- Дата и час: 19 Дек 2024, 12:57 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за административни съдии
|
|
Решение № 10731 от 25.11.2003 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2003 г., V о., докладчик съдията Ваня Анчева
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Бойчо Йорданов Симеонов, от с. Невестино, Кюстендилска област, срещу решение от 13.05. 2002 г. по адм. д. № 129/2002 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 30/14.02.2002 г. на началника на Районно полицейско управление, гр. Кюстендил, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) е отнето разрешителното му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси - носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима.
По съществото на касационната жалба, разгледана съобразно чл. 39 от ЗВАС с оглед посоченото касационно основание за отмяна, настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора Бойчо Симеонов срещу горецитираната заповед. …. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че при издаване на административния акт е било налице соченото от органа при произнасянето му материалноправно основание за отнемане на издадените разрешителни на касатора за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Решението е правилно.
При така установените релевантни за спора юридически факти, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Юридическият факт, с който правната норма свързва последицата на отнемане на огнестрелни оръжия и разрешенията за носенето им, е бил налице при произнасянето на органа. Последващият съдебен акт за прекратяване на съдебното производство, не променя извода за доказаност на фактите, изложени в мотивировъчната част на заповедта. Правнорелевантният факт в случая е дали при постановяване на атакуваната заповед има подвигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер и той е налице. Спазени са материалноправните норми, на които се е позовал административният орган, задължаващи го да отнеме разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия на физически лица, срещу които има образувано предварително или полицейско производство за умишлено престъпление от общ характер.
Съдебният контрол, съобразно критериите, регламентирани в чл. 41 ал. 3 от ЗАП се извършва към момента на издаването на административния акт, поради което последващите го фактически и правни действия на страните не могат да обусловят твърдяната незаконосъобразност на обективираното в по-ранен момент и при друга фактическа обстановка, волеизявление на компетентния орган. Правнорелевантните факти при проверка на законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му и те несъмнено са били налице при постановяването на акта. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК, във връзка с препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС, съдът следва да взема предвид и настъпилите след предявяване на иска (жалбата) факти, които са от значение за спорното право. Това следва и от суспензивния ефект на жалбата, осуетяващ изпълняемостта на индивидуалния административен акт, докато трае спора за неговата законосъобразност (Арг. чл. 23, ал. 2 от ЗАП, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗКВВООБ). Разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК, обаче, е неприложима в случаите, когато атакуваният индивидуален административен акт е станал вече изпълняем. В настоящия казус, административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта си, което, видно от приложения протокол за доброволно предаване от 14.02.2002 г. е проведено. Последвалото спиране изпълнението на заповедта с определение от 3.04.2002 г. е при липса на правен интерес от страна на адресата и в нарушение на закона. (Арг.: чл. 37 ал. 3, пр. 2-ро от ЗАП, където не е предвидена правна възможност за съдебните органи да възстановяват първоначалното фактическо положение). Ето защо прекратяването на образуваното срещу касатора предварително производство на 23.07.2003 г. поради недоказаност на обвинението е последващ юридически факт, който няма ретроактивно действие и не може да бъде ценен при съдебния контрол за законосъобразност на един вече изпълнен административен акт, като правопогасяващ такъв досежно възприетото фактическо основание.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС Върховният административен съд, V-то отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 3.12. 2002 г. по адм. д. № 129/ 2002 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Бойчо Йорданов Симеонов, от с. Невестино, Кюстендилска област, срещу решение от 13.05. 2002 г. по адм. д. № 129/2002 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 30/14.02.2002 г. на началника на Районно полицейско управление, гр. Кюстендил, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) е отнето разрешителното му за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси - носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима.
По съществото на касационната жалба, разгледана съобразно чл. 39 от ЗВАС с оглед посоченото касационно основание за отмяна, настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора Бойчо Симеонов срещу горецитираната заповед. …. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че при издаване на административния акт е било налице соченото от органа при произнасянето му материалноправно основание за отнемане на издадените разрешителни на касатора за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Решението е правилно.
При така установените релевантни за спора юридически факти, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Юридическият факт, с който правната норма свързва последицата на отнемане на огнестрелни оръжия и разрешенията за носенето им, е бил налице при произнасянето на органа. Последващият съдебен акт за прекратяване на съдебното производство, не променя извода за доказаност на фактите, изложени в мотивировъчната част на заповедта. Правнорелевантният факт в случая е дали при постановяване на атакуваната заповед има подвигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер и той е налице. Спазени са материалноправните норми, на които се е позовал административният орган, задължаващи го да отнеме разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия на физически лица, срещу които има образувано предварително или полицейско производство за умишлено престъпление от общ характер.
Съдебният контрол, съобразно критериите, регламентирани в чл. 41 ал. 3 от ЗАП се извършва към момента на издаването на административния акт, поради което последващите го фактически и правни действия на страните не могат да обусловят твърдяната незаконосъобразност на обективираното в по-ранен момент и при друга фактическа обстановка, волеизявление на компетентния орган. Правнорелевантните факти при проверка на законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му и те несъмнено са били налице при постановяването на акта. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК, във връзка с препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС, съдът следва да взема предвид и настъпилите след предявяване на иска (жалбата) факти, които са от значение за спорното право. Това следва и от суспензивния ефект на жалбата, осуетяващ изпълняемостта на индивидуалния административен акт, докато трае спора за неговата законосъобразност (Арг. чл. 23, ал. 2 от ЗАП, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗКВВООБ). Разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК, обаче, е неприложима в случаите, когато атакуваният индивидуален административен акт е станал вече изпълняем. В настоящия казус, административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта си, което, видно от приложения протокол за доброволно предаване от 14.02.2002 г. е проведено. Последвалото спиране изпълнението на заповедта с определение от 3.04.2002 г. е при липса на правен интерес от страна на адресата и в нарушение на закона. (Арг.: чл. 37 ал. 3, пр. 2-ро от ЗАП, където не е предвидена правна възможност за съдебните органи да възстановяват първоначалното фактическо положение). Ето защо прекратяването на образуваното срещу касатора предварително производство на 23.07.2003 г. поради недоказаност на обвинението е последващ юридически факт, който няма ретроактивно действие и не може да бъде ценен при съдебния контрол за законосъобразност на един вече изпълнен административен акт, като правопогасяващ такъв досежно възприетото фактическо основание.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС Върховният административен съд, V-то отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 3.12. 2002 г. по адм. д. № 129/ 2002 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.
- softy
- Младши потребител
- Мнения: 96
- Регистриран на: 04 Сеп 2006, 20:37
Айде сега пак всичко било нагласено. Абе хора, вие предварително ли се застраховате? Този казал, онзи чул, казуси били раздадени. Защо ли пък в нашия съдебен район такива работи не се чуват, а не сме голям град, макар и административен център. Или всеки чува това което му се иска да чуе. В четенето е истината, пък и да не спечелим - то наученото ще остане. Успех на всички.
- TheBest11
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 04 Сеп 2006, 14:54
пък да не говорим за решенията на общинските съвети по 21 ал.1 т. 8 от ЗМСМА. Е, ако някой може да ми каже, дали подлежат на контрол за законосъобразност от областния управител или не.... Решенията на ВАС са 50% на 50%. Е такъв казус ще дадът, дето възможните му отговори са повече от 1 и практиката е противоречива, за да може такива като нас да са аут.
- titylina
- Младши потребител
- Мнения: 41
- Регистриран на: 20 Мар 2006, 16:29
Привет и от мен.Само да не помислите,че съм загинала от четене,просто имам работа.
Форума е станал напечен
Съгласна съм с всички-има противоречия,има неясноти ,има отворени врати,но едно е сигурно че новият АПК е първият добре реализиран законодателен замисъл.Постарали са се да обхванат почти всичко.
Не може да не бъде запазено правилото на чл.188 ГПК и в АПК.Все пак правораздаването е и творчески,и логически процес,в който най важни са два принципа: защита на човешките права и да не се вреди никому.Ама да не влизам в ролята на даскалица...
Ще посоча пример ,от който може да се разбере евентуално разликата между ал.1 и ал.4 АПК.
Х е подал жалба до общината ,че съседът му е изградил на границата без негово съгласие и в нарушение нормите на ЗУТ стопанска постройка.В резултат-констатиран е това нарушение и е издадена заповед за премахване на незокнната постройка от кмета.
.Заповедта е изпълнена преди да е влязла в сила/преди да изтече срокът за обжалване/-постройката доброволно е премахната.Дотук нищо особено.Следва обаче бездействието на одм.орган,което попада в регламента на ал.4 на чл.21 АПК,а то е:-гражданинът премахнал доброволно постройката отива в общината и иска комисията по незаконно строителство да му състави протокол за това ,че нарушението е отстранено и сградата съборена.В продължение на два месеца е налице пълно безействие от дължностните лица,от органа.
Форума е станал напечен
Съгласна съм с всички-има противоречия,има неясноти ,има отворени врати,но едно е сигурно че новият АПК е първият добре реализиран законодателен замисъл.Постарали са се да обхванат почти всичко.
Не може да не бъде запазено правилото на чл.188 ГПК и в АПК.Все пак правораздаването е и творчески,и логически процес,в който най важни са два принципа: защита на човешките права и да не се вреди никому.Ама да не влизам в ролята на даскалица...
Ще посоча пример ,от който може да се разбере евентуално разликата между ал.1 и ал.4 АПК.
Х е подал жалба до общината ,че съседът му е изградил на границата без негово съгласие и в нарушение нормите на ЗУТ стопанска постройка.В резултат-констатиран е това нарушение и е издадена заповед за премахване на незокнната постройка от кмета.
.Заповедта е изпълнена преди да е влязла в сила/преди да изтече срокът за обжалване/-постройката доброволно е премахната.Дотук нищо особено.Следва обаче бездействието на одм.орган,което попада в регламента на ал.4 на чл.21 АПК,а то е:-гражданинът премахнал доброволно постройката отива в общината и иска комисията по незаконно строителство да му състави протокол за това ,че нарушението е отстранено и сградата съборена.В продължение на два месеца е налице пълно безействие от дължностните лица,от органа.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Здравей, Касиди, радвам се, че си във форума. Благодаря за примера, но не мислиш ли, че несъставянето на протокола е хипотеза по чл.21, ал.2 от АПК, тъй като искането на гражданина е свързано с издаване на констативен адм. акт?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Rossa privet!
Да,имаш известно право.Но ал.2 на чл.21 изисква освен акта да е констативен,той да отразява вече възникнали права и задължения.А за да бъде ИАА този констативен протокол с констатираните от него права и задължения трябва да са от такова естество,че да засягат или биха засегнали нечии права.
В конкретния случай протокола трябва да отрази че заповедта за премахване на незоконната постройка е изпълнена,т.е да отрази възникнали права ...за кого и възникнали задължения за кого?
Наистина се затруднявам.
Аз мисля,че бездействието да се констатира изпълнението на заповедта е такова по смисъла на ал.4 и следва да се използува реда за защита срещу бездействието по тази алинея.Възниква тогава следващия въпрос-какъв е интереса на гражданина премахнал постройката да настоява за съставянето на този протокол.
Да,имаш известно право.Но ал.2 на чл.21 изисква освен акта да е констативен,той да отразява вече възникнали права и задължения.А за да бъде ИАА този констативен протокол с констатираните от него права и задължения трябва да са от такова естество,че да засягат или биха засегнали нечии права.
В конкретния случай протокола трябва да отрази че заповедта за премахване на незоконната постройка е изпълнена,т.е да отрази възникнали права ...за кого и възникнали задължения за кого?
Наистина се затруднявам.
Аз мисля,че бездействието да се констатира изпълнението на заповедта е такова по смисъла на ал.4 и следва да се използува реда за защита срещу бездействието по тази алинея.Възниква тогава следващия въпрос-какъв е интереса на гражданина премахнал постройката да настоява за съставянето на този протокол.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Titylina,според мен решениятга па ОС по чл.21т.8 за разпореждане с общинска собственост и т.н. подлежат на контрол от обл.у-л,защото последният може да атакува пред съда по негова преценка за законосъобразност всяко решение на ОС.Но ще ти дам пример.ОбС -н-ски град взел решение да се продаде по съответната процедура-търг,конкурс имот в центъра на града.Обл.у-л атакаува решението пред окр.съд с аргумента,че сградата е общинска собственост,но терена,върху който е построена е държавна собственост.Поради наличния спор за собственост съдът отмени решението на ОбС.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Честно казано и аз съм доста объркана.Благодаря ти, за изразеното мнение! А кога ще прилагаме реда за защита по чл.256?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
А така като разсъждавах за правния инетрес, Касиди, в този случай лицето би имало такъв в по ал.3 на чл.21 - тъй като констативния протокол би имал значение за установяване на погасеното му вече задължение да премахне постройката. Как мислиш?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
аз също съм на мнение, че административния контрол трябва да се разпростре върху всички решения на общинския съвет, но решенията на ВАС са в друга насока - че при тези решения общ. съвет не действал като орган на власт, а като собственик.
Какво е неясно на чл.256?
Какво е неясно на чл.256?
- titylina
- Младши потребител
- Мнения: 41
- Регистриран на: 20 Мар 2006, 16:29
Здравейте колеги ! Два дни не бях преглеждала форума, и сега след като прочетох натрупалите се мнения ми стана много интересно. Подкрепям мнението на колегите - оптимисти да не се отчайваме от слуховете за този конкурс и да се надяваме до последно. Но аз по принцип съм си краен оптимист !
Касиди, без АПК да е пред мен, дадения от теб пример не е ли мълчалив отказ на адм.орган да издаде документ, който е от значение за погасяване на възникнало задължение ?
Касиди, без АПК да е пред мен, дадения от теб пример не е ли мълчалив отказ на адм.орган да издаде документ, който е от значение за погасяване на възникнало задължение ?
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
Здравейте колеги ! Два дни не бях преглеждала форума, и сега след като прочетох натрупалите се мнения ми стана много интересно. Подкрепям мнението на колегите - оптимисти да не се отчайваме от слуховете за този конкурс и да се надяваме до последно. Но аз по принцип съм си краен оптимист !
Касиди, без АПК да е пред мен, дадения от теб пример не е ли мълчалив отказ на адм.орган да издаде документ, който е от значение за погасяване на възникнало задължение ?
Касиди, без АПК да е пред мен, дадения от теб пример не е ли мълчалив отказ на адм.орган да издаде документ, който е от значение за погасяване на възникнало задължение ?
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
Тити, всичко му е ясно на чл.256.Въпросът е, че разсъждаваме кога следва да се прилага, като преди това се опитваме да направим разграничение между чл.21, ал.1 и ал.4 /съответно останалите хипотези на индивидуални административни актове/.
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Въпросния констативен протокол/че незаконната сграда е премахната/ действително погасява задаължението за премахване,но не отразява вече възникнали права и задължения, каквито според мен визира чл.21 ал.3.Освенотова този протокол не ели от рода на вътрешнослужебните актове-с него се приключва една процедура,но той не отразява права и задължения.Несъставянето му ,обаче, държи в напрежение лицето,което доброволно е премахнало постройката,а и преписката стои неприключена.Затова питам не е ли налице фактическо бездействие на органа,а не правно.За мен още отсега възникват различни практически въпроси по разграничението между фактическо и правно бездействие /това не е точно така казано в АПК/,но според мен неиздаването на дължим административен акт или документ е правно бездействие,а неизвършването на конкретни фактически действия-напр.премахване от органа на незокнна постройка,когато собственикът не я премахне сам-впрочем съгл.АПК адм.орган ли ще премахва незаконна постройка,когато актът е влязъл в сила и не е обжалван пред съда.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
Мисля че 256 касае бездействия, които не са ИИА - например неиздаването на документ /скица, удостоверение/. Или по-общо казано неизвършването на адм. услуга.
Докато чл.21 ал.4 касае отказ /т.е. имаме произнасяне - изрично или мълчаливо/ - /например изричен или изразен чрез бездействие отказ на адм. орган да пристъпи към принудително иззимване на имот общ. или държ. собственост/ - да се извършат определени действия или въздържане от извършването им.
Ох, не знам дали бях ясна
Докато чл.21 ал.4 касае отказ /т.е. имаме произнасяне - изрично или мълчаливо/ - /например изричен или изразен чрез бездействие отказ на адм. орган да пристъпи към принудително иззимване на имот общ. или държ. собственост/ - да се извършат определени действия или въздържане от извършването им.
Ох, не знам дали бях ясна
- titylina
- Младши потребител
- Мнения: 41
- Регистриран на: 20 Мар 2006, 16:29
Явно настана асболютно объркване.Неиздаването на документ е по чл.21, ал.3 от АПК, уреждаш извършването или не на адм. услуги.
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Добро утро, "братя по оръжие"!!!!
Според мен /по вчерашната тема за отказите/, отказите най-често са свързани с искането на гражд. или орган. да им се признае едно право/стипендия на отл. студенти/ или да им се даде право или опр. привилегия/, т.е. те са от рода на облагоприятстващите АА. И тъй като искането за издаване на споменатия констативен протокол не е реализирано от АО, то си е чист отказ, защото всъщност със самото искане се установяват определени правни отношения м/у органа на администрацията и лицето , което е отправило към него законно искане за изд. на Протокол. При това, правоотношенията не са никакви вътрешнослужебни /правоотношения м/у служебно зависими субекти/, а външни отношения м/у АО и Л. Този отказ ще бъде ИАА или декларативен /акт-решение/, свързан с признаването на право възникнало преди самото издаване на акта на държавно управление. В подобни случаи органът няма право да проявява оперативна самостоятелност, той е длъжен да издаде АА. Т.е тук ще имаме едно обратно/ретроактивно / действие. Но тук се сещам и за нещо друго - по-скоро не самото неиздавне на КП , а решението за неиздаване, реализирано чрез бездействие на АО е ИАА. Решенията да се издадат исканите документи/напр.изд. на удостоверения, съставяне на протоколи и др./ или отказът да се издадат , за удостоверяване на на факти и обстоятелства, съществуващи в обективната действителност, ще са ИАА.
Според мен /по вчерашната тема за отказите/, отказите най-често са свързани с искането на гражд. или орган. да им се признае едно право/стипендия на отл. студенти/ или да им се даде право или опр. привилегия/, т.е. те са от рода на облагоприятстващите АА. И тъй като искането за издаване на споменатия констативен протокол не е реализирано от АО, то си е чист отказ, защото всъщност със самото искане се установяват определени правни отношения м/у органа на администрацията и лицето , което е отправило към него законно искане за изд. на Протокол. При това, правоотношенията не са никакви вътрешнослужебни /правоотношения м/у служебно зависими субекти/, а външни отношения м/у АО и Л. Този отказ ще бъде ИАА или декларативен /акт-решение/, свързан с признаването на право възникнало преди самото издаване на акта на държавно управление. В подобни случаи органът няма право да проявява оперативна самостоятелност, той е длъжен да издаде АА. Т.е тук ще имаме едно обратно/ретроактивно / действие. Но тук се сещам и за нещо друго - по-скоро не самото неиздавне на КП , а решението за неиздаване, реализирано чрез бездействие на АО е ИАА. Решенията да се издадат исканите документи/напр.изд. на удостоверения, съставяне на протоколи и др./ или отказът да се издадат , за удостоверяване на на факти и обстоятелства, съществуващи в обективната действителност, ще са ИАА.
- a_ni
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 20 Авг 2006, 14:35
Дори да не съм права в горното си изложение , според § 8 от ПЗР на АПК, ако приемем , че КП и неговото незд. е вид отказ от административна услуга, пак ще се приложи реда уреден за издаване и обжалване на ИАА, т.е. не излиза ли че не чл.256 , а ал.3 на чл.21 е относима към обсъждания казус.
- a_ni
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 20 Авг 2006, 14:35
Здравей Ани, това, което казваш звучи по-смислено.Докато чете човек му се струват разбираеми текстовете, но съвсем друго е когато трябва да се свържат с практически примери.Явно разграничението е на [url]фактически и правни[/url] действия или бездействия.Това всъщност разграничение следва да се прави в тази хипотеза.
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта