конкурс за административни съдии

[gega]

karanedeff, това и аз казвам - ако беше констативка, този въпрос нямаше да е решен, но тъй като този н. а. удостоверява транслативна сделка, въпросът за собствеността е "решен"!
А това са част от мотивите на първоинстанционния съд: пействам само първата и последните две страници, където са обективирани мотивите на съда и за да не започнат спекулации, никой от тези съдии, които са постановили това решение, не са сред участниците в конкурса:
РЕШЕНИЕ № 131
гр. Сливен, 07.12.2004г. В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на и седми ок-томври през две хиляди и четвърта година в съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА,
ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря СТОЙКА МИНЕВА и при участието на прокурор ХРИСТО КУКОВ, като раз-гледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА адм.д. № 14 по описа на съда за 2004г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е административно и се движи по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП.
Образувано е по жалба срещу заповед на Началника на РДНСК - гр.Сливен.
В жалбата си Драгомира Божидарова Крумова твърди, че заповед № 2\12.01.2004г. на Начал-ника на РДНСК-гр. Сливен е незаконосъобразна. В мотивите към заповедта е посочено, че при издаване на акт за узаконяване не са спазени изискванията на чл. 183 ал.1 от ЗУТ - да е учредено право на строеж в полза на жалбоподателката от собствениците на имота, който извод е незаконосъобразен. Съгласно нотариален акт № 5 , т. I , д. № 14\27.01.1969г. издаден по обстоятелствена проверка собственици на имота са Марийка Петрова Ганева, Йордан Петров Ганев и Гани Петров Ганев. Първата е майка на последните двама, които са деца от неин първи брак. С нот. акт № 59, т. II, д № 614\92г. след смъртта на Марийка Петрова Гане-ва Йордан и Гани Ганеви са прехвърлили на неин син от втори брак - Божидар Митев Петров правото на собственост върху процесната сграда подлежаща на узаконяване и 163 ид.ч. от дворното място. С нотариален акт № 30, т. V, рег. № 2715, д. № 260\13.06.2001г. Божидар Митев Петров и съпругата му Зунка Драганова Петрова са прехвърлили на дъщеря си - Дра-гомира Божидарова Крумова 1\3 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място и из-цяло сградата подлежаща на узаконяване. След като е налице прехвърлителна сделка и е на-лице собственост върху цялата узаконявана постройка мотивът за липсата на учредена су-перфиция е повече от незаконосъобразен. От друга страна правото на строеж е вещно право, което се може да бъде придобито по давност, в който смисъл отново не е необходимо учре-дяването на право на суперфиция. При наличието на официален документ, легитимиращ жалбоподателката като собственик на сградата, то е извън компетентността на несъдебен ор-ган да иска издаване на нотариален акт за собственост извън признатите с представения но-тариален акт. Това би било допустимо след опровергаване и обезсилване на нотариалния акт и то по съдебен, но не и по административен ред.
Към момента на изграждането на строежа съгласно чл. 55 ал. 1 от вр с §2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) строежът може да се извърши по искане само на един от съсобствениците, като из-вършването на строежите за задоволяване на жилищна нужда не са незаконни. При изграж-дането на сградата, чието узаконяване се иска в имота не е съществувала сграда и строежът е извършен именно за задоволяване на остра жилищна нужда.
Незаконосъобразно е и становището в мотивите за нарушение на § 184 ал.6 от ПЗР на ЗУТ които представлява диспозитивна норма "... може да бъде издаден". Налице е прехвърляне на идеални части от двамата съсобственици на праводателя на жалбоподателката и това те са извършили без противопоставяне по време на строителството.
Предвид горното и имайки предвид, че мотивите за отмяна на акта за узаконяване не са свързани с възможността за узаконяване на сградата, а касаят посочените неточности мо-ли
Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни :
Жалбата е допустима - подадена е от лице, чиито права и интереси се засьгат при обжалва-ния индивидуален административен акт в рамките на преклузивния срок разпоредбата на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по съществото си е основателна.
Въз основа на нотариален акт № 30\2001г. и нотариален акт № 123\03г. за поправка на нота-риален акт № 30\01г. жалбоподателката Драгомира Божидародва Крумова се установява като собственик по договор за покупко-продажба на жилищна сграда, находяща се в южната част на дворно място, образуващо УПИ II - 1045 в кв.87 по плана на гр. Нова Загора със застроена площ от 58, 30 кв.м., състояща се от две стаи, килер и коридор.
От заключението на вещото лице се установява извършен в тази жилищна сграда без строи-телни книжа и документи преустройство за обособяване на кухненски бокс, баня и тоалетна извършено през 1995\96г., като при преустройството не е надвишен застроената площ и обем на жилищната сграда.
Собственикът на сградата - жалбоподателката Драгомира Божидарова Крумова се е възполз-вала от възможността по § 1845 ал.1 от ПЗР на ЗУТ да поиска узаконяването на така същест-вуващата сграда, като единствен неин собственик. I
По надлежния ред и в 6 - месечния срок предвидени в разпоредбата на §184 ал.2 и ал.З от ПЗР на ЗУТ е образувано административно производство пред органа, който е следвало да издаде необходимите разрешения, в 1 - месечен срок е съставен констативен акт за и са пред-ставени предвидените по чл. 144 от ЗУТ документи - инвестиционен проект.
Съгласно ал.5 от § 185 от ПЗР на ЗУТ актът за узаконяване № 1 Д26.11.2003г. на архитект на Община Нова Загора, след като е дадено становище и е установено, че строежът е допустим съобразно действалите разпореди към момента на извършването му, е издаден на името на собственика - Драгомира Божидарова Крумова.
Актът е бил обявен на заинтересованите, въз основа на което Гани Петров Ганев, Атанасова Илиева и Петкър Митев Димитров са обжалвали така издадения акт за на сградата, като са изтъкнали, че при узаконяването е следвало да се изиска и главният архитект да се съобрази с тяхното становище като съсобственици.
Същите въз основа на представените документи се установяват като съсобственици на двор-ното място, но не и на жилищната сграда - предмет на акт за узаконяване № 11\26.11.2003г.
Съгласно представения нотариален акт № 30\01г. и нотариален акт за поправката му № 123\03г. собственик на тази сграда е жалбоподателката Драгомира Божидарова Крумова.
Въз основа на постъпилите жалби и в заповед №2\01.12.2004г. на Началника на РДНС -гр. Сливен недопустимо и в противоречие с посочените нотариални актове е направен факти-чески извод, че съсобственици на сградата са и заинтересованите, които са обжалвали акта за узаконяване № 11\26.11.2003г. Представените нотариални актове представляват официални диспозитивни документи и тяхната доказателствена сила обвързва както съда, така и адми-нистративните органи пред които са представени до оборването им по надлежния исков Ус-тановяването на други факти, различни от тези съгласно представените официални за собст-веност и при липсата на други официални документи ползващи се със същата доказателстве-на сила е недопустимо в административното производство, включително в производството пред съда за обжалване на издадения индивидуален административен акт. Този извод се на-лага и от пр. последно на разпоредбата на § 184 ал.6 от ПЗР на ЗУТ, според което споровете относно собствеността, при евентуално наличието на такива следва да се решат по I. Още повече, че в жалбите на заинтересованите съсобственици не се твърди, че са и на сградата, а само на дворното място, в който той е осъществен строежа.
изводът на Началника на РДНСК - Сливен във връзка с обжалването на акт за узаконяване № 11\26.11.2003г. на Гл. архитект на Община Нова Загора в противоречие с от Драгомира Божидарова Крумова документи за собственост е Този незаконосъобразен извод е довел и до неправилните правни изводи, че при на акта за узаконяване са нарушени разпо-редбите на чл. 183 ал.1 от ЗУТ и актът е в нарушение на разпоредбата на § 184 ал.6 от ПЗР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ЗУТ изисква съгласието на останалите съсобственици на имот дадено във формата на договор с нотариална заверка на подписите при
на нов строеж, надстрояване и пристрояване.
В настоящия случай и от заключението на вещото лице, което съдът възприема като от спе-циалист и с необходимата добросъвестност се установява, че не се касае за ново строителст-во, а за узаконяване на сграда, чийто собственик въз основа на нотариален акт № 30\01г. и нотариален акт № 123\03г. е жалбоподателката Драгомира Божидарова Крумова.
Не се касае и за надстрояване, нито за пристрояване, като извършените преустройства са в обема на сградата - собственост на жалбоподателката, като самата сграда е допустима съг-ласно действащите и действалите към момента на извършването технически правила и нор-ми и при спазване на предвидените от закона и подзаконовите нормативни актове отстояния - в случая от постройка на съсобственика Гани Петров Ганев, представляваща допълващо застрояване, а не жилищна сграда.
При липсата на съсобственост за сградата - предмет на узаконяване с акт № 11Д26.11.2003г. на Гл. архитект на Община Нова Загора отменен със заповед № 2\01.12.2004г. на Началника на РДНС - Сливен при издаването му само на името на Драго-мира Божидарова Крумова, а не на името на всички съсобственици на дворното място обра-зуващо УПИ II - 1045 в кв. 87 по плана на гр. Нова Загора не е нарушена и разпоредбата на § 184 ал.6 от ПЗР на ЗУТ. Същата заповед предвид горното е незаконосъобразна и следва да се отмени. В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените от нея раз-носки. Води от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 2\12.01.2004г. на Началника на РДНСК - Сливен, с която е отменен акт за узаконяване № 11\26.11.2003г. на Главния архитект на Община Нова Загора на строеж "жилищна постройка", находяща се в УПИ II - 1045 в кв. 87 по плана на гр. Нова Загора на името на ДРАГОМИРА БОЖИДАРОВА КРУМОВА! ... _ лр. Нова Загора, ул.
"Св. св. Кирил и Методи" № 7 като НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНА.
АКТ ЗА УЗАКОНЯВАНЕ № Щ26.11.2003Г. на Главния архитект на Община - Нова Загора за узаконяване на жилищна сграда находяща се в УПИ II - 1045 в кв. 87 по плана на гр. Нова Загора на името на ДРАГОМИРА БОЖИДАРОВА КРУМОВА като ПРАВИЛЕН И ЗАКО-НОСЪОБРАЗЕН.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ - СЛИВЕН да заплати на ДРАГОМИРА БОЖИДАРОВА КРУМОВА деловодни разноски в размер на 11 лв. - платена д.т. и 280 лв. (двеста и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение.
Решението страните пред ВАС!
на касационно обжалване в 14 -ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

[orwell]

Колеги,благодаря за решението на ВКС по Сливенското дело.
Щe се опитам да пресъздам по памет казуса,което може и да е от полза на някого:
Красимира Богданова Карамфилова,...Маринов...Атанасова...Ганев и Ганева били съсобственици на урегулиран поземлен имот УПИ- I-1145 по плана на град Никодимово.КБК била индивидуална собственица на полумасивна сграда,със застроена площ 56 кв.м. по договор за покупко-продажба и наследство.В имота били застроени още две сгради дната собственост на М.иА., а другата на Ганеви.
Сградата на КБК била построена през 1969г.въз основа на архитектурен проект,строително разрешително и протокол за строителна линия и ниво от 1968г.
През 1995г. в сградата на КБК било извърпено преустройство,като във вече застроения обем била направена баня.
На 23-11-2003 (за точността на датите от тук нататък не гарантирам) КБК подала молба за узаконяване на сградата до главният архитект на община Никодимово.
На 05-12-2003 служители на общината съставили акт за незаконно строителство за сградата на КБК поради съществено отклонение от строителните книжа.
Гл.архитект поискал от КБК заснемане за узаконяване на постройката.
КБК представила необходимите документи и на 19-12-2003 гл.арх. издал акт за узаконяване #10 от с.дата.
На 26-12-2003 актът бил съобщен на всички съсобственици.
На 03-01-2004 до началника на РДНСК-Стара Загора срещу акта за узаконяване подали жалба:Маринов.Атанасова и Ганеви.
На 04-01-2004 до нач. на РДНСК-СТ.З. подал жалба и .....Варадинов-собственик на съседен урегулиран поземлен имот УПИ II-1146.
Началникът на РДНСК се произнесъл със заповед.... от 14-01-2004 с която отменил акта за узаконяване с мотивът, че на основание чл.183 ал.1 ЗУТ актът следва да се издаде на името на всички съсобственици ,а не само на КБК.
В срока по чл.215 ал.4 ЗУТ КБК подала жалба срещу решението на началника на РДНСК пред Старозагорския Окръжен Съд.

Отговорете мотивирано на следните въпроси:

1.По кой ред следва да се уредят спорните отношения?
2.Спазена ли е процедурата по узаконяване?
3.Кои лица имат право на жалба срещу актът за узаконяване?
4.Допустими ли са подадените жалби?
5.Приложима ли е разпоредбата на чл.183 ал1 ЗУТ?
6.Какъв следва да бъде диспозитивът на решението на Ст.ОС.?

[lotariya]

1. Доколкото си спомням, Красимира беше придобила собствеността не само чрез сделка, а и по наследство.
2. Правилно ли беше зададен въпросът за редовността на процедурата. Едно е процедурата да е без нарушения, а друго е издаденият в хода на провеждането й акт да е законосъобразен. Процедурата може да е без нарушения, а актът да е незаконосъобразен.
3. Относно въпроса за приложимостта на чл. 183, ал. 1: звучи твърде двусмислено - 1. при ложим ли е чл. ... в конкретния случай, като отговорът е не и 2. приложим ли е чл. ... в общия случай, както го разбрах аз, отговорът на което мисля, че е "да, когато са налице предпоставките за това - направени възражения.

[lotariya]

Според § 184, ал. 5, изр. 1, пр. 1 ЗУТ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, а тук е налице съсобственост, т. е. логично е узаконяването да е на името на съсобствениците.
Според § 184, ал. 6 „За незаконно извършените строежи в съсобствен недвижим имот ..., актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, ..., ако те не са възразили ...”. В случая не са налице възражения и това е единствената, указана от закона предпоставка, препятстваща узаконяването на името на съсобствениците. Никъде не видях предписание за това, узаконяването да е на името подалия напр. заявление. С оглед на това приемам, че законосъобразно ще е узаконяване и на името на съсобствениците. Понеже е възможност, законосъобразно е узаконяването и на името на един от съсобствениците. След като законът предоставя повече от едно решение и всяко от тях е законосъобразно, не действа ли органът в условията на оперативна самостоятелност. Именно тази възможност прави неоснователен доводът на обжалвалите акта на началника на РДНСК.

[lotariya]

Според § 184, ал. 5, изр. 1, пр. 1 ЗУТ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, а тук е налице съсобственост, т. е. логично е узаконяването да е на името на съсобствениците.
Според § 184, ал. 6 „За незаконно извършените строежи в съсобствен недвижим имот ..., актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, ..., ако те не са възразили ...”. В случая не са налице възражения и това е единствената, указана от закона предпоставка, препятстваща узаконяването на името на съсобствениците. Никъде не видях предписание за това, узаконяването да е на името подалия напр. заявление. С оглед на това приемам, че законосъобразно ще е узаконяване и на името на съсобствениците. Понеже е възможност, законосъобразно е узаконяването и на името на един от съсобствениците. След като законът предоставя повече от едно решение и всяко от тях е законосъобразно, не действа ли органът в условията на оперативна самостоятелност. Именно тази възможност прави неоснователен доводът на обжалвалите акта на началника на РДНСК.

[panika]

Благодаря на Softy, защото и аз молих за нейното мнение..
Моля всички да коментирате идеята, че добавеният съсед за "цвят" и затруднение, всъщност променя доста ситуацията, защото освен всичко друго Началникът на РДНСК се е произнесъл едновременно по дописутми и по недопустима жалба - така, че не би ли бил различен отговора на поставения на 29.09.06г. въпрос, от този , който е получен в цитираното дело?

[lotariya]

Като се надявам, че не ставам досаден с разсъжденията си, бих искал да поставя още няколко въпроса, които мисля, че са свързани и с последното отбелязване на "panica".
От приведеното решение разбирам следното:
1. През 1992 г. Божидар, бащата на Драгомира, придобил чрез сделка правото на собственост върху сградата.
2. През 95/96 г. според вещото лице било извършено преустройството.
3. През 2001 г. Драгомира придобила чрез сделка собствеността върху сградата.
Във връзка с последното не е ясно как бащата се е легитимирал като собственик на нещо, което го няма никъде. Би трябвало да се е легитимирал със стария нотариален акт, но там трябва да е описана друга постройка, доколкото е налице съществено различие след преустройството. Поради това допускам, че в придобивния нотариален акт на Драгомира имотът е описан така, както е бил в нотариалния акт на праводателя й. Ако е така, защо съдът е приел, че легитимирайки се като собственик на нещо описано в състоянието му през 92 г. е налице убедително доказателство за нещо, което е в съвършено различен вид?
4. Може и да съм пропуснал нещо, но ми се струва, че преустройството е установено със заключението на вещото лице. Не видях да е било установявано преди това. Тогава не е ли основателно допускането, че е възможно преустройството да е извършено при действието на ЗУТ, по време когато собствениците на съседни парцели бяха легитимирани да оспорят преустройство в съседен имот – преди изменението на чл. 149, ал. 2 ЗУТ?

[ednaotvsicki]

Softy и аз се питам това....началникът на РДНСК на практика е уважил недопустима жалба, което като процесуален порок пак води към отмяна, освен поради нарушение на материалния закон.... както и да го гледаме диспозитивът си е "отменя", освен ако и ..."връща" ....., но не-ее, доколкото всъщност РДНСК се е произнесъл по същество.....макар и по недопустима жалба. Сложили са го да ни препитат за кръга заинтересовани лица след изменението 2003г.
Ти как мислиш, че се променя ситуацията с подправката съсед?
lotariya легитиматицията на съседите-нормата на 149, ал.2 процесуална, незабавно действие и към заварени случаи, и да са имали право, след изм. ДВ 65/03 нямат, освен разбира се ако не тръгнем към 120 от Конституцията

[ednaotvsicki]

В първото обръщение имах предвид panika й поста й.
Благодаря на softy за добронамерената подкрепа и окуражаване!

[lotariya]

Оставям въпроса за легитимацията на собственика на съседния парцел. Вярно е това за действието на процесуалната норма на чл. 149, ал. 2, но въпросът ми беше по-друг. От посоченото решение на Сливенски окръжен съд разбрах, че едва съдът е установил годината на преустройството. Не си спомням как беше посочено в казуса. Мисля, че беше "установено е" и във връзка с това питам кой го беше установил, защото ако не е установено преди това, не следва ли легитимацията да се определи въз основа на чл. 149, ал. 2, а не по § 184? Прилагането на тази разпоредба - чл. 149, ал. 2, т. 1 - означава, че не са основателни съображенията, че не е налице нов строеж. Т. е. допускането (а няма данни за отхвърлянето на това предположение до установяването пред съда), че преустройството е станало след влизането в сила на зут обосновава приложимост на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Ако съседа ми бръмчи по цял ден с канго, аз откъде да го знам, че бил направил банята си преди 10 години, пък сега тренира за мускули и неправи баня?

[liljana]

Колеги, възхищавам се на ентусиазма ви отново да правите догадки за първоинстанционното решение и направените промени и доколко влияят върху казуса - всъщност - никак.
А решението на Сливенския съд можете да видите в сайта на ВАС - като влезете в деловодна система -справки и въведете номера на делото и годината - адм. дело № 2446/2005. В сканирани документи файлове от №5 до №9.

[panika]

Мисля, че съседът, който са включили за да стане по-интересно на практика промяне много ситуацията, защото Началник на РДНСК се е произнесъл по две жалби с един акт, а една от жалбите е недопустима.Ако съдът просто потвърди АУ ще остане без отбелязване този проблем и без обсъждане на три (две съдебни) инстанции, както си е задължителон в случая по чл. 261 ЗУТ. Окръжният съд трябва да върне преписката за ново поризнасяне, включително и за проверка съответствието със строителните книжа и проекти, защото в казуса проверката се е ограничила по чл. 183 ЗУТ ( енприложим) и относно § 184 ал. 6 ЗУТ ( неприложим) и няма данни за строителинте правила, което е най-важно...Няма как да е верен диспозитива на Сливенския съд, който е ползвал в делото и експертиза, а в казуса нямаше такава..Какво мислите?

[lotariya]

Бих искал да обощя поставените от мен въпроси в изводите си относно зададения на изпита казус. Преди да го направя, ще посоча още нещо, което според мен е важно, относно въпроса за това защо Сливенски окръжен съд е приел, че Драгомира се легитимира като собственик на имота. На стр. 2 от "Система на българсокото вещно право", Венедиков, П., Сф., 1991 г. намерих следното: "Възможно е, по-нататък постройката да бъде разделена на отделни имоти по етажи: тогава всеки етаж представлява отделен недвижим имот." Това и другото, което намирам в „Искът по чл. 108 ...” на Марков ми дават основание за следния извод: Ако поземлените имоти се характеризират с техните граници, то сградите се индивидуализират с тяхното записване и техническо описание. Т. е. защо Сливенски окръжен съд е приел, че Драгомира се легитимира като собственик на сграда въз основа на актове за собственост, в които е описано нещо съвсем друго? Както и да е.
1. Вижте не много по-старата практика по § 184 ЗУТ. Нито е богата, нито е разнообразна. Наред с цялата специалност на ЗУТ, предложеният казус определя по-скоро особено специфичен, отколкото типичен случай, поради което ми е много трудно да го възприема като мерило за компетентност по административноправни въпроси.
2. Тези, дето са го измислили казуса, трябва най-добре да знаят, че дори синоним може да измени коренно заданието.
3. Поради двусмислието, което намирам, че е налице при зададаването на въпросите – за приложимостта или за процедурата, а после да се търси законосъобразност, - мисля, че казусът не се е радвал на сериозно обмисляне, а е писан в движение.
4. Горните работи си мисля и поради това, че ако трябваше за 4 часа да се измисля свестен отговор на този казус, дето СлОС го е решавал половин година, можеха да ни спестях цялата тая тарапана от заинтересувани с пълните им имена – да напишат просто X, Y, Z и т. н., - за да не чудя половин час коя на кой е баба. Вместо това можеше да има повече данни напр. за времето и начина на установяване на преустройството.
5. Другото даже не ми се коментира – това бързане да напишеш коментар, който знаеш, че хората ще купят и ще четат, този курс, от който, доколкото разбирам от форума, нямало никкава полза ит. н.

[ednaotvsicki]

panika аз съм развила казуса точно по изложената от теб логика-наистина не беше изяснено дали строежът е допустим /много важно според мен/, а пък и жалбата на съседа......, та затова тръгнах по инерцията и написах отменя и връща с указания....Но за съжаление си мисля, че не може да е така. Това, че не беше написано какво се случва пред окръжния съд, а направо диспозитив, не означава че съдът не може да събира всички допустими доказателства, за да изясни всички факти и обстоятелства и да се произнесе по същество, длъжен е. Ако н-ка на РДНСК беше прекратил производството като остави жалбата без разглеждане, тогава наистина ОС следваше да върне за необходимото като предпоставка произнасяне по същество, но в случая имаме такова произнасяне, макар и с позоваване на неприложима норма.
lotariya съгласна съм, че казусът е писан в движение, дали ще дочакаме "верните" според тях отговори или пък просто да посочат решението на ВАС. Но в крайна сметка мисля, че са там, в същото него.

[lotariya]

1. Съгласно § 184, ал. 1 подлежат на узаконяване строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон. От това не става ясно дали строителството трябва да е само започнало или да е довършено. Мисля, че следва да е първото предложение – извършено е някакво строителство. Именно поради това винаги е необходима последваща преценка дали построеното може да бъде узаконено или не може.
2. Съгласно § 184, ал. 8 времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички допустими доказателствени средства. Това е не за друго, а за да се установи дали е съответствал на действащите по време на изграждането му норми.
3. Според определение № 8755/27.10.2004 г. по адм. д. № 8718/2004 г., ІІ отд. на ВАС „право да обжалват разрешението за строеж, респ. акта за узаконяване, който го замества, при преустройство, имат лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Към посочените норми препраща разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ”. Според решение № 5054/02.06.2004 г. по адм. д. № 2611/2004 г., ІІ отд. на ВАС “Активно легитимирани лица, които имат право да обжалват разрешенията за строеж, респ. акта за узаконяване на съществуващи обекти, са лицата, собственици на имотите, в които е разрешено преустройството”. Изводът от това е, че легитимацията на лицата ще се определи от разпоредбите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и то по отношение на строеж, който е извършен преди влизането на закона в сила. Обаче според чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов строеж са ...
Изводът от всичко това е, че заинтересуваните лица при узаконяване на нов строеж ще се третират по критериите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, а това са лицата, изградили нов строеж.
4. Решение № 4711/25.05.2004 г. по адм. д. № 10727/2003 г., ІІ отд. на ВАС сочи следното: „Установено е също така, че съсобствениците на имота не са дали съгласие за построяването й съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ /редакция към момента на издаване на заповедта/”. Преценката за приложимост на чл. 183, ал. 1 е с оглед на това дали нормата е действала по времето на издаване на заповедта за узаконяване. Има логика в това не само защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. Именно към този момент трябва да се провери наличието на указаните от закона предпоставки, , тъй като всяко друго доказване е несигурно. Ако приемем, че чл. 183, ал. 1 не се отнася до строежи, извършени преди влизането на закона в сила, никакава експертиза не може да установи дали това строителство е извършено два дена преди влизането на закона в сила или след това, особено ако са минали една или повече години. В същото Р се казва още: „Без значение за това е и твърдяното от касационните жалбоподатели, че строежът представлява ремонт на стара, съществуваща сграда, а не ново строителство.. и за основен ремонт се изискват строителни книжа и съгласие на съсобствениците. Запазването на част от зид не променя изводите на административния орган, както и на окръжния съд, че се касае за нов строеж”. Между другото, в изготвянето на това Р е участвала Веселина Тенева, а тя е участвала и в изготвянето на Р, с което е оставено в сила Р на СлОС. Какво излиза? Излиза като че ли, че няма значение кога е извършвано строителството. От значение е кога е издадена заповедта и към този момент се преценява дали са налице предпоставките за издаването й. Така мисля, пък може и да греша.

[softy]

Лично според мен жалбата на съседа се явява недопустима, тъй като той не се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ и производството по отношение на него следва да се прекрати. Мятам малко практика на ВАС в тази връзка като си мисля, че тя отново се явява противоречива.

Определение № 3342 от 13.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 38/2005 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери

чл. 131, чл. 149, чл. 216, ал. 6 ЗУТ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството по делото е образувано по реда на чл. 213, б "а" ГПК по частна жалба на Петър Стоянов Русев от гр. Момчилград срещу определение № 99 от 3.11.2004 г. по адм. дело № 484 от 2003 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена жалбата му без разглеждане и производството по делото е прекратено. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане на жалбата му срещу заповед № 83 от 27.10.2003 г. на началника на РДНСК - гр. Кърджали.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Не са постъпили възражения по реда на чл. 215, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да остави жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК - гр. Кърджали, без разглеждане и прекрати производството по делото, окръжният съд приел, че жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва процесното разрешение за строеж, тъй като не е заинтересувана страна по смисъла на чл. 131 и 149 ЗУТ, поради което и жалбата му срещу заповедта на началника на РДНСК е процесуално недопустима.
Определението е незаконосъобразно.
Жалбоподателят е обжалвал разрешение за строеж за "ремонт на дървена покривна конструкция" на стопанска постройка, собственост на Стефан Георгиев Караджов и Димитър Георгиев Караджов, в УПИ ХХ-376, кв. 47 по плана гр. Момчилград. По жалбата срещу разрешението за строеж началникът на РДНСК се е произнесъл със заповед по реда на чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Тази заповед подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, поради което жалбата срещу нея е процесуално допустима пред окръжния съд, подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Липсата на активна легитимация да се обжалва разрешението за строеж може да се развива относно неоснователност на жалбата, както и законосъобразността на обжалваната заповед, но не касае процесуалната й допустимост срещу заповедта на началника на РДНСК. Като се има предвид изложеното, определението като незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с произнасяне по съществото на спора.
Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 217 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 99 от 3.11.2004 г. по адм. дело № 484 от 2003 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Връща делото на същия съд и състав за разглеждане жалбата на Петър Стоянов Русев от гр. Момчилград срещу заповед № 83 от 27.10.2003 г. на началника на РДНСК - гр. Кърджали, по съществото на спора.



Определение № 4024 от 5.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2005 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова

чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството по делото е образувано по реда на чл. 213, б. "а" ГПК по частна жалба на Васил Найденов от гр. Перник, подадена от пълномощникът по делото адв. Букарска срещу определение № 305 от 10.12.2004 г. по адм. д. № 838/2003 г. на Пернишки окръжен съд. Излагат се доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество.
По реда и в срока по чл. 215, ал. 1 ГПК не са постъпили възражения.
Върховният административен съд, втрото отделение като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното определение, окръжният съд е прекратил производството по делото, образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател срещу решение № 10-29П (21.05.2003 г. на началника на РДНСК-Перник, с което е пвърден Акт за узаконяване № 11/28.03.2003 г. на гл. архитект на Община Перник за гараж в УПИ) п-л (I-727, кв. 53 по плана на гр. Перник. Определението е мотивирано с отпадане на активната легитимация на жалбоподателя с изм. на чл. 149, ал. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.), тъй като Акта за узаконяване касае съседен на неговия имот. Прието е, че се касае за процесуална норма, която има действие и върху заварените случаи, предвид липсата на изрична регламентация в ПР на ЗИДЗУТ.
Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно.
С изменението на ЗУТ, публ. в ДВ. бр. 65/22.07.2003 г. се редуцира кръга на заинтересованите страни, като съгласно новата редакция на разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, съседите на парцела, за който е издадено строителното разрешение, вече не са заинтересовани лица от отмяната на строително разрешение, респ. Акта за узаконяване, т. е. не разполагат с право на жалба пред РДНСК по реда на чл. 216 ал. 2 от ЗУТ. Следователно към момента на подаване на жалбата от настоящия частен жалбоподател до РДНСК и към момента на обжалване на потвърдителното решение пред съда, съгласно действащата редакция на чл. 149, ал. 2 във връзка с чл. 131, ал. 2 ЗУТ, той е непосредствено засегната от посочените административни актове, като собственик на съседен имот на имота, в който е изграден узаконения гараж, т. е. бил е активно легитимиран към момента на подаване на жалбите. Активната му легитимация обаче да обжалва административните актове, като процесуално право е отпаднала в последствие с изменението на чл. 149 и чл. 131 ЗУТ, обнародвано в ДВ. бр. 65/2003 г. Тази легитимация не може да се извлече и от разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, след изменението й, тъй като изискването по същия текст е да е предвидено сключено (свързано) застрояване, каквото в случая не е налице. След като в ПР на ЗИДЗУТ не е предвидено изрично действието на изм. за висящите производства, то същите касаят и заварените случаи, поради което правно обосновано окръжния съд е прекратил производството по делото, поради отпаднала активна легитимация по жалбата и недопустимост на съдебното производство.
По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното определението следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 217 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение № 305/10.12.2004 г. по адм. д. № 838/2003 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.



Определение № 74 от 5.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2004 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов

чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
От "Софийски имоти" ЕАД е постъпила частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по адм. д. № 3234/2002 г. на Софийски градски съд, като се иска отмяна на същото и връщане делото за произнасяне по същество.
Частната жалба е неоснователна
Жалбоподателят извежда правния си интерес от обстоятелството, че е съсед на имот, в който се извършва незаконно строителство. При наличие на незаконен строеж страни в производството могат да бъдат само извършителя на строежа и органите на ДНСК, които са предприели действия по отношение на същия - да са спрели строителството или да са постановили премахването му. Съседите нямат участие в това производство и не могат да подават жалби срещу действията или бездействието на органите на ДНСК. От друга страна, правилно съдът по отмяната е приел, че с изменението на чл. 149, ал. 2 ЗУТ съседите не могат да обжалват строителните книжа и да са страни в производството по отмяната им и правилно е прекратил производството по делото, поради което определението следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определението от 3.06.2004 г. по адм. д. № 3234/2002 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III в състав.



Определение № 954 от 1.02.2005 г. на ВАС по адм. д. № 27/2005 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов

чл. 149 ЗУТ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Анелия Иванова, Мара Арнолд и Георги Пейчев са обжалвали определение от 25.10.2004 г. по адм. д. № 1309/2004 г. на Пловдивски окръжен съд, като се иска отмяна на същото.
Частната жалба е неоснователна
По делото е установено, че жалбоподателите са съседи на имота, за който са издадени разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Жалбата срещу тях е подадена през 2004 г., тоест след изменението на чл. 149 ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), с което съседите са изключени като заинтересовани страни. При това положение правилно съдът е оставил без разглеждане недопустимата жалба, поради което определението следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение от 25.10.2004 г. по адм. д. № 1309/2004 г. на Пловдивски окръжен съд.



Определение № 3030 от 4.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2005 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери

чл. 149, ал. 2 ЗУТ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 213 ГПК, във вр. чл. 11 от ЗВАС.
Образувано е по частна жалба, подадена от Илиян Петров Илиев против протоколно определението от 20.01.2005 г., постановено по адм. д. № 609 от 2004 г. на Ловешкия окръжен съд. В жалбата се прави оплакване за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане по същество.
В срока по чл. 215, ал. 1 ГПК не са постъпили възражения.
Върховният административен съд намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С определението, чиято отмяна се иска, е прекратено производството по жалбата на Илиян Илиев срещу отказа на началника на РДНСК - гр. Ловеч да образува административно производство по подадена жалба срещу издаденото от гл. архитект на общината разрешение за строеж № 334/23.08.2004 г, за "Магазин за промишлени стоки" в УПИ I, кв. 185, по плана на гр. Ловеч. За да постанови отказа началника на РДНСК е приел, че жалбоподателите не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ (ЗИД ЗУТ - ДВ, бр. 65/22.07.2003 г), тъй като е отпаднало правото на жалбоподателите, като съседи на имота, в който се строи, да искат отмяна на издаденото разрешение за строеж.
Окръжният съд е възприел доводите на началника на РДНСК и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на жалбата.
Определението е незаконосъобразно.
Жалбоподателите са били страни в административното производство пред началника на РДНСК гр. Ловеч, образувано по тяхна жалба срещу цитираното по-горе разрешение за строеж. По смисъла на чл. 214 т. 2, във вр. т. 1 от ЗУТ актовете, издадени от ДНСК за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, са индивидуални административни актове по ЗУТ. Поради това и във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ лицата, които са били жалбоподатели пред РДНСК, имат правен интерес да обжалват отказа на началника на РДНСК. Жалбата пред съда е процесуално допустима и съдът е следвало да се произнесе по същество, относно законосъобразността на отказа. Като се е произнесъл с определение, в нарушение на процесуалното изискване, че когато се произнася по същество, съдът постановява решение, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото се върне за постановяване на решение.
По изложените съображения, на основание чл. 217 от ГПК Върховният административен съд, второ отделение
Определи:
Отменя протоколно определението от 20.01.2005 г., постановено по адм. д. № 609/2004 г. на Ловешкия окръжен съд с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на жалбата и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.



Определение № 3552 от 20.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2005 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонковачл. 149, ал. 2 ЗУТ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Георги Петров Деспотов и Лиляна Николова Деспотова обжалват с частна жалба определение от 31.01.2005 г. по адм. д. № 621/2004 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване производството по делото.
Жалбоподателите молят определението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 215 , ал. 1 ГПК не са постъпили възражения по частната жалба.
Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена в срок и е основателна.
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по жалба на Деспотови срещу заповед на началника на РДНСК Пловдив № ДК-22-8/05.03.2004 г. С нея е прекратено административното производство, образувано по жалба на Георги Деспотов срещу акт за узаконяване на строеж на името на Димитър Черпоков и Ана Черпокова. Административният орган е приел, че Георги Деспотов и Лиляна Деспотова не са активно легитимирани да обжалват акта за узаконяване съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е прекратил производството по делото по същите съображения.
Определението е постановено в нарушение на чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба заповедите на началника на РДНСК по чл. 216, ал. 5 ЗУТ подлежат на обжалване по реда на чл. 215. Съображенията за това дали административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ са такива по същество и не са основание за прекратяване производството по делото. Жалбата срещу заповедите на началника на РДНСК, независимо дали се е произнесъл по допустимост на жалба срещу актове по чл. 216, ал. 1 ЗУТ или по основателността на същата е допустима съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 215 ЗУТ.
Определението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за произнасяне по същество.
По изложените съображения Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 31.01.2005 г. по адм. д. № 621/2004 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване производството по делото.
Връща делото на същия съд за произнасяне по същество.






Определение № 6078 от 29.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 4716/2005 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева

чл. 149, ал. 2 ЗУТ
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 213 ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС.
Образувано е по частна жалба от Георги Иванов Серафимов срещу определение от 10.02.2005 г., постановено по адм. дело № 115 от 2004 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу разрешение за строеж № 25 от 08.05.2003 г. на главния архитект на район "Тракия" при община Пловдив.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконо- съобразност на определението и се иска неговата отмяна.
В срока по чл. 215, ал. 1 ГПК възражения по частната жалба не са постъпили.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния преклузивен срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното определение се прекратява производството по делото поради недопустимост на жалбата на Серафимов срещу писмо изх. № 924-00-1341 от 11.12.2003 г. на началника на РДНСК - Пловдив, с което се потвърждава разрешение за строеж № 25 от 8.05.2003 г. "промяна предназначението на гараж № 6 в бл. 192, вх. "Г", ЖР "тракия" в магазин за пакетирани хранителни стоки и насипно кафе" на главния архитект на район "Тракия" при община Пловдив.
За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ.
Така постановеното определение е незаконосъобразно.
Частният жалбоподател е страна в административното производство пред РДНСК - Пловдив, образувано по негова жалба срещу посоченото разрешение за строеж. Поради това и във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗАП той има качеството на заинтересовано лице и жалбата му пред окръжния съд е допустима. Въпросът дали жалбоподателят е притежавал качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, имащо право да иска отмяна на разрешението, е въпрос по съществото на спора, по който съдът е следвало да се произнесе с решение. В случай, че не е имал такова право, следва обжалваният акт на началника на РДНСК - Пловдив, да бъде потвърден, а не да бъде прекратена проверката по законосъобразността му. Същевременно самите мотиви на обжалваното определение, с което жалбата е приета за процесуално недопустима, обосновават именно съдебен акт по същество, а не такъв по допустимост на производството. Като се е произнесъл с определение в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество.
Водим от горното, Върховният административен съд - II отделение,
Определи:
Отменя определението от 10.02.2005 г., постановено по адм. дело № 115 от 2004 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част и връща делото за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.




Определение № 11240 от 15.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2005 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов

чл. 149, ал. 2, чл. 216, ал. 6 ЗУТ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Частната жалбоподателка е обжалвала определението от 19.09.2005 г. по адм. д. № 941/05 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по жалбата й срещу решение от 8.06.2005 г. на началника на РДНСК, потвърждаващо акт за узаконяване от 3.02.3005 г.
Производството е по чл. 213 и сл. ГПК вр. чл. 45 ЗАП.
Частната жалба, подадена в срок, е основателна.
Заповедта на началника на РДНСК по чл. 216, ал. 6 ЗУТ представлява административен акт, подлежащ на обжалване от засегнатите от него лица на общото основание на чл. 35, ал. 1 ЗАП вр. чл. 215 и 213 ЗУТ. Жалбоподателката, чиято жалба е отхвърлена със заповедта като недопустима (чл. 216, ал. 5 ЗУТ, както и общият ЗАП не предвиждат прекратяване на административното производство при недопустимост на искането, по което е започнало), е такова лице.
Дали жалбата й срещу акта за узаконяване е била действително допустима, е въпрос за законосъобразността на заповедта на началника, т. е. въпрос по съществото на спора. Затова по него съдът е следвало да се произнесе не с определение, а с решение и ако е счел, че с оглед легитимацията по чл. 149, ал. 2 ЗУТ жалбоподателката не е могла да обжалва акта за узаконяване - чл. 189, ал. 1, б. "г" вр. чл. 192, ал. 1 ГПК и чл. 45 ЗАП. В този случай той е следвало да отхвърли жалбата срещу заповедта, а не да прекратява производството по нея.
Следва определението да бъде отменено, а делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводството, воден от което Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява определението от 19.09.2005 г. по адм. д. № 941/05 г. на Пловдивския окръжен съд и връща делото на последния за продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на обжалване.

[kasidi]

Привет на всички,участвали в конкурса!Съжалявам че нямах компютър под ръка за да пожелая успеха точно преди изпита.Но сега още не е късно и пожелавам на всички които са се ориентирали в казуса високи оценки!
Съчувствам на колегите ,които не са имали практика по ЗУТ,защото това е един многообхватен по материя закон и винаги има различни колебания и неизвестности.
Но за тези,които са имали практика по този закон казусът не е е от най -заплетените.
Ще се въздържа от по-нататъшен коментар и с надежда и притеснение очаквам резултата.
На тези,които говорят за т.нар.предварително купуване на казуса,ще
им кажа че не вярвам в това поне за този писмен изпит.
А ЗУТ неизбежно е включен в тематичния конкурс-само като видиш въпросите-община,област следователно и ЗУТ е там.По-голямата част от административните дела са по ЗУТ.

[kemas]

Здравейте колеги ! Намерих две решения на ВАС, които ми се струва, че са в противоречие с решението на Джелепова по казуса относно това дали акта за узаконяване следва да бъде на името на всички съсобственици на УПИ или само на името на собственика на сградата:

Решение № 3038 от 4.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2005 г., II о., докладчик съдията Елена Златинова
чл. 216, ал. 2 ЗУТ
-------------------------
Производството по делото е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.
Румяна Калинова Найденова от гр. Хасково, ул. Тутракан" № 1 е подала касационна жалба срещу решението от 11.11.2004 г., постановено по адм. д. № 843/2004 г. на Хасковския окръжен съд.
С жалбата се иска отмяна на съдебният акт с доводи за неправилност, след което делото да бъде върнато за ново разглеждане или се постанови решение по съществото на спора, като се отмени Заповед № ДК-04-09 от 29.03.2004 г. на РДНСК гр. Хасково. РДНСК гр. Хасково, в писмен отговор по реда на чл. 218г от ГПК е оспорила касационната жалба.
Страните не се явяват и не се представляват с изключение на ответника РДНСК, представляван от юрисконсулт Тодорова, която оспорва жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от заинтересувана страна в срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС, при което е процесуално допустима.
Върховният административен съд, ВТОРО отделение, след като извърши касационна проверка на съдебния акт съобразно релевираните в жалбата оплаквания, установи следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Румяна Найденова срещу Заповед № ДК-04-09/29.03.2004 г. на Началника на РДНСК гр. Хасково, с която по реда на чл. 216 ал. 2 от ЗУТ е потвърден мотивиран отказ № 478/28.11.2003 г. на Главният архитект при община Хасково за узаконяване на строеж "Гараж", находящ се в поземлен имот № 1672 кв. 286 по плана на гр. Хасково. Цитираният отказ е издаден в процедура по § 184 ПЗР на ЗУТ във връзка със заявление Вх. № 194-Р-163/28.08.2003 г., подадено от Румяна Найденова и е мотивиран с наличието на жалби от съсобствениците на имота, което е пречка по смисъла на § 184 ал. 6 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване. Началникът на РДНСК е потвърдил този отказ с мотиви за законосъобразност, тъй като съсобственицата Ваня Калинова Димитрова не е дала нотариално изразено съгласие за построяването на гаража.
Касационната жалба е неоснователна, липсват основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК за отмяна на съдебното решение.
Не е спорно по делото, че процесният строеж "Гараж" е изграден от Румяна Найденова в съсобствен с Ваня Калинова Димитрова поземлен имот № 1672 кв. 286 по плана на гр. Хасково, както и че мотивираният отказ за узаконяване е издаден по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ . По смисъла на сочената норма, незаконните строежи, извършени до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, действували по времето, когато са извършени или по действуващите разпоредби (ал. 1), като узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване (ал. 7) Процедурата за узаконяване включва подаване на искане в 6-месечен срок от влизане в сила на тази разпоредба, съставяне на констативен акт и представяне на необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ в срока, определен от административния орган. Актът за узаконяване на незаконен строеж, извършен в съсобствен имот, се издава на името на всички съсобственици, ако те не са възразили по време на извършване на строежа. В конкретния случай съсобственицата Ваня Димитрова е възразила срещу издаденото разрешение за строеж по време на извършване на строителството, при което правилно Главният архитект е отказал узаконяването на основание § 184 ал. 6 от ПЗР на ЗУТ на името на всички съсобственици. Актът за узаконяване замества разрешението за строеж, поради което за издаването му се изисква спазване на същите законови изисквания. В съответствие с нормата на чл. 148, ал. 5 във връзка с чл. 183 от ЗУТ правилно Началникът на РДНСК гр. Хасково е приел, че строежът не може да бъде узаконен само на името на Румяна Найденова, тъй като липсва договор с нотариална форма със съсобственицата Ваня Димитрова и е потвърдил мотивирания отказ на изложените в него фактически и правни основания.
Неотносими към настоящия спор са доводите за просрочие на жалбата, подадена срещу строително разрешение № 118/21.04.1998 г., тъй като Заповед № 1641/06.10.2000 г. на ДНСК, с която това разрешение е отменено, е влязла в сила. Предмет на настоящия спор са Заповед № ДК-04-09/29.03.2004 г. на Началника на РДНСК гр. Хасково и потвърденият с нея мотивиран отказ № 478 от 28.11.2003 г. на Главният архитект при община Хасково, а не отмененото строително разрешение. Ирелевантни за този спор са фактите относно отмяна на дарението относно Ваня Калинова Димитрова със съдебно решение, постановено по гр. д. № 609/2003 г. на Хасковския окръжен съд, влязло в сила на 15.04.2004 г. Съдът проверява законосъобразността на издадената в производството по чл. 216 ал. 2 от ЗУТ заповед, както и на първоначалния административен акт - мотивирания отказ за узаконяване, към момента на тяхното постановяване, който предхожда посоченото съдебно решение. Същественото в случая е, че поземленият имот е съсобствен и липсва съгласие в нотариална форма на съсобственика, а не на чие име е тази съсобственост. Към датата на издаване на мотивирания отказ за узаконяване и на издаване на заповедта по чл. 216 ал. 5 от ЗУТ този съсобственик е Ваня Димитрова.
Така мотивиран, Върховният административен съд, ВТОРО отделение, на основание чл. 40 ал. 1 от ЗВАС
РЕШИ:
Оставя в сила решението от 11.11.2004 г., постановено по адм. д. № 843 от 2004 г. на Хасковския окръжен съд.

Решение № 8415 от 31.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2006 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери
§ 184 ЗУТ
-------------------------
Производството по делото е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на Кирил Олев от гр. Благоевград срещу решение № 502 от 2.02.2006 г., постановено по адм. д. № 193/2005 г., на Благоевградски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.
Ответниците - физически лица не ангажират становище по касационната жалба.
Ответниците РДНСК - Благоевград и Община Благоевград не изразяват становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, намира същата за процесуално допустима,
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Кирил Олев срещу Заповед № ДК-10-22/23.03.2005 г., на началника на РДНСК - Благоевград, с която по реда на § 184, ал. 6 от ПР на ЗУТ е отменен мотивиран отказ № 11/9.02.2005 г., на главния архитект на Община Благоевград за узаконяване на строеж "преустройство на два броя мазета в магазин за промишлени стоки и изградено външно стълбище за подход към него", находящ се в УПИ III-448, кв. 130 по плана на II-ри микрорайон на гр. Благоевград. Цитираният отказ е издаден в процедура по § 184 ПЗР на ЗУТ, във връзка със заявление на Надежда и Георги Соколови и е мотивиран с липса на съгласие от съсобственика на имота Кирил Олев. Началникът на РДНСК е отменил този отказ с мотива, че са налице условията по § 184, ал. 6 от ПР на ЗУТ за узаконяване на името на всички съсобственици, тъй като съсобственикът на ид. ч. Кирил Олев Янев е възразил срещу незаконния строеж, по време на неговото извършване. За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че мотивите на решението на РДНСК не са оборени в съдебната фаза на производството и не са представени доказателства, че съсобствениците са изразили несъгласие с извършвания незаконен строеж.
Решението е обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК за отмяна.
Не е спорно по делото, че процесният строеж е изграден от Надежда и Георги Соколови в съсобствен с касатора имот, както и че мотивираният отказ за узаконяване е издаден по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. По смисъла на сочената норма, незаконните строежи, извършени до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, действували по времето, когато са извършени или по действуващите разпоредби (ал. 1), като узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване (ал. 7). Процедурата за узаконяване включва подаване на искане в 6-месечен срок от влизане в сила на тази разпоредба, съставяне на констативен акт и представяне на необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ в срока, определен от административния орган. [b]Актът за узаконяване на незаконен строеж, извършен в съсобствен имот, се издава на името на всички съсобственици, ако те не са възразили по време на извършване на строежа. В конкретния случай, както правилно е приел окръжният съд касатора Олев не е представил доказателства, че е възразил срещу незаконния строеж, поради което са налице условията по ал. 6 на § 184 за узаконяване на процесния строеж на името на всички съсобственици, включително и Олев.[/b] В тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба, че с узаконяване на обекта се накърнява обема на собствеността на Олев и тези за осуетяване на бъдеща делба, тъй като след провеждане на процедурата по узаконяване, процесния строеж остава в съсобственост.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 40 ал. 1 от ЗВАС ,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 502/2.02.2006 г., постановено по адм. д. № 193 от 2005 г. на Благоевградски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

[kasidi]

Kemas, и двете решения касаят незаконни строеж в съсобствен имот,НО и в двата случая съсобствениците са ВЪЗРАЗИЛИ по време на строителството им.В казуса на изпита нямаше такъв факт-възражение от съсобствениците.така че според мен акта за узаконяване в изпитния казус следва да бъде само на името на собственичката на жилищната сграда.

[kemas]

Loyer, и аз като теб съм писала, че процедурата по узаконяване не е спазена, тъй като не са били изискани и представени всички документи по чл.144, както и не са платени дължимите глоби и такси, като съм приела, че при наличе в казуса само на данни за изискан и представен проект - заснемане /нали това е документа по чл.144 ал.1 т.3/, то значи останалите документи не са били представени. Сега като се замисля виждам, че това за глобите е било глупаво да го пиша предвид изтеклите срокове за налагане на адм.наказателна отговорност, но пък и не мога да се съглася с предположението, че щом е издаден акт за узаконяване, то е спазена процедурата по неговото издаване. А и съм почти сигурна, че в казуса беше записано, че Красимира представила в срок поисканите и документи, а не "необходимите" документи. А и какъв изобщо е смисъла на въпрос № 2, ако отговорът би бил, че процедурата е спазена, освен ако са искали да ни подведат.
Това какъв е правилния отговор на този въпрос предопределя и какъв следва да бъде диспозитива на решението на ОС. И тъй като съм приела, че процедурата по узаконяване не е спазена, тоест акта за узаконяване е незаконосъобразен, то съм приела, че ОС отменя заповедта на Н-ка на РДНСК и връща преписката на адм.орган за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. /Явно и този отговор не ми е верен, ако проверяващите се ръководят от решението на Джелепова/.