forum.lex.bg

Здравейте,

Ясно е от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС стигам до извода, че действието по предприемане на налагане на запор се извършва с изпращането на запорно съобщение от ЧСИ до банката. За предприемането на това действие взискателят винаги дължи на ЧСИ такса съобразно т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. При липсата на открита банкова сметка с титуляр длъжникът по изпълнителното дело не е налице обект на принудително изпълнение и длъжникът не носи отговорност за тази такса. Тя остава в тежест на взискателя.

Въпрос: Възможен ли е запор на бъдещи сметки ?

Ивайло Василев смята, че "Тук обаче трябва да се подчертае, че принудителното изпълнение ще е неуспешно само ако липсва банкова сметка на името на длъжника, без значение дали по нея има реални парични суми. От нейното наличие зависи дали запорът ще е наложен върху съществуващо или бъдещо вземане, или въобще ще липсва фактическа и правна възможност за налагане на запора."

Въпрос 2: Ако отговорът на горния въпрос е "не", тогава - Какво пречи на длъжника да открива банкови сметки "ad hoc" - с цел да не удовлетворява взискателя ?

[quote="hristev"] Здравейте,

Ясно е от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС стигам до извода, че действието по предприемане на налагане на запор се извършва с изпращането на запорно съобщение от ЧСИ до банката. За предприемането на това действие взискателят винаги дължи на ЧСИ такса съобразно т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. При липсата на открита банкова сметка с титуляр длъжникът по изпълнителното дело не е налице обект на принудително изпълнение и длъжникът не носи отговорност за тази такса. Тя остава в тежест на взискателя.

Въпрос: Възможен ли е запор на бъдещи сметки ?

Ивайло Василев смята, че "Тук обаче трябва да се подчертае, че принудителното изпълнение ще е неуспешно само ако липсва банкова сметка на името на длъжника, без значение дали по нея има реални парични суми. От нейното наличие зависи дали запорът ще е наложен върху съществуващо или бъдещо вземане, или въобще ще липсва фактическа и правна възможност за налагане на запора."

Въпрос 2: Ако отговорът на горния въпрос е "не", тогава - Какво пречи на длъжника да открива банкови сметки "ad hoc" - с цел да не удовлетворява взискателя ?/quote]


Кой е този Ивайло Василев?

Какво ще му помогне откриването на банкови сметки за специални цели да не удовлетвори взискателя?

Всъщност запорът на вземане е ясен, ако трябва да бъдем точни, това е невъзможно - запор на бъдещо вземане.

Много е трудно дори теоретично да се обоснове такава версия.

Ивайло Василев е автор на книги по Изпълнителен процес.

Бъдещето вземане се запорира при третото лице- платеца.

Все пак е правен локум, това е метод на ЧСИ, да твърдят за вечен запор. Оценявам го - също имам трудни длъжници, които се меткат наляво-надясно.

ivan_lawyer написа:Все пак е правен локум, това е метод на ЧСИ, да твърдят за вечен запор. Оценявам го - също имам трудни длъжници, които се меткат наляво-надясно.

Трудни длъжници са само бедните длъжници или такива които формално са бедни, защото законите ги защитават.

hristev написа:Въпрос: Възможен ли е запор на бъдещи сметки ?

Ивайло Василев смята, че "Тук обаче трябва да се подчертае, че принудителното изпълнение ще е неуспешно само ако липсва банкова сметка на името на длъжника, без значение дали по нея има реални парични суми. От нейното наличие зависи дали запорът ще е наложен върху съществуващо или бъдещо вземане, или въобще ще липсва фактическа и правна възможност за налагане на запора."

Въпрос 2: Ако отговорът на горния въпрос е "не", тогава - Какво пречи на длъжника да открива банкови сметки "ad hoc" - с цел да не удовлетворява взискателя ?

Според проф. Русчев - не:
https://news.lex.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7% ... %87%D0%BA/

По сходни съображения в практиката се приема, че е недопустимо обезпечително искане за налагане на запор върху всички бъдещи вземания на ответника. Настоява се, че запор може да се наложи само върху съществуващо вземане на длъжника към трето задължено лице, а не такова, което евентуално ще възникне в бъдеще. Този извод се основава както на разпоредбата на чл.450, ал.2 от ГПК, така и на 508, ал.1, т. 1 от ГПК, които предвиждат индивидуализация на вземането в съобщението за запора, съответно – признаване от страна на третото задължено лице за неговото съществуване (Определение № 2377 от 30.10.2013 г. по в. гр. д. № 3964/2013 г. на САС, ГК). Считам, че тези аргументи следва да бъдат споделени с категоричност по отношение на залога на бъдещи вземания, които са конкретизирани единствено чрез посочване на третото задължено лице, към което евентуално биха възникнали бъдещи вземания в полза на залогодателя.

Ето - това е резонно, наистина - запорът на вземане минава през фази - първо се уточнява има ли - няма ли.

Добре го е казал професор Русчев.

Та по-конкретно, проблемът ми е следния. Длъжникът не е търговец и логично не мога да сезирам прокуратурата за престъпления против кредиторите.

Обаче тоз длъжник-калпазанин, мине се не мине, открие някоя друга и нова банкова сметка. Очевидно за да получава пари.

Буквално открива банковата си сметка, по нея незабавно се превеждат пари, той моментално си тегли парите и това е.

Явно друг калпазанин изпраща пари от чужбина на първия калпазанин. Калпазанска работа.

Какво решение има тук ? (без да удряме главата му с чук)

Да добавя, не е минала една година по 293а от НК.

Втора добавка - всеки път различно физическо лице му изпраща пари. Такива трети лица да търся, вятър и мъгла. Пюс това размерът на вземането не е нищо, което си заслужава да изпълняваш в чужбина.

Трета добавка - Лично аз не виждам решение. Пък дори и да се запорират бъдещите сметки (нищо че проф. Русчев не дава) ще му се пращат пари по epay, по пощата, по спиди, по еконт, по сто други начина.

Абе, калпава работа е животът. Решение не виждам, признавам.

Може да се наложат запори във всички банки в страната, дори и да няма в момента сметка, банката ще види запора и ще откаже да открие бъдещата сметка.
Що се отнася до Изипей и т.н., може да се наложи запор на сметките в лицензираните дружества за електронни пари, те са само 8:
https://www.bnb.bg/RegistersAndServices ... /index.htm
За Български пощи и Еконт също може да се наложи запор.
Начини има, само пари за плащане на неясни запори да има.

Да, само по себе си неясният запор е "удар във въздуха", но - то - нищо, пак е нещо.

Репресията е до моментът - в който не се плати някаква сума.

Изобщо - Съдебното изпълнение е тънка работа.

kalahan2008 написа:Може да се наложат запори във всички банки в страната, дори и да няма в момента сметка, банката ще види запора и ще откаже да открие бъдещата сметка.
Що се отнася до Изипей и т.н., може да се наложи запор на сметките в лицензираните дружества за електронни пари, те са само 8:
https://www.bnb.bg/RegistersAndServices ... /index.htm
За Български пощи и Еконт също може да се наложи запор.
Начини има, само пари за плащане на неясни запори да има.

Да де, но се връщаме пак на първия ми пост, който сложи начало на темата.

В Банката идват запорни и те само отчитат има ли сметка и наличност, не могат да запорират бъдещи вземания - как да следят това и да свържат едно писмо отпреди 1 година - с току-що постъпило искане за нова банкова сметка.

Освен това - той открива сметка и внася 10 лева и пробва дали има проблем и - тогава си действа. Смисълът е - да има наличност.

Даже в перемционната Галактика се счита, че ако няма наличност - не е валидно изпълнението.

Хубаво е като идея да блокираш длъжника - но Банката няма какво да изпълни, тя трябва в 3-дневен срок да каже - признавам вземането и плащам на Вас. Признавам вземането и - какво вземане има.

hristev написа:Добре го е казал професор Русчев.

Та по-конкретно, проблемът ми е следния. Длъжникът не е търговец и логично не мога да сезирам прокуратурата за престъпления против кредиторите.

Обаче тоз длъжник-калпазанин, мине се не мине, открие някоя друга и нова банкова сметка. Очевидно за да получава пари.

Буквално открива банковата си сметка, по нея незабавно се превеждат пари, той моментално си тегли парите и това е.

Явно друг калпазанин изпраща пари от чужбина на първия калпазанин. Калпазанска работа.

Какво решение има тук ? (без да удряме главата му с чук)

Да добавя, не е минала една година по 293а от НК.

Втора добавка - всеки път различно физическо лице му изпраща пари. Такива трети лица да търся, вятър и мъгла. Пюс това размерът на вземането не е нищо, което си заслужава да изпълняваш в чужбина.

Трета добавка - Лично аз не виждам решение. Пък дори и да се запорират бъдещите сметки (нищо че проф. Русчев не дава) ще му се пращат пари по epay, по пощата, по спиди, по еконт, по сто други начина.

Абе, калпава работа е животът. Решение не виждам, признавам.

Като не е минала едната година по 293а от НК, я изчакай да мине и пусни сигнал в Районна прокуратура.
Имай предвид, че ако приходите му средно на месец не надвишават МРЗ, няма да му образуват ДП.

ivan_lawyer написа:В Банката идват запорни и те само отчитат има ли сметка и наличност, не могат да запорират бъдещи вземания - как да следят това и да свържат едно писмо отпреди 1 година - с току-що постъпило искане за нова банкова сметка.

Освен това - той открива сметка и внася 10 лева и пробва дали има проблем и - тогава си действа. Смисълът е - да има наличност.

Даже в перемционната Галактика се счита, че ако няма наличност - не е валидно изпълнението.

Хубаво е като идея да блокираш длъжника - но Банката няма какво да изпълни, тя трябва в 3-дневен срок да каже - признавам вземането и плащам на Вас. Признавам вземането и - какво вземане има.

Какво значи не е валидно изпълнението?
Това "невалидно изпълнение" прекъсва ли двегодишният срок на перемцията и петгодишният на погасителната давност?

Да, прекъсва. Има ТР в тая посока.

Въпросът е, че реално такъв от такъв запор няма да има реален резултат.

Отделно разноските са за взискателя, тъй като "той имал възможност да провери дали длъжникът имал банкова сметка (чрез удостоверение от БНБ, искано от ЧСИ) и като не е проверил, а налага запор на сляпо, обременявал кредитора с разходи, които не били по негова вина"

Абе, убеждавам се за пореден път, че законодателят е толкова муден, че въобще не може да отговори на нуждите на гражданския оборот.

hristev написа:Да, прекъсва. Има ТР в тая посока.

Въпросът е, че реално такъв от такъв запор няма да има реален резултат.

Отделно разноските са за взискателя, тъй като "той имал възможност да провери дали длъжникът имал банкова сметка (чрез удостоверение от БНБ, искано от ЧСИ) и като не е проверил, а налага запор на сляпо, обременявал кредитора с разходи, които не били по негова вина"

Абе, убеждавам се за пореден път, че законодателят е толкова муден, че въобще не може да отговори на нуждите на гражданския оборот.

Кое по-точно прекъсва? Погасителната давност или перемцията?
ЧСИ изпраща запорително съобщение до банка, в която длъжникът има запорирана сметка по същото изпълнително производство, но първият запор е по изп. дело с друг номер защото тогава изпълнителното дело и било при друг ЧСИ. Минават близо две години и изп. дело се връща при първия ЧСИ и делото е отново с друг номер. Той налага трети запор по същата сметка на длъжника. Тези запори какво прекъсват? Става въпрос за втория и за третия запор, които според мен са направомерно наложени. Прекъсват ли нещо и какво?

Първият път питате общ въпрос, втория път съвсем различен и конкретен.

Погасителната давност се прекъсва по чл. 116, б. В от ЗЗД - с предприемане на действия от взискателя, или от ЧСИ - с дадените му права по чл 18 ЗЧСИ.

Перемцията не настъпва, ако САМО взискателят е искал изпълнително действие - с аргумент от 433, ал. 1, т 8 ГПК. Тоест трябва да има входирана изрична молба с адресат ЧСИ и адресант Взискателя, в която да има посочено КОНКРЕТНО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ.

Законодателят ясно е предивил, че давността се прекъсва с предприемане на действия по изпълнението, тоест от момента на предприемане на действия, а не от момента, в който тези действия са дали резултат. Затова практиката на ЧСИ е да се напомня на взискателя да мине през ЧСИ, че да пусне молба за налагане на запор за 21 лв. в банка, в която длъжникът дори няма сметка. Това реално прекъсва и давността и перемцията.

Вие казвате "неправомерно наложен". В крайна сметка... Какво значение има ? Има само значение за разноските от една страна, а от друга страна дисциплинарната и имуществена отговорност, която ЧСИ носи. Мое мнение - правомерно, неправмоерно, все тая.

По вашия въпрос давам отговор - зависи. Не мога да отговоря по-конретно, защото все пак във вашия коментар пише "той налага трети запор". Не ми става ясно дали Взискателят е искал изпълнителното действие или ЧСИ го е наложил заради правата, които има по чл. 18.

Ако е първото се прекъсва и давността и перемцията, само ако Взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ.

Ако е второто считам, че се прекъсва само давността, защото все пак перемцията цели да накаже бездействащия взискател.

Вижте ТР 2/2013

Първо, научни разработки са неподходящи в практиката, тоест - нормално е да има размисли, но - трябва да има конкретни казуси.

В училище съм се наслушал за закона на Ом.

Сега - първо - като адвокат на длъжника - ще браниш позиция, че не се прекъсва. Има фундаментално Решение на Плевенски окръжен съд, което обяснява така - имам изпълнителен лист, длъжникът има пенсия, по сметката на съд. изп-л пристигат пари, аз съм си прекъснал перемционния.

Няма постъпления - няма прекъсване и трябва да правя реално нещо - описи, каквото и да е.

Сега - ако съм адвокат на взискателя, ще браня позиция, че се прекъсва - дори и с поглед, един вид.

Лобито на взискателите е силно, сплотено, но не е реално правилно да се твърди, че - каквото и да се случва, то било един вид без значение, бездействието не било бездействие и подобни локуми.

Конкретно в този казус - ловко е да се направи бъдещ запор, но той няма да прекъсне давността.

Ние разводнихме дискусията... Тя въобще не бе за давността.