Въпроси по изпитите за младши магистрати

[naa82]

Защо при провеждането на съдебното заседание частният тъжител се отстранява от съдебната зала, ако нарушава реда, но съдебното заседание не се прекъсва, а ако това направи прокурор и той не може да се замести от друг съдебното заседание се отлага за друг ден. В същото време и двамата не се разпитват като свидетели. Т. е. процесуалното им положение е хем почти еднакво, хем не е/ то и няма как да е/. Но помислете като се отстранява няма страна по обвинението. Дайте мнение. Благодаря предварително.

[iva_kari]

Благодаря ти за решението!
мейла ми е iva_kari@abv.bg ako имаш възможност ми прати решението, още веднъж благодаря!

[anna2006]

Моля Ви колега dozn03, да ми изпратите Решение 171/82-І и на мен: an_nik_yan@yahoo.com Предварително благодаря

[dozn03]

РЕШЕНИЕ № 171 ОТ 29.06.1982 Г. ПО Н. Д. № 162/82 Г., I Н. О.

ЕВЕНТУАЛНИЯТ УМИСЪЛ ПРИ УБИЙСТВО, ИЗВЪРШЕНО С МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, Е НАЛИЦЕ, КОГАТО ДЕЕЦЪТ, КАТО ПРЕСЛЕДВА ЕДНА ПРЯКА ЦЕЛ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТЯ Е ПРАВОМЕРНА ИЛИ НЕПРАВОМЕРНА, Е ДОПУСКАЛ И СМЪРТТА НА ЕДНО ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЦА, СЪГЛАСИЛ СЕ Е С ВЪЗМОЖНОТО НАСТЪПВАНЕ НА ТОЗИ РЕЗУЛТАТ И СЪЗНАНИЕТО ЗА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ГО Е МОТИВИРАЛО ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ЗАПОЧНАТОТО ДЕЯНИЕ.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЕВЕНТУАЛНИЯ УМИСЪЛ И СЪЗНАВАНАТА НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОВА, ЧЕ В ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ ДЕЕЦЪТ СЪЗНАТЕЛНО ДОПУСКА НАСТЪПВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНО ОПАСНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ И НЕ ВЗЕМА МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ, А ВЪВ ВТОРИЯ СЛУЧАЙ СЕ НАДЯВА, ЧЕ ТЕ НЯМА ДА НАСТЪПЯТ, И Е УВЕРЕН, ЧЕ ЩЕ ГИ ИЗБЕГНЕ, ЗАЩОТО Е ВЗЕЛ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ.
ХУЛИГАНСТВО ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 325 НК Е НАЛИЦЕ И КОГАТО ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО НАРУШАВА ГРУБО ПРАВИЛАТА НА ДВИЖЕНИЕТО, ДЕМОНСТРИРА ЯВНО НЕЗАЧИТАНЕ И ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ И ОБЩЕСТВОТО, НЕПОДЧИНЕНИЕ НА ОРГАНИТЕ, НАТОВАРЕНИ С КОНТРОЛА ПО СПАЗВАНЕТО ИМ, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ И ОБЪРКАНОСТ В ДВИЖЕНИЕТО И СТРАХ И ВЪЗМУЩЕНИЕ У ДВИЖЕЩИТЕ СЕ ПО УЛИЦАТА И ПЪТИЩАТА ГРАЖДАНИ.
КОГАТО ВОДАЧ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ ОТСТЪПИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО НА ДРУГО НАМИРАЩО СЕ В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ ЛИЦЕ И ПОСЛЕДНОТО В ТОВА СЪСТОЯНИЕ ПРИЧИННИ СМЪРТ, СРЕДНА ИЛИ ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ОТГОВАРЯ ЗА ТРАНСПОРТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ИЗВЪРШЕНО В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ.
Чл. 11, ал. 1, 2 и 3 НК
Чл. 116, т. 4, предл. 2 и т. 10 НК
Чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 НК
Чл. 123, ал. 3 НК
Чл. 134, ал. 3 НК
Чл. 325 НК
Чл. 33, т. 3 ЗДвП


Х. окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Ц. И. Б. бил управител на аперитив в с. П., Х. окръг. На 9.Х. 1981 г. след свършване на работното време в 24 часа останал в заведението в компания на свои приятели до 02.00 часа и консумирал водка. След това заедно със съпругата си се прибрал в гр. Х. със собствения си автомобил и отишли на гости в семейството на Т. Г. М., където останали до към 05.00 часа. Там отново консумирал водка. Оттам се прибрал у дома си и спал до към 09.00 часа, когато бил събуден от свид. Н. И. К., след което продължил да спи. Към 09.00 - 10.00 часа Н. И. К. с автомобила си закарал него, съпругата му и едно друго момиче до центъра на града. Подсъдимият поискал бира и Н. И. К. му купил една бутилка, която той изпил в автомобила. Към 13.00 часа двамата отишли в дома на брат му Е. И. Б. за магнетофона на последния. След като го взели, тримата с автомобила на Е. И. Б. марка "Лада - 1600" N ХТ 15-60 отишли до ресторант "Освобождение" и купили четири бири. На излизане от ресторанта срещнали свид. П. Д. П. и го поканили да обядват заедно в ресторант "Кенана" в местността "Паркът на победата". С автомобила на Е. И. Б., управляван от Н. И. К., към 14.00 часа четиримата отишли в ресторант "Дивото козле" в същия парк, защото ресторант "Кенана" бил затворен, и там обядвали. Н. И. К. консумирал кока-кола, а останалите трима бира, като изпили и тази, която купили от ресторант "Освобождение".
Към 17.00 часа решили да се приберат в града. Н. И, К. и П. Д. П. отишли първи до автомобила. Н. И. К. го отворил през малкото прозорче и седнал на мястото на шофьора, а П. Д. П. се настанил на задната седалка вдясно. След тях дошъл Ц. И. Б. и седнал на задната седалка вляво с крака извън автомобила. Известно време след това дошъл Е. И. Б. и заявил, че той ще управлява автомобила. Н. И. К. не се съгласил с това, защото Е. И. Б. консумирал алкохол, и между двамата започнал сериозен спор. Тогава Ц. И. Б. станал от задната седалка и заявил, че той ще управлява автомобила, поискала от брат си ключовете на автомобила и последният му ги дал. След това се настанил на шофьорското място, а Е. И. Б. седнал на задната седалка отляво. Н. И. К. и П. Д. П. поискали да слязат от автомобила, но подсъдимият, без да ги изчака, потеглил.
До спирка "Кенана" управлявал автомобила със скорост 80 - 90 км в час. На спирката служител от МВР му подал знак с ръка да намали скоростта, но след отминаване на спирката, вместо да намали скоростта, започнал да я увеличава.
В този момент Е. И. Б. му казал да кара по-бавно и че каквото и да прави, от него голям състезател няма да стане. Афектиран от тези думи и за да докаже качествата си на състезател увеличил скоростта над 120 км, приближавайки до към 140 км и управлявал автомобила по цялата широчина на пътното платно, навлизайки ту в лявата му половина, ту в дясната. Разминавал се с насреща движещите се моторни превозни средства на сантиметри и създал паника всред водачите, принуждавайки ги да отбиват крайно вдясно по посоката на движението си. Н. И. К. и П. Д. П, започнали да го молят да кара по-бавно и да спре, за да слязат, но на молбите им подсъдимият не обърнал внимание. Н. И. К., за да го вразуми, на три пъти изключил автомобила от скорост, но подсъдимият отново го включвал и при третото изключване ударил Н. И. К. с ръка през устата, без да намали скоростта.
Когато наближил знака, указващ навлизане в чертите на града, и намиращия се непосредствено до него предупредителен знак "Внимание деца", продължил да се движи със същата скорост, макар и да му предстояло преминаване през остър ляв завой с обратен наклон в близост на автобусна спирка, на която имало спрял автобус със слизащи от него пътници, между които много деца от близкото училище. Н. И. К. му извикал да кара направо, за да избегне завоя, но той продължил да управлява автомобила по избраната посока и със същата скорост. Като видял, че не може да вземе завоя, отпуснал се върху волана, който стиснал здраво, и автомобилът продължил да се движи във взетата посока и със същата скорост. Не подал звуков сигнал и не задействувал спирачната система, защото при рязко натискане на спирачките и голямата скорост, с която се движел, автомобилът щял да се обърне и по този начин да пострадат той и пътуващите с него. Автомобилът преминал от дясната страна на автобуса, качил се на тротоара, прегазил слезлите от автобуса група деца и възрастни граждани, попаднали пред него, преминал през тревната площ, ударил се в панорамните платна и в резултат на това се завъртял в обратна посока и спрял. Н. И. К. и П. Д. П., след като излезли от автомобила, с помощта на притекли се граждани започнали да помагат за изпращане на пострадалите в болницата, където бил закаран и подсъдимият. При прегледа му било констатирано алкохолно съдържание в кръвта 2,53 %о. В резултат на прегазването били умъртвени на самото място децата М. Д. К., Н. Г. Г., П. Ф. Д. и А. Д. Т. и жените И. Я. Ч. и М. Т. Д., а на пострадалите Н. И. Н. и Д. С. Н. били причинени средни телесни повреди.
При тази фактическа обстановка съдът правилно и обосновано е приел, че подсъдимият е причинил смъртта и средните телесни повреди на пострадалите при евентуален умисъл и по хулигански подбуди и е извършил престъпленията по чл. 116, т. 4, предл. 2 и т. 10 и по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК.
Предмет на посегателство при транспортните престъпления са животът и здравето на хората, общественото и личното имущество. Вината при тях може да бъде както умишлена, така и непредпазлива и се определя в зависимост от това, какво е било субективното отношение на дееца към настъпилите вредни последици. Умишленото транспортно престъпление се осъществява с пряк или евентуален умисъл. Когато транспортното престъпление е извършено от работник по транспорта умишлено и е причинена средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, тогава деецът отговаря по чл. 342 НК. Тази разпоредба обаче не може да се приложи по отношение на водач на лично превозно средство, защото той няма качеството на работник по транспорта и не може да бъде субект на престъплението по чл. 342 НК. Затова такъв водач, когато извърши умишлено транспортно престъпление поради нарушаване правилата на движението и причини смърт или телесна повреда на едно или повече лица, следва да отговаря за убийство по чл. 115 и сл. НК при причиняване на смърт и по чл. 131, ал. 1 НК при средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица.
Убийство с транспортно средство е извършено с евентуален умисъл, когато деецът, като преследва една пряка цел, независимо дали тя е правомерна или неправомерна, е допускал и смъртта на едно или повече лица, съгласил се е с възможността да настъпи този резултат и съзнанието за тази възможност не го е накарало да се откаже от започнатото деяние. Разликата от съзнаваната непредпазливост при подобни положения се състои в това, че при последната деецът е уверен в предотвратяването на общественоопасните последици и затова продължава деянието си. При това той разчита на конкретни обстоятелства, а не на шанса. В случая подсъдимият не само че не е разчитал на никакви конкретни обстоятелства, но изобщо не е бил уверен, че ще избегне предвижданите последици, и въпреки това е продължил да управлява по същия начин. За съставомерността на деянието в този случай не е необходимо пострадалият или пострадалите да са конкретно определени. Обект на престъплението е човешкият живот и убийството е налице не само когато деянието е насочено към определен човек, но и когато на дееца е безразлично кой е или кой може да бъде пострадалият или пострадалите. За съставомерността на деянието е без значение и по какъв начин и с какви средства се извършва убийството. Автомобилът по време на неговото движение и управление също може да послужи на водача като средство за извършване на умишлено убийство.
В конкретния случай съдът въз основа на събраните и правилно преценени доказателства обосновано е приел, че подсъдимият е извършил деянието с евентуален умисъл. Когато е поел управлението на автомобила в пияно състояние и увеличил скоростта над 120 км в час с цел да манифестира и демонстрира състезателни качества и че може да управлява автомобила с голяма скорост, и то при грубо нарушаване правилата на движението, той е знаел, че в това състояние, при тази превишена скорост и при конкретните пътни условия създава обективна възможност за пътнотранспортно произшествие, при което могат да бъдат причинени смърт и телесни повреди и вреди на други лица, но към този възможен последващ резултат се е отнесъл с пренебрежение и той не го е накарал да измени начина на управлението. Увлечен в стремежа да покаже, че е добър шофьор и състезател, той е пренебрегнал и молбите и предупрежденията на пътуващите с него да намали скоростта и по груб начин отстранил опитите на Н. И. К. да изключи автомобила от скорост. Пренебрежително отношение към възможното настъпване на престъпния резултат особено ярко е изразил при навлизане на автомобила в града, когато забелязал спрелия автобус и слизащите от него пътници - деца и възрастни граждани. Възможностите за пътнотранспортно произшествие в този момент са били още по-реални, защото при наличността на превишената скорост, предстоящото навлизане в острия ляв завой и спрелия непосредствено до него автобус, слизащите от него пътници и пияното му състояние е съществувала опасност за отклоняване на автомобила от завоя, сблъскване с автобуса и прегазване на пътниците, но и в този момент той не е направил нищо, на което би могъл да разчита за предотвратяване на резултата - не е намалил скоростта, не е задействувал спирачките, не е дал сигнал въпреки тревожното предупреждение и молбата на пътуващите с него да не изменя посоката на движението и продължи направо по страничната улица.
Когато разбрал, че не може да вземе завоя и автомобилът ще връхлети върху автобуса и прегази пътниците, той се хванал здраво за волана, преминал отзад и вдясно от автобуса и прегазил намиращите се на спирката деца и възрастни граждани. Следователно той не само е предвиждал, но е и допускал този резултат, като се е интересувал само от това да запази своя и този на пътуващите с него живот.
Затова съдът, като е взел пред вид тези обстоятелства, обосновано е приел, че подсъдимият е извършил престъплението с евентуален умисъл. Възражението на защитата, че деянието е извършено при съзнавана непредпазливост и че се касае за престъпления по чл. 123 и 134 НК, е неоснователно. При съзнаваната непредпазливост в съзнанието на дееца съществува представа, че наред с целения резултат може да настъпи смърт на пострадалия, но е убеден, че ще я избегне, като взема мерки за предотвратяването й. Но когато деецът наред с целения резултат допуска настъпването и на смъртта на пострадалия, не предприема мерки за предотвратяването й и тя действително настъпва, тогава е налице убийство при евентуален умисъл, какъвто е настоящият случай.
Възраженията на защитата, че подсъдимият нямал възприятия за опасността и поради своята опитност и специална подготовка не бил допускал настъпване на престъпния резултат, са неоснователни Той знае защо е ограничена скоростта в населеното място, защо е поставен знакът "Внимание деца". Установено е също така, че през време на пътуването е бил предупреждаван за опасността, а при навлизане в чертите на града - и за спрелия автобус и слизащите пътници, умоляван е да не навлиза в завоя, но се е отнесъл към тези предупреждения с пренебрежение. Установено е също така, че е имал достатъчно възможност, ако би желал да предприеме действия за избягване на опасността и предотвратяване на престъпния резултат.
Правилни и обосновани са изводите на съда, че убийството на пострадалите е извършено и по хулигански подбуди. Всички действия на подсъдимия от момента на поемане управлението на автомобила до мястото на престъплението са израз на брутално демонстративно незачитане на елементарни правила на движението и безотговорно отношение към професионалните му задължения.
Установено е, че през цялото време на пътуването с автомобила е създавал обърканост и страх у водачите на движещите се моторни превозни средства, движещите се по пътя граждани и на тези, пътуващи с него. Пренебрегнал е и подадения му сигнал от органа на МВР за намаляване скоростта. Пренебрежително се е отнесъл и към пътните знаци, регулиращи движението, и към молбите и предупрежденията на пътуващите с него, като нанесъл и удар по лицето на Н. И. К., когато последният се опитал да намали скоростта на автомобила чрез изключване на скоростта. Управлявал е автомобила в очевидно пияно състояние при констатация на алкохол в кръвта, неколкократно надвишаваща необходимото, за да бъде признат за пиян. По този начин грубо е нарушил обществения
ред и е изразил явното си неуважение към него.
Обект на хулиганството е общественият ред и спокойствието на гражданите. Правилата на движението по улиците и пътищата са част от обществения ред, и тогава, когато деецът като водач на моторно превозно средство демонстрира по брутален начин явното им незачитане, създава опасност и обърканост в движението и страх у движещите се по улиците и пътищата граждани, демонстративно не се подчинява на органите, натоварени с контрола за спазването им, той грубо нарушава обществения ред и върши хулиганство. Такова хулиганство, извършено по този начин, е с висока степен на обществена опасност, защото засяга сигурността на движението по улиците и пътищата и създава условия за пътнотранспортни произшествия, с които се застрашават животът и здравето на гражданите и сигурността на транспорта.
Съдът, като е взел пред вид тези обстоятелства и като е приел, че убийството на пострадалите е извършено и по хулигански подбуди, не е допуснал нарушение на закона. Квалификацията на убийството по чл. 116, т. 4, предл. 2 и т. 10 НК и на средните телесни повреди по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2 НК е правилна. Изводите на съда, че убийството на М. Д. К., Н. Г. Г., П. Ф. Д., А. Д. Т., Й. Я. Ч. и М. Т. Д. и причиняване средните телесни повреди на Н. И. Н. и Д. С. Н., извършени от подс. Ц. И. Б., са в причинна връзка с допуснатото от подс. Е. И. Б. нарушение на чл. 33, т. 3 ЗДвП, са правилни и обосновани. Установено е по несъмнен начин, че подс. Ц. И. Б., преди да поеме управлението на автомобила, е консумирал алкохол в присъствието на брат си Е. И. Б. и свидетелите Н. И. и П. Д. П. Външно и видимо е личало, че е в пияно състояние. Това е установено от показанията на свидетелите и от констатациите, съдържащи се в протокол № 1008 от 13.Х.1981 г. за химическото изследване на пробата кръв, взета от Ц. И. Б., според което алкохолното съдържание в кръвта му е било 2,53 %о и той се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване. Затова, когато взел ключовете от автомобила, за да го управлява, свидетелите поискали да слязат.
Правилно и обосновано съдът е приел, че в момента на предаване на ключовете подсъдимият Е. И. Б. също е бил в пияно състояние, което се потвърждава от неговите признания и от свидетелите.
При това положение, щом като той като водач на моторно превозно средство в пияно състояние е предоставил управлението на автомобила си на своя брат Ц. И. Б., който също е бил в пияно състояние, е нарушил чл. 33, т. 3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта и телесните повреди на пострадалите лица.
Квалификацията на извършените от подс. Е. И. Б. престъпления по чл. 123, ал. 3, предл. 3 и по чл. 134, ал. 3, предл. 2 НК е правилна.

По-лесно ми беше да го пейстна във форума, отколкото да Ви го пращам на мейлите по отделно. Мисля, че и така Ви устройва. Дано е от полза!

[anna2006]

Смятам,че сериозен проблем с осъществяването на основната функция по обвинението в делата от частен характер не би възникнала ако частният тъжител има упълномощен повереник.Последният би следвало да се погрижи по най-добрия начин за защита правата на доверителя си.
Но въпреки всичко,независимо дали има назначен повереник или действа сам, след връщането си в залата и след прочитане на протокола от проведеното дествие в негово отсъствие, ако частният тъжител има въпроси към свидетеля или вещото лице,изслушани в негово отсъствие,съдът следва да уважи искането и да призове свидетеля/вещото лице отново.В противен случай се нарушава правото на защита на пострадалия.

[anna2006]

благодаря,дозн03

[dozn03]

Моля, пак заповядайте!

[deneww]

Колеги, имам един въпрос.
За какво ще отговаря едно лице ако е едновременно подбудител и помагач?

[vikin]

Ще се накаже, с наказанието предвидено за съответния вид престъпление, като при индивидуализицията ще се вземе предвид че той е осъществел две съучастнически прояви - т.к. приноса му за извършване на П е по-голям.

[deneww]

Това е ясно, но в обвинителния акт какво ще пише?
чл......... във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 !?

[kapina]

Фигурата "подбудител и помагач едновременно" и други подобни се наричат "съучастие в съучастие".В конкретния пример лицето ще отговаря като помагач, наказанието по вид и размер ( с уговорката за относителната му определеност ) се посочва в НК в зависимост от престъплението, а подбудителството се отчита при индивидуализацията на наказанието.Така е и според Стойнов:)

[kapina]

В обв. акт ще пише както си посочил:)

[Biby]

Фигурата "подбудител и помагач едновременно" и други подобни се наричат "съучастие в съучастие".В конкретния пример лицето ще отговаря като помагач, наказанието по вид и размер ( с уговорката за относителната му определеност ) се посочва в НК в зависимост от престъплението, а подбудителството се отчита при индивидуализацията на наказанието.Така е и според Стойнов:)

Не е съвсем така. Стойнов говори за "подбудителство към помагачество", за "подбудителство към подбудителство"...

[kapina]

Упсссс, съжалявам, грешката е моя:) Съвсем по инерция намесих "съучастие в съучастие", но все пак мисля, че в случая лицето отговаря по правилата за съучастието, като ще се отчетат степента и характера на неговото участие в престъплението и в този смисъл ще трябва да се настои върху помагачеството, тъй като застрашава или уврежда обекта в по-висока степен.

[Biby]

Упсссс, съжалявам, грешката е моя:) Съвсем по инерция намесих "съучастие в съучастие", но все пак мисля, че в случая лицето отговаря по правилата за съучастието, като ще се отчетат степента и характера на неговото участие в престъплението и в този смисъл ще трябва да се настои върху помагачеството, тъй като застрашава или уврежда обекта в по-висока степен.

И аз така мисля, но не съм сигурна

[deneww]

...... в този смисъл ще трябва да се настои върху помагачеството, тъй като застрашава или уврежда обекта в по-висока степен.

Какво имате предвид под "настои"?
Искате да кажете, че помагачеството поглъща подбудителството?
Гиргинов пък пише, че най-тежко се наказва извършителят, после подбудителят и най-леко помагачът, като степента на учатие може да смени местата им.

[m_ilieva77]

Някой може ли да ми каже дали при конкурс за "младши прокурор" има гражданскоправни казуси? Предварително благодаря!

[kapina]

Помагачеството ще погълне подбудителството само в хипотезата на "съучастие в съучастие", която намесих по-рано,т.е. когато едно лице подпомага друго да подбуди трето да вземе решение за извършване на престъпление.А в посочения случай, ако лицето е подбудител и помагач едновременно, важи правилото на НК за наказуемост на съучастниците, като при всички случаи посоченото лице ще получи по-тежко наказание в сравнение с лицата, които са само подбудители или помагачи.А друг е вече въпроса коя форма на съучасие е с по-висока степен на ООп измежду подбудителство и помагачество .Според мен това е помагачеството-създава пряка и непосредствена опасност от засягане на обекта, тъй като улеснява извършителя.Подбудителя има отношение само към формирането на умисъла на извършителя.Ако има други мнения, давайте:)

[viktor79]

Капина, аз мисля че подбудителството и помагачеството, трябва да се разглеждат към конкретното престъпление т.е ако да речем едно лице извърши престъпление в следствие на подбудител и след това се присъедини към него помагач, то ако е нямало падбудителство няма да има и престъпление и от там и помагачество.Смисъла е такъв, че законодателят е дал по строга уредба в самото начало от формирането на решението за извършване на пресъпление(подбудителство), отколкото вече последващите действия по изпълнение на сътветните състави(помагачество) при вече взето решение.
В крайна сметка подбудителството тр. да се приеме като форма на по-висока ООп., то е "зачатъка на престъплението" в случаи, когато нямаме взето решение за извършване на престъпление-т.е то е причината, а следствието е вземането на решението от подбудения.

Колеги тук вложих доста размисли, за които не претендирам за тяхната съотносимост към НП

[viktor79]

Колеги моля вмъкнете във форума действителен обвинителен акт по съществувало дело!!!!!!!!!


Благодаря предварително