Държавни изпити

[Mihailov]

За другите казуси незнам, но предполагам, че и те са били елементарни.
Оценки няма, само ИЗДЪРЖАЛ и НЕИЗДЪРЖАЛ, обявяват ги още същия ден
Относно комисиите, да същите са, с една промяна. Единият от титулярите вече не е изпитващ ти се сети кои е той!

[svetlomira]

В Наредбата пише, 4е няма оценки на писмения изпит, а сомо "издържал" и "неиздържал"

[pepini]

Аз се сещам само за един, заради когото имаше извънредна дата през юли за държавен изпит.Дано на следващата сесия,когато ще се явявам нещата бъдат по-нормални:)))

[nevena_kovacheva]

Кое е това страшилище, споделете, за да сме настроени

[plamenslavov]

На г-н Михайлов ще кажа, промените в наредбата, които се отнасят до задължителността на казуса в държавните изпити влизат в сила от 2006, като се има предвид, че те ще бъдат задължителни за студентите, приети за обучение в специалност "Право" от 2006 г. Всички останали за заварено положение и са приети по друг ред на обучение.
Такова е и становището на Министерството на образованието и на Министерството на правосъдието.
Не знам защо само ръководството на Юридическия факултет на СУ приема автономията като право да не се съобразява с нормативните актове!
Ако наредбата се приложи за заварените студенти, би се получило противоречие с чл. 2а от закона за нормативните актове.

[gosho72]

Абе колеги,направо Ви се чудя!Казуси ще решавате не един и два пъти.На изпита за младши адвокат - решава се граждански и наказателен казус.На изпитите за младши магистрати също се решава казус,спрямо който казусите на държавните изпити ще Ви се видят бонбончета.Самата практика на един юрист е свързана с решаване на някакъв казус под една или друга форма.
Нямата основание за притеснение - така или иначе винаги има първи път за решаване на казуси.Успех на държавните изпити.

[goldbug]

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.



Предварително моля колегите от УНСС да ни предоставят и техния казус

[pepini]

Ако може,споделете как сте решили казуса.В кой университет е даден? Ако може някои да напише,какъв казус е даден в ЮЗУ на 13.10. на държавния по наказателно.

[goldbug]

горното е казуса от Пловдив

[lloreti]

Моля,напишете какви казуси са се паднали в други университети на трите държавни изпита!

[Stirlitz]

Ето решен казус от Кр. Таков, дано ви е полезен

http://www.geocities.com/christian_tako ... allion.htm

[studentkata_]

Колеги, ето писменият казус от изпита по Гражданскоправни науки във ВТУ. Той е:
Поради предстоящо заминаване на задгранична работа,Никола Христов, който бил разведен, предложил на своята съседка Пенка Тотева да му стане съпруга и да отиде да живее с него в чужбина. Тотева първоначално отказала, защото не харесвала Христов, но впоследствие размислила и се съгласила да се омъжи фиктивно за него, ако той й заплати за услугата 5000 евро. Предбачната уговорка да не живеят заедно включили в договор помежду си, където уговорили и заплащането на сумата от 5000 евро.
След брачната церемония, доволен, че нещата с предстоящата му работа в чужбина се уреждат, Христов подарил на новата си съпруга стара семейна огърлица от масивно злато, която била спомен от покойната му баба. Пенка Тотева - Христова на свой ред му подарила маркова чанта с пожелание да я върне от чужбина пълна с пари.
Предбрачната уговорка да не живеят заедно Христов изпълнил като останал да живее в наследения от родителите си апартамент, а в наследствената от родителите му вила отишла да живее новата му съпруга - Пенка Тотева - Христова.
Скоро след това Христов заминал на работа в чужбина, а сърпугата му Пенка Тотева - Христова пуснала в апартамента наематели, за да може да се издържа, защото не работела и останала без средства.
Съпрузите се чували по телефона и при един от разговорите няколко години след брака Христов казал на съпругата си, че й превежда голяма сума пари, за да закупи нова лека кола и изгради гараж върху дворното място на вилата. Докато строяла гаража обаче, Пенка Тотева - Христова установила извънбрачна връзка с един от майсторите - строители и след известно време забременяла и родила дете от него.
Христов бил много разгневен от новината за изневярата на съпругата си. Върнал се в страната, изгонил Пенка Христова от вилата и предявила иск за развод.
Пенка Христова на свой ред предявила иск по чл. 76 ЗС да отнето чрез насилие владение, като по делото представила доказателства, че е живяла и владяла вилата повече от пет години. Посъветвана от адвоката си Симеонов, тя предявила иск за собственост по чл.108 ЗС срещу бившия си съпруг за вилата и гаража, защото като добросъвестен владелец тя била придобила вилата по давност, а построеният гараж - по приращение. Предявила иск за реално изпълнение и на договора за услуга, защото Христов не й бил изплатил поетата по договора,сключен между тях 5000 евро.
Объркан от многобройните си юридически проблеми, Христов се обърнал за помощ към сина си от първея брак, който току що бил положил с отличен държавния си изпит по гражданскоправни науки, със следните въпроси:
1. Действителен ли е сключеният между него и Пенка Тотева граждански брак?
2. Следва ли да бъде уважена претенцията на Пенка Христова за изпълнение на сключения между нея и Христов договор за услуга и заплащане на сумата от 5000 евро?
3. Какво значение има обстоятелството, че Тотева и Христов са уговорили, че бракът е фиктивен и че съгласието на Пенка Тотева за сключването му е било мотивирано с обещание за заплащане на сумата от 5000 евро?
4. кой е бащата на роденото от Пенка Христова дете?
5. Кои от посочените в казуса вещи са съпруженска имуществена общност на съпрузите Христови? Ако съдът с бракоразводното решение предостави на Пенка Христова роденото от брака дете за отглеждане и възпитание, може ли Пенка Христова да търси по-голям дял от общото имущество на съпрузите?
6. След прекратяване на брака по вина на Пенка Христова дължи ли Христов издръжка на своята бивша съпруга?
7. Владелец ли е и ако какъв Пенка Христова?
8. Следва ли да бъде уважен искът й срещу Христов по чл. 76 ЗС и искът й за собстветност на вилата, която тя твърди, че е придобила по давност? Придобила ли е Пенка Христова по приращение построения то нея гараж?
9. Каква е след развода съдбата на разменените между съпрузите дарове по случай сключването на брака?
10. Какви са по характер предявените искове за развод, за защита на отнетото чрез насилие владение по чл. 76 ЗС и искът за собственост по чл. 108 ЗС?
11. На кой съд са подсъдни искът за развод и исковете за защита на владението и искът за собственост?
12. Ако Христов реши да оспори, че е баща на роденото от Пенка Христова дете, в какъв срок може да направи това?

[ivelinai]

mnogo blagodaria za kazusa ot VTU!
Niakoi dali znae kazusa daden vuv Varna?sushtia chovek shte pishe i kazusa v SU...

[Trapped]

На 12.02.2004 г. Иванов,който от 3 г. бил съпруг на Иванова и осиновител на детето и,Мария,но от няколко месеца живеел отделно от семейството си,сключил със "Строител " АД договор,по силата на който АД му продало апартамент,строящ се в сграда в София,за който продавачът имал учредено право на строеж срещу сумата от 80 хил. лв.,която следвало да бъде платена както следва: 20 хил, при сключване на договора.,40 хил при завършване на грубия строеж и 20 хил. при предаване на владението. За "Строител " АД договорът бил подписан от изпълнителния директор Петров.
На 18. 06 2004 г "Строител " АД, чрез прокуриста си Стоянов сключило предварителен договор с Маринов за продажба на същия имот за 100 хил. лв., платими както следва: 60 хил. при сключване на договора, и 40 хил. при изповядване на прехвърлянето пред нотариус. Четири месеца по-късно нотариалният акт бил изповядан и вписан при същото представителство. Маринов влязъл във владение на апартамента. През август бил завършен грубият строеж на сградата и Иванов предложил на "Строител " АД да плати съответната вноска от цената ,съгласно договора им. От "Строител " АД му отговорили писмено,че са сменили банковите си сметки,но без да посочват нови. Заявили устно,че засега не е удачно да се плаща,защото очаквали запор на сметките си.
Иванов отишъл при адвокат,който го посъветвал да подаде иск срещу "Строител " АД. Иванов послушал съвета. На 1-вото заседание по делото на 22.10 2004 г, представител на ответника предявил следните възражения:
1. Искът е недопустим,защото при скл. на договора Иванов е бил в брак с Иванова и следователно апартамента е СИО,поради което искът може да се предяви само от 2-мата съпрузи.
2. Договорът не обвързва "Строител " АД ,защото според устава на дружеството за разпореждане с недв. имоти е необходимо единодушно решение на Съвета на Директорите,каквото не е взето.
3 Иванов не е изпълнил задължението си за плащане на втората вноска.
4. "Строител " АД е продало имота на Маринов

Иванов ,от своя страна възразил,че продажбата на апартамента на Маринов е недействителна,защото сделката е сключена от прокуристът Стоянов,а той не можел да се разпорежда с недвижими имоти. Поискал отлагане на делото за да представи необходимите за това доказателства. Съдът насрочил ново заседание за 26.11.2004 г. На 18 .11. 2004 Иванов починал при пътна злополука. На заседанието от 26-ти той не се явил,не се явили и наследниците му. Съдът отложил решението за 29-ти 11.2004 и на тази дата отхвърлил иска.

1 Какъв вид договор е сключен между Иванов и АД?
2. Какви видове искове могат да бъдат предявени от Иванов?
3. С какъв иск Иванов може да търси получаване на апартамента?
4. На кой съд е подсъден иска?
5. Съществуват ли особени изисквания за даване ход на делото по такива искове?
6. Какво материалноправно значение има спазването на тези изисквания?
7. Основателно ли е първото възражение на ответника "Строител " АД и какъв е неговият характер? Процесуален или по същество?
8. Основателно ли е второто възражение на "Строител " АД?
9. Нужно ли е "Строител " АД да предяви насрещен иск за цената?
10. Какви са условията за предявяване на насрещен сик?
11. Основателно ли е третото възражение на ответника?
12. Основателно ли е четвъртото възражение на ответника?
13. Необходимо ли е Иванов да предприеме изменение на иска?
14. Основателно ли е възражението на Иванов и има ли той право да иска отлагане на делото с този аргумент?
15. Какви процесуални действия следва да бъдат предприети след смъртта на Иванов и от кого?
16. Кои са наследниците на Иванов и при какви части?
17. Необходимо ли е наследниците да искат изменение на иска и какво?
18. До кой момент може да се иска изменение чрез промяна на страната?
19. Правилно ли е решението на 1-вата инстанция?
20. Кой има право да обжалва решението? По какъв ред и пред кой съд?
21. ................................................
22. По какъв ред могат да се защитят интересите си наспедниците ако за тях е останала неизвестна смъртта му и до тях не са изпратени призовки и съобщения.
23. ................................................

* Многоточията означават,че не ме мога да разчета написаното. Ако някой ги има,нека ги постне да ги добавя.

[ivelinai]

23. Kakvi sa nasledstvenite dialove na suprugata i sina

[lloreti]

Моля,пишете какво е дадено в Благоевград!

[mimij]

23. Kakvi sa nasledstvenite dialove na suprugata i sina

като приемем че Иванов е направил пърно осиновяване на детето на съпругата си, то то се счита за пълноправно като дете родено от брака на двамата, поради което дяловете са следните: 1/2 за съпругата, понеже е придобито по време на брака,н езависимо , че са жилеви разделено и 1/4 за детето. или 1/4 за детето и 3/4 за съпругата. Все пак съпругата наследява част равна на всяко дете и понеже детето е едно оставащата 1/2 на наследодателя се дели на две и така се получава горното съотношение.

[ivelinai]

blagodaria za otgovora/i az taka pisah/
sega kato se zamislia,tozi vupros e nai-malkia problem.V kraina smetka kazusa ne beshe neshto osobeno,no vuprosite kum nego sa taka nekompetentno zadadeni,kakto samo edin kompleksiran dotsent po grajdansko pravo moje da go napravi

[Trapped]

Някой убеден в правотата си би ли споделил какъв е отговорът на първия въпрос от казуса в СУ?

За мене той си остава сериозна загадка.

А относно отговорът на mimij:

Наследственият дял не е ли част от наследствената маса,която пък се определя от имуществото на починалия?

Делът на Иванова в СИО част от наследствената маса ли е,че да го причисляваме към нея?

Наистина не съм чел наследственото много обстойно,та моля за разяснение. Аз писах по 1/2 за съпругата и 1/2 за Мария.
1/2 от 1/2.

Тази част,която принадлежи на живата Иванова,част от наследствената маса ли е?

Благодаря предварително за разяснението.

[kolega_su]

Договорът е нищожен /липса на форма чл. 26 (2) във връзка с чл. 18 ЗЗД/ договор за продажба, който обаче се конвертита в действителен предварителен /чл. 26 (4) във връзка с чл. 19 ЗЗД/.

Наследствените дялове са 1/2 на 1/2 /чл. 9 (1) ЗН/.

Понеже договорът е предварителен и няма транслативен ефект, то нищо не е станало СИО /облигационните права не са СИО - само вещи, права върху вещи и парични влогове чл. 19 СК/, т.е. сметките: 1/2 е на майката от СИО-то, а се наследява останалата 1/2 са леко неправилни.