конкурс за младши магистрати Vol.1

[krem_karamel]

Тежко ще ни бъде на жените при Ани Станева...

Моля, пуснете линк или копирайте !
Благодаря предварително !

[bianka]

Първа комисия за младши съдии:
Редовни членове:
1. Георги Чамбов
2. Радослав Славов
3. Лидия Чобанова
4. Татяна Върбанова
Резерва - Ивета Анадолска
хабилитирани лица: доц. д-р Анна Станева
резерва - Никола Манев
Втора комисия за младши съдии:
Редовни членове:
1. Юлиян Русинов
2. Галина Захарова
3. Магдалена Недева
4. Евелина Стоянова
резерва: Вилиян Петров
хабилитирани лица: проф. д-р Радостин Беленски
резерва - проф.Иван Сълов
Първа комисия за младши прокурори:
Редовни членове:
1. Мариана Маринова
2. Николай Соларов
3. Емил Иванов
4. Мария Якимова
резерва: Росен Димов
хабилитирани лица: проф. Иван Сълов
резерва - проф. д-р Маргарита Иванова Чинова
Втора комисия за младши прокурори:
1. Николай Кокинов
2. Цони Цонев
3. Светлана Бошнакова
4. Лиляна Кръстанова
Резерва: Аня Димова
хабилитирани лица: Румен Марков
резерва - Никола Манев
Трета комисия за младши прокурори:
1. Вичо Вичев
2. Атанас Ценов
3. Катя Антонова
4. Ангел Ангелов
резерва: Асен Арсов
хабилитирани лица: проф.Румен Владимиров
резерва - Момяна Гунева

[anna2006]

Смятам, че
1.ако съдия-докладчикът установи, че са налице предпоствките по чл.78а от НК, насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание по реда на глава 28 - чл. 375 и сл. От НПК, защото и прокурорът и съдът следят служебно за прилагането на чл. 78а от НК. Съдия-докладчикът не връща делото на прокурора, за да внесе предложение по реда на чл. 375 от НПК. Като аргумент за това - чл. 248, ал. 2,т. 4 от НПК - служебна проверка от страна на съдия - докладчика дали са налице основанията за разглеждане на делото по реда на глава 28.
2.чл. 269 от НПК се прилага за дела както от общ така и от частен характер. В чл. 269, ал. 1 се казва,че присъствието на обвиняемия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление - т.е. такова ,за което НК предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години или друго по-тежко наказание.Има дела от частен характер,които са тежки по смисъла на чл.93, т. 7 НК - чл.343, ал.1,бук "В", чл.343, ал.3 и др. Когато законът предвижда определени правила само да делата от общ характер,го прави изрично. Пример чл. 268 от НПК за участието на прокурора и др.
3. Според чл.288,т.1 от НПК съдът прекратява съдебното призводство и връща делото на прокурора само при установяване на остранимо съществено нарушение на процесуалните правила и то при положение, че то е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник.По аргумент на противното ако нарушението е неотстранимо, съдът не прекратява, а напротив продължава съдебното производство.
Ако нарушението е допуснато при извършване на конкретно действие по разследването, то ще доведе до опорочаването му и до изключването му от доказателствената съвкупност. Предвид задължението за доказване на съда и тежестта на доказване на прокурора е редно те да съберат допълнителни доказателства по делото, които да "заменят" "отпадналото" доказателство./Ако е нарушено правото на обвиняемия при проведено разпознаване, то това действие не може да бъде повторено, тогава е необходимо да се потърсят други свидетели, които да могат да посочат извършителя на деянито. Ако все пак не се събират допълнителни доказателства и не се стигне до безспорен, категоричен и еднозначен извод за извършното престъпление и виновността на лицето /подсъдим/, то тогава съдът ще постанови оправдателна присъда.
Ако някой има друго виждане по тези въпроси, моля да го сподели.

[iva_kari]

По горните въпроси споделям и аз вашето мнение.
Според вас как се защитава третото добросъвестно лице в случаите в които е придобило права върху недвижимия имот - предмет на симулативната сделка - трябва ли придобивният акт да е извършен преди вписването на исковата молба за установяване на симулацията или този акт да бъде вписан преди вписване на иска за симулацията?А за движимите вещи, за които не може да се приложи чл.78 ал.1 от ЗС - например защото се е изисквала нотариално заверена форма или третото лице не е получило владението - достатъчна ли е в тези случаи само добросъвестността?
А как разбирате разпоредбата от ЗС съгласно която общите части от етажната собственост не се делят - това означава ли, че ако въпреки че искат ет. собственици няма да могат да си поделят дворното място, което е обща част и да превърнат идеалните части в реални?Знам, че има някакво Тълк. решение, което позволява това да стане по отношение на тавана, тъй като той бил обща част не по естеството си, а само по предназначението си?Как се разбира кога общата част е такава по естеството си или попредназначението си и това прилага ли се и за двор. място?
Още 1 въпрос свързан с етаж. собственост - полезните разноски по решения на всички собственици ли се дължат или по решение на Общото събрание на съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ?За необходимите не е нужно такова решение, нали?
И последно - смятате ли, че иска по чл.109а от ЗС/за определяне на границите/ прекъсва давността или не?Този иск установителен ли е или конститутивен?Ако се установи,че е ответникът е завладял някаква част от имота на ищеца по този иск следва ли да се предяви и ревандикационен иск?

[smirnoff]

Във вр. с отстранимостта на проц. нарушения, как мислите: извършените извън сроковете по чл. 234 НПК проц действия, след като не пораждат пр. последици и доказателствата не се ползват пред съда, нарушения ли са изобщо и ако са - отстраними ли са?
Според мен, след като сроковете са императивни, то всички действия, извършени след изтичането им са извършени в нарушение. И тъй като не могат да се възстановят (понеже нак. производство не е било спряно), то обективно нарушението е неотстранимо.
От др. страна същите тези действия биха могли да се извършат валидно, т.е в срок, ако се прекрати съд. производство и делото се върне на прокурора - оказва се, че са отстраними. В подкрепа на това е и ал.7 на 234 - че доказателствата не се ползват ПРИ постановявяне на присъдата - означава ли това, че преди постановяването й същите могат да се "повторят" валидно?
Аз все пак подкрепям първото твърдение, но никак не е безспорно...

[advokatka1]

Знаете ли кога ще излязат списъците?

[anna2006]

Във връзка с разпоредбата на чл.234, ал.7 от НПК смятам, че извършените извън сроковете действия по разследването се считат за неизвършени.т.е.,за да бъдат породени целените с тях правни последици, тези действия следва да бъдат повторени.
в зависимост от конкретното действие,според мен,може да стане в съдебно заседание на етап съдебно следствие,ако се касае за способ на доказване/разпит на свидетел, експертиза и др/съдът може да събере тези доказателства.ако обаче действието е от рода на привличане и предявяване на обвинтението, предявяване на разследването идр.,то тогава, щом се счита за неизвършено, ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила.Ако то е отстранимо,съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора за отстраняването му.Мисля,че точно това е имал предвид законодателят,като е посочил,че доказателствата,събрани извън сроковете, не се ползват при постановявяне на присъдата.Ако някой е на друго мнение,ще се радвам да го прочета.

[vikin]

anna2006 благодаря ти за отговорите, те съвпадат изцяло и с моите изводи относно тези нови положения в нормативната уредба.
А според теб как ще постъпи прокурорът ако след като получи делото прецени че е необходимо да се съберат още доказателства или е допуснато СНПП след като вече не може да връща за доразследване?

[dozn03]

Или ще го върне с постановление, в което не пише "връщам за доразследване", а пише "указвам да се отстранят еди кои си съществени ПН", но това става докато тече неговия едномесечен срок за произнасяне след приключване на досъдебното производство, или ще го спре на някое формално основание и след това ще го възобнови, като след възобновяването тече нов двумесечен срок.
А по принцип, редно е като му го е докладвал дознателят преди предявяването на разследването, прокурорът да е установил ако има СПН и да му е указал да го отстрани в срок. Това е идеята на тези доклади.

[anna2006]

Така е на практика прокурорът прави точно това указва извършване на определени действия в неговия срок.А НПК изрично е дал тази възможност преди предявяването.След предявяване на разследването прокурорът може да укаже на раследващия орган да извърши определени действия по отстраняване на допуснати нарушения само при предявяването.
Така прокурорът,тълкувайки разширително този текст, си запази правото да връща делата за допълнително разследване.
Също така на практика нито един прокурор не се запознава с делото повреме на докладите.Точно обратното,приподписва съответното постановление за привличане на обвиняем и едва след като делото отиде при него след изпращането му от разследващия орган, се запознава подробно с него.

[naa82]

Колеги теорията смята, че вече рокурорът не връща за доразследване, защото е възприета фигурата на наблюдаващия прокурор, упражнява правомощията си по чл.46 НПК-може сам да извърши разследване или отделни действия по разследването. Това е становището на проф. Чинова.

[anna2006]

да де юре е така,но де факто не е.

[dozn03]

Нека проф. Чинова провери например от 100 произволно избрани дела при колко има връщане по един от гореуказаните начини и при колко прокурорът сам е извършил някакви действия по разследването. Иначе на теория е много добре...

[smirnoff]

iva_kari, аз пак ще се пробвам с ГП въпроси, но ако имате др. мнение, моля да споделите!
Според мен, ако 3-то добросъвестно лице е придобило права в/у имот - предмет на симулативна сделка, ще има правото по 17 ал.2 от ЗЗД, ако сделката е СКЛЮЧЕНА преди вп. на ИМ за установяване на привидността. Естествено, по силно основание е вписването й. Самото вписване не е част от ФС на сключването на сделката и последица от него е непротивопоставимостта на вписаното обстоятелство на 3-ти лица. А чл. 17 ЗЗД защитава добросъвестния приобретател, който е ограничен единствено от вписана ИМ. За дв. вещи мисля че ще трябва да са налице условията по 78 ал.1 ЗС, защото се касае за придобиване на право, а не за факт. положение по чл. 70 ЗС.
За двора, като част от ет. собственост, мисля че може да дели ако отговяря на условията по гл. 16 от ЗУТ. Ако не - може да се раздели ползването на двора.
За иска по 109а ЗС - установителен, защото не променя границите, а се установява със СПН вече съществуващо пр. положение.

[iva_kari]

Добро утро на всички!
Smirnoff благодаря за отговорите! Аз също споделям твоето мнение!

[naa82]

Колеги това ми е напълно ясно. Само уточнявам какво е мнението на професорката, ако се срещнете по изпитите, защото с другата така или иначе няма да се видите.

[svetlio80tm]

Kolejke anna2006,ne znam to4no s kakvo se zanimavate,no za6to ste si izgradili takova mnenie za prokurorite.Iskam da vi oburna vnimanie,4e bseki prokuror e unikalen sam po sebe si,i 4e ako daden prokuror raboti po edin na4in,to ne ozna4ava 4e vsi4ki rabotqt taka.Poqsnqvam:
Predi predqvqvane na razsledvaneto razsl.organ mi dokladva deloto-obiknoveno gi karam mesec predi izti4aneto na sroka,moga da gi karam i 100 puti da mi go dokladvat v tozi srok ako poiskam.Tova e s cel da sledq dali vsi4ko e nared,validnostta na izv deistviq i t.n.I ne e vqrno 4e se otnasqme formalno kum tezi dokladi-ako nqkoi kolegi go pravqt to si e za tqh.Naprotiv,otnasqme se mn seriozno,tui kato ako ne6to ostane ne kakto trqbva posle nie bi trqbvalo da izvur6vame suotvetnote deistviq.Razbira se 4e dosega nqma takuv prokuror deto da se e nagurbil da gi vur6i,po prostata pri4ina 4e ne e na6a rabota da vur6im rabotata na doznatelq-vse pak na nego mu pla6tat za tova.Poslednoto izre4enie be6e za kolegata doznatel- dozn03-ni6to li4no:)

[anna2006]

Здравейте,svetlio80tm. Най-напред искам да се извиня, ако е прозвучало грубо. Изобщо нямах за цел да засегна, нито да упрекна някого.Напротив. Има прокурори,които изслушват с внимание докладите. Но рядко се случва сами да взимат и прочитат делото в срока за разследване преди привличане на обвиняем и преди предявяване. По-скоро се доверяват на "разказаното" им от разследващия орган. Напълно ги разбирам при такава натовареност не могат да отделят чак такова внимание на едно дело преди да им е изпратено. Причина за това не е нежелание, а купчината с доклада на бюрото, заседанията, вкл. и гражданските дела, изпълненията на присъдите и пр. Аз съм дознател и просто споделих каква е практиката на повечето прокурори. До сега ми се случи само веднъж да ми "върнат" делото с указания за доразследване след предявяването /в срока на прокурора/ за поправка на явна фактическа грешка. При останалите мои колеги това е факт. И то нерядко срещан. Аз лично съм отработвала и изпълнявала указания на различни прокурори в този смисъл поне 2-3 пъти,тъй като колегите ми бяха в отпуск.Дори при отчетите ни все още фигурира графа "върнати" за доразследване.Наистина споделям и аз последното изречение,че ни "плащат" за да разследваме.Но това е предмет на друга тема. Към настоящия момент броя на дознателите при нас е почти равен на този на прокурорите в РП.
Иначе съм наясно какво би следвало да бъде положението де юре и как трябва да се тълкува и прилага новия НПК.
Не исках никого да засегна и отново се извинявам на всички и персонално на Вас.

[gargamel4o]

Прекрасно, ето един пример, че системата се реформира. Настъпва едно проясняване и осъзнаване. От последните писания ясно се вижда, че ако не друго, то "слугата" е разбрал кой е "господар". Не, че не го е знаел досега. "Господарю", не се притеснявай, връщай ги по 200 пъти. Моля Ви, не искам да засегна някой! Моля за извинение, ако съм засегнал някой!

[pleasure]

Абе това не ли форум за младсхи магистрати...какви са тия прокурори какви са тия дознатели....я оставете децата да си дискутират темите за конкурса:)