forum.lex.bg

(5) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.“

ВАС 5 членен състав написа: В този смисъл следва да бъде разгледано и Решение № 10 от 3 юли 2014 г. по конст. дело № 3/2014 г., в което Конституционният съд (КС) застъпва становището, че "Разбирането, че в държавите с парламентарно управление, каквато е Република България, подзаконовите нормативни актове се издават само от централните органи на изпълнителната власт - Министерския съвет и отделните министри, защото само те, а не и другите органи извън изпълнителната власт подлежат на пряк контрол от Народното събрание, е неприемливо" и "допустимо е закон да предостави възможност за издаването на подзаконови нормативни актове на орган, на който Конституцията предоставя функционална компетентност, от която произтича необходимостта от издаването на такива актове."
В конкретния случай Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9 юли 2004 г., на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата, определя минималните размери на адвокатските възнаграждения по различни видове дела. Настоящият съдебен състав приема, че актът е издаден от орган на адвокатурата, на който изрично законодателят е делегирал правомощието да уреди обществените отношения, възникващи и развиващи се при и по повод уговарянето на размера на дължимото възнаграждение за осъществяването на правна защита и съдействие по различните видове дела. Видно от цитираните законови разпоредби на Закона за адвокатурата, размерът на дължимото възнаграждение не може да бъде по нисък от определена сума, която е приета от Висшия адвокатски съвет. В този смисъл не може да бъде споделено становището на тричленния състав, че разпоредбите на процесната наредба нямат характер на административноправни норми. По своята правна природа това са вторични правни норми, които детайлизират и определят минималните размери на възнагражденията дължими на адвокатите. От своя страна адвокатите нямат правна възможност да уговарят размери на възнагражденията под установените от наредбата минимални размери, като единствените изключения са регламентирани в чл. 38 от ЗА. Изводът, който се налага, е че нормите на ЗА, които вменяват задължение на адвокатите да сключват възмездни договори за правна защита и съдействие, са детайлизирани с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет, като разпоредбите на тази наредба, са подзаконови административни норми.
Крайният извод, който се налага е, че по своята правна природа Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена от Висшия адвокатски съвет, в качеството му на орган на адвокатурата, въз основа на изричната законова делегация на чл. 36 във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата, предоставяща му нормотворческа компетентност. Уредените правила за поведение представляват административноправни норми с подзаконов характер, които се отнасят до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, като по този начин уреждат обществените отношения възникващи при и по повод уговарянето на размера на дължимото възнаграждение за осъществяването на правна защита и съдействие по различните видове дела. В този смисъл наредбата следва да бъде определена като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. Като е достигнал до различни правни изводи, тричленният състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.

enter написа:.........(това съдебно решение далеч надхвърля задълженията на съда, щото си представлява и безплатна правна консултация каква е тази наредба и защо-подробно).
*****
.... Противоречи и на конкурентното право. Монополна организация да си самоопределя тарифата...
***
... а и изобщо да има такава тарифа е в конфликт с редица европейски правила, вклч с първични източници на ПЕС.

enter написа:Плюс и нищожността на параграф 2-за двукратния, а преди и за трикратния размер.

ivanov_p написа:

(5) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.“

Адвокатска колегио, слава, вечна слава на делата твои!
От признателният Пейчо.

enter написа:Тук говорим за такива "сложности",че наредбата противоречи на Общностното право(още ли не сте осъзнали, че България е в ЕС, и какво е значението на правото на общността, вклч и какво става при конфликт с вътрешното право, и кой може да прецени за подобно противоречие), обяснено и защо от съдия от СГС.

kalahan2008 написа:

enter написа:Тук говорим за такива "сложности",че наредбата противоречи на Общностното право(още ли не сте осъзнали, че България е в ЕС, и какво е значението на правото на общността, вклч и какво става при конфликт с вътрешното право, и кой може да прецени за подобно противоречие), обяснено и защо от съдия от СГС.

По мои наблюдения по данъчните дела чл. 633 ГПК масово не се спазва от административните съдилища - те масово не прилагат задължителната практика на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с въпроси относно реалност на доставките и признаване право на данъчен кредит на получателя на доставката, от когото все още НАП и всички административни съдилища, вкл. и ВАС, изискват да доказва, че доставчикът има материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществи доставките. Ключовото решение на СЕС е по дело Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, но освен това и: Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága, C-324/11, Решение от 06.07.2006 г. по обединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling Sprl, Решение от 6 декември 2012 година Боник срещу Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, C 285/11, Решение от 13 февруари 2014 година „Макс Пен” ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, дело C-18/13; Решение от 31 януари 2013 г. по дело „Строй транс“ ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, С-642/2011, Решение от 23.04.2015 г. по дело ГСТ — Сървиз АГ Германия срещу Директор на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, С-111/14 и много други. При това повечето дела са именно във връзка с преюдициални запитвания на българските административни съдилища, най-вече Адм. съд - Варна.
Има си и цяло решение на ЕСПЧ по този въпрос, което пак не се спазва от адм. съдилища (Решение от 22.01.2009 г. по дело „Булвес” АД срещу България).
Така че изобщо не ми говорете за задължителното прилагане на европейското право от българския съд - съдът го прилага, когато и както му е угодно.
Що се отнася до горецитираното определение на СГС относно юрисконсултските възнаграждения - ами аз пък знам и за определение на СГС от преди няколко дена, което е точно в обратната посока. Много е важно кой е съдията и кой е клиентът...исках да кажа кредиторът...
Всеки път, когато влизам в съдебна сграда, се сещам какво е пишело на входа на Дантевия Ад-Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate.

ivanov_p написа:Не е по темата но като сте се събрали специалисти: Верно ли премахнали давността по данъчните престъпления?

lexy21 написа:

ivanov_p написа:Не е по темата но като сте се събрали специалисти: Верно ли премахнали давността по данъчните престъпления?

Не.

ch3oh написа:Малко извън темата, но как ви се струва присъждането на разноски на държавен орган, представляван от "дипломиран юрист", а не от юрисконсулт?