конкурс за младши магистрати Vol.1

[svetlina1]

много е спорен въпросът със задочното производство.това лице изобщо не е знаело, че срещу него има започнало производство.аз заставам на становището, че след като едно лице няма никаква информация, че срещу него има производство, може да се води задочно такова. пак казва, според мен, трябва да има поне едно привличане или някакви други доказателства, от които да може да се направи извод, че лицето е знаело.а иначе комисията ги намери за правилни

[iva_kari]

Още не са публикували обявата в ДВ нали?

[ksanti]

предлагам да си опресните знанията относно задочното производство

[svetlina1]

не става дума за опресняване.просто по този въпрос има различни становища.едното е това, което написах.всеки има право на мнение то е като със 24 часа задържане по ЗМВР-влизат ли или не влизат ли в 72 часа, както и с много други подобни въпроси.

[vikin]

Ще си позволя за се включа в задочния спор между Ксанти и Светлина.... мисля че отговора на въпроса за задочното производство може да бъде даден и в двете посоки - производството следва да се спре ако отсъствието на обвиняемия ще затрудни разкриването на обективната истита. Ако няма да я затрудни няма пречка да бъде осъден задочно ... а оттам по-късно може да се възползва от правото си по чл. 423 от НПК. Това е моето скромно мнение, макр че на изпита меналата година застъпих само първото т.к. смятах че това ще е пречка за разкриване на истината в конкретния случай.

[svetlomira]

щом на страницата на ВСС няма официално обявление за конкурса значи още не публикувана в ДВ.

[RinTimTim]

Колеги, ще четете практика, викате. Ето ви малко практика за загрявка


РЕШЕНИЕ № 92 ОТ 20.03.1987 Г., II Н. О.

В предложението се поддържа становище, че двата съдебни акта били постановени в нарушение на закона, тъй като и двете инстанции са приели, че е налице подбудителство и помагачество към лъжесвидетелствуване, без да са се съобразили с наличието на специален текст, който изключва приложението на общия принцип за подбудителство и помагачество. В предложението не е посочен специален текст, но очевидно се има предвид разпоредбата на чл. 293 НК. В процесния случай обаче, не са налице условията за приложението по този текст. Привилегированият състав на чл. 293 НК намира приложение само в случаите, когато подбуденият не е извършил лъжесвидетелствуване - т. р. № 48 от 24.II.1975 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК.
С. районен съд, съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият А. Й. Д., който е бил подведен под наказателна отговорност е склонил З. Д., В. П. и Л. К. да се явят пред дознателя, водещ предварителното разследване и да потвърдят неистина, че не е извършил вменяващото му се престъпление. Той завел тримата при дознателя и те депозирали показания, подкрепящи защитната му позиция, която не била в съгласие с обективната истина. Подсъдимият З. Х. Д. От своя страна убедил Р. Т. също да лъжесвидетелствува в полза на подсъдимия А. Д., завел го при дознателя и той също е дал неверни показания. Впоследствие всички подбудени отишли при надлежния орган на предварителното производство и доброволно се отрекли от своето лъжесвидетелствуване.

При тези фактически положения, установени по безсъмнен начин, правилно са квалифицирани деянията на подсъдимите А. Й. Д. и З. Х. Д. като престъпления по чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК.

Обстоятелството, че подбудените лица са се отказали от лъжесвидетелствуване не изключва съставомерността на деянията на подсъдимите по чл. 290, ал. 1 НК. Те не могат да се ползват от привилегията на чл. 293 НК, защото лъжесвидетелствува нето е извършено и подбудените са се отказали от своите лъжливи показания при условията на чл. 292, ал. 2 НК.



РЕШЕНИЕ № 635 ОТ 17.07.1991 Г. ПО Н. Д. № 470/91 Г., I Н. О.

Докладчик председател на отделение Марко Стойков
Съдът е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. е извършил транспортно престъпление. За да изключи или за да смекчи своята отговорност е склонил Х. да потвърди като свидетел, че е възприел определени фактически обстоятелства. Подбуденият Х. се съгласил и при двата първоначални разпита от следователя е потвърдил неистина относно обстоятелствата, при които е настъпило автопроизшествието. При третия разпит пред следователя той се отрича от първоначалните си свидетелски показания и възпроизвежда фактически обстоятелства, които съответстват на обективната истина.

С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в подбудителство към извършено лъжесвидетелстване и е наказан на основание чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК.

Присъдата противоречи на закона.

Съгласно чл. 292, ал. 1, т. 2 НК за престъплението по чл. 290 НК наказуемостта отпада, ако лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата или решението в сила, преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. От приетата за установена фактическа обстановка става ясно, че и двете кумулативно съществуващи предпоставки за отпадане на наказуемостта на деянието, респективно за отпадане на престъпния му характер са налице. Затова и първоначално потвърдилият неистина свидетел Х. не е предаден на съд.

Наказателна отговорност от подбудителя по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК може да се търси само ако престъплението, към което е подбуждал, е извършено. Това разбиране следва от редакцията на самия законодателен текст в който е посочено, че подбудителят носи отговорност за извършеното от подбудения престъпление. Аргумент за това е и чл. 293 НК, с който самото подбуждане към лъжествидетелстване е въздигнато в самостоятелно престъпление. Следователно в случаите, когато се подбуди едно лице към лъжесвидетелстване, но то по една или други причини, стоящи вън от волята на подбудителя не лъжесвидетелства отговорността на подбудителя е по чл. 293 НК, а не поп чл. 290, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК, както в нарушение на закона е приел първоинстанционният съд.



пп Болднатото е от мен. Успех!

[sirius]

Просто от любов към спорта /т.е. спора/. Някой от явилите се кандидати на конкурса за младши прокурори 2005г. даде ли квалификация относно убийството като втори вариант чл. 124, ал. 1 НК? Първата ми квалификация беше чл. 116, ал. 1, т. 6 НК - по начин опасен за мнозина. А втората ми квалификация беше, в зависимост от субективната страна на деянието, при пряк алтернативен умисъл за нанасяне на каквато и да е телесна повреда - чл. 124, ал. 1 НК, естествено разнородна реална съвкупност - убийство и грабеж.

[dozn03]

И аз ще се пробвам.
1. На Антов и Бантов - 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Относно предложенията на 198, ал. 1 - сила или заплашване - не могат да се конкретизират, защото не е описана фактическата обстановка на самото деяние. За Васев - 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като умишлено е улеснил извършителите Антов и Бантов чрез давне на разяснения и обещание за помощ при нужда. За Гергов - 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. На Антов в реална съвкупност и по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК. Тук действително е много спорно дали е по 124 или по 116, ал. 1, т. 6, но според мен по-реалното е по 124.
2. Видовете и формите на съвместна дейност - Антов и Бантов извършители, в съучастие по между си и с Васев и Гергов - като помагачи. Както беше написал някой преди мен - Васев е интелектуален помагач - помощтта му се изразява в даване на информация и обещание за помощ. Гергов - чрез осигуряване на средства - МПС за по-безпроблемно осъществяване на грабежа.
3. Това, че съда предявил обвинение е направо смешно. По въпроса дали прокурора е могъл да предяви обвинение на Антов, моето мнение е следното: в НПК текста е: "Чл. 206. Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3.". От тук следва според мен, че лицето задължително трябва да има качеството "обвиняем", което се придобива след предявявне на постановлението за привличане на обвиняем. Така, че според мен не може производството да приключи "задочно" за Антов в досъдебна фаза.
4. Ако прокурорът е внесъл протест Въззивният съд би трябвало да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора, т.к. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник.
5. Ако присъдата е влязла в сила, след узнаването на този факт Антов има право по реда на чл. 423 НПК да иска отмяната й. Освен това всичките други осъдени също могат да искат възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Ако някой мисли различно и не е съгласен с мен, моля кажете Вашите аргументи, за да обсъдим случая. Нали "В спора се ражда истината".
Успех на всички и нека най-достойните спечелят!

[deneww]

Колега, имам съмнение относно отговора на 5-ти въпрос. Не е ли само Васев, този който може да иска възобновяване на делото по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като само спрямо него са допуснати съществени процесуални нарушения (съдът му е предявил обвинение).

[zora]

Колеги, никаде в наредбата не ми стана ясно..има ли ограничение на броя на местата на които може да се кандидатства???

[antoniaaatanasova]

здрасти Зора и аз никъде не открих да има такова ограничение следователно това което не е забранено от закона е разрешено т.е. може за всичките места, ако някои има друга информация да каже

[zora]

Ако наистина няма ограничения, това май значи че ни чака нещо от сорта на "Опознай България за да я обикнеш"...!!!:)

[dozn03]

За deneww
Да, прав сте. Само Васев има право по този ред. За другите двама не става ясно да има някакви процесуални нарушения.

[antoniaaatanasova]

здравейте Колеги доста мислих относно задочното осъждане, но така и не успях да приема,че е правилно и законосъобразно.Според мен това в възможно единствено при положение,че обвиняемия е привлечен, а ровейки се из практиката случайно попаднах на едно старо тълкувателно решение на ВС, което за мен поткрепя тезата ми, че по принцип не е допустимо.
Задочно осъждането е постановено точно както и в момента при стар и нов НПК - ето и самото решение.

Тълкувателно решение № 32 от 16.VI.1975 г. по н. д. № 34/75 г., ОСНКОтносно възобновяването на задочните присъди, постановени по отменения НПК.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 475
§ 3 ПР НПК,
чл. 254, б. "г" НПК (отм.),
чл. 22, т. 2 и 3,
чл. 328, ал. 2,
чл. 362,
чл. 368, ал. 3 НПК
Постановените задочни присъди при условията на отменения НПК, когато задочно осъденият не е обжалвал присъдата и е заловен от властта при действието на новия НПК, следва да бъдат отменени по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 254, б. "г" НПК (отм.).
Председателят на Върховния съд на Република България е направил предложение Общото събрание на наказателните колегии да даде тълкувателно решение по въпроса: как следва да защити правата си задочно осъден поради неизвестно местожителство при действието на отменения НПК, ако делото не е възобновено на основание чл. 254, б. "г" НПК (отм.) до влизане в сила на новия НПК, а осъденият след това е задържан от органите на властта - по реда на надзора или по реда на възобновяване на наказателните дела.
В предложението се изтъква, че по този въпрос в съдебната практика има противоречие.
Едни считат, че наказателното дело може да се възобнови и задочната присъда отмени само при наличието на основанията на чл. 362 НПК. Ако не са налице тези основания, задочно осъденият следва да изтърпи наложеното му наказание със задочната присъда.
Други считат, че самото непризоваване на задочно осъдения и постановяването на присъдата в негово отсъствие е съществено процесуално нарушение, и затова всяка задочна присъда, постановена при действието на отменения НПК, когато осъденият е заловен от властта, подлежи на преглед по реда на надзора съгласно чл. 328, т. 2 НПК.
Трети приемат, че в тези случаи следва да се приложи параграф 3 от Предходните разпоредби на НПК и наказателно дело да се възобнови на основание чл. 254, б. "г" НПК.
Прокурорът даде заключение, че след влизане в сила на сега действащия НПК, пътят за възобновяване на наказателните дела, по които са постановени задочни присъди, поради това, че осъденият е заловен, е пресечен. Това обстоятелство отпада като самостоятелно основание за отменяване на постановените задочни присъди. При постановяването на тези присъди не е допуснато съществено процесуално нарушение. Те са постановени в съответствие с НПК, който е бил в сила при постановяването им, и затова не могат да бъдат отменени по реда на прегледа. Тези присъди са в сила и със залавянето на осъдения следва да се приведат в изпълнение. В предложението неправилно се посочва, че действащият НПК не допуска задочни присъди. В чл. 268, ал. 3 НПК са предвидени условията, при които може да се постанови задочна присъда.
Общото събрание на наказателните колегии при Върховния съд на Република България, за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази:
Съгласно разпоредбите на чл. 191 НПК (отм.) когато местожителството на подсъдимия не е известно и след щателно издирване не може да се открие, съдът дава ход на делото и постановява задочна присъда. Освен това съгласно чл. 254, б. "г" НПК (отм.) всяко наказателно дело, по което е постановена задочна присъда, се възобновява, когато задочно осъденият не е обжалвал присъдата и е заловен от властта.
Действащият НПК допуска също разглеждането на наказателни дела за престъпления, по които присъствието на подсъдимия е задължително, в негово отсъствие и постановяване на задочни присъди, но само когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, и то за подсъдим, който се намира извън пределите на страната, ако местожителството му е неизвестно, но може да бъде призован по други причини или редовно е призован и не е представил уважителни причини за неявяването си. За подсъдим, който се намира в пределите на страната, независимо че местожителството му не е известно и след щателно издирване не е открито, задочна присъда не може да се постановява. В тези случаи, а също така и случаите на чл. 268, ал. 3 НПК*, ако разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия би попречило да се разкрие обективната истина, на основание чл. 22, т. 2 и 3 от НПК** наказателното производство се спира. Едновременно с това в действащия НПК, за разлика от отменения, залавянето на задочно осъдения от властта не е въздигнато като самостоятелно основание за възобновяване на наказателните дела, по които са постановени задочни присъди при условията на чл. 268, ал. 3 НК. Тези дела се възобновяват както всички останали на основанията, предвидени в чл. 362 НПК. Друго е положението с наказателните дела, които са разгледани в отсъствие на подсъдимия и е постановена задочна присъда при условията на отменения НПК, но задочно осъдения е заловен след влизането в сила на новия НПК. Те могат и следва да бъдат възобновени на основание чл. 254, б. "г" НПК (отм.) Това е така, защото съгласно параграф 3 от Преходните разпоредби на НПК относно сроковете, започнали да текат преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълг срок. И ако това предходно правило се отнася до сроковете, не може да не се приеме, че то следва да намери приложение и при възобновяване на наказателните дела, по които са постановени задочни присъди при условията на отменения НПК, защото той предвижда възобновяването на тези дела да се извършва в неопределено време, когато задочно осъденият се залови от властта. А като се прибави към това, че тези разпоредби не са от чисто процесуален, но и от материалноправен характер, не остава никакво съмнение, че задочните присъди, постановени при режима на отменения НПК, следва да се отменяват по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 254, б. "г" НПК (отм.).
Становището, че постановените задочни присъди при действието на отменения НПК следва да се отменят по реда на надзора на основание чл. 356, във връзка с чл. 328, т. 2 НПК, защото с разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия и постановяването на задочна присъда е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, е неправилно. Тези присъди са постановени съгласно чл. 191 НПК (отм.) По силата на този текст, когато местожителството на подсъдимия е неизвестно и след щателно издирване не може да се открие, съдът беше длъжен да даде ход на делото и постанови задочна присъда. С оглед на това при постановяване на задочната присъда не е допуснато каквото и да е нарушение на процесуални правила. За да се прецени дали са допуснати нарушения на процесуални правила, се вземат предвид наказателнопроцесуалните норми, които са били в сила при постановяване на присъдата. Щом присъдата е постановена в съответствие на тях, не може да има допуснато нарушение на процесуалните правила. Новият НПК, от момента на влизането му в сила, се прилага по отношение на процесуалните действия, които предстоят да се извършат по незавършените наказателни производства, но не намира приложение по отношение на всички онези действия, които са извършени в съгласие с процесуалните норми, които са били в сила по време на извършването им.
Друг би бил случаят, ако е установено, че задочната присъда е постановена, без да е направено щателно издирване на подсъдимия. Тогава действително ще е налице особено съществено нарушение на процесуални появила по смисъла на чл. 356, във връзка с чл. 328, т. 2 НПК. Като се има предвид обаче, че не подлежат на преглед по реда на надзора ония присъди, които могат да бъдат отменени по реда на възобновяване на наказателните дела, и в тези случаи наказателното дело, по което е постановена задочна присъда, следва да се възобнови на основание чл. 254, б. "г" НПК (отм.).
*Вж. измененията на чл. 268 НПК от 1982 г. и 1986 г. ** Вж. измененията на чл. 22 НПК от същите години.

[Galabova]

[Galabova]

[deneww]

За dozn03
По задочното осъждане на Антов също имам колебания. Консултирах се със съдия от РС и той ми каза, че Антов ще придобие качеството "обвиняем" след като обвинението бъде предявено на назначения му служебен защитник (от казуса не става ясно дали това е направено). Щом са налице условията на чл. 269, ал.3 и при условие,че отсъствието на Антов няма да попречи за разкриване на обективната истина, то тогава задочното му осъждане няма да е процесуално нарушение. Очаквам мнението ви!

[dozn03]

За deneww

По този въпрос има много противоречива практика. Може би трябва да потърсим актуална практика. На мен като дознател ми се е случвало един прокурор да дава указание за задочно производство без да е намиран обвиняемия въобще и съм съгласна, че става обвиняем след предявяване на постановлението на сл. защитник. Знам, че това дело беше стигнало в съда, но там вече му изгубих дирята и не знам по-нататък как са се развили нещата. Обаче ми се е случвало и другия вариант. Даже май напоследък все повече прокурори смятат, че не е редно да се води задочно производство, ако обвиняемия не е намиран въобще и не знае за него. Още повече, че чл. 423. (1) НПК гласи: "В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда." Тук не се коментира факта дали са били налице изискванията на чл. 269, ал. 3 НПК, а просто се определя срок за искане за възобновяване, ако обвиняемия не е знаел за делото и присъда. Според мен от тук следва и правилността на по-горе изложената моя /и далеч не само моя/ теза.

Ще ми е интересно да има коментар!

[nikivanko1]

KASHA