- Дата и час: 19 Дек 2024, 11:39 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
И пак ще има изпити за магистрати!
|
|
Мдааа - излязъл е списъка на кандидатите за съдии за ОС - граждански и наказателни състави! но като гледам има доста действащи и бивши магистрати, включително и такива от Софийски РС. Обзалагам се на 1 към 1 че ако не всичките, то повечето от 8-те места за СГС ще са за тях, независимо то всичко друго!
Хебигацу!
Абе човек - какво те прихвана изведнъж да сменяш адвокатското поприще със съдийското?! Пуснал си документи и за младши, и за районен, и за окръжен съдия??
Криза в живота или .......?!?
Хммм - минаваше ми през акъла че на изпита за районни съдии ще дадат казус от трудово право.
Хебигацу!
Абе човек - какво те прихвана изведнъж да сменяш адвокатското поприще със съдийското?! Пуснал си документи и за младши, и за районен, и за окръжен съдия??
Криза в живота или .......?!?
Хммм - минаваше ми през акъла че на изпита за районни съдии ще дадат казус от трудово право.
- fixxxer
- Потребител
- Мнения: 306
- Регистриран на: 04 Апр 2007, 16:34
За fixxxer,
Малко спорт никога не е излишен
Малко спорт никога не е излишен
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
За zzzzz,
За районни съдии.
За районни съдии.
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
На този за районни съдии - гражданско отделение, който се е провел вчера. Не е бил труден казусът, ама много колеги изобщо не са били подготвени на трудовоправна материя
Нищо чудно по този начин, да ги огрее разни юрисконсулти и експерти, дето бичат само трудово право поразни държавни и общински учреждения и ходят по трудови дела - аз имам 2-3 такива познати
Нищо чудно по този начин, да ги огрее разни юрисконсулти и експерти, дето бичат само трудово право поразни държавни и общински учреждения и ходят по трудови дела - аз имам 2-3 такива познати
- fixxxer
- Потребител
- Мнения: 306
- Регистриран на: 04 Апр 2007, 16:34
Нищо чудно по този начин, да ги огрее разни юрисконсулти и експерти, дето бичат само трудово право поразни държавни и общински учреждения и ходят по трудови дела - аз имам 2-3 такива познати
Абе донякъде си прав, ама не забравяй, че много такива "разни" са ставали съдии и с облигационни, вещни, наказателни и т.н. казуси.
Вчера на изпита видях една колежка от курса, която беше или още е юрисконсулт на едно голямо търговско дружество с много работници. Предполагам, че много трудово право е бичила. Сигурна съм също така - от впечатленията, които имам от нея като студентка, - че каквото и да се беше паднало, тя щеше да си знае всичко.
Освен това нали има и устен изпит.
А, и не си мисли, че всички разни юрисконсулти от разните държавни и общински учреждения бичат трудово право. Много зависи. (Не знам дали си го мислиш, ама да го кажа.)
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
kazablanka написа:дайте наказателния казус
Колеги, ето казуса - така, както беше продиктуван:
Срещу подсъдимите Асенов и Трайчев е внесен Обвинителен акт - за това, че на 23.04.2005 год., в гр. София, в магазин за телефонни апарати, стопанисван от ЕТ "Моби - Николета Георгиева", намиращ се на ул. "Москва" № 10, в съучастие помежду си, като извършители и чрез използване на техническо средство - отвертка, отнели чужда движима вещ - мобилен телефон, м. "Нокиа", на стойност 400 лв., собственост на Николета Георгиева, от владението на МОЛ - Мариана Генова, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвоят - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и 1 от НК.
Двамата подсъдими не са давали обяснения във връзка с обвинението.
Привличането им като обвиняеми в хода на досъдебното производство станало, след като били разпознати от свидетелите Генова и Маринов.
Вещта - предмет на престъплението била открита в заложна къща.
В Договора, иззет от заложната къща, било вписано, че е заложена от свид. Цонев.
Собственикът на заложната къща предал телефона с Протокол за доброволно предаване и същият бил върнат на Георгиева срещу Разписка.
На свид. Николета Георгиева било изпратено съобщение, че има право да участва като страна в процеса.
Тя била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, не е уведомила съда за наличието на уважителни причини за неявяването си и бил даден ход на делото в нейно отсъствие.
Преди да започне съдебното следствие, свид. Мариана Генова заявила, че след кражбата на телефона, стойността му била удържана от нейната заплата и предявила граждански иск за сумата от 400 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, като претендирала от всеки един от подсъдимите по 200 лв.
Така предявеният граждански иск бил приет за съвместно разглеждане и Генова била конституирана като граждански ищец по делото.
В хода на съдебното следствие се установило, че на посочената дата, на работа в магазина била Генова - катопродавач и свид. Маринов - технически помощник.
Телефонният апарат бил поставен във витрина, представляваща прозрачна кутия от плексиглас, закрепена за стената, от горната страна на която имало заключено капаче.
Генова и Маринов видели двамата подсъдими да влизат в магазина и да разглеждат въпросния телефон. След това вниманието им било ангажирано от други клиенти.
Видели как подсъдимите напускат магазина, а малко по-късно констатирали липсата на телефона.
Ключалката на плексигласовата кутия била разбита.
Уведомили собственичката Георгиева. Тя взела записа от охранителнатакамера и го изгледала, заедно с Маринов и Генова.
На записа тримата свидетели видели как по-едрият от двамата подсъдими - Асенов закрива с тялото си витрината, докато Трайчев, с помощта на отвертка отворил ключалката, взел телефона и си го сложил в джоба, след което двамата подсъдими напуснали магазина.
Този запис не бил приобщен към материалите по делото. След като тримата свидетели дали показания, в които разказали за него, съдът го изискал, но от охранителната фирма отговорили, че вече е унищожен.
Разпитан, свид. Цонев заявил, че е купил телефона от Трайчев, който му го дал евтино, защото бил откраднат.
В хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимите пледирал за оправдателна присъда. Аргументирал се с това, че Маринов и Генова всъщност не са видели никой от подсъдимите да взима телефона, а ги посочват като извършители, защото са гледали запис, който не е годно доказателствено средство.
__________________________________________
ВЪПРОСИ:
1. Точна ли е правната квалификация на деянието?
2. Допуснато ли е нарушение от съда във връзка с приемането на гражданския иск и ако да - в какво се състои то.
3. Събрани ли са достатъчно доказателства, че подсъдимите са осъществили деянието и как бихте отговорили на възражението на защитника?
4. В случай, че записът беше запазен и предаден от охранителната фирма, допустимо ли е приобщаването му към материалите по делото и по какъв ред?.
- algemir
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 27 Ное 2001, 14:18
отговори на казуса за районни съдии - гражданско
Колеги, имам щастието / нещастието да се занимавам основно с трудово право.
Затова ще ви дам моето скромно мнение по казуса. Ще се спра само на някои от въпросите, за които прочетох абсурди при някои колеги.
1. Тродовия договор се прекратява с изтичане на предизвестието - т.е. от 02.07.2000 г. А. не е в трудово правоотношение. Няма значение има ли издадена заповед или не.
2. тъй като по това време се е намирал в отпуск по болест - същия спада към разрешените отпуски - от здравен орган - се прилага закрилата на чл. 333 и следва да се иска разрешение от Инспекцията по труда.
3. погасителна давност се иска до приключване на първото заседаниепо делото.
4. А. се е присъединил към КТД, но това не го прави член на синдиката - затова и не се ползва от закрилата по 333 ал. 4 КТ
5. Подбора е абсолютно задължителен, когато се съкращава 1 бройка от няколко еднородни. Еднородността се преценява с оглед функциите и отговорностите на длъжността, а не от наименованието на длъжността. Съдът следи за извършения подбор - за наличието на подбор, а не за начина по който е направен.
6. Възражението за прихващане следва да се уважи, но само за 222 ал. 1 - по 224, ал. 1 ако раб / сл се яви на работа имаме изискуемост, но ако не се яви нямаме. Следователно изискуемост към момента на влизане в сила на решението няма и не може да се извърши прихващане. Възражението за прихващане може да се уважи само ако липсва ликвидност, а не и изискуемост.
Така че колеги - дерзайте. Трудовото е гадно и много често се подценява. Знам го от личен опит.
Затова ще ви дам моето скромно мнение по казуса. Ще се спра само на някои от въпросите, за които прочетох абсурди при някои колеги.
1. Тродовия договор се прекратява с изтичане на предизвестието - т.е. от 02.07.2000 г. А. не е в трудово правоотношение. Няма значение има ли издадена заповед или не.
2. тъй като по това време се е намирал в отпуск по болест - същия спада към разрешените отпуски - от здравен орган - се прилага закрилата на чл. 333 и следва да се иска разрешение от Инспекцията по труда.
3. погасителна давност се иска до приключване на първото заседаниепо делото.
4. А. се е присъединил към КТД, но това не го прави член на синдиката - затова и не се ползва от закрилата по 333 ал. 4 КТ
5. Подбора е абсолютно задължителен, когато се съкращава 1 бройка от няколко еднородни. Еднородността се преценява с оглед функциите и отговорностите на длъжността, а не от наименованието на длъжността. Съдът следи за извършения подбор - за наличието на подбор, а не за начина по който е направен.
6. Възражението за прихващане следва да се уважи, но само за 222 ал. 1 - по 224, ал. 1 ако раб / сл се яви на работа имаме изискуемост, но ако не се яви нямаме. Следователно изискуемост към момента на влизане в сила на решението няма и не може да се извърши прихващане. Възражението за прихващане може да се уважи само ако липсва ликвидност, а не и изискуемост.
Така че колеги - дерзайте. Трудовото е гадно и много често се подценява. Знам го от личен опит.
М. Колева
- mkoleva
- Младши потребител
- Мнения: 93
- Регистриран на: 11 Мар 2003, 15:40
3. погасителна давност се иска до приключване на първото заседание по делото.
Защо?! Откъде следва?
2. тъй като по това време се е намирал в отпуск по болест - същия спада към разрешените отпуски - от здравен орган - се прилага закрилата на чл. 333 и следва да се иска разрешение от Инспекцията по труда.
За кое действие на работодателя да се иска разрешение по това време? Предизвестието е отдавна отправено, когато той не е бил в отпуск, а за втората заповед Вие сама казвате (аз съм съгласна), че няма значение дали е издадена.
4. А. се е присъединил към КТД, но това не го прави член на синдиката - затова и не се ползва от закрилата по 333 ал. 4 КТ
Аз написах, че ако това е дискриминация по признак членство (а спокойно може да се приеме, че е), недействителна е цялата клауза от КТД, защото страните едва ли биха я сключили без ограничението само за синдикалистите.
Поразрових обаче коментара на Мръчков. Останах с впечатлението, че той е на следното мнение: понеже КТД се сключва първоначално с оглед само на синдикалистите, то дори да е уговорено, че уговореното в него се отнася за синдикални членове, след присъединяването и на други работници същото нещо ще важи и за тях. Един вид, нормално е уговорката първоначално да се отнася само до синдикалните членове и затова така да е формулирана. Не го казва точно с тези думи, просто останах с впечатление, че така смята (не мога да цитирам, "тухлата" не ми е тук, но говоря за коментара към чл. 57). Т.е. тогава би излязло, че Ангелов се ползва със същата защита като синдикалните членове.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на предизвестието. Т. е. към този момент А. не трябва да е в законоразрешен отпуск, а той е - такъв по болест. тук няма значение има ли заповед или не. от значение е към момента на пракратяване, точната дата да не е в отпуск. Затова трябва да се поиска разрешение от Инспекцията по труда.
Относно КТД - то. Колега каква дискриминация. Прочетете чл. 333 ал. 4 - само за синдикални членове. Присъединяването към КТД няма нищо общо с членството в синдикат. Ако той е член на синдикат, няма нужда да се присъединява. КДТ ще действа по право. Самото присъединяване указва изрично, че А, не е член на синдиката. С присъединяването - за което се плаща различна такса - не членски внос, той се ползва от привилегиите на КТД без да се обвързва със синдиката. Поради това няма как да се ползва от тази закрила - иначе текста на щеше да е за синдикални членове и присъединени към КТД.
Относно погасителната давност - чл. 109 ГПК - до приключване на 1-вото заседание следвада се направят всички искания и възражения.
Ако трябва да бъда честна - по спомени от студентските години.
Относно КТД - то. Колега каква дискриминация. Прочетете чл. 333 ал. 4 - само за синдикални членове. Присъединяването към КТД няма нищо общо с членството в синдикат. Ако той е член на синдикат, няма нужда да се присъединява. КДТ ще действа по право. Самото присъединяване указва изрично, че А, не е член на синдиката. С присъединяването - за което се плаща различна такса - не членски внос, той се ползва от привилегиите на КТД без да се обвързва със синдиката. Поради това няма как да се ползва от тази закрила - иначе текста на щеше да е за синдикални членове и присъединени към КТД.
Относно погасителната давност - чл. 109 ГПК - до приключване на 1-вото заседание следвада се направят всички искания и възражения.
Ако трябва да бъда честна - по спомени от студентските години.
М. Колева
- mkoleva
- Младши потребител
- Мнения: 93
- Регистриран на: 11 Мар 2003, 15:40
Трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на предизвестието. Т. е. към този момент А. не трябва да е в законоразрешен отпуск ... от значение е към момента на пракратяване, точната дата да не е в отпуск
Не непременно към момента на прекратяване, а към момента на връчване на заповедта за уволнение - тоест на онази, с която се отправя предизвестието, защото тя е правно значимата от двете заповеди (нали тук бяхме единодушни). А и вече няма за какво да се иска разрешение - работодателят няма какви действия повече да извършва.
Чл. 333. ... (7) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
РЕШЕНИЕ № 206 ОТ 29.02.2000 Г. ПО ГР. Д. № 617/1998 Г., III Г. О. НА ВКС
ПРАВОТО НА РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ПРЕКРАТИ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ С РАБОТНИКА Е ПОТЕСТАТИВНО ПО СВОЯ ХАРАКТЕР И ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЕ С ДОСТИГАНЕ НА ИЗЯВЛЕНИЕТО ДО АДРЕСАТА. С ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕДИЗВЕСТИЕТО ЗА УВОЛНЕНИЕ РАБОТОДАТЕЛЯТ Е УПРАЖНИЛ ТОВА СВОЕ ПРАВО И ТОВА Е ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИЯТ МОМЕНТ, КЪМ КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ВАЛИДНОСТТА НА ЗАЯВЛЕНИЕТО. ТОВА Е МОМЕНТЪТ, КЪМ КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕЦЕНКА СЪЩЕСТВУВАЛО ЛИ Е ПОТЕСТАТИВНОТО ПРАВО И НАДЛЕЖНО ЛИ Е УПРАЖНЕНО ТО.
Присъединяването към КТД няма нищо общо с членството в синдикат.
Съгласна съм.
Колега каква дискриминация. Прочетете чл. 333 ал. 4 - само за синдикални членове.
Чл. 333. ... (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
mkoleva написа:Относно погасителната давност - чл. 109 ГПК - до приключване на 1-вото заседание следвада се направят всички искания и възражения.
Ако трябва да бъда честна - по спомени от студентските години.
Из ТР № 1/2001г. на ВКС, т.6"....Възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства."
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
ednaotvsicki написа:mkoleva написа:Относно погасителната давност - чл. 109 ГПК - до приключване на 1-вото заседание следвада се направят всички искания и възражения.
Ако трябва да бъда честна - по спомени от студентските години.
Из ТР № 1/2001г. на ВКС, т.6"....Възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства."
Интересна полемика се заформи по този въпрос. Мисля, обаче, че преди да се продължи същата трябва да се вземе предвид, че посоченото в казуса възражение за изтекла давност е относно правото на иск, т.е. за погасяване на процесуално право(право да иска решаване на спора по съдебен ред), а не за погасяване на материално право. Не че това променя кой знае колко факта, че възражението може да се направи и след първото по делото заседание, включително и в хода по същество (до приключване на устните състезания). По въпроса - дали може да се прави такова възражение (за липса на право на иск - т.е. активна легитимация) едва пред въззивната инстанция - не коментирам.
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Добре, с изтичането на сроковете по 358 КТ се погасява правото на иск, това не е ли процесуална пречка за предявяване на иска и съответно при наличието й - искът е недопустим, а в практиката се приема (има едничко по старо решение от 80-те, в което се приема че са преклузивни, а КТ говори за давност), че исковете по трудови спорове, подадени след изтичане на давностните срокове са неоснователни, добре какъв е смисъла да се решава по същество иск, правото за предявяване на който е погасено поради изтичане на срока?
Щом е изтекъл преклузивен срок-недопустим, давност за предявяване на иск-неоснователен..............
Щом е изтекъл преклузивен срок-недопустим, давност за предявяване на иск-неоснователен..............
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
Не само по КТ - за всички давностни срокове се казва, че погасяват правото на иск, и пак за всички давностни срокове в съдебната практика се приема, че изтичането им, заедно с възражението, води до неоснователност на иска, а не до недопустимост. На обратното мнение е Живко Сталев в учебника си, но и той сочи тази практика (като я критикува).
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Хм.. Как ви се вижда следното по отношение на исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3, (които са предмет на разглеждане в казуса ) във връзка с приложението на чл.358 - Примерно:
Да приемем, че са минали повече от два месеца от прекратяването на трудовото правоотношение - исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ се явяват процесуално недопустими, т.е. погасено е правото на уволнения да иска от съда отмяна на уволнението, ако е незаконно и да иска възстановяването му на работа. Обаче не е погасено правото му да иска обезщетение за периода през който е останал без работа в следствие на уволнението. Ако съобразно чл.358 от КТ се приеме, че е погасено по давност правото му да иска отмяна на уволнението и възстановяване на работа, то би било невъзможно да претендира и обезщетение за оставането без работа в следствие на уволнението, което не е така, защото уволненият разполага с правото да предяви и само установителен иск относно незаконосъобразността на самото уволнение, за да докаже основателността на претенцията си за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Друга интересна колизия на правни норми в КТ, която ми направи впечатление е правото на иск по чл.344 ал.1 т.3 правото на работника или служителя да иска "..обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;..." и чл.225 ал.1 от КТ "..При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца...". Интересното е самото съотношение на двете разпоредби. Как мислите? За едно и също обезщетение ли става дума или за различни видове обезщетения, съответно субективни права?
Да приемем, че са минали повече от два месеца от прекратяването на трудовото правоотношение - исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ се явяват процесуално недопустими, т.е. погасено е правото на уволнения да иска от съда отмяна на уволнението, ако е незаконно и да иска възстановяването му на работа. Обаче не е погасено правото му да иска обезщетение за периода през който е останал без работа в следствие на уволнението. Ако съобразно чл.358 от КТ се приеме, че е погасено по давност правото му да иска отмяна на уволнението и възстановяване на работа, то би било невъзможно да претендира и обезщетение за оставането без работа в следствие на уволнението, което не е така, защото уволненият разполага с правото да предяви и само установителен иск относно незаконосъобразността на самото уволнение, за да докаже основателността на претенцията си за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
Друга интересна колизия на правни норми в КТ, която ми направи впечатление е правото на иск по чл.344 ал.1 т.3 правото на работника или служителя да иска "..обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;..." и чл.225 ал.1 от КТ "..При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца...". Интересното е самото съотношение на двете разпоредби. Как мислите? За едно и също обезщетение ли става дума или за различни видове обезщетения, съответно субективни права?
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта