forum.lex.bg

Съюзът на юристите в България организира анкета по приложението на новия ГПК. Резултатите от нея ще бъдат основание за провеждане на национална конференция по проблемите на ГПК и/или подготовка на предложения за промени в ГПК, които биха улеснили работата на правоприлагащите органи и защитта на правата на гражданите и юридическите лица.
Моля желаещите да се включат в анкетата да отговорят на въпросите в нея и да изпратят своите отговори на адрес: sub@sub.bg ili library@sub.bg


АНКЕТА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ГПК
(Д.в. бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.)
1. Как се отразяват промените в новия ГПК относно:
- продължителността на първоинстанционното производство и считате ли, че е налице забавяне на производството с оглед необходимостта от размяна на книжа и служебните задължения на съда;
- приключват ли делата в едно открито съдебно заседание. Често ли се стига до отлагането им на основание нови доказателствени искания;
- други проблеми в първоинстанционното производство;
- продължителността на второистанционното производство от момента на подаване на въззивната жалба до постановяване на решението;
- възможностите за защита на правата на страните пред второинстанционното производство;
- гаранциите за защита правата на гражданите във връзка с
регламентираната правна уредба по призоваването (връчване на съобщение чрез залепване на уведомление);
2. Промените в новия ГПК създават ли проблеми за представяне на доказателства и други процесуални действия, водещи до нарушаване на права и невъзможност за разкриване на обективната истина?
3. Промените в новия ГПК отразяват ли се върху правилността на квалификациите във въззивните решения след насоките към страните от първата инстанция?
4. Съществуват ли проблеми в касационното обжалване по отношение на:
- основателността на допускане на касационните жалби;
- неуважаване на допуснати жалби поради неспазване на преклузивни срокове пред първа или въззивната инстанция;
- обективните критерии, определящи допустимостта на касационните жалби, съобразно редакцията на чл. 280 ГПК;
5. След влизане в сила на новия ГПК променя ли се ефективността на:
- прилагането на особените правила при търговските спорове;
- заповедното производство по чл. 410 ГПК;
- заповедното производство по чл. 417 ГПК;
6. За точното прилагане на закона, необходимо ли е Върховния касационен съд да бъде насочен към издаване на тълкователни решения по ГПК и посочете такива текстове, по които има спешна необходимост?
7. Новият ГПК създава ли затруднения за участие на адвокатите в гражданския процес?
8. Имате ли други предложения за неудачни законодателни разрешения или за неотложни промени в някои текстове в ГПК и защо?

Анкетата е анонимна, но по желание може да посочите името и длъжността си. Настоящата анкета или предложения могат да бъдат изпращани по електронната поща на Съюза на юристите в България sub@sub.bg или на адрес- София 1000, ул. „Пиротска” 7, ет.3, ЦС на СЮБ.

Бланката в doc формат ТУК Линкът е валиден до : 03.03.2009

Ок довечера ще пратя една попълненена бланка ,сега не мога , но личното ми мнеие това ГПК...не сработва

И аз не го одобрявам.

Не дай Боже, нова реформа - явно на някое лоби не се е харесал кодекса.
Смисълът на новия ГПК е ясен - изцяло нова уредба, не да се прекърпва старата.
Освен това възстановява служебно начало - ето една причина повече да не се представят болнични.
Освен това размяната на книжа е много по-съвременен начин - седиш и си пишеш, а не да се явяваш направо на заседание. То и сега има право на отговор на исковата молба (досега по-точно).
Дава се много дълъг срок да се нагодиш към новата система - ако си ищец, по-добре да запазиш малко търпение, за да се изпипат нещата, ако си ответник - можеш да четеш на воля цял месец за правото си на отговор.
Освен това има доклад на делото - нещо, което сега много рядко се спазваше като практика, а то е главното колело на делото - съдията да прочете и да съпостави материала още в началото на делото.
Освен това се прекършва мазната шикана, която ме възмущава дълбоко - има много по-рафинирани методи да обърнеш настороенията в залата.
Но не е възможно, по силите на никаква реформа, да се ускори съдопроизводството.
Просто трябва да сме изключително богата страна, тъй като при тези заплати, особено на изпълнителския персонал и на административния с ръководни функции - няма как.
Освен това или дължиш или имаш да вземаш - в масовия случай.
Така, че съдебното дело не е голям бизнес, с изключение на лихвата

Iwan_lawyer, моите уважения, но заплатите, за които говорите, явно съответстват и са адекватни на положения труд. Ако на някого не му харесва такава заплата, то нека да напусне и да си намери работа с по-високо заплащане.На негово място винаги ще се намери нов служител, който поне първоночално ще е доволен от заплатата.Няма незаменими служители.

Знаете ли, едно дело се обработва от един служител - той разшива всеки един документ, докладва всяка една молба на съдията, следи по правилник за връчване на призовки и изпълнява куп указания на съдията и искания на страните.
Ако застанете в съдебно деловодство ще Ви направи впечатление витрината - няма как един служител да въвежда информация в компютъра и едновременно да прави справки на граждани.
Затова и адвокатите, знаейки ритъма на работа на съда, сами усещат кога да направят справката - през седмица-две.
Това е нормалната крачка на едно съдебно учреждение - молба, доклад, изпълнение.
Значи съдията трябва да е побъркан шесторък - идва в 8.30 на работа и почва да подписва всякакви документи - нали трябва да ги прочете - това не е документ за амбалаж, все пак.
Бързата работа, няма как да не ражда още повече грешки.
Освен това дори за трениран мазохист, няма по-тежка работа от съдебната - просто всеки вече се обръща към съда.

Не измествайте темата. Става въпрос за новия ГПК , а той наистина не сработва ,а доста текстове противоречат на ЕКПЧ , с две думи бързата работа нали знаете. А за болничните Иванчо не е съвсем така ,отлагат делата и то защото точно тоя текст противоречи на ЕКПЧ и нашата мила родина не веднъж е осъждана там. Хайде със здраве

Мен ме устройва напълно новия ГПК, сега няма да рева за детските си години, прекарани с фенерче под юргана и отменения ГПК.
Големия пък кодекс беше стария ГПК, чак накрая му се разбра смисъла, толкова неясноти имаше.
Не може да се правят корекции на ГПК току - така - достатъчни бяха промените в ПЗР - ясно се указа на отмиращите стари дела процедурата.
Призоваването е по-бързо по новия ГПК, няма Държавен вестник.
Заседанията се подготвят и има шанс делото наистина да се прекрати без зала - сиктир му на хонорара, важно е клиентът да е доволен.
Важно е безболезненото действие на кодекса, а не вторичните белези - бързина, публичност, особено пък Хартата за правата на човека от 16-ти век.
Нали австрийци го правиха - половината кодекс нашите го орязаха в комисиите (поне така се говори).
Заповедното производство си има своите важни предимства - сигурност срещу привидни кредитори, ред други изисквания като гаранция.
Това, че длъжникът ще възрази е в 80 на сто.
И двайсет процента не са малко, предвид тежките съдебни разходи.
Другите правила - не може едно дело да се започва едва на втората инстанция.
Касационната инстанция пък гарнитира до 5-6 години напълно ошлайфване на практиката - така си сигурен в закона, а не в тълкуването на закона.

Това, че длъжникът ще възрази е в 80 на сто.
И блазе му на кредитора , предевявайки иск и пак такси и пак разноски ...тоя ред е само заради таксите ех........къв ли е смисъла на това заповедно ,че не знам
Възражение

Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.



Действие на възражението

Чл. 415. (1) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
(2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
................
Спиране на изпълнението

Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.

(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

Я да изчислим ДТ ,дето влизат в бюджета примерно за едно задължение от
10 000лв при една добра гимнастика в горните случаи .
Признавам ,че за мен ще е по -добре да си предевя иск,ако съм кредитор ...поне няма в 80% да не си чупя главата с възражения ,предевяване на искове и ДТ ...които бог знае дали ще успея да събера .

Хайде да видим как ще тече давността в горните случаи ,вярно ще се довнесе ДТ /и какв ли е смисъла от тая заповед / колко ще се плати за експертизата на ВЛ, за разни удостоверения и прочие и колко време ще се загуби /най вече/...

По добре Записа на заповед изцяло да се премахме като основание за издаване на ЗНИ по чл. 417 т.9 от ГПК. Обезмисля се като някакъв инструмент от оборота (гражднански и търговски) т.к. с немотивирано възражение .......

Здравейте колеги,

Във връзка с казаното от y_donchev искам да кажа следното. Вярно е, че от една страна института на записа на заповед се обесмисля, предвид обстоятелството, че чрез едно най -обикновено възражение следва да се образува дело за устанояване на вземането и т.н. Но от друга страна, чрез издаването на запоед за незабавно изпълнение, респективно изп. лист, то е налице възможност да се образува изп. дело и да се обезпечи притежаваното от длъжника имущество като за целта се предприемат следващите се изпълнителни действия. От друга страна при подаване на заявление по чл. 410 ГПК трябва да се изчака да изтече срока за възражение и едва тогава може да се издаде изп. лист, въз основа на който да се образува изп. дело и да се насочи изпълнението върху имуществото на длъжника. Възможно е вземането да се гарантира и чрез предварително обезпечение по реда на чл. 389 ГПК, но тогава в повечето случаи съдилищата определят гаранции, която е в пъти по-висока от евентуално дължимата д. такса за водене на делото, което рпави безпредметно обезпечителното производство. Ето защо, дори и наполовина използваем , записът на заповед е "удачно средство" чрез което може да се гарантират вземанията.

Относно новия ГПК, считам че това е по-добрия вариант. Естествено е, че в началото ще има спорове, тълкувания, но идеята е добра. Важното е случая е как ще се прилага от правораздавателния орган - съдът - защото той управлява. / Напр. ако страните са поискали експертиза и са взели становище по насрещните искания, съдът с проекта или доклада по делото може да допусне експерттизата; да допусне свидетелите. След това в първото заседание ще се изслуша експертизата; свидетелите и приключва - това в най-добрия случай. Възможно е да има и случаи в които всички тези доказателствени искания се оставят за в първото съд. заседание. Тогава делото ще се отлага за втори, а понякога и повече пъти. Както казах вече - с времето всичко спроед мен ще се изглади./ Определено производството по новия ред се движи по-бързо отколкото преди и делата приключват почти винаги в едно заседание.

УСПЕХ !

Ако щете вярвайте, имаме много изпълнителни дела, образувани въз основа на ИЛ+ЗНИ по запис на заповед, и вервайте ми, няма нито едно възражение
И срещу банковите ЗНИ има много малко, около 1 %.