Здравейте,
Поставям темата поради интерес към материята, както и това, че практиката по въпроса е доста оскъдна.
Та;
Енерго-дружество се снабдява с ИЛ за някакви задължения на Винтчо и респ. образува ИД при ДСИ. Изпраща се ПДИ, след което следват и изп. действия запори на една сметка, на втора и т.н. След последния запор не следват никакви действия от страна на СИ, както и на взискателя за период от над две години. И тъй вече говорим за перемпция. Но близо година след нейното настъпване, по молба на взискателя се запорират сметките на Болтчо, който е наследник на вече починалия Винтчо и съответно се удържат претендираните суми. Болтчо решава да заведе иск с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД срещу МП в качеството му на работодател на ДСИ при СИС към Окр. С.- Слънчев град. Искът е за възстановяване на неправомерно удържаната сума след перемиране на ИД.
Основният въпрос е, били бил уважен подобен иск.
(Имам изграден поглед над въпроса, който поглед обвързвам с реални вреди, дължимо-платено и т.н., но не развивам същия с оглед на това, да не влияя над тези участници, които биха пожелали да се включат в евентуалния диспут.)
- Дата и час: 23 Ное 2024, 13:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Иск от длъжник с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Иск от длъжник с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД
На теория искът би следвало да бъде уважен, тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. На практика обаче искът може би ще бъде отхвърлен, тъй като задължението не е погасено и не е настъпила вреда за наследника - освен ако не се докаже, че наследникът се е отказал от наследството и изобщо не е станал длъжник.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Иск от длъжник с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД
Привет пак,
Уважаеми kalahan2008, Благодаря за отделеното време и за включването!
Понякога се дразня от участници във форума, които след получeн отговор и то задоволяващ интересът им, същите след това засипват темите с още и още въпроси… Е, сега ще и аз ще се доближа до някои от тях…
Преди всичко ще вметна, че темата е интересна, но и както във встъпителния пост посочих, с доста оскъдна практика. Налице са две решения, в които подобен иск е уважен, съответно на Пернишки районен съд и потвърдено от Пернишки окр. съд. Във въззивното решение е разгледан въпросът по-аналитично и обстойно. Решенията:
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... Nt2IhqM%3D
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... 0zXnLVo%3D
Все пак, kalahan2008 предлагате повод за размисъл относно разминаване м-у теория и практика :
„На теория искът би следвало да бъде уважен, тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. На практика обаче искът може би ще бъде отхвърлен…”
Именно в тази граница - между теорията и практиката би се получил отговор на това, какви да бъдат очакванията за изход на подобно дело. И в този ред на мисли е желанието ми за развитие на темата.
Интересно щеше да е имало дело с подобен предмет, което да е минало та чак подминало ВКС (вторият законотворец в РБ), но това е друга тема…
Уважаеми kalahan2008, Благодаря за отделеното време и за включването!
Понякога се дразня от участници във форума, които след получeн отговор и то задоволяващ интересът им, същите след това засипват темите с още и още въпроси… Е, сега ще и аз ще се доближа до някои от тях…
Преди всичко ще вметна, че темата е интересна, но и както във встъпителния пост посочих, с доста оскъдна практика. Налице са две решения, в които подобен иск е уважен, съответно на Пернишки районен съд и потвърдено от Пернишки окр. съд. Във въззивното решение е разгледан въпросът по-аналитично и обстойно. Решенията:
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... Nt2IhqM%3D
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... 0zXnLVo%3D
Все пак, kalahan2008 предлагате повод за размисъл относно разминаване м-у теория и практика :
„На теория искът би следвало да бъде уважен, тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. На практика обаче искът може би ще бъде отхвърлен…”
Именно в тази граница - между теорията и практиката би се получил отговор на това, какви да бъдат очакванията за изход на подобно дело. И в този ред на мисли е желанието ми за развитие на темата.
Интересно щеше да е имало дело с подобен предмет, което да е минало та чак подминало ВКС (вторият законотворец в РБ), но това е друга тема…
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Иск от длъжник с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД
За съжаление не мога да бъда много словоохотлив, тъй като в момента имам висящо дело във ВКС за обезщетение за имуществени вреди от действията на ЧСИ, касационната жалба е допусната до касационно обжалване /макар и на друго основание/ и се чака решение. Тъй като вече не знам кой чете този форум, бих искал да се застраховам и да не навлизам в твърде големи подробности.
Все пак ще очертая някои от параметрите на това, което според мен е възможно да доведе до отхвърляне на иска. По мои наблюдения върху съдебната практика по тези искове, РС и ОС са по-склонни да уважават такива искове, докато АС и ВКС са по-склонни да ги отхвърлят. Цитираните решения са на РС-Перник и ОС-Перник, а изобщо не е имало касационно обжалване пред ВКС. Ако имаше такова, може би крайният резултат би бил друг.
Според съдебната практика при исковете за вреди срещу съдебни изпълнители отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на СИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на СИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Обикновено въпросите се свеждат основно до изследване на вредата и причинно-следствената връзка, защото обикновено противоправността е налице, а вината се предполага до доказване на противното.
Въпросът за вредата:
Вредата има две проявни форми: претърпяна загуба или пропусната полза.
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В този смисъл - Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
http://www.vks.bg/vks_p10_188.htm
Претърпяна загуба се изразява в намаляване на имуществото на ищеца, в случая - длъжника.
Важно е да се разграничат двете понятия още с исковата молба, тъй като пропуснати ползи се доказват много по-трудно, тъй като трябва да се докаже сигурното и неизбежното им настъпване.
Загубата като намаляване на имуществото е по-скоро счетоводен термин и означава разликата между приходите и разходите, когато разходите надвишават приходите.
В Счетоводен стандарт №12 Данъци от печалбата са дефинирани счетоводната и данъчната загуба.
Счетоводна печалба или загуба - печалбата или загубата за периода, определена като разлика между приходите и разходите от отчета за приходите и разходите, преди приспадане на разхода за данъци от печалбата.
Данъчна печалба (загуба) - печалбата (загубата) за даден период, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите (възстановимите) данъци.
http://www.naifin.com/normativi/schetov ... tandart=12
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, като съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКПО отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.
Това на практика изисква за по-сигурно ангажирането на счетоводна експертиза, за да се докаже загубата, която е настъпила в патромониума на длъжника от действията на съдебния изпълнител.
Въпросът за причинно-следствената връзка:
Този въпрос е значително по-сложен, тъй като има и философски измерения, а като цяло е доста абстрактен, сложен и в известен смисъл субективен.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното деяние (действие или бездействие) на СИ и вредоносния резултат тогава, когато връзката между тях е пряка и непосредствена. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
Теория на равноценните условия
Според това схващане единственото сигурно за връзката между причина и следствие е, че причината времево е преди следствието. Причина е всяко едно от безбройните условия, които са предизвикали дадена ситуация да възникне и да се развие по точно определен начин. Условието е sine qua non /условие, без което не може/, независимо от субективната оценка за крайния му принос в следствието.
Теория за адекватната причинна връзка
Според тази теория правнорелевантна причинна връзка е налице, само когато според досегашния ни опит причината е годна да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния, пораждането на един и същ резултат. Този резултат е типичен за дадено действие, той му е съответен и адекватен на него. Вижда се, че тук се включва субективен оценъчен елемент – кое от многото условия е решаващо за следствието, респективно представлява ли то човешко поведение.
В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 г.о. на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“.
Съгласно Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г.: „Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.“. Същата формулировка се открива в редица други решения на ВАС (напр. Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г..; Решение № 1706 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2010 г.).
В този смисъл са задължителните разяснения, дадени от ОСС от I и II колегия на ВАС в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г.
С Решение № 228/19.01.2016 г. по гр.д. № 6774/2014 г. на ВКС, III г.о., е даден отговор на въпроса:
„Кога съществува причинна връзка между деяние и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието?”.
ВКС, ІІІ г. о. споделя практиката, изразена в приложените тълкувателни решения. Съгласно и т.1 на ППВС № 1/23.12.1968 год. по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал.1 ЗЗД. Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт. По така поставения въпрос следва да се посочи, че към настоящия момент има множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е възприето разрешението, дадено от постоянната съдебна практика. В същите е прието и това, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... enDocument
Следователно основният въпрос се свежда до това - кои вреди са пряка и непосредствена последица от поведението на съдебния изпълнител?
Принципно в българското право е възприета адекватната теория, тъй като теорията на равноценните условия допуска като причина да бъдат и тези условия, които не са в пряка и непосредствена връзка със следствието, а са само част от множеството причини /условия/, всяко едно от което само по себе си би могло да допринесе за вредоносния резултат. Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Именно затова е възприета адекватната теория, която допуска значително по-стриктно и тясно тълкуване на каузалността. Нейната слабост обаче е субективният оценъчен елемент кое от многото условия е решаващо за следствието. Съдът трябва да анализира според вътрешното си убеждение кои явления закономерно, по необходимост са причинени от други явления. Обикновено в мотивите на съдебните актове липсват по-детайлни разсъждения, а само бланкетно се посочва, че вредоносният резултат не е типична, закономерна последица от действията на съдебния изпълнител.
В някои случаи се изисква да се докаже сигурното настъпване на вредоносния резултат, дори и когато се твърди загуба, а не пропусната полза. Това често е практически невъзможно, тъй като изисква създаването на вероятностни модели, които могат да се извършват само със свръхкомпютри, достъп до които на практика вещите лица нямат /да не говорим, че те обикновено са възрастни и с неособено задълбочени познания в областта на стохастичните явления/.
По принцип съдебната практика приема, че е достатъчно да се докаже единствено процесуална незаконосъобразност на действията на СИ. На практика обаче съдебната практика излиза извън рамките на процесуалната незаконосъобразност и изисква доказването и на допълнителни елементи, като например материална незаконосъобразност на действията на СИ.
Именно затова казах, че на практика е вероятно този иск да бъде отхвърлен, като посочих само един от възможните мотиви - задължението на длъжника не е погасено, взискателят може да образува изп. дело наново, длъжникът не е претърпял загуба.
На практика при сегашната съдебна практика със силно стеснително и стриктно тълкуване доказването на иск з вреди срещу СИ е силно затруднено, а и освен това зависи много и от субективната нагласа на съдиите, много от които имат по принцип нескрита неприязън към длъжниците, които не си плащат.
Това е в общи линии, съвсем накратко.
Все пак ще очертая някои от параметрите на това, което според мен е възможно да доведе до отхвърляне на иска. По мои наблюдения върху съдебната практика по тези искове, РС и ОС са по-склонни да уважават такива искове, докато АС и ВКС са по-склонни да ги отхвърлят. Цитираните решения са на РС-Перник и ОС-Перник, а изобщо не е имало касационно обжалване пред ВКС. Ако имаше такова, може би крайният резултат би бил друг.
Според съдебната практика при исковете за вреди срещу съдебни изпълнители отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на СИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на СИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Обикновено въпросите се свеждат основно до изследване на вредата и причинно-следствената връзка, защото обикновено противоправността е налице, а вината се предполага до доказване на противното.
Въпросът за вредата:
Вредата има две проявни форми: претърпяна загуба или пропусната полза.
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В този смисъл - Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
http://www.vks.bg/vks_p10_188.htm
Претърпяна загуба се изразява в намаляване на имуществото на ищеца, в случая - длъжника.
Важно е да се разграничат двете понятия още с исковата молба, тъй като пропуснати ползи се доказват много по-трудно, тъй като трябва да се докаже сигурното и неизбежното им настъпване.
Загубата като намаляване на имуществото е по-скоро счетоводен термин и означава разликата между приходите и разходите, когато разходите надвишават приходите.
В Счетоводен стандарт №12 Данъци от печалбата са дефинирани счетоводната и данъчната загуба.
Счетоводна печалба или загуба - печалбата или загубата за периода, определена като разлика между приходите и разходите от отчета за приходите и разходите, преди приспадане на разхода за данъци от печалбата.
Данъчна печалба (загуба) - печалбата (загубата) за даден период, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите (възстановимите) данъци.
http://www.naifin.com/normativi/schetov ... tandart=12
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗКПО данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, като съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКПО отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.
Това на практика изисква за по-сигурно ангажирането на счетоводна експертиза, за да се докаже загубата, която е настъпила в патромониума на длъжника от действията на съдебния изпълнител.
Въпросът за причинно-следствената връзка:
Този въпрос е значително по-сложен, тъй като има и философски измерения, а като цяло е доста абстрактен, сложен и в известен смисъл субективен.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното деяние (действие или бездействие) на СИ и вредоносния резултат тогава, когато връзката между тях е пряка и непосредствена. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
Теория на равноценните условия
Според това схващане единственото сигурно за връзката между причина и следствие е, че причината времево е преди следствието. Причина е всяко едно от безбройните условия, които са предизвикали дадена ситуация да възникне и да се развие по точно определен начин. Условието е sine qua non /условие, без което не може/, независимо от субективната оценка за крайния му принос в следствието.
Теория за адекватната причинна връзка
Според тази теория правнорелевантна причинна връзка е налице, само когато според досегашния ни опит причината е годна да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния, пораждането на един и същ резултат. Този резултат е типичен за дадено действие, той му е съответен и адекватен на него. Вижда се, че тук се включва субективен оценъчен елемент – кое от многото условия е решаващо за следствието, респективно представлява ли то човешко поведение.
В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005 г. на 4 г.о. на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“.
Съгласно Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г.: „Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.“. Същата формулировка се открива в редица други решения на ВАС (напр. Решение № 2819 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2010 г..; Решение № 1706 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2010 г.).
В този смисъл са задължителните разяснения, дадени от ОСС от I и II колегия на ВАС в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г.
С Решение № 228/19.01.2016 г. по гр.д. № 6774/2014 г. на ВКС, III г.о., е даден отговор на въпроса:
„Кога съществува причинна връзка между деяние и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието?”.
ВКС, ІІІ г. о. споделя практиката, изразена в приложените тълкувателни решения. Съгласно и т.1 на ППВС № 1/23.12.1968 год. по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал.1 ЗЗД. Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт. По така поставения въпрос следва да се посочи, че към настоящия момент има множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е възприето разрешението, дадено от постоянната съдебна практика. В същите е прието и това, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... enDocument
Следователно основният въпрос се свежда до това - кои вреди са пряка и непосредствена последица от поведението на съдебния изпълнител?
Принципно в българското право е възприета адекватната теория, тъй като теорията на равноценните условия допуска като причина да бъдат и тези условия, които не са в пряка и непосредствена връзка със следствието, а са само част от множеството причини /условия/, всяко едно от което само по себе си би могло да допринесе за вредоносния резултат. Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Именно затова е възприета адекватната теория, която допуска значително по-стриктно и тясно тълкуване на каузалността. Нейната слабост обаче е субективният оценъчен елемент кое от многото условия е решаващо за следствието. Съдът трябва да анализира според вътрешното си убеждение кои явления закономерно, по необходимост са причинени от други явления. Обикновено в мотивите на съдебните актове липсват по-детайлни разсъждения, а само бланкетно се посочва, че вредоносният резултат не е типична, закономерна последица от действията на съдебния изпълнител.
В някои случаи се изисква да се докаже сигурното настъпване на вредоносния резултат, дори и когато се твърди загуба, а не пропусната полза. Това често е практически невъзможно, тъй като изисква създаването на вероятностни модели, които могат да се извършват само със свръхкомпютри, достъп до които на практика вещите лица нямат /да не говорим, че те обикновено са възрастни и с неособено задълбочени познания в областта на стохастичните явления/.
По принцип съдебната практика приема, че е достатъчно да се докаже единствено процесуална незаконосъобразност на действията на СИ. На практика обаче съдебната практика излиза извън рамките на процесуалната незаконосъобразност и изисква доказването и на допълнителни елементи, като например материална незаконосъобразност на действията на СИ.
Именно затова казах, че на практика е вероятно този иск да бъде отхвърлен, като посочих само един от възможните мотиви - задължението на длъжника не е погасено, взискателят може да образува изп. дело наново, длъжникът не е претърпял загуба.
На практика при сегашната съдебна практика със силно стеснително и стриктно тълкуване доказването на иск з вреди срещу СИ е силно затруднено, а и освен това зависи много и от субективната нагласа на съдиите, много от които имат по принцип нескрита неприязън към длъжниците, които не си плащат.
Това е в общи линии, съвсем накратко.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Иск от длъжник с пр. осн. чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД
Защо не пробваш с иск срещу взискателя ?
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
https://justice-online.com/bg
- kdkrastev1234
- Потребител
- Мнения: 631
- Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22
5 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта