отменява решението, но го решава сам при условията на чл. 209 и 210 ГПК, постановеното решение трябва да се състои от две части: първа, с която се отменява обжалваното решение, която да е съобразена с указанията в отдел II на настоящето постановление, и втора част, постановена при спазване на разпоредбите в тия текстове и указанията в отдел I на същото. 5. Относно формата на съдебното решение, постановено от второинстанционния съд, следва да се спазват указанията, дадени в п. 4 на първия отдел на настоящето постановление.
------------------------
. . . . . . . . . . . . . .
1. Един от основните принципи на съдебния процес е непрекъснатостта. В съответствие с този принцип решението трябва да бъде постановено и обявено незабавно след приключването на пренията. Само в изключителните случаи, посочени в закона, съдът може да отложи обявяването на решението (чл. 190, ал. 2 ГПК).
За изпълнение на друг основен принцип на нашия процес - осъществяването на правосъдието от колегиален съд, трябва всички съдии, участвали в състава на съда, да вземат активно участие в обсъждането и решаването на всички въпроси, свързани с постановяването на решението. Тяхното активно участие ще обезпечи възможно най-правилното решение.
Съвещанието следва да се проведе на закрито.
В съвещателната стая могат да присъстват само съдиите, участвали в разглеждането на делото.
Достъпът на други лица е безусловно забранен. Неспазването на това правило - допускането в съвещателната стая, макар и случайно, на страните, техните представители, прокурори, дори на други съдии или заседатели - винаги може да буди съмнение в правилността на решението.
2. След като постанови решението, съдът трябва да го обяви. Обявяването става в открито съдебно заседание.
3. Мотивировъчната част на решението е особено важно. Тя съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.
Особено важно е съдът да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
4. Диспозитивът на решението трябва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е решил съдът по делото.
5. Препоръчаната в това постановление форма цели да внесе единство в схващането на съдилищата по тази материя и да помогне за повишаване на качеството на съдебния акт.
Тя дава възможност за построяване на мотивите и диспозитива на решението като единен и цялостен акт и повишава неговата убедителност.
Изложението на решението в тази форма най-добре съответства на естествения ход на мисловния процес, в резултат на който се постановява то.
Постановяването на диспозитива в заключителната част на решението не само че не намалява силата и значението му, а ги подчертава.
6. За внасяне на единство във формата Пленумът на Върховния съд препоръчва по всички второинстанционни производства съдът да постановява решение.
7. Мотивите на второинстанционния съд също трябва да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни.
Второинстанционният съд не е ограничен с основанията, изложени в жалбата и протеста. Той разглежда изцяло правилността на решението на първоинстанционния съд. Той е длъжен да провери както обосноваността, така и законността на обжалваното решение. С оглед на това мотивите трябва да съдържат ясни и конкретни указания дали първоинстанционният съд е установил правилно фактите и дали е приложен правилно законът. Трябва да се означи точно и определено всяко несъответствие между установените факти и изводите на съда. Същото се налага и в случая, когато съдът констатира непълнота в доказателствения материал, вследствие на която делото е останало неизяснено от фактическа страна.
8. За да бъде убедително решението на второинстанционния съд, то трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси.
Мотивировката никога не трябва да се изражда в полемика с жалбата или протеста, но тя трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата или в протеста; указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни, и в какво се състои нарушението, неправилността на решението, ако съдът счете, че то трябва да бъде отменено; кои закони са нарушени, с какво са опорочени решаващите мотиви.
Второинстанционният съд трябва внимателно да провери дали първоинстанционният съд е установил правилно действителните взаимоотношения между страните и дали съдът е приложил правилно съответната правна норма към приетите за установени фактически състави. Второинстанционният съд може и трябва да преценява събраните по делото доказателства, но не за да установи нова фактическа обстановка, а за да провери дали правилно са установени фактическите положения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд преценява доказателствата, за да установи наличността или отсъствието на определени факти и с оглед на това да реши спора, а второинстанционният съд ги преценява, за да провери дали е правилна, или не, преценката, която първоинстанционният съд е направил, дали са правилни и логични изводите на съда, и с оглед на това да признае решението за надлежно обосновано и законосъобразно или не, да го остави в сила или да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При това обосноваността и законосъобразността на решението и пълнотата на доказателствения материал се проверяват от второинстанционния съд не само по материалите, събрани в първата инстанция, но и по тези, представени във втората инстанция.
9. От мотивите на второинстанционния съд трябва да е ясно, че е проверена законността на решението. Тази проверка обхваща наличността или отсъствието на закононарушения. Второинстанционният съд трябва да изясни дали законът е приложен правилно към установените фактически положения, да даде такова разяснение и тълкуване на закона, което е най-близко до точния разум на тълкувания закон.
10 Всяко нарушение на процесуалните норми, което засяга основните процесуални права на страните в процеса (като непризоваването на страните по делото, лишаването им от възможност да представят доказателства, лишаването им от правото на защита и др.), е съществено и води до отменяване на решението.
Не може да се признае за законно и това решение, в което не са посочени датата и съставът на съда, не е подписано от съдията (когато еднолично решава) или от съдиите и съдебните заседатели при колегиален съд. В този случай решението следва да се признае като несъществуващо, защото не е налице един действителен съдебен акт.
Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., Пленум на ВС
За формата и съдържанието на решението и присъдата.
Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1
чл. 189 ,
чл. 190 ,
чл. 206 ,
чл. 208 ГПК
I. Относно решението на първоинстанционния съд 1. След като делото бъде разяснено, съдът в тайно съвещание без участието на каквито и да било други лица постановява по гражданските дела решение. Решението трябва да бъде изработено колективно от всички съдии, участвали при разглеждане на делото, и да бъде подписано от тях. Съдът е длъжен да обяви решението заедно с мотивите в същото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Само по сложни граждански дела съдът може да отложи обявяването на решението до седем дни. 2. Обявяването на решението (по ГПК) става само в открито съдебно заседание. Седемдневният срок за обжалване на решението тече от обявяването и от съобщението, че решението е обявено, за страната, която не присъства (чл. 197 ГПК). 3. Всяко решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях. 4. Решението трябва да бъде съставено в следната форма: а) решение, дата и място, "В името на народа", състав на съда, прокурор, секретар, номер на делото; б) мотивировка (т. 3, б. "б" и "в"); г) диспозитив; д) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е разгледал делото и постановил решението. II. Относно решението на второинстанционния съд 1. Второинстанционният съд се произнася с решение по всички граждански дела, които разглежда като втора инстанция. 2. При постановяването и обявяването на решението второинстанционният съд е длъжен да спазва указанията, дадени в отдел I, т. 1 на настоящето постановление и п. 2 по делата, които не представляват сложност. 3. Решението трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на първоинстанционното решение, а така също изложение на доводите, указани в жалбата или протеста. Ако обжалваното решение остава в сила, във второинстанционното решение трябва непременно да бъде указано с какви конкретни данни се опровергават доводите на жалбата или протеста, подкрепени от съответните материали по делото. Ако решението бъде отменено или изменено, съдът е длъжен да укаже в решението си в какво се състои неправилността на отмененото решение, кои закони са нарушени по делото, в какво именно се изразява това нарушение и от какво са опорочени основните решаващи мотиви на първоинстанционния съд. Ако решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане, в решението трябва да бъде указано какви обстоятелства не са изяснени по делото, защо и вследствие на какви недостатъци на съдебното дирене е необходимо тяхното изясняване и какви действия трябва да се извършат по делото. Изводите на решението трябва непременно да са подкрепени от съответния материален или процесуален закон. При необосновано уважаване или отхвърляне на иска вследствие на невнимателно и небрежно отношение към разглеждането на делото второинстанционният съд, отменяйки решението, трябва с определение да даде указание на първоинстанционния съд и ако е необходимо, да направи потребното за възбуждане на дисциплинарно преследване. От мотивите на второинстанционния съд трябва да личи, че е извършена цялостна проверка на правилността на решението. 4. Диспозитивът трябва да съдържа кратко, но точно указание какво е решил второинстанционният съд. Когато остава в сила обжалваното или протестираното решение, трябва да се обозначи ясно решението - номер, дата, съдът, който го е постановил и по кое дело е постановено. Когато съдът отменява решението и връща делото за ново разглеждане по правило от друг състав на съда, в този случай диспозитивът трябва да съдържа още и указание дали изцяло или само част от решението се отменя; коя част се отменя и коя се оставя в сила; на кой съд и в какъв състав се връща делото за ново разглеждане; от кое действие ще започне новото разглеждане. Указания за привличане на други лица да участват в процеса, за попълване на фактическия материал, за неправилността в преценката на същия и по прилагането на закона, когато такива се налагат, могат да се дадат и в мотивировъчната част на решението. Когато съдът отменява решението, но го решава сам при условията на чл. 209 и 210 ГПК, постановеното решение трябва да се състои от две части: първа, с която се отменява обжалваното решение, която да е съобразена с указанията в отдел II на настоящето постановление, и втора част, постановена при спазване на разпоредбите в тия текстове и указанията в отдел I на същото. 5. Относно формата на съдебното решение, постановено от второинстанционния съд, следва да се спазват указанията, дадени в п. 4 на първия отдел на настоящето постановление.
------------------------
. . . . . . . . . . . . . .
1. Един от основните принципи на съдебния процес е непрекъснатостта. В съответствие с този принцип решението трябва да бъде постановено и обявено незабавно след приключването на пренията. Само в изключителните случаи, посочени в закона, съдът може да отложи обявяването на решението (чл. 190, ал. 2 ГПК).
За изпълнение на друг основен принцип на нашия процес - осъществяването на правосъдието от колегиален съд, трябва всички съдии, участвали в състава на съда, да вземат активно участие в обсъждането и решаването на всички въпроси, свързани с постановяването на решението. Тяхното активно участие ще обезпечи възможно най-правилното решение.
Съвещанието следва да се проведе на закрито.
В съвещателната стая могат да присъстват само съдиите, участвали в разглеждането на делото.
Достъпът на други лица е безусловно забранен. Неспазването на това правило - допускането в съвещателната стая, макар и случайно, на страните, техните представители, прокурори, дори на други съдии или заседатели - винаги може да буди съмнение в правилността на решението.
2. След като постанови решението, съдът трябва да го обяви. Обявяването става в открито съдебно заседание.
3. Мотивировъчната част на решението е особено важно. Тя съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни.
Особено важно е съдът да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
4. Диспозитивът на решението трябва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е решил съдът по делото.
5. Препоръчаната в това постановление форма цели да внесе единство в схващането на съдилищата по тази материя и да помогне за повишаване на качеството на съдебния акт.
Тя дава възможност за построяване на мотивите и диспозитива на решението като единен и цялостен акт и повишава неговата убедителност.
Изложението на решението в тази форма най-добре съответства на естествения ход на мисловния процес, в резултат на който се постановява то.
Постановяването на диспозитива в заключителната част на решението не само че не намалява силата и значението му, а ги подчертава.
6. За внасяне на единство във формата Пленумът на Върховния съд препоръчва по всички второинстанционни производства съдът да постановява решение.
7. Мотивите на второинстанционния съд също трябва да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни.
Второинстанционният съд не е ограничен с основанията, изложени в жалбата и протеста. Той разглежда изцяло правилността на решението на първоинстанционния съд. Той е длъжен да провери както обосноваността, така и законността на обжалваното решение. С оглед на това мотивите трябва да съдържат ясни и конкретни указания дали първоинстанционният съд е установил правилно фактите и дали е приложен правилно законът. Трябва да се означи точно и определено всяко несъответствие между установените факти и изводите на съда. Същото се налага и в случая, когато съдът констатира непълнота в доказателствения материал, вследствие на която делото е останало неизяснено от фактическа страна.
8. За да бъде убедително решението на второинстанционния съд, то трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички сложени по делото въпроси.
Мотивировката никога не трябва да се изражда в полемика с жалбата или протеста, но тя трябва да съдържа кратко изложение на съдържанието на обжалваното решение и на доводите, посочени в жалбата или в протеста; указания с какви конкретни данни се опровергават тези доводи, ако съдът ги намери неоснователни, и в какво се състои нарушението, неправилността на решението, ако съдът счете, че то трябва да бъде отменено; кои закони са нарушени, с какво са опорочени решаващите мотиви.
Второинстанционният съд трябва внимателно да провери дали първоинстанционният съд е установил правилно действителните взаимоотношения между страните и дали съдът е приложил правилно съответната правна норма към приетите за установени фактически състави. Второинстанционният съд може и трябва да преценява събраните по делото доказателства, но не за да установи нова фактическа обстановка, а за да провери дали правилно са установени фактическите положения от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд преценява доказателствата, за да установи наличността или отсъствието на определени факти и с оглед на това да реши спора, а второинстанционният съд ги преценява, за да провери дали е правилна, или не, преценката, която първоинстанционният съд е направил, дали са правилни и логични изводите на съда, и с оглед на това да признае решението за надлежно обосновано и законосъобразно или не, да го остави в сила или да го отмени и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При това обосноваността и законосъобразността на решението и пълнотата на доказателствения материал се проверяват от второинстанционния съд не само по материалите, събрани в първата инстанция, но и по тези, представени във втората инстанция.
9. От мотивите на второинстанционния съд трябва да е ясно, че е проверена законността на решението. Тази проверка обхваща наличността или отсъствието на закононарушения. Второинстанционният съд трябва да изясни дали законът е приложен правилно към установените фактически положения, да даде такова разяснение и тълкуване на закона, което е най-близко до точния разум на тълкувания закон.
10 Всяко нарушение на процесуалните норми, което засяга основните процесуални права на страните в процеса (като непризоваването на страните по делото, лишаването им от възможност да представят доказателства, лишаването им от правото на защита и др.), е съществено и води до отменяване на решението.
Не може да се признае за законно и това решение, в което не са посочени датата и съставът на съда, не е подписано от съдията (когато еднолично решава) или от съдиите и съдебните заседатели при колегиален съд. В този случай решението следва да се признае като несъществуващо, защото не е налице един действителен съдебен акт.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
То наистина е глупав този кодекс.
Първо - дават ти писмен отговор, после в съдебно заседание отново те разпитват - като през цялото време съдията обяснява, че няма да приеме нищо от твърденията, пък те карат и да се задълбаваш - какво точно искаш да кажеш.
Някаква бъркотия.
Първо - дават ти писмен отговор, после в съдебно заседание отново те разпитват - като през цялото време съдията обяснява, че няма да приеме нищо от твърденията, пък те карат и да се задълбаваш - какво точно искаш да кажеш.
Някаква бъркотия.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Колиги някой има ли идея как се развиват нещата с новия ГПК , омбудсмана сезила ли КС ?
От опит колеги не предевявайте главни ,евентуални ,алтернативни и квито си щете там искове с една ИМ , карайте един по един щото като ги обърка съда и се произнесе по отхвърления пр. евентуален миклейки че е главен , пък някъде из мотивите ти даде разяснение къв иск да попадеш ,нищо че той предевен пък някой не го видял ...и накрая попарата е пълна и мотивите си противоречат-въпреки вс това пак може да не ви допуснат до касационно обжалване предвид изискванията в ГПК .
От опит колеги не предевявайте главни ,евентуални ,алтернативни и квито си щете там искове с една ИМ , карайте един по един щото като ги обърка съда и се произнесе по отхвърления пр. евентуален миклейки че е главен , пък някъде из мотивите ти даде разяснение къв иск да попадеш ,нищо че той предевен пък някой не го видял ...и накрая попарата е пълна и мотивите си противоречат-въпреки вс това пак може да не ви допуснат до касационно обжалване предвид изискванията в ГПК .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Нямам представа, но имам кого да попитам.
Поне какво е схващането на тази нова правно-демократична фигура - омбудсман-а за това творение на правната юриспруденция...
Поне какво е схващането на тази нова правно-демократична фигура - омбудсман-а за това творение на правната юриспруденция...
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Мда, това не е новина , и отдавна не ме изненадва. Гилдията реагира много късно но по добре късно отколкото никога. Идеята за бърз процес, въвеждането на преклузивни срокове за представяне на доказателства, е единствения начин за "дисциплиниране на страните".
Според мен т.н. заповедно производство, следва да бъде премахнато като ненужно и излишен процесуален формализъм.
Още през миналата година не си спомням ,изразих писмено становище за "ремонт" на глава 33. Изненадващо но дори от МИЕ( с които по принцип се "обичаме" ), също изразиха становище близко до моето. Друг е въпроса че освен "устно" обещание, макар и от най високо ниво. А аз съм изразил нееднократно в интервюта, една от моите крилати мисли. "Устно се правят само някои неща от интимен характер, но не и сериозни неща. Сериозните неща се правят в писмена форма при спазване на всички реквизити."
Българските т.н. депутати, разбират само от един аргумент. Това е аргумента на силата в различни измерения. Или силата на външния силов натиск(ЕК)
(заплаха за надзорно производство и санкция от СЕО, за неспазване на ДЕО и Директиви), или големите пари(лобиране) или организирано обществено
недовоство. Жалко е но това е неприятния извод, не конструктивната критика и експертния подход, а страхът е единствения "мотив" за промяна.
Колкото до фигурата на омбудсмана. Макар че имаме сходни и съвмесни прояви. За съжаление, без да обиждам никого, от тази институция(има съвестни колеги които работят там и познавам и сме приятели) , но тя много прилича на т.н."арменски поп". Приема жалби, но няма никакви правомощия .
(според мен).
Според мен т.н. заповедно производство, следва да бъде премахнато като ненужно и излишен процесуален формализъм.
Още през миналата година не си спомням ,изразих писмено становище за "ремонт" на глава 33. Изненадващо но дори от МИЕ( с които по принцип се "обичаме" ), също изразиха становище близко до моето. Друг е въпроса че освен "устно" обещание, макар и от най високо ниво. А аз съм изразил нееднократно в интервюта, една от моите крилати мисли. "Устно се правят само някои неща от интимен характер, но не и сериозни неща. Сериозните неща се правят в писмена форма при спазване на всички реквизити."
Българските т.н. депутати, разбират само от един аргумент. Това е аргумента на силата в различни измерения. Или силата на външния силов натиск(ЕК)
(заплаха за надзорно производство и санкция от СЕО, за неспазване на ДЕО и Директиви), или големите пари(лобиране) или организирано обществено
недовоство. Жалко е но това е неприятния извод, не конструктивната критика и експертния подход, а страхът е единствения "мотив" за промяна.
Колкото до фигурата на омбудсмана. Макар че имаме сходни и съвмесни прояви. За съжаление, без да обиждам никого, от тази институция(има съвестни колеги които работят там и познавам и сме приятели) , но тя много прилича на т.н."арменски поп". Приема жалби, но няма никакви правомощия .
(според мен).
Най голямото достойнство на закона е че не се влияе от емоции.
http://www.vasilev-babuchev.com
http://www.vasilev-babuchev.com
- nezret
- Потребител
- Мнения: 635
- Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
- Местоположение: София
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Колега, т.н. "арменски поп" обмислял, какво и как, но едно било сигурно- ще вземе отношение по процесуалният закон.
Проблем е наистина, че именно гилдията имА неадекватни реакции..
Защо ли пост фактум всички опитват да са на гребена на вълната ?
Проблем е наистина, че именно гилдията имА неадекватни реакции..
Защо ли пост фактум всички опитват да са на гребена на вълната ?
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
DEKAH, прочетах обстоино посто ти. Намирам го за крайно аргументиран. Бих си позволил да изразя собствено мнение а, то се състои в днешния следен факт- изв. об.събрание на НС относно 8% бариера за кололиция и мажоритарната система. Използвам твоита тема поради факта, че ГПК е продектуван от политически интереси на кръгове от хора чито промени са добре дашли пред прага на избори за НС. Да ли си струва да коментираме приети от НС текстове за промяна в ГПК ?[b] В момента се обсъжда след. мандат които ще промени ГПК. Аз съм сигурен, че вностел ще бъде ГЕРБ в лицето на правната комисия с лице от нашия експертен екип / допускам, че не е Филип Димитров / Мисълта ми е следната след като се борят за парл. места и да живеем още 1 мандат с рестъпници не ли е време да сменим изборната система която да доведе в НС експрти и то в областа на Правото, Икономика и соц. дейности, здравеопазване и пуб. администрация. Според мен лично проблемите се крият точно там, липса на експертен екип.[/b]
-
iskrec - Потребител
- Мнения: 235
- Регистриран на: 08 Дек 2006, 14:12
- Местоположение: София
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
сборник с разказчета "Под шарената черга "на Чудомир /цитирам малки откъси ,който както иска да го тълкува /
Отчет
........Подполковник о.з Гащаров Станчо бе делегат на конгреса на запасните офицери и завърнал се , дава пред дружествените членове своят отчет:..
Господа първо -тръгване , Второ -пътуване ,трето посрещане .Музики ,знамена ,войскови части, шпалир ,импозантност и,тъй да се каже,феерия.Приветствия.Официална ,духовна и гражданска власт.Родолюбиви организации.Учащи ,професионални съюзи и прочие.
Избор на бюро .Отчет .Акламации и след това ,тъй да се акже дебати.....
На другия ден излет до държавния завод "Клементина"Вот идея! Вот щастлива ,тъй да се каже рекогносцировка...Цивилизация прогрес!
Втори гледка :крави .Не монтафонки ,а чисто национална искърска порода .Млечност -тридесет килограма дневно !Възхитилно!...
Конско отделение :великолепие!Арабски жребци опнати кат струна ...
Птичи завод:перфект!Национална гордост!Легхорните носят по двеста и петдесет яйца.Родайланд.От една две тенджери да напълниш,тъй да се каже ,без кисело зеле...
Най накрай-бик-Маджарско бичище знаете .Мужчина такой ,колосален!Храбрец!Маладец!Притежава кръщелно свидетелство ,родово дърво и всички документи , тъй да се каже на съвременен интелегент...
Гледах друя мои ,гледах преизпълнен с национално величие - и думам на себе си:
-Пфю!И ти стопанство имаш ,Станчо и чифлик ще ми правиш !Недоразумение!Декаданс!Питомна гарга ,тъй да се каже ,пършевец!
Отчет
........Подполковник о.з Гащаров Станчо бе делегат на конгреса на запасните офицери и завърнал се , дава пред дружествените членове своят отчет:..
Господа първо -тръгване , Второ -пътуване ,трето посрещане .Музики ,знамена ,войскови части, шпалир ,импозантност и,тъй да се каже,феерия.Приветствия.Официална ,духовна и гражданска власт.Родолюбиви организации.Учащи ,професионални съюзи и прочие.
Избор на бюро .Отчет .Акламации и след това ,тъй да се акже дебати.....
На другия ден излет до държавния завод "Клементина"Вот идея! Вот щастлива ,тъй да се каже рекогносцировка...Цивилизация прогрес!
Втори гледка :крави .Не монтафонки ,а чисто национална искърска порода .Млечност -тридесет килограма дневно !Възхитилно!...
Конско отделение :великолепие!Арабски жребци опнати кат струна ...
Птичи завод:перфект!Национална гордост!Легхорните носят по двеста и петдесет яйца.Родайланд.От една две тенджери да напълниш,тъй да се каже ,без кисело зеле...
Най накрай-бик-Маджарско бичище знаете .Мужчина такой ,колосален!Храбрец!Маладец!Притежава кръщелно свидетелство ,родово дърво и всички документи , тъй да се каже на съвременен интелегент...
Гледах друя мои ,гледах преизпълнен с национално величие - и думам на себе си:
-Пфю!И ти стопанство имаш ,Станчо и чифлик ще ми правиш !Недоразумение!Декаданс!Питомна гарга ,тъй да се каже ,пършевец!
Последна промяна donna на 14 Апр 2009, 16:16, променена общо 1 път
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Хе- хе!
Дона, ти ме подсещаш и за това как депутатите, като гласуваха тия дни промените в избирателния закон, не взеха предвид избирателния закон на Алеко Константинов /поздрав за всички свищовлии/:
Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително.
Дона, ти ме подсещаш и за това как депутатите, като гласуваха тия дни промените в избирателния закон, не взеха предвид избирателния закон на Алеко Константинов /поздрав за всички свищовлии/:
Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
Аз така и не разбрах за какво го приеха този нов ГПК - в момента върховните съдии се оплакват, че по молбите по допустимост им се налага да правят разбор на цялото досие (става въпрос за съдебното досие - да не се стряскат родените след 1989г.) - така, че така или иначе им се налага да прегледат цялото дело и евентуално ако допуснат разглеждане - си спестяват някаква работа - в противен случай все тая - не се разтоварват.
Има и нещо друго - колегите не пишат правилно молбите за допустимост - нямат понятие от чл. 282 ГПК и следващите и в крайна сметка им режат квитанциите.
Но ако решението е тотално грешно (на втората инстанция) то ще бъде тържествено развявано една-две години като противоречива практика и така нататъка.
Има и нещо друго - колегите не пишат правилно молбите за допустимост - нямат понятие от чл. 282 ГПК и следващите и в крайна сметка им режат квитанциите.
Но ако решението е тотално грешно (на втората инстанция) то ще бъде тържествено развявано една-две години като противоречива практика и така нататъка.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
А къде остана справедливостта ? Да си припомним наука за какво беше правото ?
Личното ми мнеие е ,че на тоя закон му трябва един голям ремонт . Това е закона ,който урежда граждански правоотношения , тяхното движение ,процеса , ако на този процес куца какъв е смисълът !
Вярно отмененият ГПК беше от времето на соца ,но така или инъче работеше и много неща моожеше да бъдат взети от него .
Попрочетох нещо и от Селиновски и да ви кажа още по-вече смятам ,че тоя процес се нуждае от ремонт.
Напълно разбирам ,че трябва да има нов процес , но считам ,че трябваше да не се бърза с влизането му в сила трябваше да се обсъди по обстойно .
Наясно съм и с факта че сме в ЕС и законите трябва да се синхронизират ,но нека да бъде така ,че да са работещи и да няма ощетени страни .
В момента всичките сме в една чуденка и адвокатите и съда и върви обясни на страната ,че първо на ВКС ще и разгледат иска за допустимост пък...
Личното ми мнеие е ,че на тоя закон му трябва един голям ремонт . Това е закона ,който урежда граждански правоотношения , тяхното движение ,процеса , ако на този процес куца какъв е смисълът !
Вярно отмененият ГПК беше от времето на соца ,но така или инъче работеше и много неща моожеше да бъдат взети от него .
Попрочетох нещо и от Селиновски и да ви кажа още по-вече смятам ,че тоя процес се нуждае от ремонт.
Напълно разбирам ,че трябва да има нов процес , но считам ,че трябваше да не се бърза с влизането му в сила трябваше да се обсъди по обстойно .
Наясно съм и с факта че сме в ЕС и законите трябва да се синхронизират ,но нека да бъде така ,че да са работещи и да няма ощетени страни .
В момента всичките сме в една чуденка и адвокатите и съда и върви обясни на страната ,че първо на ВКС ще и разгледат иска за допустимост пък...
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
не сте прави да плюете така народните избраници. нима са глухи, когато трябва да се поднови автопарка на НС или да се повиши - справедливо, трудовото им възнаграждение или да се сгужва закона за изборите, така, че да не може избирателя и с БМ- ГРАД да ги изхвърли от НС
не сте прави и това си е
не сте прави и това си е
http://www.youtube.com/watch?v=CZo12LIWqYw
-
satir - Активен потребител
- Мнения: 1984
- Регистриран на: 15 Мар 2007, 16:56
- Местоположение: те тукa те...
Re: Парламентът остана глух за критиките върху новия ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 7 май 2009 г.
по конституционно дело № 4 от 2009 г., докладчик съдията Румен Янков
Конституционният съд в състав: Председател: Румен Янков и членове: Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Красен Стойчев, Снежана Начева, Георги Петканов, при участието на секретар-протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 07.05.2009 г. конституционно дело № 4/2009 г., докладвано от съдията Янков.
Делото е образувано на 24.04.2009 г. по искане на омбудсмана на Република България, който е оспорил три групи разпоредби от действащия Граждански процесуален кодекс, съкратено ГПК, за това че са противоконституционни:
А. Член 47 и свързаните с него разпоредби на чл. 43, ал. 2, последно изречение; чл. 50, ал. 4 и чл. 51, ал. 2 ГПК, всичките с редакция ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. - противоречие с чл. 6, ал. 2; чл. 56; чл. 121, ал. 1 и 122, ал. 1 от Конституцията.
Б. Член 133 ГПК (Изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) - противоречие с чл. 56 и 121, ал. 2.
В. Член 280, ал. 1; чл. 284, ал. 3, т. 1 и чл. 288 ГПК също редакция ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. – противоречие с чл. 56; чл. 119 и чл. 124.
Всичките изброени разпоредби са в сила от 1.03.2008 г.
За тях в различни аспекти омбудсманът твърди:
Нарушават правото на защита на гражданите, равенството им пред закона и в съдебния процес. Втората разпоредба наред с това, нарушава общото право на защита и е пречка да бъде установена истината. За разпоредбите, които се отнасят до касационното производство твърди, че съчетават правораздавателна и тълкувателна дейност на съдебната инстанция, което съчетание противоречи на Конституцията.
Няма спор, че гражданският процес регулира обществени отношения, които имат пряка връзка с правата и свободите на гражданите. От тази гледна точка искането се вписва в правомощията на омбудсмана по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.
Като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Съюза на съдиите в България.
Като изхожда от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционнен съд, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 47; чл. 43, ал. 2, последно изречение; чл. 50, ал. 4; чл. 51, ал. 2; чл. 280, ал. 1; чл. 284, ал. 3, т. 1; чл. 288 (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и чл. 133 (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) от Гражданския процесуален кодекс, всичките в сила от 1.03.2008 г.
Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България.
Препис от определението да се изпрати на заинтересованите страни, за да вземат становище по него в срок от четиринадесет дни.
Председател:
Румен Янков
София, 7 май 2009 г.
по конституционно дело № 4 от 2009 г., докладчик съдията Румен Янков
Конституционният съд в състав: Председател: Румен Янков и членове: Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Красен Стойчев, Снежана Начева, Георги Петканов, при участието на секретар-протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 07.05.2009 г. конституционно дело № 4/2009 г., докладвано от съдията Янков.
Делото е образувано на 24.04.2009 г. по искане на омбудсмана на Република България, който е оспорил три групи разпоредби от действащия Граждански процесуален кодекс, съкратено ГПК, за това че са противоконституционни:
А. Член 47 и свързаните с него разпоредби на чл. 43, ал. 2, последно изречение; чл. 50, ал. 4 и чл. 51, ал. 2 ГПК, всичките с редакция ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. - противоречие с чл. 6, ал. 2; чл. 56; чл. 121, ал. 1 и 122, ал. 1 от Конституцията.
Б. Член 133 ГПК (Изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) - противоречие с чл. 56 и 121, ал. 2.
В. Член 280, ал. 1; чл. 284, ал. 3, т. 1 и чл. 288 ГПК също редакция ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. – противоречие с чл. 56; чл. 119 и чл. 124.
Всичките изброени разпоредби са в сила от 1.03.2008 г.
За тях в различни аспекти омбудсманът твърди:
Нарушават правото на защита на гражданите, равенството им пред закона и в съдебния процес. Втората разпоредба наред с това, нарушава общото право на защита и е пречка да бъде установена истината. За разпоредбите, които се отнасят до касационното производство твърди, че съчетават правораздавателна и тълкувателна дейност на съдебната инстанция, което съчетание противоречи на Конституцията.
Няма спор, че гражданският процес регулира обществени отношения, които имат пряка връзка с правата и свободите на гражданите. От тази гледна точка искането се вписва в правомощията на омбудсмана по чл. 150, ал. 3 от Конституцията.
Като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Съюза на съдиите в България.
Като изхожда от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционнен съд, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 47; чл. 43, ал. 2, последно изречение; чл. 50, ал. 4; чл. 51, ал. 2; чл. 280, ал. 1; чл. 284, ал. 3, т. 1; чл. 288 (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и чл. 133 (изм. и доп., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) от Гражданския процесуален кодекс, всичките в сила от 1.03.2008 г.
Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България.
Препис от определението да се изпрати на заинтересованите страни, за да вземат становище по него в срок от четиринадесет дни.
Председател:
Румен Янков
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
19 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта