DEKAH написа:След като се прибрах се сетих, че съм забравил да направя едно доста важно уточнение и сега ме е яд малко.
Хихи, значи не съм само аз. Вчера умирах от яд просто (не "малко"). А казусът беше уж убийствено лесен, освен ако няма някоя скрита уловка, но къде да е тя...
1. Районен. Единият според цената на иска. Оплюйте ме, но изобщо не съм съгласна, че чл. 55, ал. 1 важи само за държавната такса. Там е уреден изобщо начинът за определяне на цена на иска.
2. Единият е конститутивен, другият е осъдителен за защита на вещно право; тук писах малко повече каквоо е ревандикационен иск, кога е допустим и т.н. и че в теорията някой (не помня кой
) го разглежда като обективно съединяване на установителен и осъдителен иск.
Обективно кумулативно съединяване, при което единият е обуславящ, а другият - обусловен.
Изобщо, ама изобщо не ми дойде наум да напиша, че има и субективно съединяване. Защо - не знам: разбрах добре, че ответниците са двама, знам и какво е другарство... Не ми дойде наум и това е.
3. Не са основателни, но тук още при писането не си харесах това, което написах. Но беше в общи линии следното:
Няма данни Силвия да е искала унищожаване на сделката, с която тя е придобила, а унищожаемите сделки до унищожаването си все пак пораждат действие. Освен това единият иск (за унищожаването) според мен може да се уважи дори и Силвия случайно да беше продала чужда вещ. Договорите за продажба на чужда вещ не са нищожни, а валидни. Отделен въпрос е, че не прехвърлят собственост. Щом поначало са валидни, значи могат и да се унищожават, ако има основание.
4. Да. Първият е погасен по давност, но няма данни да има възражение за това (абе, в реалния живот има ли длъжник, който би пропуснал да се позове на давност - не мога да си го представя).
И се обяснявах защо давността тече от сключването на договора, а не от вдигането на запрещението - защото последното се отнася за лица, които са били недееспособни при сключването, не е оправдано да смятаме, че се отнася и за впоследствие поставените под з-е, води до нестабилност и прочие глупости... Май не трябваше да го пиша, съвсем излишно е и кой знае каква реакция ще предизвика у проверяващите.
Че на всичкото отгоре и се оказва, има и становище, според което "вдигането на запрещението" се отнася за лица, които не просто са били недееспособни, но не са имали настойник и до самото вдигане на запрещението нямат. Има логика, само дето не е изразена в закона. Както и да е. Да не разводнявам темата, както си разводних работата на конкурса. 
5. Тука бая писах, и то всякакви подробности за действието на унищожаването. Включително и това, че на придобилите на впоследствие унищожени основания им се признават правата на добросъвестни владелци при заплащане на подобренията - подчертаното не го написах, спестих си го, щот, нали, кви други права на добросъвестни владелци, айде сега, подробности... Гледам, че в оригиналното решение се говори за придобивна давност - в казуса я няма, но предполагам, че вниманието на проверяващите несъзнателно ще е насочено към нея. И какво излиза - тъпата патка мисли, че придобилите на унищожено основание имат правото на добросъвестния владелец да придобива след кратка давност (изобщо пък не се сетих за придобиване по давност).
Иначе следвах плътно съвета, даден ми от успели на предишни конкурси: "Пишеш, каквото се сетиш, стига да има някаква връзка, защото и без това за много неща няма да се сетиш". То пак така, де.
