Извинявай lexi21, но нещо ясновидските ми способности в последно време не вървят нормално и за това съм допуснал тази банална грешка. Преди корекцията която си направил беше написано само ""4 от ОРЗЛД "". Мисля, че когато се посочват нормативни актове, трябва да е доуточнено така, че да не се допуска грешно разбиране, но това си е друга тема ... за адвокати, които се възползват точно от това двусмислие.
Може би иде реч за това съображение:
""Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие.""
Ако пак съм в грешка, доуточни кое не съм разбрал и съм като чукчите писатели.
Може ли да ми посочите къде точно е упоменато, че може да се нарушава Закона за личните данни. Може би в думите " .... не е абсолютно право ..... "
.... да, така е, не е абсолютно право и автоматично виновния да влиза в затвора, но ако си чел преди да пишеш както чукчите, то ще видиш, че това се отнася само за случаите на ИЗТИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ при която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ УВЕДОМЯВА засегнатото лице или фирма. Тогава нарушението на закона не е породено от действие на виновния, а от трети страни или от техниката.
Никой няма ПРАВОТО СЪЗНАТЕЛНО ДА НАРУШИ ЗАКОНА ЗА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Може ли едно съображение да отмени член от закон???
Все още не сме стигнали истината и за това пиша.
Примерно за пешеходците съда се произнесе, че не са с абсолютно право на пешеходната пътека, но това е също съображение, което не променя закон.
То просто служи за определени цели, при които едни се наказват с максимума, а на други им се разминава с малко ..... но ако стигне до съд от ЕС се вижда мотива за решението на съда, че са финикийските знаци