Проект 2005 – в процес на предварителни обсъждания в колегията
З А К О Н
за
публичния регистър на психолозите
в Република България
Чл. 1. Този закон урежда правния статут, функциите и организацията на дейността на Публичния регистър на психолозите в Република България.
Чл. 2. (1) Индивидуалната или колективна дейност на всеки психолог на територията на Република България се определя като професионална психологическа практика, която подлежи на регистрация в Публичния регистър на психолозите в Република България .
(2) Професионална психологическа практика на територията на Република България може да упражнява само физическо лице, български или чуждестранен гражданин, вписано в Публичния регистър на психолозите в Република България.
(3) Психолозите с регистрирана професионална практика извършват лично професионалната си дейност и носят лична професионална отговорност.
(4) Професионална правоспособност на психолог с регистрирана практика може да придобие физическо лице, което отговаря на следните изисквания:
1. има висше образование с минимална степен “Магистър по психология;
2. придобило е доказуема правоспособност на психолог извън територията на страната;
3. членува в Дружеството на психолозите в Република България;
4. има двегодишен стаж и е работило най-малко една година под супервизията на правоспособен психолог с регистрирана практика;
5. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление;
6. не е лишено от правоспособност на психолог;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждано за банкрут;
8. вписано е в Публичния регистър на психолозите в Република България с личен регистрационен номер.
Чл. 3. (1) Възлага се на Дружеството на психолозите в Република България в сътрудничество с държавните органи, органите на съдебната власт, органите за местно самоуправление и всички съдебно регистрирани професионални и съсловни организации на психолозите, психотерапевтите и психиатрите на територията на Република България да организира избора и подпомага функционирането на Съвет за управление на Публичния регистър на психолозите в Република България.
(2) Съветът за управление на Публичния регистър на психолозите в Република България е постоянно действащ, независим изборен орган на професионалната колегия със седалище в град София с пет-членен състав, чиито членове не са на административна и ръководна длъжност и който се приема на редовен Конгрес на психолозите с мандат за 4 години.
(3) За осигуряване на дейността на Съвета за управление на публичния регистър и осъществяване на функциите на Публичния регистър на психолозите Дружеството на психолозите в Република България събира годишна регистрационна такса в размер една минимална работна заплата за страната.
(4) Съветът за управление на Публичния регистър взема решенията си с обикновено мнозинство.
(5) Съветът за управление на Публичния регистър на психолозите вписва психолозите и свързаните с тяхната индивидуална или колективна професионална практика обстоятелства, предвидени в закона поддържане, обслужване, промени и осъвременяване.
(6) С решение на Съвета за управление публичния регистър се съхранява и публикува ежегодно в печатна и електронна версия от Дружеството на психолозите в Република България.
(7)Към Съвета за управление се избира тричленна комисия по жалбите.
Чл. 4. Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра по чл. 2 и чл. 3, или да представи документи пред Съвета за управление на Публичния регистър на психолозите, трябва да извърши това в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелството, освен ако законът определя друг срок.
Чл. 5. (1) Вписването в Публичния регистър на психолозите в Република България се извършва по решение на Съвета за управление на регистъра.
(2) За вписване на в Публичния регистър на психолозите е необходимо:
1. да са посочени трите имена, научната степен, адреса на професионалната практика и всички свързани с нея обстоятелства;
2. да са изпълнени изискванията на чл. 2;
3. да се представи образец от подписа на психолога.
4. да представи писменно съгласие на психолога за вписване на личните данни.
(3) Искането за вписване в Публичния регистър на психолозите се внася в Съвета за управление, който го разглежда, проверява и постановява решение по него в едномесечен срок от внасянето. Всички решения на Съвета са част от Публичния регистър и се изготвят и съхраняват в писмена форма.
Чл. 6. (1) След постановяване на решението кандидатът полага пред Съвета за управление на Публичния регистър, ако не е положил преди това, следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да спазвам Етичния кодекс на психолога и пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона и професионалната колегия. Заклех се!"
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвена декларация.
(3) Вписването в регистъра се извършва след подписване на клетвената декларация.
/4/ Съветът на управление след изпълнение на предходните алинеи 1, 2 и 3 издава сертификат.
Чл. 7. (1) В Публичния регистър на психолозите се вписват:
1. подробното описание на професионалната практика на психолога;
2. имената, единният граждански номер, научната степен, документираните характеристики на професионалната подготовка и личния регистрационен номер на психолога;
3. адресът на професионалната психологическа практика;
4. членството на психолога в Дружеството на психолозите в Република България и в други професионални и съсловни организации.
(2) Психолозите, вписани в Публичния регистър, са длъжни в 30-дневен срок да заявят за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Чл. 8. Всеки има право да преглежда Публичния регистър на психолозите в Република България и да получава извлечение от него.
Чл. 9. При задържане на психолог или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомява Съветът за управление на Публичния регистър на психолозите в Република България.
Чл. 10. Служебният архив на всеки вписан в Публичния регистър психолог е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на психолога освен в случаите, предвидени със закон.
Чл. 11. Психологът е длъжен да опазва правата и интересите на клиентите си, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с последиците от дейността си и да не допуска отклонения от стандартите на професионалната си практика, които биха довели до накърняване на техните права и нарушаване на Етичния кодекс на психолога.
Чл. 12. (1) Психологът е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата му, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което психолога не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.
Чл. 13. Психологът загубва правоспособността си и се заличава от Публичния регистър на психолозите в Република България:
1. по негово писмено искане до Съвета за управление на регистъра;
2. при смърт ;
3. с поставянето му под запрещение;
4. при лишаване от правоспособност за определен срок с обосновано решение на Съвета за управление на Публичния регистър.
5. отказ на комисията по жалбите.
Чл. 14. (1) Заличаването от Публичния регистър на психолозите се извършва служебно от Съвета за управление чрез писмено отбелязване в регистъра на основанието за загубване на правоспособността на психолог.
(2) Съветът за управление на Публичния регистър в едномесечен срок от заличаването публикува решението си в средствата за масова информация и печатните органи на професионалната колегия.
Чл. 15. (1) Правоспособността на психолог се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;
2. временно прекратяване на професионалната практика - след възстановяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред Съвета за управление на Публичния регистър.
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
(Проект 3, май 2005 г)
- Дата и час: 23 Ное 2024, 16:40 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Проект за закон (!!!?)
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
ре
Здравейте,
публикувам този текст тук, защото и тук той може да бъде обсъден от хора, които имат нужното образование да отправят аргументирани критики към текста, така както не може да го стори човек без нужните за това знания.
Благодаря на всеки, който иска да вземе участие.
С уважение,
публикувам този текст тук, защото и тук той може да бъде обсъден от хора, които имат нужното образование да отправят аргументирани критики към текста, така както не може да го стори човек без нужните за това знания.
Благодаря на всеки, който иска да вземе участие.
С уважение,
- almodovar
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 13 Мар 2006, 11:49
Ами тя вече е регламентирана, Кarakochev, само че не е закон, а наредба, и не е за всички психолози, а само за клиничните
НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ"
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г.
Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "психология".
Чл. 2. (1) Право да упражняват професията "психолог" в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".
(2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти.
Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест.
Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.
Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение.
(2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми.
Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:
1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;
2. изготвяне на план за психологични изследвания;
3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;
4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;
5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;
6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;
7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;
8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;
9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;
10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;
11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;
12. изготвяне на трудово-експертни заключения;
13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;
14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;
15. кризисна интервенция и консултиране;
16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;
17. провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова;
18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;
19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;
20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;
21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".
(3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология" и специалност "клинична психология".
(4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология", специалност "клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба "формулировка на случай" е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение.
Заключителни разпоредби
§ 2. Лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "психология", работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба.
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
И кои са тези "ТЕ" ??? Стана същото като със законопроекта за юрисконсултите- в крайна сметка на някои им "прещрака", че институционализацията на всички професии е по-скоро вредно, отколкото полезно. Да не забравяме критиките на ЕК за това, че в България всяка втора професия трябва да се впише в някакви регистри, да има някакъв стаж, нещо си... Еснафска работа По-конкретно имаха предвид професията "нотариус"
А за психолозите и тази наредба дори е много ограничаваща-иска се минимум магистърска степен А то разликата между бакалавърската и магистърската степен поне в СУ е ...три семестъра повече Нищо повече не преподават в клиничната магистратура, дъвчат същите работи като от бакалавърската степен, а накрая, който иска практически опит-стаж още 2 семестъра...срещу съответната сума, ъф корс...
И пак и магистратурата не била достатъчна, трябвало да се "залепиш" към някоя школа-я когнитивно-поведенческа, я фамилна терапия, я психоанализа, я психодрама и т.н. Което значи още години тренинги, още пари и накрая...едно голямо НИЩО
Няма никаква подкрепа на държавата за тази професия, а то няма и съответната нагласа у българите към нея Обикновеният редови българин е този, който е самоук, разбира ги тия работи, 'щот' имал житейски опит и не му трябвало някой смахнатолог да му пълни главата с глупости и да му взема парите на всичкото отгоре
А за психолозите и тази наредба дори е много ограничаваща-иска се минимум магистърска степен А то разликата между бакалавърската и магистърската степен поне в СУ е ...три семестъра повече Нищо повече не преподават в клиничната магистратура, дъвчат същите работи като от бакалавърската степен, а накрая, който иска практически опит-стаж още 2 семестъра...срещу съответната сума, ъф корс...
И пак и магистратурата не била достатъчна, трябвало да се "залепиш" към някоя школа-я когнитивно-поведенческа, я фамилна терапия, я психоанализа, я психодрама и т.н. Което значи още години тренинги, още пари и накрая...едно голямо НИЩО
Няма никаква подкрепа на държавата за тази професия, а то няма и съответната нагласа у българите към нея Обикновеният редови българин е този, който е самоук, разбира ги тия работи, 'щот' имал житейски опит и не му трябвало някой смахнатолог да му пълни главата с глупости и да му взема парите на всичкото отгоре
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Да, вместо в капитализма ще се окажем във феодализма със системата на гилдиите и еснафите:))
Иначе професията им наистина е недооценена у нас.
Иначе професията им наистина е недооценена у нас.
- Karakochev
- Потребител
- Мнения: 434
- Регистриран на: 20 Дек 2007, 13:50
7 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта