конкурс за административни съдии

[edit]

maradi, не съм съгласна. ал.4 изрично предвижда правото на адм.орган сам отново да провери акта си, само че по въпроси за които не е предвидено административно обжалване. За случаите при които е предвидено адм. обжалване е ал.1 на чл.26 ЗАП

[maradi]

Sorry Edit. Права си разбира се. Некоректно изразяване/което може да ми коства изпита/. Имах предвид, че не може в рамките на адм. оспорване да има "отзив" т.е. преразглеждане. След като е пуснал искане/условно казано/ към Министерството, то значи не е искал преразглеждане от РИОС, а направо си е обжалвал по адм. ред

[edit]

maradi, да така е, написах го като хипотетична възможност за АД -то, ако влиза в едномесечния срок.

[gega]

Правото на касационна жалба принадлежи на страните по делото, участвали в производството пред първоинстанционния съд, при положение че решението е неблагоприятно за тях и имат правен интерес от обжалването му. Неконституираните лица в административния процес не са легитимирани да подават касационни жалби по реда на чл. 33, ал. 1 ЗВАС и на основанието по чл. 218б, б. "в" ГПК, в който смисъл е отговорът на питането на заместник-главния прокурор при ВАП по втория въпрос на предложението.

Колеги, размърдайте си малко мозъците:)))))))))))) Според мен охо-бохо правилно е посочил това тълкувателно решение. Да не забравяме, че то е прието през 2001 г. и щом сега е регламентирано противното, значи всеки "необходим" другар н административното производство може да предяви КАСАЦИОННА жалба. Наистина това е едно революционно разбиране, но с него се дава възможност да се изегне приложението на ИСОВСР. А с Тълкувателно решение № 1/2001 г. за въззивното гражданско производство е разяснено, че ВЪЗЗИВНИЯТ съд СЛУЖЕБНО конституира необходимите другари, а за обикновените другари - само се уведомяват за въззивното производство, а те решават дали да встъпят.

[maradi]

Абе, то че всеки е "необходим" е ясно. /И ни е сме необходими, ама много необходими на административното правосъдие в България и дано го оценят/. Но gega аз не мисля, че е възприето "революционното обратно", защото чл. 215 АПК просто преутвърждава практиката изразена в това ТР, т.е. че необходим другар, който не е конституиран в производството няма право на касационна жалба. И не се избягва отмяната, защото нея пак си я има./макар,че не съм стигнал дотам/.

[gega]

Все си мисля, че чл. 210, ал. 2 АПК е замислян като правна норма, но може и да съм грушал:)))))

[kemas]

Здравейте форумци ! Като чета дълбокомислените Ви разсъждения, започвам да се отчайвам и да си мисля, че нищо не знам! Но дано това усещане да е в резултат на принципа, че колкото повече нови неща научаваш, толково повече осъзнаваш, че нищо не занеш.
След като прочетох задълбочено ТР № 1/2001г. на ВАС, стигнах до извода, че чл.210 ал.2 е разпоредба, относима за неучаствалите в делото лица по независещи от тях причини /тоест лица, които въпреки, че са били заинтересовани не са били призовани от съда/, а чл.215 т.1 се отнася за неучаствалите в делото лица, които са били уведомени за образуването му, но не са направили волеизявление да встъпят в производството.

[gega]

по независещи от тях причини

Един съвет - на изпита не използвай такива изрази:)))))))))
А по отношение на това мини противоречие - не си мислете, че законодателят е влагал някакъв по-особен нормативен смисъл в чл. 215 АПК. Просто са искали теоретичните "откровения" относно недопустимостта на жалбата да намери нормативен израз. И тези основания да бъдат изчерпателно изброени. Е, явно не се е получило много добре и тази разпоредба следва да се тълкува систематично с чл. 210, ал. 2 АПК. Та т. 1 от чл. 215 АПК трябва да се прилага (което и без да го бяха написали се подразбира от само себе си), само ако не сме изправени пред хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК.

[kemas]

Колега Гега, защо да не използвам израза "по независещи от тях причини", след като върховната съдебна инстанция в административното правораздаване го използва многократно в тълкувателните си решения : Само във въпросното ТР № 1 /2001г. на ВАС този израз е използван три пъти

[gega]

Защото не ми звучи добре:))))))))

[kemas]

А между другото Вие колега ли сте, защото ако сте все още студент, не би следвало да Ви наричам такъв !

[kasidi]

KEMAS всички от форума привет!

Отговарям на въпроса на Кемас за действията и бездействията,макар че наистина както казва Едит много добре са разяснени в Коментара на АПК.
Глава 15 АПК урежда защитата срещу действия и бездействия на АДМИНИСТРАЦИЯТА,т.е от заглавието става ясно че трябва да правим разлика между административен орган /тясно понятие/ и администрация/общо понятие/.Самият чл.250 АПК говори за административен орган и длъжностно лице/и двата вида са в администрацията с някои изключения за адм.орган/.
Съгласно чл.250 някой от администрацията извършва действие,което не е предвидено нито в закон,нито в административен акт,т.е. очевидно се касае за неправомерно действие-например :имам незаконна постройка и без никой да е правил искане за премахването й- съседи и прочие... а.орган или някое длъжностно лице организира действия и започва премахването.Нарушава се с тези фактически действия първо закона,след това ми се наврежда на мен като собственик на постройката ,защото не ми е дадена възможност да се защитя.Ето за такива подобни случаи е защитата по чл.250 АПК. Тези действия нямат нищо общо с хипотезата на чл.21 ал.4 АПК.Последната предвижда едно условие: органът да е сезиран с искане за извършване на определено действие действие .Или в случая съседът подава искане да се премахне постройката/примерът тук не е подходящ,защото при незаконно строителство органът следва да издаде инд.а.а.,ако не издаде ще е налице мълчалив отказ и т.н.-чл.21 ал.1 АПК/,но да речем че гражданин иска орган или длъжностно лице да извърши някакво действие-примерно да трасира границата на имота ми които са известни,но то бездейства-тогава се прилага защитата по чл.256 АПК-действието за трасиране на граници се дължи по силата на закона,направено е и искане до компетентния орган,но той бездейства.Хипотезата на чл.21 ал.4 няма изискване действието да се дължи по силата на закон,достатъчно е да бъде поискано от органа,компетентен да извършва определени дейстия,за да бъдат извършени и да се дължи извършването им-пример не мога да дам.
Не знам дали обясних правилно нещата,но така съм ги възприела до момента.Вие как мислите.Във всеки случай трябва да се мисли по въпроса ад хок.

[gega]

А между другото Вие колега ли сте, защото ако сте все още студент, не би следвало да Ви наричам такъв !

Не сте ми колега, което всъщност не е зле. Така че можете да не ме наричате колега:))))))))))

[rossa3]

Тогава, този отказ по чл.21,ал.4 трябва ли да е задължително изричен, както се казва в коментара и как ще се процедира, ако е поискано някакво действие и органа нищо не прави - кой е реда за защита?

[rossa3]

Добавям най-важното - и исканото действие не е предвидено нормативно.

[maradi]

Колеги и неколеги. За размяната на такива персонални реплики си има чат или мейл съобщения. Форумът би бил полезен, ако наистина гаворим по темата/по същество/

[rossa3]

Абсолютно подкрепям Мариди. Може би изнервянето в последните дни е повече, но това едва ли е оправдание за подобни изказвания.Дайте да обединим усилия в нещо наистина полезно. Така или иначе изпита ще мине и ще замине,но знанията ще ни останат независимо от изхода.

[maradi]

Росса, аз съм го конспектирал така:
21, Ал.4 - Отказ на адм.орган да извърши или да се въздържи от определено действие
Има се предвид само ИЗРИЧЕН отказ. Мълчаливите са в чл. 58.
Различават се от действията по чл. 250 АПК - прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Различава се от 256 - Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона след подаване на искане от заинтересования, но без преди това да издава административен акт. АО е длъжен да извърши действието направо, след като е сезиран но той бездейства.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АО издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването.
Различава се от 257- Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Тук адм.орган е длъжен да действа без да е нужно искане от лице и законът предписва преди това да не се издава адм. акт.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АА издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването, а не по чл. 257

[maradi]

Май може и още по просто- с най характерните белези на хипотезите или както се казва с минимално необходимото съдържание.
И така
чл. 21,ал.4- ИЗРИЧЕН отказ
чл. 250- действие при ЛИПСА НА ЗАКОН ИЛИ АА
чл. 256 бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА + ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ
ЧЛ. 257-бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА БЕЗ ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ

[maradi]

Росса, горните два коментара,въпреки напъните ми не отговориха на въпроса ти. Но аз май така или иначе повече пиша във форума, отколкото да чета необходимата литература.
В твоя случай, ако в закона не е предвидено нормативно задължение за действие, АА има два варианта- да го каже с изричен отказ по чл. 21,ал.4/ще е законосъобразен/ или нищо да не прави. В последния случай защитата е по чл. 256,чл.257, но съдъ пак ще отхвърли оспорването