Съдебна делба- баща и дъщеря
Публикувано на: 20 Апр 2021, 18:04Здравейте, съфорумци,
В настоящия пост следва развитие по казуса с делбата между баща и дъщеря и няколко въпроса.
На 9.04.2021 г. ответницата получи решението на провинциалния Районен Съд в София за допускане да бъде извършена съдебна делба на делбения имот в провинциалния град. На лице са множество грешки в решението, които съм описал по-долу. От съда ни информираха, че до този петък (23.04.2021 г.) имаме право да подадем въззивна жалба до окръжния съд в провинциалния град.
Хронология на придобиване и дела за апартамента:
1972 г.- родителите придобиват имота (апартамента);
1993 г.- родителите прехвърлят на дъщеря си (ответницата по настоящето дело) апартамента с нотариален акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка;
2011 г.- майката умира;
2019 г.- бащата завежда дело за разваляне на нотариалния акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка;
2019 г.- бащата печели делото;
2021 г. – ответницата си изважда от Есграон документ, че е с фамилно име АААААААА (понастоящем) и ЗЗЗЗЗЗЗ (преди) е едно и също лице.
Грешки в Решение на провинциалния районен съд от 2021 г. за ДОПУСКАНЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА:
• Ищецът и ответницата са с грешни постоянни адреси като населени места на 1 и 3 стр. - дядото е с постоянен адрес в село до провинциалния град, а в решението е с адрес в провинциалния град, а ответницата е с постоянен адрес- в делбения имот в провинциалния град, а по настоящ- в София, а в решението е написано, че е с постоянен в София;
• Посочените съседи на делбения имот (апартамента) са умрели и би трябвало да изглежда, че документите са вече невалидни, т.е. данните са от първия нотариален акт, с който е придобит имота през 1972 г. от майката и бащата на ответницата.
• Името на улицата, на която се намира делбения имот е различно и видно още на първата страница на решението- *******И***** и *******Е*****.
• През 1972 г. майката на ответницата е с фамилия ГГГГГГГГ в нотариалния акт, а в този от 1993 г. ССССССС.
• Ответницата е АААААААА по лична карта от 2006 г., а не ЗЗЗЗЗЗЗ, както е посочено в решението още на провинциалния районен съд от 2019 г., с което се разваля по съдебен ред договора за покупко продажба на апартамента срещу гледане и издръжка (а в истинския нотариален акт от 1993 г. е за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка)
• В решението твърдението на ищеца, че “не могат да постигнат съгласие за поделяне на имота с ответницата” не е подкрепено с никакви доказателства.
Налице е разминаване в терминологията- договор за покупко продажба срещу гледане и издръжка И реалният тип нотариален акт- нотариален акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка. Това разминаване може ли да се използва в наша полза?
Гореописаните грешки считат ли се за процесуални нарушения, ако не всички, кои от тях и може ли да се използват в наша полза или са технически грешки, които не водят до негативни последствия за нас (пороци в делото).
На съобщението, с което сме получили решението пише, че ответницата има право да подаде молба за правна помощ към съда в провинциалния град, която удовлетворена или не, ще забави делото. Ответницата е безработна, живее в София с мен (сина й), апартамента в София е на нейно име.
Според Вас как да се процедира, за да се бави максимално делото- въззивна жалба, правна помощ или нещо друго като вариант? Има ли смисъл да подаваме въззивната жалба до петък или впоследствие, ако подадем молба за правна помощ?
Мерси предварително!
В настоящия пост следва развитие по казуса с делбата между баща и дъщеря и няколко въпроса.
На 9.04.2021 г. ответницата получи решението на провинциалния Районен Съд в София за допускане да бъде извършена съдебна делба на делбения имот в провинциалния град. На лице са множество грешки в решението, които съм описал по-долу. От съда ни информираха, че до този петък (23.04.2021 г.) имаме право да подадем въззивна жалба до окръжния съд в провинциалния град.
Хронология на придобиване и дела за апартамента:
1972 г.- родителите придобиват имота (апартамента);
1993 г.- родителите прехвърлят на дъщеря си (ответницата по настоящето дело) апартамента с нотариален акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка;
2011 г.- майката умира;
2019 г.- бащата завежда дело за разваляне на нотариалния акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка;
2019 г.- бащата печели делото;
2021 г. – ответницата си изважда от Есграон документ, че е с фамилно име АААААААА (понастоящем) и ЗЗЗЗЗЗЗ (преди) е едно и също лице.
Грешки в Решение на провинциалния районен съд от 2021 г. за ДОПУСКАНЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА:
• Ищецът и ответницата са с грешни постоянни адреси като населени места на 1 и 3 стр. - дядото е с постоянен адрес в село до провинциалния град, а в решението е с адрес в провинциалния град, а ответницата е с постоянен адрес- в делбения имот в провинциалния град, а по настоящ- в София, а в решението е написано, че е с постоянен в София;
• Посочените съседи на делбения имот (апартамента) са умрели и би трябвало да изглежда, че документите са вече невалидни, т.е. данните са от първия нотариален акт, с който е придобит имота през 1972 г. от майката и бащата на ответницата.
• Името на улицата, на която се намира делбения имот е различно и видно още на първата страница на решението- *******И***** и *******Е*****.
• През 1972 г. майката на ответницата е с фамилия ГГГГГГГГ в нотариалния акт, а в този от 1993 г. ССССССС.
• Ответницата е АААААААА по лична карта от 2006 г., а не ЗЗЗЗЗЗЗ, както е посочено в решението още на провинциалния районен съд от 2019 г., с което се разваля по съдебен ред договора за покупко продажба на апартамента срещу гледане и издръжка (а в истинския нотариален акт от 1993 г. е за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка)
• В решението твърдението на ищеца, че “не могат да постигнат съгласие за поделяне на имота с ответницата” не е подкрепено с никакви доказателства.
Налице е разминаване в терминологията- договор за покупко продажба срещу гледане и издръжка И реалният тип нотариален акт- нотариален акт за прехвърляне на имот на нисходящ срещу гледане и издръжка. Това разминаване може ли да се използва в наша полза?
Гореописаните грешки считат ли се за процесуални нарушения, ако не всички, кои от тях и може ли да се използват в наша полза или са технически грешки, които не водят до негативни последствия за нас (пороци в делото).
На съобщението, с което сме получили решението пише, че ответницата има право да подаде молба за правна помощ към съда в провинциалния град, която удовлетворена или не, ще забави делото. Ответницата е безработна, живее в София с мен (сина й), апартамента в София е на нейно име.
Според Вас как да се процедира, за да се бави максимално делото- въззивна жалба, правна помощ или нещо друго като вариант? Има ли смисъл да подаваме въззивната жалба до петък или впоследствие, ако подадем молба за правна помощ?
Мерси предварително!