forum.lex.bg

Някои самозабравили се общини в страната се държат като недосегаеми феодални дерибеи от времето на султан селим страшни,смятайки гражданите за овце,които не знаят какво е закон и право.Призовавам всеки един собственик на имот,на чийто адрес общината е позволила незаконно регистриране на мъртви души-несъществуващи личности без негово знание и съгласие,,да пуска жалба за това,а когато я отхвърлят да ги съди.Законът е един в цялата страна,и след като има поне един успешен пример на осъдена община точно по този казус,значи всеки в такава ситуация може да ги осъди:

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 13.10.2011г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР МИХОВ

при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 458 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.Г. с ЕГН: ********** ***, срещу отказа на Община Добрич да заличи незаконно регистрирани на адреса на собственото й жилище лица, обективиран в писмо № 94С-00-422/14.06.2011г. Жалбоподателката счита оспорваният отказ за неоснователен и незаконосъобразен поради това, че същият е направен от лице без представителна власт – секретаря на Община Добрич, както и че противоречи на чл. 92, ал.2 и чл. 99а от Закона за гражданската регистрация. Моли съдът да отмени отказа и да постанови съдебен акт, по силата на който Община Добрич да заличи извършената адресна регистрация на лицата, за които не е давала съгласие за регистрацията им.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, явява се лично, поддържа жалбата на основанията, посочени в нея и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата Кмета на Община Добрич, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Николета Коларова, оспорва жалбата. Счита жалбата за недопустима с оглед обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл. 21, ал.4 от АПК. Счита още, че с оглед предмета на заявлението, е налице искане за извършване на административна услуга, каквато кметът на общината не е оправомощен да извърши, тъй като не съществува законова разпоредба, която да вменява задължение заличаване на адресна регистрация.
Административен съд-Добрич, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление вх. № 940-00-404/03.05.2011г. адресирано до Кмета на Община Добрич, жалбоподателката позовавайки се на разпоредбата на чл. 93, ал.5 (отм.) от Закона за гражданската регистрация е поискала на посоченият в заявлението адрес-гр. Добрич, б.т.ххххх да не се допуска регистрация на лица с изключение на лицата: с.д., р.д. и С.Г..***-00-422/10.05.2011г., жалбоподателката е поискала да бъде извършена справка има ли регистрирани без знанието и съгласието й лица на постоянния и настоящия й адрес – гр. Добрич, улб.т.ххххх като при констатиране наличието на такива лица, извън посочените в заявлението приложено към молбата, да бъде заличена регистрацията им.
С писмо 94С-00-422/14.06.2011г., подписано от секретаря на Община гр. Добрич, жалбоподателката е уведомена, че след подаване на заявлението на 03.05.2011г., от страна на администрацията не е допусната адресна регистрация в имота й, но по отношение на молбата за заличаване на адресно регистрираните шест лица на адреса, на който се намира собствения й имот, то същата не може да бъде удовлетворена. С оглед на това е последвало и оспорването на отказа на Община гр. Добрич да заличи адресно регистрираните лица без знанието на жалбоподателката на адреса, на който се намира собствения й имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 89 от ЗГР сочи, че адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, а адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място, като допълнително същият може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Адресната регистрация на лицето съгласно чл. 91 от ЗГР, е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като следва да се съблюдава и спазването на изискването на посочената по-горе разпоредба на чл. 89 от ЗГР, а именно-описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от органа, извършващ адресната регистрация, а съгласно чл. 92 (отм.) от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. Значението на адресът на гражданите е определено със закон и несъответствието на вписания такъв в официалните регистри и документи за самоличност с фактическия, влече като последица незаконосъобразност, която не може да бъде преодоляна посредством тълкуване. Съдът счита за неоснователен отказът на Община гр. Добрич, относно предприемане на действия за заличаване на адресно регистрираните лица на адреса на жалбоподателката, без нейното знание и съгласие и позоваването на липсата на изрична разпоредба, предоставяща именно такива правомощия на органа. С разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ЗГР, законодателят е предвидил институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях могат да поискат тяхната корекция, а в ал.2 е предвидено задължение на съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни да извърши корекция. Въз основа на тази разпоредба и по аргумент на противното на чл. 92 от ЗГР /в сила от 20.05.2011г./, след като в правомощията на кмета на общината, на района или кметството или определени от тях длъжностни лица е извършването на адресна регистрация, с оглед разпоредбата на чл. 108 от ЗГР е налице възможност за извършване на корекция, след като е установено противоречие в получените от ЕСГРАОН данни относно лицата, чиято адресна регистрация е извършена на адреса на жалбоподателката, без нейно знание и съгласие.
В заключение, съдът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че оспорваният отказ е направен от лице без представителна власт. Съгласно чл. 43, ал.2, т.3 от ЗМСМА, секретарят на общината организира и отговаря за дейността на звената по гражданска регистрация и административно обслужване.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че оспорваният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания.
С оглед изхода на делото, основателно е и следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Добрич

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ на Община гр.Добрич, да заличи незаконно регистрирани без знанието и съгласието на С.С.Г. с ЕГН: **********, на адреса на собственото й жилище в гр. Добричб.т.ххххх лица, обективиран в писмо № 94С-00-422/14.06.2011г.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община гр. Добрич за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Община гр.Добрич да заплати на С.С.Г. с ЕГН: ********** *** направените от нея разноски по делото, възлизащи общо на 10 /десет/ лева, представляващи платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .









Съдия :

Ето още един пример по подобен казус. Това е. Има съдебна практика-въпреки,че в закона не е изрично записано, и е изведено по тълкувателен път от съда адресна регистрация на физическо лице може да бъде заличена, след изрично искане на собственика на имота. Защо обаче следва да става доброзорно-след съд?


Р Е Ш Е Н И Е

№ 1004

гр. Пловдив, 3 май 2012 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, 11 с., в открито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 427 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.Р.П. ***, против отказ за издаване на административен акт – прекратяване на регистрация по постоянен адрес, изх.№ 08-24-1/18.01.2012 г. на Областния управител на Пловдивска област.
Твърди се незаконосъобразност на отказа. Жалбоподателят се позовава на неприкосновеността на частната собственост, прогласена в чл.17 ал.3 от КРБ, като от този принцип извлича доводите си за направеното искане да бъде премахната регистрацията по постоянен адрес на Д.А.С. на собствения му адрес в с.------------------------------.
Иска се отмяна на този отказ. В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения. Претендират се и разноски.
Ответната страна - Кметът на Община Раковски, чрез надлежен процесуален представител, оспорва жалбата с твърдения за законосъобразност на отказа.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, след проведено обжалване по административен ред.
Предмет на настоящото оспорване е отказ на Кмета на Община Раковски, обективиран в писмо изх. № 94-П-129-1/05.12.2011 г., с който административният орган е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл.90, ал.1 от ЗГР и чл.89, ал.1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация е задължено да заяви своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адреса на който живее или където получава кореспонденцията си и липсва информация за промяна на адресната регистрация на Д.А.С. по законоустановения ред.
По делото е представена и приета като доказателство пълната административна преписка по посочения отказ и в крайна сметка между страните няма спор по фактите.
Административното производство е образувано по молба на П.Р.П. вх. № 94П-129-1 /01.12.2011 г. с искане регистрацията на внука му на адреса, на който той самия живее – с.-------------------------- да бъде незабавно прекратена, на което искане е отговорено с изричен отказ.
Отказът е незаконосъобразен.
Действително, ЗГР не предвижда изричен механизъм по инициатива на собственика на имота да бъде прекратена на адресната регистрация по постоянен адрес на трето лице, различно от собственика на конкретния имот, който е посочен като постоянен адрес.
Предвидената от закона възможност за промяна на постоянния адрес е единствено по инициатива на самото лице, чиято адресна регистрация се променя – чл.98, ал.1 от ЗГР.
Едновременно с това, чл.92, ал.3 от ЗГР изисква за извършване на адресна регистрация да се представи и писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Т.е. по аргумент на противното, при наличието на изрично несъгласие на собственика, какъвто е настоящият случай, адресната регистрация по постоянен адрес на друго лице, което не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът на този имот не желае други лица /извън самия него или тези, за които е дал съгласието си/ да имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на този имот, адресната регистрация би следвало да бъде прекратена.
В тази връзка следва да се има предвид, че по смисъла на чл.89 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. В конкретния случай лицето не живее на този постоянен адрес, има изрично несъгласие от собственика негова кореспонденция да бъде получавана на този адрес, съответно иска се да бъде прекратена и регистрацията на това лице на този адрес. Следва в случая да се има предвид, че законът вменява в задължение на всяко лице, което подлежи на гражданска регистрация да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – гл.7 от ЗГР. Едновременно с това, неизпълнението на това задължение не може да рефлектира върху правата на трети лица. При това положение и с оглед характера на акта, чието издаване се иска, административният орган е следвало да положи нужните усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая – чл.35 от АПК, преди да пристъпи към процесния отказ. Следвало е да бъде изискано съдействието на правоохранителните органи с цел установяването на мястото, където действително и трайно живее Д.А.С. като същият бъде уведомен за направеното искане да бъде прекратена адресната му регистрация по постоянен адрес на адреса на жалбоподателя. Едва след установяването на въпросното обстоятелство административният орган следва да се произнесе.
Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ на Кмета на Община Раковски, обективиран в писмо изх. № 94-П-129-1/05.12.2011 г. и ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивната част на решението указания по прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Не знам как но ти пожелавам успех