НОВАТА ПРОЦЕДУРА по чл.371, т.2 от НПК

Колеги, не мислите ли, че тази процедура мотивира обвиняемите да се признават за виновни дори за нещо, което може би не са извършили (и за което няма безспорни доказателства, че е извършено от тях) само, за да се оттърват с минимални присъди, като при това поемат риска да бъдат осъдени за нещо, което не са извършили ? Къде остава човешкото достойнство и стимула да се бориш за правото да бъдеш признат за невиновен ? Защото и да няма НИКАКВИ доказателства, че именно X е извършил определено деяние, ако същият този X има и други престъпления, почти сигурно е, че ще се признае за виновен по ВСИЧКИ обвинения, няма да се провежда истинско следствие и така, приписаното престъпление ще бъде считано за действително, присъдата ще си влезе в сила, НО ... няма да отговаря на истината, ще бъде погазен принципа, че всеки е невинен до доказване на противното. Ако пък адвокатът на такъв обвиняем има смелостта да обжалва присъдата като твърди, че е основана само на предположения и на обясненията на друг обвиняем, участвал в това престъпление, РИСКЪТ е въззивния съд да върне делото и произвоството да се проведе по общия ред, т.е. ОБВИНЯЕМИЯ да получи МНОГО ПО-ГОЛЯМА ПРИСЪДА за ПО-МАЛКО и ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Моля, изразете личното си мнение !