- Дата и час: 28 Дек 2024, 20:59 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Казусът от конкурса за младши съдии
|
|
Ох, не знам вече...Да, права сте, ще може да иска отмяна евентуално, обаче се иска спорът, породен от този акт /при нас е покупко-продажбата/ да бъде разрешен по исков ред. , т.е. да се формира СПН трябва.
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
Ами да! Значи, за да искаме отмяна на НА за покупко-продажбата, трябва преди това да имаме уважен иск относно спора по акта, удостоверен във въпросния НА. Изрично е казано в чл. 431, ал.2. Установяването на ПС, което ще получим от евентуалното уважаване на ревандикационния иск, няма да ни е полезно.
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
Значи, за да спазим и процесуалната легитимация: 1-ви иск - за прогласяване на нищожността на продажбата на основание липса на съгласие и в случай че бъде уважен /сдобиваме се с "трето лице"/- иск №2 - по чл. 431, ал.2...
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
Здравейте колеги,
Изтегления казус както каза gega не беше труден, но съдейки от разговорите с други явили се колеги явно ги е затруднил. Моите отговори, без да навлизам в дълбичина са както следва:
1.
1.1. Иск с правно основание чл.26 ЗЗД. - допустим
1.2. Иск с правно основание чл.97 ал. 1 предл.2 ГПК - недопустим
1.3. Иск с правно основание 108 ЗС - допустим
2. Родово компетентен да разгледа предявените искове е Районния съд. МЕстно компетентен е този РС, в чииито район на действие се намира местонахожцението на имота. В конретния случйа, сме изправени пред т.нар. специална подсъдност - тази по местоположението на имота, която е изклщчение от общия принцин на определяне н аместната подсъдност - тази по местожителството на ответника. Съдът следи служебно само за родовата подсъдност. Ответникът може да нарпави възражение срещу местната подсъдност най-късно в първото заседание по делото.
3. Прекратяването на пълномощието ще настъпи при следните кумулативно дадени условия: оттеглянето да е извършено във формата, в която е дадено пълномощието. Този извод се налага след тълкуван ена закона и прилагане на аналогия на правото. Второто условие е упълномощения да е уведомен на извършеното оттегляне. САмо по този начин, той ще бде известен, че вече не притежава представителна власт за извършване на разпоредителни действия.
4. Прекратяването на пълномощията не може да се противопостави на трети добросъвестни лица / какъвто е в случая Кирил Кирилов, понеже самото оттегляне не е подлежало на вписване а и от установенат апо делото фактическа обстановка няма данни, той да е знаел, че договаря с лице без представителна власт.
5. Показанията на свидетеля не селдва да се кредитират. ОТ фактите по делото се установява / най-вероятно е представено копие от задграничен паспорт с положени печати - само по този наин може да се установи дали и кога едно лице е напускало страната/ , че Иван Иванов по това време не е бил на територията на РБ. В тази връзка е налице извършено прстъпление по чл.290 НК от свидетеля и съдът на основание чл.205 НПК следа да сезира органите на досъдебното производство.
6.
Искът по чл.26 ЗЗД е неоснователен. Налице е една действителна сделка. Към момента на извършването й,, са изпълненеи всички изисквания на закона. Самат асделка не страда от пороците по чл.26 ЗЗД.Поради това, искът е недоказан и съответно неоснователен.
Искът по чл.97 ал. 1 предл.2 ГПк е недопустим. Според българската правна доктрина, установителен иск е допустим смао в определени случаи, какъвто настоящият не е . Поради това, производството по него следва да се прекрати, без да се разглежда по същество.
Искът по чл.108 ЗС е неоснователен. Този иск е иск за предаване на владението на невладеещия собственик. В това производство ищецът / в случая Марин Маринов / тр. да докаже, че е собственик на имота, и че ответникът Кирил Кирилов владее имота без годно рапвно оснивае. Видно от изложеното по-горе, ответникът владее имота на годно рапвно основание. Обратно - ищецът не е вече собственик, понеже е налице една действителна прехвърлителна сделка и той вече не притежава титул за собственост.
---------------------------
Остава сега да чакаме резултати от изпита.
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ЯВИЛИ СЕ !
Изтегления казус както каза gega не беше труден, но съдейки от разговорите с други явили се колеги явно ги е затруднил. Моите отговори, без да навлизам в дълбичина са както следва:
1.
1.1. Иск с правно основание чл.26 ЗЗД. - допустим
1.2. Иск с правно основание чл.97 ал. 1 предл.2 ГПК - недопустим
1.3. Иск с правно основание 108 ЗС - допустим
2. Родово компетентен да разгледа предявените искове е Районния съд. МЕстно компетентен е този РС, в чииито район на действие се намира местонахожцението на имота. В конретния случйа, сме изправени пред т.нар. специална подсъдност - тази по местоположението на имота, която е изклщчение от общия принцин на определяне н аместната подсъдност - тази по местожителството на ответника. Съдът следи служебно само за родовата подсъдност. Ответникът може да нарпави възражение срещу местната подсъдност най-късно в първото заседание по делото.
3. Прекратяването на пълномощието ще настъпи при следните кумулативно дадени условия: оттеглянето да е извършено във формата, в която е дадено пълномощието. Този извод се налага след тълкуван ена закона и прилагане на аналогия на правото. Второто условие е упълномощения да е уведомен на извършеното оттегляне. САмо по този начин, той ще бде известен, че вече не притежава представителна власт за извършване на разпоредителни действия.
4. Прекратяването на пълномощията не може да се противопостави на трети добросъвестни лица / какъвто е в случая Кирил Кирилов, понеже самото оттегляне не е подлежало на вписване а и от установенат апо делото фактическа обстановка няма данни, той да е знаел, че договаря с лице без представителна власт.
5. Показанията на свидетеля не селдва да се кредитират. ОТ фактите по делото се установява / най-вероятно е представено копие от задграничен паспорт с положени печати - само по този наин може да се установи дали и кога едно лице е напускало страната/ , че Иван Иванов по това време не е бил на територията на РБ. В тази връзка е налице извършено прстъпление по чл.290 НК от свидетеля и съдът на основание чл.205 НПК следа да сезира органите на досъдебното производство.
6.
Искът по чл.26 ЗЗД е неоснователен. Налице е една действителна сделка. Към момента на извършването й,, са изпълненеи всички изисквания на закона. Самат асделка не страда от пороците по чл.26 ЗЗД.Поради това, искът е недоказан и съответно неоснователен.
Искът по чл.97 ал. 1 предл.2 ГПк е недопустим. Според българската правна доктрина, установителен иск е допустим смао в определени случаи, какъвто настоящият не е . Поради това, производството по него следва да се прекрати, без да се разглежда по същество.
Искът по чл.108 ЗС е неоснователен. Този иск е иск за предаване на владението на невладеещия собственик. В това производство ищецът / в случая Марин Маринов / тр. да докаже, че е собственик на имота, и че ответникът Кирил Кирилов владее имота без годно рапвно оснивае. Видно от изложеното по-горе, ответникът владее имота на годно рапвно основание. Обратно - ищецът не е вече собственик, понеже е налице една действителна прехвърлителна сделка и той вече не притежава титул за собственост.
---------------------------
Остава сега да чакаме резултати от изпита.
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ЯВИЛИ СЕ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1637
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
monteskio написа:Здравейте колеги,
2. Родово компетентен да разгледа предявените искове е Районния съд. МЕстно компетентен е този РС, в чииито район на действие се намира местонахожцението на имота. В конретния случйа, сме изправени пред т.нар. специална подсъдност - тази по местоположението на имота, която е изклщчение от общия принцин на определяне н аместната подсъдност - тази по местожителството на ответника. Съдът следи служебно само за родовата подсъдност. Ответникът може да нарпави възражение срещу местната подсъдност най-късно в първото заседание по делото.
3. Прекратяването на пълномощието ще настъпи при следните кумулативно дадени условия: оттеглянето да е извършено във формата, в която е дадено пълномощието. Този извод се налага след тълкуван ена закона и прилагане на аналогия на правото. Второто условие е упълномощения да е уведомен на извършеното оттегляне. САмо по този начин, той ще бде известен, че вече не притежава представителна власт за извършване на разпоредителни действия.
5. Показанията на свидетеля не селдва да се кредитират. ОТ фактите по делото се установява / най-вероятно е представено копие от задграничен паспорт с положени печати - само по този наин може да се установи дали и кога едно лице е напускало страната/ , че Иван Иванов по това време не е бил на територията на РБ. В тази връзка е налице извършено прстъпление по чл.290 НК от свидетеля и съдът на основание чл.205 НПК следа да сезира органите на досъдебното производство.
Убедих се вече, че казусът не е бил лек, щом и монтескьо се е затруднил:))))))))
1. По отношение на местната подсъдност с оглед местонахождението на имота при вещноправни способи съдът също следи служебно - чл. 92, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 83 ГПК - до края на устните състезания в първата инстанция.
2. за оттеглянето не се изсква специална форма, макар че разсъжденията на монтескьо са интересни и има разум в тях, но принципът в българското гражданско право е, че сделките ПО ПРИНЦИП са неформални и за тяхната действителност се изисква специална форма, само ако такава е предвидена в закона. А за оттеглянето като едностранна сделка не е предвидено изрично форма, независимо какви пълномощия се оттеглят.
3. Въпросът е дали свидетелските показания са ДОПУСТИМИ за установяване факта на оттеглянето - тъй като тази сделка, според мен, е неформална - ДОПУСТИМИ са. Но по същество какво ни казват свидетелските показания: "Установило се също, че по времето, когато е изпратена телеграмата, Иванов е бил извън страната. Разпитан бил свидетелят Румен Христов, който казал, че е разговарял с Иванов за оттеглянето на пълномощията между 9-ти и 17-ти януари 1995 (попада в периода, в който Иванов е бил извън Бг). Иванов заявил, че нищо не знае за това."
Тук предполагам са целели да вмъкнат уловка, но тя е толкоз плитка, че не ми се коментира дори. Но само да вметна - оттеглянето трябва да изхожда от упълномощителя и неговото волеизявление за прекратяване на правоотношението, възникнало от упълномощителната сделка, трябва да достигне до другата страна. Така че дали трето на правоотношението лице е знаело за оттеглянето и че то е "разговаряло" за това с упълномощеното лице е без значение. Но ако се беше вмъкнал в казуса един нов факт, щеше за стане интересно. Този Христов да бе упълномощен от упълномощителя по първата упълномощителна сделка да извърши оттеглянето на пълномощията, дадени на Иванов, от името на упълномощителя Маринов:))))))))))))
Монтескьо, знаеш, че не съм искал да засягам твоята професионална подготвеност, предполагам този пропуск за местната подсъдност е от бързина.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
здравей gega,
Няма от какво да се засягам. ))) Не видях съществено различие в написаното от нас двамата, изключая служебното следене за местната подсъдност.
С това съм съгласен.
С това твое становище не съм съгласен. )))) Вярно е, че в чл. 38 ал. 2 ЗЗД нищо не е казано по повод на формата на оттеглянето. Но виж какво пише в чл. 37 предл. второ ЗЗД. В конкретния случай сме изправени пред изискване за особена форма на пълномощното с оглед на неговата действителност. След като не е дадена форма за оттегленято, то следва да се тълкува закона, като се приложи аналогия на правото. В тази връзка за оттегляне на пълномощно, което е в особена форма, с оглед на неговата действителнсот то също трябва да е в тази форма. Считам, че ще се съгласиш с мен и поради следното: Ако в хипотеза се приеме твоето мнение, то ще се окаже, че акт с по-висока сила , т.е. удостоверителната сила / нот.заверено пълномощно /, може да бъде оттеглен от акт с по-малка сила / обикновено пълномощно. Това според мен е недопустимо.
Все твърдя, че оттгеглянето на пълномощното в конкретния случай, следв да се извърши в особена форма.
Моите твърдения за недопустимост на свидетелските показания са в съвсем друга насока. Според мен те са недопустими по отношение на доказване на факта, дали Иван Иванов е бил в Република България или не. Считам, че имено този факт се е целяло да се докаже чрез показанията и това, дали Иван Иваное е узнал за оттегленято. Независимо оттова, дори и да се приемат за допустими, същите не следа да бъдат кредитирани поради установената фактическа обстановка - те противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
УСПЕХ !
Дано този пропуск за местната подсъдност не изиграе лоша шега))))
Няма от какво да се засягам. ))) Не видях съществено различие в написаното от нас двамата, изключая служебното следене за местната подсъдност.
gega написа:
1. По отношение на местната подсъдност с оглед местонахождението на имота при вещноправни способи съдът също следи служебно - чл. 92, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 83 ГПК - до края на устните състезания в първата инстанция.
С това съм съгласен.
gega написа:
2. за оттеглянето не се изсква специална форма, макар че разсъжденията на монтескьо са интересни и има разум в тях, но принципът в българското гражданско право е, че сделките ПО ПРИНЦИП са неформални и за тяхната действителност се изисква специална форма, само ако такава е предвидена в закона. А за оттеглянето като едностранна сделка не е предвидено изрично форма, независимо какви пълномощия се оттеглят.
С това твое становище не съм съгласен. )))) Вярно е, че в чл. 38 ал. 2 ЗЗД нищо не е казано по повод на формата на оттеглянето. Но виж какво пише в чл. 37 предл. второ ЗЗД. В конкретния случай сме изправени пред изискване за особена форма на пълномощното с оглед на неговата действителност. След като не е дадена форма за оттегленято, то следва да се тълкува закона, като се приложи аналогия на правото. В тази връзка за оттегляне на пълномощно, което е в особена форма, с оглед на неговата действителнсот то също трябва да е в тази форма. Считам, че ще се съгласиш с мен и поради следното: Ако в хипотеза се приеме твоето мнение, то ще се окаже, че акт с по-висока сила , т.е. удостоверителната сила / нот.заверено пълномощно /, може да бъде оттеглен от акт с по-малка сила / обикновено пълномощно. Това според мен е недопустимо.
gega написа:
3. Въпросът е дали свидетелските показания са ДОПУСТИМИ за установяване факта на оттеглянето - тъй като тази сделка, според мен, е неформална - ДОПУСТИМИ са. Но по същество какво ни казват свидетелските показания: "Установило се също, че по времето, когато е изпратена телеграмата, Иванов е бил извън страната. Разпитан бил свидетелят Румен Христов, който казал, че е разговарял с Иванов за оттеглянето на пълномощията между 9-ти и 17-ти януари 1995 (попада в периода, в който Иванов е бил извън Бг). Иванов заявил, че нищо не знае за това."
Тук предполагам са целели да вмъкнат уловка, но тя е толкоз плитка, че не ми се коментира дори. Но само да вметна - оттеглянето трябва да изхожда от упълномощителя и неговото волеизявление за прекратяване на правоотношението, възникнало от упълномощителната сделка, трябва да достигне до другата страна. Така че дали трето на правоотношението лице е знаело за оттеглянето и че то е "разговаряло" за това с упълномощеното лице е без значение. Но ако се беше вмъкнал в казуса един нов факт, щеше за стане интересно. Този Христов да бе упълномощен от упълномощителя по първата упълномощителна сделка да извърши оттеглянето на пълномощията, дадени на Иванов, от името на упълномощителя Маринов:)))))))))))).
Все твърдя, че оттгеглянето на пълномощното в конкретния случай, следв да се извърши в особена форма.
Моите твърдения за недопустимост на свидетелските показания са в съвсем друга насока. Според мен те са недопустими по отношение на доказване на факта, дали Иван Иванов е бил в Република България или не. Считам, че имено този факт се е целяло да се докаже чрез показанията и това, дали Иван Иваное е узнал за оттегленято. Независимо оттова, дори и да се приемат за допустими, същите не следа да бъдат кредитирани поради установената фактическа обстановка - те противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
УСПЕХ !
Дано този пропуск за местната подсъдност не изиграе лоша шега))))
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1637
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Аз споделям мнението на monteskio. Според ззд, за едностранните волеизявления, каквото несъмнено е оттеглянето на пълномощието, се прилагат правилата за договорите, следователно формата е от значение.
Относно исковете - последните две искания са класическа реивандикация при която със СПН се решават въпроса за собственността и се задължава - предаване на владението. /ако се уважи иска/
Относно исковете - последните две искания са класическа реивандикация при която със СПН се решават въпроса за собственността и се задължава - предаване на владението. /ако се уважи иска/
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1006
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
n_ikito написа:
Относно исковете - последните две искания са класическа реивандикация при която със СПН се решават въпроса за собственността и се задължава - предаване на владението. /ако се уважи иска/
Считам, че установителният иск се явява недопустим. В конкретния случай материалното право / правото на собственост / е нарушено. Поради това следва да се предяви осъдителен иск - този по чл.108 ЗС, за да се защити това право.
ИСкът по чл.108 ЗС съдържа в себе си и установителна част, така че двата иска - 2 и 3 са два различни.
УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1637
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Няма да се впускам в подробности относно това защо за оттеглянето не се изисква упълномощаване - вече съм изразил своите съждения. Само прилагам едно решение на ВКС, от чиито мотиви може да се установи дали е необходимо определена форма за оттегляне на пълномощията за извършване на разпоредителни действия с недвижими вещи и дали е допустимо да се установява оттеглянето на тези пълномощия със свидетелски показания:
Решение № 956 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 376/2001 г., II г. о., докладчик съдията Капка Юстиниянова
Бюлетин на ВКС, бр. 12/2001 г.
чл. 26, ал. 2, чл. 41 ЗЗД
Недействителен е договорът, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С обжалваното решение въззивният съд уважил иска, предявен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като обявил за нищожен договорът за покупко-продажба, сключен с НА № 79/1994 г. на Ш. районен съд, по силата на който И. Б. чрез пълномощника й А. З. е продал на Д. Д. собствения на И. В. апартамент в гр. Ш., поради липса на съгласие на продавачката. Съдът е приел, анализирайки възникналите между страните облигационни отношения, че договорът е бил сключен, след като собственичката на апартамента И. В. е оттеглила пълномощното, дадено на ответника З., което оттегляне е било известно на участниците в сделката - ответниците З. и Д., последният - купувач на имота.
Решението е законосъобразно и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила.
Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, чрез който са били установени действителните отношения между страните, влезли помежду си в сложни облигационни отношения, довели до сключването на оспорения договор. Законосъобразен е изводът на съда, че договорът е бил сключен, след като пълномощникът на продавачката - ответникът З. и неговият контрахент по договора, ответникът Д. са знаели, че пълномощното е било оттеглено от упълномощителката, собственик на имота И. В. За да достигне до извода за недобросъвестността на пълномощника, представлявал продавача по договора и купувача на имота при сключване на сделката, правилно съдът е обсъдил наличието на сключен предварителен договор между продавачката В. и купувача Д. с дата 23.04.1994 г. за същия имот, наличието на убедителни доказателства за сключен между тях договор за заем, който е бил обезпечен чрез предварителния договор, предвид залегналите клаузи този договор в абзац 3-ти до 6-ти, обсъдени във връзка с показанията на свидетелите - доказателства дали основание на съда да формира обоснованата си вътрешна убеденост, че пълномощникът З. и купувачът Д. са знаели за оттегляне на пълномощното, поради което са побързали да сключат договора за продажба, седем дни след оттегляне на пълномощията. В този контекст неоснователно се поддържа, от касаторите, че съдът е обсъждал доказателства ирелевантни към наведеното основание за нищожност на договора. Неправилно е и становището на повереника на касаторите, че съдът е подменил наведеното в исковата молба основание за нищожност на договора - липса на съгласие с основание, сочещо за нарушаване на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Съдът се е позовал на тази разпоредба дотолкова, доколкото е обсъждал неправомерното поведение на страните да обезпечат договор за заем в противоречие със закона, но всичко това обсъдено в контекста на наведеното основание за нищожност - липса на съгласие у продавача, поради оттегляне на пълномощията за продажба, факт известен и на пълномощника и на купувача при сключването на договора.
Решение № 956 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 376/2001 г., II г. о., докладчик съдията Капка Юстиниянова
Бюлетин на ВКС, бр. 12/2001 г.
чл. 26, ал. 2, чл. 41 ЗЗД
Недействителен е договорът, сключен от пълномощник след оттегляне на пълномощното.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С обжалваното решение въззивният съд уважил иска, предявен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като обявил за нищожен договорът за покупко-продажба, сключен с НА № 79/1994 г. на Ш. районен съд, по силата на който И. Б. чрез пълномощника й А. З. е продал на Д. Д. собствения на И. В. апартамент в гр. Ш., поради липса на съгласие на продавачката. Съдът е приел, анализирайки възникналите между страните облигационни отношения, че договорът е бил сключен, след като собственичката на апартамента И. В. е оттеглила пълномощното, дадено на ответника З., което оттегляне е било известно на участниците в сделката - ответниците З. и Д., последният - купувач на имота.
Решението е законосъобразно и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила.
Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, чрез който са били установени действителните отношения между страните, влезли помежду си в сложни облигационни отношения, довели до сключването на оспорения договор. Законосъобразен е изводът на съда, че договорът е бил сключен, след като пълномощникът на продавачката - ответникът З. и неговият контрахент по договора, ответникът Д. са знаели, че пълномощното е било оттеглено от упълномощителката, собственик на имота И. В. За да достигне до извода за недобросъвестността на пълномощника, представлявал продавача по договора и купувача на имота при сключване на сделката, правилно съдът е обсъдил наличието на сключен предварителен договор между продавачката В. и купувача Д. с дата 23.04.1994 г. за същия имот, наличието на убедителни доказателства за сключен между тях договор за заем, който е бил обезпечен чрез предварителния договор, предвид залегналите клаузи този договор в абзац 3-ти до 6-ти, обсъдени във връзка с показанията на свидетелите - доказателства дали основание на съда да формира обоснованата си вътрешна убеденост, че пълномощникът З. и купувачът Д. са знаели за оттегляне на пълномощното, поради което са побързали да сключат договора за продажба, седем дни след оттегляне на пълномощията. В този контекст неоснователно се поддържа, от касаторите, че съдът е обсъждал доказателства ирелевантни към наведеното основание за нищожност на договора. Неправилно е и становището на повереника на касаторите, че съдът е подменил наведеното в исковата молба основание за нищожност на договора - липса на съгласие с основание, сочещо за нарушаване на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Съдът се е позовал на тази разпоредба дотолкова, доколкото е обсъждал неправомерното поведение на страните да обезпечат договор за заем в противоречие със закона, но всичко това обсъдено в контекста на наведеното основание за нищожност - липса на съгласие у продавача, поради оттегляне на пълномощията за продажба, факт известен и на пълномощника и на купувача при сключването на договора.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Монтескьо, аз също смятам, че за оттеглянето не се изисква особена форма. Не само защото не е предвидено, но и защото формата при упълномощаването е с цел защита на упълномощителя. Пак за негова защита е оправдано той да може лесно и бързо да го оттегли. А пълномощникът няма интерес, "достоен" за защита, той и от упълномощаването, и от оттеглянето нищо не губи.
Иска за прогласяване на нищожност аз не го свързах с чл. 26 просто защото никой не е твърдял порок по 26 - това, което се твърди, е липса на представителна власт, която е извън обхвата на този член. Не мисля, че се покрива с липса на съгласие (или че е част от тези случаи). Чл. 26 обхваща само случаи на абсолютна нищожност, сделки, които не могат да се санират чрез потвърждаване.
Е, може да се спори; виждам, че в решението, дадено от Гега, е изразено обратното мнение, може то да преобладава, не знам. Не е чак толкова важно за казуса.
Мисля, че това не е "иск за защита на вещни права", защото е чисто облигационен, но по този въпрос знам, че много хора са на обратното мнение (за родовата подсъдност). Само ще посоча, че в чл. 83 и чл. 55 са споменати изрично, освен исковете за вещни права, също и договорите с предмет вещни права. Дали законодателят не е щял да ги посочи отделно и в чл. 80, б. "б", ако е искал?
Така или иначе поради ниската цена на иска той е подсъден все на РС, независимо коя година е предявен искът.
И накрая: мама му стара, в казуса не се казваше "три иска", казваше се "искове". Ревандикационният иск, според преобладаващото и според мен правилно становище (вж. и постинга на Гега за ОЦУ ), е иск за установяване на собствеността, освен за осъждане да се предаде владението. Като се каже "да бъде признат за собственик и да му се предаде владението", при неуточнен брой искове, трябва ли да се сещаме, че някой може да има предвид и отделно установителен иск за собственост? (Е, сигурно е въпрос на досетливост.)
Колкото до Христов, аз точно това предположих - може да е изпратен от Маринов. Може да му се е обадил по телефона, може да са се видели в чужбината. Просто няма достатъчно данни.
За съжаление в бързината накрая (кой ме би по главата да бързам толкова) не се сетих да напиша, че тези показания така или иначе са без значение за изхода на делото. Изобщо узнаването е без значение, защото е непротивопоставимо на Кирилов, за когото няма никакви данни, че знае за оттеглянето.
Иска за прогласяване на нищожност аз не го свързах с чл. 26 просто защото никой не е твърдял порок по 26 - това, което се твърди, е липса на представителна власт, която е извън обхвата на този член. Не мисля, че се покрива с липса на съгласие (или че е част от тези случаи). Чл. 26 обхваща само случаи на абсолютна нищожност, сделки, които не могат да се санират чрез потвърждаване.
Е, може да се спори; виждам, че в решението, дадено от Гега, е изразено обратното мнение, може то да преобладава, не знам. Не е чак толкова важно за казуса.
Мисля, че това не е "иск за защита на вещни права", защото е чисто облигационен, но по този въпрос знам, че много хора са на обратното мнение (за родовата подсъдност). Само ще посоча, че в чл. 83 и чл. 55 са споменати изрично, освен исковете за вещни права, също и договорите с предмет вещни права. Дали законодателят не е щял да ги посочи отделно и в чл. 80, б. "б", ако е искал?
Така или иначе поради ниската цена на иска той е подсъден все на РС, независимо коя година е предявен искът.
И накрая: мама му стара, в казуса не се казваше "три иска", казваше се "искове". Ревандикационният иск, според преобладаващото и според мен правилно становище (вж. и постинга на Гега за ОЦУ ), е иск за установяване на собствеността, освен за осъждане да се предаде владението. Като се каже "да бъде признат за собственик и да му се предаде владението", при неуточнен брой искове, трябва ли да се сещаме, че някой може да има предвид и отделно установителен иск за собственост? (Е, сигурно е въпрос на досетливост.)
Колкото до Христов, аз точно това предположих - може да е изпратен от Маринов. Може да му се е обадил по телефона, може да са се видели в чужбината. Просто няма достатъчно данни.
За съжаление в бързината накрая (кой ме би по главата да бързам толкова) не се сетих да напиша, че тези показания така или иначе са без значение за изхода на делото. Изобщо узнаването е без значение, защото е непротивопоставимо на Кирилов, за когото няма никакви данни, че знае за оттеглянето.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
neregistrirana написа:Мисля, че това не е "иск за защита на вещни права", защото е чисто облигационен, но по този въпрос знам, че много хора са на обратното мнение (за местната подсъдност). Само ще посоча, че в чл. 83 и чл. 55 са споменати изрично, освен исковете за вещни права, също и договорите с предмет вещни права. Дали законодателят не е щял да ги посочи отделно и в чл. 80, б. "б", ако е искал?
Е, така де - искът за прогласяване на нищожност на договор, с който се прехвърлят вещни права, не е вещен, но пък за него е предвидена специална МЕСТНА подсъдност - чл. 83 ЗЗД. Това би имало значение за родовата подсъдност, ако цената на иска надвишаваше 10 000 лв. Но пък тогава моето мнение, че ОС щеше да е компетентен, тъй като щяхме да сме изправени пред т. нар. подсъдност по връзка между делата, тъй като обуславящият иск - облигационният, би бил подсъден на ОС. Не ми се струва уместно в такъв случай производството да бъде разделяна, като вещният иск да се гледа от РС и производството по него да бъде спряно, докато се разреши със СПН преюдициалният спор, висящ пред ОС. Затова ОС трябва в едно и също производство да разгледа обективно кумулативно съединените искове - още повече е налице и нормативно основание за това - чл. 94 ГПК.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Съгласна съм, целесъобразно е ОС да ги разгледа. Така или иначе, и двата са подсъдни на РС в случая.
Казах го, защото има мнения, че такъв иск е подсъден винаги на РС. Стори ми се, че и Монтескьо е на това мнение, макар и да не го е казал изрично. Така ми се стори, защото пише категорично, че са подсъдни на РС. Може и неправилно да ми се е сторило, ако е имал предвид само конкретния случай.
В цитата бях написала по погрешка "местната" вместо "родовата". Поправих го.
Казах го, защото има мнения, че такъв иск е подсъден винаги на РС. Стори ми се, че и Монтескьо е на това мнение, макар и да не го е казал изрично. Така ми се стори, защото пише категорично, че са подсъдни на РС. Може и неправилно да ми се е сторило, ако е имал предвид само конкретния случай.
В цитата бях написала по погрешка "местната" вместо "родовата". Поправих го.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
neregistrirana, като чета разсъжденията ти, не виждам защо чак толкоз се притесняваш от оценката, която ще получиш - по ниска от 5,25 не виждам как би могла да получиш, дори и да се захванат за инцидентния установителен иск. Високата оценка, според мен, ще я получиш, но проблемът е, че при такъв елементарен казус и ще има много "отличници"!:)))))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Не знам. Златна ти уста - ще съм доволна просто на добра оценка, а не на назначение. Има си значение. Психологическо. И подигравчийско. Не е малко. Иначе вече си се настроих за догодина.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Виж, не искам да те обиждам, но при такива "сложни" казуси при конкурса за административни съдии не бих се гордял с "крупен" успех на конкурс. За конкурс за младши съдии подобен казус е в рамките на нормалното, но преценявайки казусите от предходните конкурси (с изключение на този от миналата година), настоящият е повече от елементарен.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Не става въпрос за гордост, а за несрамуване. Както и да е.
За казуса не съм казала, че е труден. "Аз сбърках" не значи "сложен беше". Но е вярно, че все пак е за младши, така че не е ненормално.
За адм. съдии не знам, но там самия казус не съм се и опитвала да го реша, нито да го чета задълбочено. Не съм подготвена в тая материя, едва ли мога да преценя и сложността на казуса. Четох само мненията след класирането.
Разбира се, че там не би следвало да се дават лесни казуси.
За казуса не съм казала, че е труден. "Аз сбърках" не значи "сложен беше". Но е вярно, че все пак е за младши, така че не е ненормално.
За адм. съдии не знам, но там самия казус не съм се и опитвала да го реша, нито да го чета задълбочено. Не съм подготвена в тая материя, едва ли мога да преценя и сложността на казуса. Четох само мненията след класирането.
Разбира се, че там не би следвало да се дават лесни казуси.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Здравейте колеги,
Ето и моите отговори:
1 Въпрос:
Първи иск - на основание чл.26 ЗЗД - Липса на съгласие - допустим;
Втори иск " Иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на дворното място" - Тук съм писала, че е предявен като конститутивен и е недопустим, защото търсената защита е предмет на първия иск, произнасянето по който ще разреши спора, относно кому принадлежи спорното право и като последствие собственикът ще се легитимира като такъв с притажаваните от него документи, удостоверяващи правото му на собственост . Допускам, че съм сбъркала.
Трети иск на осн. чл.108 ЗС, предявен като евентуален спрямо първия - допустим.
2 Въпрос
Родово подсъдни на Районен съд, местно- местонахождението на имота, съдът следи служебно и за двете.
3 Въпрос
Прекратяването на пълномощията настъпва при узнаване от пълномощника, като не се изисква определена форма.
4. Въпрос
Прекратяването на пълномощията не може да се противопостави на трети добросъвестни лица
5 Въпрос
Не кредитирам показанията на свидетеля, защото не се подкрепят от безспорно установените факти по делото
6 Въпрос
Исковете са неоснователни, защото ищецът не е доказал, че договорът е сключен от пълномощника без представителна власт.
Ето и моите отговори:
1 Въпрос:
Първи иск - на основание чл.26 ЗЗД - Липса на съгласие - допустим;
Втори иск " Иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на дворното място" - Тук съм писала, че е предявен като конститутивен и е недопустим, защото търсената защита е предмет на първия иск, произнасянето по който ще разреши спора, относно кому принадлежи спорното право и като последствие собственикът ще се легитимира като такъв с притажаваните от него документи, удостоверяващи правото му на собственост . Допускам, че съм сбъркала.
Трети иск на осн. чл.108 ЗС, предявен като евентуален спрямо първия - допустим.
2 Въпрос
Родово подсъдни на Районен съд, местно- местонахождението на имота, съдът следи служебно и за двете.
3 Въпрос
Прекратяването на пълномощията настъпва при узнаване от пълномощника, като не се изисква определена форма.
4. Въпрос
Прекратяването на пълномощията не може да се противопостави на трети добросъвестни лица
5 Въпрос
Не кредитирам показанията на свидетеля, защото не се подкрепят от безспорно установените факти по делото
6 Въпрос
Исковете са неоснователни, защото ищецът не е доказал, че договорът е сключен от пълномощника без представителна власт.
- aia
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 27 Фев 2005, 21:08
Момичетата, които приемаха пликовете казаха, че със сигурност ще е след нова година, за да можем "да си изкараме спокойто празниците без притеснения "
- aia
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 27 Фев 2005, 21:08
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 21 госта