forum.lex.bg

Здравейте!
Дали ще е удобно някой да отговори на един въпрос?
Ситуацията е следната: Лице дължи голяма сума за осигурителни вноски към НАП , на които е начислена съответната лихва.
Лицето заплаща изцяло главницата, като преди това е подадена декларация за приоритетно плащане на осигурителните вноски. И така, цялата главница е платена, като остават лихвите.
Но , според чл 119 от ЗЗД , мисля, че тази лихва не се дължи и за това е входирано писмо в НАП с молба лихвите да бъдат сторнирани.
От там казват , че има три годишен давностен срок за лихвите и те се дължат.
Та въпроса е, правилно ли е тези лихви да бъдат сторнирани, позовавайки се на чл 119 от ЗЗД, че когато отпадне основанието , лихвите отпадат , дори да не е минал давностния срок, или от НАП са прави

Госпожо, думите са думи в разговорния език. В правото думите не са думи, а термини.

В разговорния език погасявам означава заплащам.

В правото погасявам е термин. Погасявам е различно от заплащам (изпълнявам задължение).

Чл. 119 не визира изпълнение на парично задължение, а визира погасяване на задължението по давност.

Погасяване на задължението по давност означава, че задължението е все още дължимо, но кредиторът е загубил възможност да се възползва от защита - съдебна или принудително изпълнение и прочие. Задължението се дължи, но кредиторът не може да си го събере насила.

Вие не сте погасили задължението, вие сте го заплатили - макар и частично. Тоест, вие сте изпълнили, ама непълно.

Да не говорим, че не може да се сторнират лихви. Не е възможно просто.

Не казвам, че Вие сте счетоводител. Обаче често ми се случва счетоводители да предприемат такъв тип действия и след като няма никакъв резултат (или недай се боже стане по-лошо), тогава пращат клиентите си при адвокати.

Да, от НАП са отговорили принципно правилно. Обаче забележете, Вие не питате принципно, а конкретно.

Конкретният отговор на Вашия въпрос може да даде адвокат, на който му представите документите и си платите.

Благодаря!

mariiakalcheva написа:Та въпроса е, правилно ли е тези лихви да бъдат сторнирани, позовавайки се на чл 119 от ЗЗД, че когато отпадне основанието , лихвите отпадат , дори да не е минал давностния срок, или от НАП са прави

Мисля, че бъркате понятията!
Прочетете това

Чл. 175. (1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
(2) Лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство;
2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска - от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на авансовата вноска, но не по-късно от 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
ДОПК

Имали сте да плащате главница, като върху нея нея са се натрупали лихви. Платили сте главницата, остава да платите и лихвите по нея от датата следваща падежа до датата на плащане. Това задължение не отпада с плащането на главницата, а спира да се увеличава, като възможността за погасяване зависи от давностния срок.

Трябва да се разграничат понятията "погасяване по давност" и "отписване на задължения поради изтекла давност".
По отношение на публичните задължения (каквито в случая са лихвите върху осигурителните вноски) се прилагат правилата на чл. 171-172 ДОПК.
Обикновената давност е 5 г., считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати задължението. Тази давност подлежи на спиране и прекъсване съобразно правилата на чл. 172 ДОПК. Независимо от спирането или прекъсването на давността задълженията се погасяват с изтичане на 10-годишна абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 ДОПК).
Чл. 119 ЗЗД касае погасяване на задълженията за лихви по давност. Допускам обаче, че въпросът не касае погасяване на задълженията по давност, а тяхното "отписване", тъй като въпросът е за "сторниране" и 3-годишна давност.
Понятието "Отписване на задължения поради изтекла давност" се среща на две места: чл. 173 ДОПК и чл. 37 ЗКПО.
Чл. 173 ДОПК урежда две хипотези - отписване на задължения поради упражнено възражение за давност /чл. 173, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 120 ЗЗД/ и служебно отписване на погасени по абсолютна давност задължения /чл. 173, ал. 2, вр. чл. 171, ал. 2 ДОПК/.
Тъй като въпросът касае 3-годишна давност, предполагам, че е зададен от счетоводител и касае по-скоро чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Само че 3-годишна е давността за лихви само за частни вземания (чл. 111, б. "в" ЗЗД), но не и за публични задължения, за които давността си е 5 г. Така че за счетоводни цели може да отпишете задълженията за лихви едва след изтичане на 5 г. От правна гледна точка сигурно ще трябва да почакате за абсолютната 10-годишна давност, но много зависи дали давността е спирана или прекъсвана.
НАП са прави - чл. 119 ЗЗД се прилага само при погасяване на главницата по давност, а в случая тя е погасена поради плащане. Касае се за различен погасителен способ - плащане и давност (съответно чл.168, т. 1 и т. 3 ДОПК). Плащането на главницата не води до погасяване на лихвите. Аргумент е и чл. 169 ДОПК, съгласно който при плащане първо се погасява главницата и после - лихвите.