Здравейте,
Уважаема/и/ skarlet13, Моля не обръщайте внимание на „мненията” на юзъра jhoro, който предполагам, е форумен трол.
Ще опитам да Ви представя нещата в по-разбираем вид: Писмените пледоарии или както още се наричат „писмени бележки” а според закона „писмени защити”(ПЗ) /чл 149, ал. 3 от ГПК/, се предоставят в момент от развоя на делото, в който страните следва да изложат своите аргументи и доводи, които са правно обезпечени („облечени” в законосъобразни „одежди”), в тясна връзка са със спора по делото, обобщават и представят окончателните си становища. Така също посочват на съда какъв съдебен акт очакват от него.
До този начин на представяне на пледоарии се прибягва когато, това което ще бъде изказано, е в по-дълга форма и би отнело повече време за говорене пред съда. Налице и онзи момент, при който на самите съдии, които на ден имат по няколко, а в по-натоварени съдилища и десетки дела в един ден, не им е по силите да изслушат пледоариите на всяка страна, да запомнят нещо от тях, че и да следят за точното им отразяван в протокола. Споменавайки протокола; рядко е в протокол от СЗ да са точно представени думите на някоя от страните. Това обстоятелство, известно на повечето адвокати предполага по искане на страна/ите/ съдът да указва подходящ срок за представяне на ПЗ.
Тук следва да вметна, че колкото и удобен да е този вариант за пледиране (аз също го харесвам), то реално-погледнато „смачква” изконният принцип на равнопоставеността и състезателното начало в процеса. В този смисъл и ВКС поддържа подобно становище
„Евентуалното представяне на писмено изложение трябва да съвпада с устните доводи, тъй като в противен случай делото би се решило въз основа на писмена защита от едната страна останала неизвестна за другата страна.” Също така, един от корифеите в ГПН – Проф. Ж. Сталев е противник на този начин на пледиране именно поради, това което изложих по-горе – липса на равнопоставеност и т.н. Това, което той застъпва, а и аз напълно подкрепям и считам, че като правило следва да е със силата на закон, е в ПЗ да не се вмъкват нови и не посочени обстоятелства в хода на делото. Това е равносилно на „удар под кръста”. Иначе повечето съдебни състави отдавна са игнорирали правилото – „
при фактическа и правна сложност на делото...” и масово дават съгласие за представяне на ПЗ. Но, в повечето случаи това е удобно за всички... Е, натоварва психиката на съдиите, (под съдийските тоги са хора) но това е друг въпрос. Така, че гледайте да си спазите срока и представете ПЗ издържана, да не е в колизия с наведените доводи и най-вече с отразеното в протоколите... и очаквайте СА!
Успех!
пп. Лелее, докато съм пишел горното темата се е развила... Моля за извинение, но докато пиша се занимавам и с някои домашни задължения та ето, закъснял ми е поста...