Наследяване на земеделска земя

[alex31]

Моля помогнете за този казус:
Първи брак сключен 1993г. между Гергана и Пешо. Съпругата Гергана внася земя 16 дка. като зестра в брака.
Съпругата Гергана е починала май 1944г. От брака имат едно дете Георги. Преживял съпруг Пешо и дете Георги са наследници на Гергана.
Преживял съпруг Пешо се жени през 1947г. за втората си съпруга Станка. От този брак няма деца. Пешо е починал 1997г. като оставил наследници съпруга Станка и син Георги от първия брак.
С протокол от поземлената комисия от 1995г. се възстановява правото на собственост на наследниците на Гергана, като преживелия съпруг Пешо вече е женен за втората си съпруга Станка.
Кой наследява 16 дка. която първата съпругата Гергана внася земя 16 дка. като зестра в брака си с Пешо? Колко наследява преживелия съпруг Пешо и синът Георги. Втората съпруга Станка наследява ли част от 16 декара и ако да колко?
Благодаря предварително на всички.

[portokal]

Това учебен казус ли е, или реален?

Станка наследява. Не съм сигурна какво е представлявала зестрата (кой е ставал собственик), но предполагам, че съпругата, в случая Гергана. Така или иначе, на нейните наследници се възстановяват и вече същината на зестрата е без значение.

Гергана умира 1944 (на теория изобщо не е трябвало да се възстановява на нейните наследници, а направо на Пешо&син):

38. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1906 г.) Когато подиръ умрелиятъ съпругъ са останали законни деца, тогава, при три и повече деца отъ еднакъвъ полъ, частьта на преживелия съпругъ е равна на частьта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината отъ частьта на всяко дете. Когато децата съ отъ разенъ полъ, тогава: въ първия случай, тази часть е равна на частьта на дете отъ мъжки полъ, а въ втория случай - на частьта на дете отъ женски полъ.

Дяловете според тази норма са: 2/3 син, 1/3 Пешо.
Пешо умира: 1/6 към сина и 1/6 към Станка, или крайният резултат е 5/6 син, 1/6 Станка, съответно нейните наследници.

[kalahan2008]

И на мен ми стана интересно как точно се е "внасала" зестрата през 19 век.
В казуса очевидно има грешка - бракът на Пешо и Гергана сигурно е от 1893 г., а не от 1993 г. Един век си е един век.
Мисля, че намерих решение на ВКС по аналогичен казус:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... B6001CFDC6

На следващо място към момента на сключването и на двата брака от М. е действал ЗЗД от 1892 г. чл. 219, от който е повелявал, че договорите за прехвърляне право на собственост или друго вещно право е следвало да се извършва в нотариална форма, която е установено като форма за валидност на договора. По делото не е установен правният способ, на основание на който наследодателката М. В. е станала изключителен собственик на имотите.
Неоснователно е изведен аргумент за принадлежността на правото на собственост на имотите, предоставени като зестра, от закона за наследството от 1889 г., който е отменен със ЗН от 1949 г. и не е бил приложим закон при откриване както на наследството на Г. В. така и на това на М. В., както и от обичайното право. Българското обичайно семейно право е било основен регулатор на отношенията между съпрузите в езическа България до приемане на християнството, а също и в периода до падането под османско робство през 1396 г. След Освобождението в България се установява нов обществен ред. Действащото турско гражданско законодателство и обичайното право не са били в състояние да уредят съществуващите обществени отношения и новите нужди. Необходимостта от нова уредба на гражданските отношения е удовлетворена с приемането през 1895 г. на нов Екзархийски устав, който отменя стария, но не съдържа правила за брака. Те са добавени към него със закон от 21.03.1897 г. и са в сила до 1945 г. и с тях са въведени правила относно имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака.
Правните последици от предоставянето на имущество като зестра са уредени в Търговския закон от 19.05.1897 г. От разпоредбите на този отменен закон относно имотите, които се включват в масата на несъстоятелността, може да се направи извод за характера на имуществото, което съпрузите придобиват през време на брака. Лично имущество на съпругата са недвижимите имоти, които са й дадени като зестра или е придобила преди брака.
Въпреки липсата на изрична уредба на имуществените отношения между съпрузите в периода от Освобождението до 09.09.1944 г., от анализа на действащите правни норми се установява, че е налице разделност в придобиванията на съпрузите през време на брака.
На 12 май 1945 г. е обнародвана Наредбата-закон за брака (НЗБ), в който изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака. Съгласно чл. 16 НЗБ (отм.), всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението и ползването му.
Волеизявлението за предоставяне на недвижимо имущество като зестра не е посочено между основанията за придобиване на вещни права, регламентирани с нормите на ЗН, отм. ЗЗД отм. и ЗД отм. и ЗИСС отм. С нормата на чл. 219 ЗЗД отм. е била установена нотариалната форма като условие за действителност на сделките за прехвърляне на вещни права. Приложимият придобивен способ в разглеждания случай е бил давностното владение, което съпругата е установила върху предоставените й като зестра имоти.

[portokal]

Не е от 1993, но и от 1893 не е, иначе Пешо и на 15 да се е оженил, ще излезе рекордьор по дълголетие - живял е 104 години след сключването на първия си брак. Сигурно е 1933, 1939, 1943, нещо такова. Подозирам, че е първото, като най-типично объркване на повтарящи се клавиши. За казуса е без значение, иначе е грешка.

[hristev]

Следя