конкурс за административни съдии

[kemas]

Да, Ани, но и двете раздпоредби говорят за участник в делото, а не за страна в материалното правоотношение. За да е по-ясен замисъла на законодателя, може би в чл.215 т.1 е следвало да се добави : "и за които лица не е налице правен интерес от обжалването", защото така както е записан текста, се разибра всички лица неучаствали в делото, в това число и тези за които решението има неблагоприятен ефект.

[maradi]

Коригирам горното си мнение, защото забелязах чл. 211,ал.3.
И пак си задавам въпроса, ако има жалба от лице по чл. 210,ал.2 , а страните не са обжалвали какво прави касационната инстанция

[a_ni]

Кемас, за това допълнение наистина съм съгласна с теб!
Но проблема е точно този - не са изчерпателно и точно уредени основанията за недопустимост на КО, а не че има противоречие с чл.210!

[a_ni]

Тъй като чл.210 е озаглавен "Право на КО" и са изброени "изрично" лицата имащи правона КО , какъв е проблема???? Законият интерес на един от 3-те, не е обвързан с този на останалите.
И още нещо за неучаствалите лица - Това са същите лица , които ако са пропуснали срока за КО по чл.211/3/, могат да искат отмяна на влязло в сила решение по чл.246 от АПК!

[kemas]

Действително, не са изчерпателно посочени основанията за недопустимост на касационното оспорване. В тази връзка ми се струва, че може да намери приложение чл.228 и субсидиарно да се приложат накои от основанията за недопустимост на оспорването в първоинстанционното съдебно производство, а именно : оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият няма правен интерес от оспорването; по оспорването има влязло в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.

[maradi]

Дълго мислих и реших, че ако това противоречие не е поредното малоумие на нашите законодатели, единствената възможност/макар и хипотетична/ да тълкуваме е следната. Лицата по чл. 210,ал.2 следва все пак да са конституирани по делото, но да не са взели фактическо участие в него, т.е. да не са извършвали никакви процесуални действия. Положението им тогава би било сходно с привлечените лица по чл. 175 от ГПК, който казва, че "от третото лице зависи дали да встъпи или не". Ж. Сталев казва, че независимо,че това лице не е участвало то е обвързано от решението като страна.[/b]

[a_ni]

Кемас, напълно те подкрепям, относно субсидиарното прилагане, то е заложено в целия Кодекс и трябва да се ръководим от принципа!

[hebigatsu]

Колеги,
ето ви един казус за решаване:

Пред Окръжен съд гр.N е образувано адм.д.№ХХХ/2004 г. по описа на ОС по подадена от “Х”АД жалба от 23.03.2004 г. против Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N, като на направеното от заинтересованото лице възражение за просрочие жалбоподателя се позовава на приложението на чл.29 ал.2 от ЗАП поради подаване на жалба по реда на чл.30 от ЗАП на 09.03.2004 г. за преразглеждане на обжалваното решение на РИОСВ-N от МОСВ на РБ, като в съдебно заседание е уточнено, че жалба вх.№ХХ-23.03.2004 г. против Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N, е подадена при условията на чл.29 ал.1 от ЗАП, тъй като не бил получен отговор от МОСВ на подадената от “Х” АД жалба от 09.03.2004г.
На направеното от заинтересованата страна възражение в съдебно заседание от 12.05.2005г., че е недопустимо едновременното разглеждане на жалби против Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N по което е образувано адм.д.№ ХХХ/2004 г. по описа на ОС и против Решение №ХХ/13.04.2004 г. на Министъра на МОСВ, с което е потвърдено Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N, по което е образувано адм.д. №ХХХХ/2005 г. по описа на ВАС, съдът след като е приел наличието на висящността на горепосочените производства за безспорни факти по делото, е постановил спиране на висящото пред него производство до произнасянето на ВАС, като е приел, че решението по адм.д. №ХХХХ/2005 г. по описа на ВАС се явявало преюдициален въпрос по отношение на допустимостта на подсъдното му производство.
В установеният от закона срок е обжалвано пред ВАС постановено Определение за спиране на производството по адм.д.№ ХХХ/2004 г. по описа на ОС. В жалбата се сочат следните основания:
“...Претендира се, че изводите на Окръжният съд са неправилни и не са съобразени със закона, а постановеното от него Определение е в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като:

1. Видно от приложеното по делото обявление за обжалваното от “Х” АД решение на РИОСВ-N, същото е връчено на жалбоподателя 04.03.2004 г. – факт, който не се спори от процесуалният му представител, както и факта, че подадената от “Х” АД жалба по реда на чл.99 ал.6 от ЗООС е с вх.№ХХ-23.03.2004 г.. поради което, жалбата по която е образувано производството по адм.д.№ХХХ/2004 г. по описа на ОС се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена след преклузвиният срок по чл.99 ал.6 от ЗООС.
2. Възражението на процесуалният представител на “Х” АД по отношение изтъкнатите по горе доводи за просрочие е несъстоятелно поради следните съображения – жалбоподателя се позовава на спазване на срока, поради подаване на жалба по реда на чл.30 от ЗАП на 09.03.2004 г. за преразглеждане на обжалваното решение на РИОСВ-N от МОСВ на РБ, като в съдебно заседание беше уточнено, че жалба вх.№ХХ-23.03.2004 г. против Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N, е подадена при условията на чл.29 ал.1 от ЗАП, тъй като не бил получен отговор от МОСВ на подадената от “Х” АД жалба от 09.03.2004г. В тази връзка следва да се отбележи факта, че чл.99 ал.6 от ЗООС не предвижда обжалване по административен ред, а пряк съдебен контрол и съгласно чл.20 т.2 от ЗАП е недопустимо контролно-отменително производство по административен ред. Предвид изложеното дотук, позоваването на жалбоподателя на разпоредбите на чл.29 ал.2 от ЗАП не може да намери приложение и подадената от същият жалба на 09.03.2004 г. се явява правноирелевантен факт по отношение на просрочието, а неговото изявление в съдебното заседание от 01.03.2005 г. по адм.д.№ХХХ/2004 г. по описа на Окръжен съд гр.N следва да се кредитира единствено като признание за просрочие на 14- дневният преклузивен срок по чл.99 ал.6 от ЗООС.
3. Подадената от жалбоподателя жалба вх.№ХХХ/04.04.2005 г. против Решение №ХХ/13.04.2004 г. на Министъра на МОСВ, с което е потвърдено Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N, по което е образувано адм.д. №ХХХХ/2005 г. по описа на ВАС, потвърждава още веднъж доводите за просрочие на жалбата му пред Окръжен съд гр.N и не може да се разглежда по никакъв друг начин освен като допълнително доказателство относно пропускането на преклузивният срок по чл.99 ал.6 от ЗООСВ....”
С посочената жалба срещу определението на ОС се иска:
Отмяна на постановеното Определение за спиране на производството от 12.05.2005 г. по адм.д.№ ХХХ/2004 г. по описа на ОС , като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се предявява искане за прекратяване на производството по адм.д.№ХХХ/2004 г. по описа на Окръжен съд гр.N образувано по .№ХХ-23.03.2004 г. против Решение №ХХХ/2004 г. на Директора на РИОСВ-N.


ВЪПРОСИ:
1. Налице ли е твърдяното просрочие на подадената от “Х” АД жалба?
2. Налице ли е основание за спиране на производството пред ОС ?
3. Налице ли са нарушения на съдопроизводствените правила ?
4. Налице ли е нарушение на закона?

[kasidi]

Голяма работа е този форум !
След като прочетох мненията за въпросното неучаствало в първата съдебна инстанция лице- чл.210 ал.2 и чл.215 т.1 АПК стигнах до един прост/ като всеки гениален/ извод:
не си противоречат двата текста и става сдума за различни неучаствали в делото пред първата инстанция лица.
Чл.210 ал.2 говори за онези лица,неучаствали в делото,които са имали правен интерес да участват,тъй като адм.акт ги касае по някакъв начин,но не са участвали по редица причини и освен това решението на адм.съд се оказало неблагоприятно за тях.затова им се дава възможност/много абстрактна/ докато решението влезе в сила/а за тези лица как ще се разбере кога влиза в сила като не им се връчват съобщения поради неучастието им в производството;щото ако са конституирани те са си страни,участници в делото и им се връчват съобщения/да подават касационна жалба.
Чл.215 т.1 визира елементарна хипотеза- неучаствало в делото лице,организация очевидно която няма нищо общо с предмета на делото-с административния акт.Ама аз се питам кой ще е този гражданин,организация и т.н. които ей така ще си пускат касационни жалби по дела,по които нямат ама никакъв,съвсем никакъв интерес и нищо общо-адм.акт не ги засяга,не ги касае изобщо.Но явно законодателят се е престарал-да не би някой самоволно да реши да си образува касационни производства.

[a_ni]

Като чета примерният казус, без да предполагам кой го е съчинил, си задавам въпроса:
- Трябва ли да почвам да чета отм. ЗАП, ЗВАС, ЗПСЖМ, ЗАОФЮЛ? Възможно ли на изпита казусът да изисква прилагане на отм. закони , а не на новия АПК?????
Колеги, как мислите?

[donna]

hebigatsu,влязах да прочета дискусията ,видя ми се интересен казусът ти , та се порових малко из практиката -.
Намерих едно определение ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7641 по адм. д.№2/06г. на ВАС ,мисля че може да даде някаква насока.
Успех в решаването на казуса .

[edit]

Ани, според мен - ЗАП и ЗВАС трябва да се четат, няма начин в казуса да не е включено действието на законите, все пак до 1.03.2007г. има бая време и тези два закона се прилагат. Другите два са отменени вече, по отношение на урежданите с тях правоотношения действа АПК.

[oho_boho]

Един съвет само - простичък е: прочетете си ТР № 1/2001 на ВАС и сами ще разберете, това, което ви убягва! И ако това не ви помогне, погледнете чл. 172, ал. 2 ГПК, който чисто теоретично трябва да се "прилага" съответно . Ако и това не ви помогне, питайте, ще ви се обясни. Поне пари за семинари няма да давате.

[maradi]

То това определение е "малко" абсурдно. Какво казва всъщност съда. Министърът може да си мълчи докогато си иска, неговото мълчание не може да се обжалва. И какво става тогава с нарушените права на лицето?. По отношение на казуса. Мисля, че жалбата е недопустима и съдът е следвало да го констатира и да прекрати производството по делото, а не да го спира.Съмнително е обаче доколко не съществува задължение да се препрати жалбата неправилно адресирана до МОС на първоинстанционния съд. Ако четем коментара на чл. 88 АПК становището е, че за по-горестоящия АА ,който счита, че жалбата му е неподведомствена не съществува такова задължение и че под "подведомственост" се разбира само административна компетентност. Аз обаче не съм много сигурен ,защото има и чл. 34,ал.2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Казуса е готин и заплетен. При това се произнасяш само по допустимостта. Какво ли ни чака ако добавят и произнасяне по същество.

[hebigatsu]

За donna,
Не се учудвам, че си намерила практика по казуса, тъй като той е реален и вече е решен. Пуснах го защото представлява една разходка из основните принципи на административното право и мисля, че ще представлява интерес.

За a_ni,
За твое добро, не препоръчвам да се ограничаваш с четене само на АПК, по простата причина, че в казусите за изпита със сигурност ще има нещо подобно на предложеното за решаване от мен. Освен това до 01.03.2007 г. едва ли ще са приключили всички административни производства започнати при действието на отменените раздели от ЗАП.

Поздрави на всички!

[donna]

За hebigatsu ,казуса може и да е решен но не ми беше от лесните .

[maradi]

Аз питам и искам да ми се обясни. Каква е връзката между необходимото другарство по чл. 172,ал.2 ГПК и чл. 215 от АПК. Необходимият другар ако не е участвал в производството може да се брани само с отмяна, а не с касация

[kemas]

Касиди, моля те ако можеш ми отговори на зададения по-горе въпрос.

[edit]

Трети и четвърти въпрос не са особено ясни.

Според мен, това "Х"АД я е объкало от всякъде.
Производството пред ОС е следвало да се прекрати- просрочена жалба.
Не намирам задължение за по- горестоящия орган да препраща към съда, още повече че в случая се е произнесъл.Тъй като Решението на министъра е постановено при липса на компетентност, то същото ще е нищожно, така че ВАС ще се произнесе, но това няма да касае производството пред ОС.
Има нещо друго, което прави впечатление- от по-горетоящия орган е искано "преразглеждане".
В случай, че до постановяване на определението на ОС не е изтекъл месечен срок от постановяване на АА, може да се иска преразглеждане на осн. чл.26 ал.4 ЗАП- от органа който го е издал и по този начин АД-то ще може да си влезе в срока за съдебно обжалване.

[maradi]

Към едит- преразглеждане може да стане само в рамките на административното оспорване по силата на изрично и систематично тълкуване- казва се при подаване на жалба пред по-горестоящия орган.

Към охо бохо- Моля все пак да ме просветлиш относно връзката, която правиш между 172,ал.2 ГПК, чл. 215 АПК и чл. 210,ал.2 АПК. Още повече, че в края на цитираното от теб ТР прочетох следното:

Неконституирането на заинтересуваното физическо или юридическо лице в съдебното производство по административното дело или неуведомяването му за образуване на делото, за да встъпи в производството по него, безспорно са нарушения на съществени процесуални правила, предвидени в чл. 41, ал. 1 ЗАП и чл. 21, ал. 1 ЗВАС. Тези нарушения водят до неправилност на съдебния акт и представляват основание по чл. 218б, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС за отмяна на решението по реда на касационното производство. Правото на касационна жалба принадлежи на страните по делото, участвали в производството пред първоинстанционния съд, при положение че решението е неблагоприятно за тях и имат правен интерес от обжалването му. Неконституираните лица в административния процес не са легитимирани да подават касационни жалби по реда на чл. 33, ал. 1 ЗВАС и на основанието по чл. 218б, б. "в" ГПК, в който смисъл е отговорът на питането на заместник-главния прокурор при ВАП по втория въпрос на предложението.