- Дата и час: 19 Дек 2024, 21:55 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ
|
|
Днес обиколих цяла София и не намерих въпросните казуси на Танев. Дали има някой, който няма да има нищо против да ми ги даде за преснимане, срещу заплащане?
- silviapln
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 12 Май 2008, 19:57
Казус № 3
моето решение
1.Няма пречка да се изповяда нотариален акт с който Ивайло Ивайлов учредява право на строеж /суперфиция/ на "Дрийм Сити" ЕООД.
Суперфицията е договор с който, собственикът на земята отстъпва възмездно или безвъзмездно на друго лице правото да построи сграда или да пристрои, или да надстрои съществуваща сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
По принцип отстъпеното право на строеж, ако бъде осъществено е безсрочно. Но може и да бъде уговорен срок.
Недействителна би била и уговорката, че ако в 3 /три/ месечен срок
след 01.09.2010г., Ивайло Ивайлов не получи собственост върху апартаментите договорът между него и "Дрийм Сити" ЕООД се прекратява автоматично, тъй като от една страна автоматично разваляне на договора е възможно само при хипотезата на обективна невъзможност за изпълнение, която няма как да бъде предвидена при учредяването право на строеж, а от друга неснабдяването на Й.Йвайлов с документи за собственост може да се дължи на различни причини, включително и некоректни такива.
няма пречки за изповядването на нотариален акт за суперфиция между Първан Парванов, като управител на "Дрийм Сити" ЕООД и Ивайло Ивайлов, като собственик на недвижим имот.
2. към проекта за НА следва да се представят:
1. Документи за самоличност на П.П. и И.И.
2. Актуално състояние на "Дрийм Сити" ЕООД, ведно с ЕИК
3. Документ за собственост на недвижим имот от И.И.
4. Актуално удостоверение за данъчна отценка на имота.
5. Декларация по чл.25 ал.7 ЗННД
6. Декларация по чл.264 ал.1 ДОПК.
7. Решение на едноличния собственик на капитала "Дрийм Сити" ЕООД, на осн. чл.147 ал.2 ТЗ вр. чл.137, ал.1 т.7 ТЗ
3. Ако "Дрийм Сити" ЕООД, беше ООД, би имало разлика, съобразно размера на участитето на съдружниците в капитала на дружеството, по отношение на решението на ОС по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, което следва да бъде взето с мнозинство на съдружниците, собственици на повече от 1/2 от капитала на дружеството.
Това се сещам в момента.
Не твърдя, че казусът е правилно решен.
Бях споменала, че в този конкурс съм за спорта.
Успех на всички, които искат да станат нотариуси!
Изтрих част от решението, защото ...да не въвеждам в заблуждение.
моето решение
1.Няма пречка да се изповяда нотариален акт с който Ивайло Ивайлов учредява право на строеж /суперфиция/ на "Дрийм Сити" ЕООД.
Суперфицията е договор с който, собственикът на земята отстъпва възмездно или безвъзмездно на друго лице правото да построи сграда или да пристрои, или да надстрои съществуваща сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
По принцип отстъпеното право на строеж, ако бъде осъществено е безсрочно. Но може и да бъде уговорен срок.
Недействителна би била и уговорката, че ако в 3 /три/ месечен срок
след 01.09.2010г., Ивайло Ивайлов не получи собственост върху апартаментите договорът между него и "Дрийм Сити" ЕООД се прекратява автоматично, тъй като от една страна автоматично разваляне на договора е възможно само при хипотезата на обективна невъзможност за изпълнение, която няма как да бъде предвидена при учредяването право на строеж, а от друга неснабдяването на Й.Йвайлов с документи за собственост може да се дължи на различни причини, включително и некоректни такива.
няма пречки за изповядването на нотариален акт за суперфиция между Първан Парванов, като управител на "Дрийм Сити" ЕООД и Ивайло Ивайлов, като собственик на недвижим имот.
2. към проекта за НА следва да се представят:
1. Документи за самоличност на П.П. и И.И.
2. Актуално състояние на "Дрийм Сити" ЕООД, ведно с ЕИК
3. Документ за собственост на недвижим имот от И.И.
4. Актуално удостоверение за данъчна отценка на имота.
5. Декларация по чл.25 ал.7 ЗННД
6. Декларация по чл.264 ал.1 ДОПК.
7. Решение на едноличния собственик на капитала "Дрийм Сити" ЕООД, на осн. чл.147 ал.2 ТЗ вр. чл.137, ал.1 т.7 ТЗ
3. Ако "Дрийм Сити" ЕООД, беше ООД, би имало разлика, съобразно размера на участитето на съдружниците в капитала на дружеството, по отношение на решението на ОС по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, което следва да бъде взето с мнозинство на съдружниците, собственици на повече от 1/2 от капитала на дружеството.
Това се сещам в момента.
Не твърдя, че казусът е правилно решен.
Бях споменала, че в този конкурс съм за спорта.
Успех на всички, които искат да станат нотариуси!
Изтрих част от решението, защото ...да не въвеждам в заблуждение.
Последна промяна alissa на 15 Май 2008, 15:26, променена общо 1 път
- alissa
- Потребител
- Мнения: 257
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 22:50
- Местоположение: София
alissa- аз смятам, че правилно си го решила.Моето мнение е абсолютно същото.
Нотариуса може да изповяда сделката, без да се притеснява от недействителните допълнителни облигационни клаузи в договора.Предмета на договора е "учредява право на строеж /суперфиция/ ", всички др. клаузи са допълнителни.Няма ли грешка в при това учредяване на правото в нотариалния акт, той си е валиден.Тъй като всички допълнителни уговорки са противоречащи на закона, то при последващото тълкуване от съд, ще бъдат обявени за нищожни без да повлекат нищожността на суперфицията.
Мотивировката на колежката разбира се е по-детайлна.
Аз лично съм виждал нотариални актове на колеги /единия вече покойник, другата - жива/ , които са "продавали недвижим имот, под условие, че сделката се разваля автоматично, ако купувача продаде на някое трето лице имота!".Естествено това е пълна дивотия, но е минало през нотариус без забележки и собствеността си е на купувача, независимо какви уговорки има в нот.акт.
Сега се сещам да задам един въпрос:
От 01.01.2008 г. определен нотариус ми иска нотариалната такса по т.11 във вр. с т.8 от тарифата, в двоен размер.Касае се за извършване на обстоятелствена проверка за недвижими имоти, която такса действително се определя по описания начин, но не в двоен размер.Питах пом. нотариуса, що така и ми се отговори- отдавна е така, но ние до сега не сме вземали!Питах и деловодството му, получих уклончиви отговори, че незнам какво си!Видях квитанцията издадена след вземането на "допълнителната такса" и там пише- за изготвяне на нот. акт и т.н.Да ама нито нотариуса , нито от деловодството са изготвяли акта,молбата-декларация и т.н. документи, само постановлението.
Деловодителката, която първоначално пропусна да надвземе таксата, ми каза "Върни си клиента да плати-иначе няма да му дадем нотариалния акт!".
Събрахме се трима колеги и го помислихме това нещо, но никой от нас не може да намери точка в тарифата за такава такса.
Някой да е чувал за такъв проблем?Между другото дайте друг казус.
Нотариуса може да изповяда сделката, без да се притеснява от недействителните допълнителни облигационни клаузи в договора.Предмета на договора е "учредява право на строеж /суперфиция/ ", всички др. клаузи са допълнителни.Няма ли грешка в при това учредяване на правото в нотариалния акт, той си е валиден.Тъй като всички допълнителни уговорки са противоречащи на закона, то при последващото тълкуване от съд, ще бъдат обявени за нищожни без да повлекат нищожността на суперфицията.
Мотивировката на колежката разбира се е по-детайлна.
Аз лично съм виждал нотариални актове на колеги /единия вече покойник, другата - жива/ , които са "продавали недвижим имот, под условие, че сделката се разваля автоматично, ако купувача продаде на някое трето лице имота!".Естествено това е пълна дивотия, но е минало през нотариус без забележки и собствеността си е на купувача, независимо какви уговорки има в нот.акт.
Сега се сещам да задам един въпрос:
От 01.01.2008 г. определен нотариус ми иска нотариалната такса по т.11 във вр. с т.8 от тарифата, в двоен размер.Касае се за извършване на обстоятелствена проверка за недвижими имоти, която такса действително се определя по описания начин, но не в двоен размер.Питах пом. нотариуса, що така и ми се отговори- отдавна е така, но ние до сега не сме вземали!Питах и деловодството му, получих уклончиви отговори, че незнам какво си!Видях квитанцията издадена след вземането на "допълнителната такса" и там пише- за изготвяне на нот. акт и т.н.Да ама нито нотариуса , нито от деловодството са изготвяли акта,молбата-декларация и т.н. документи, само постановлението.
Деловодителката, която първоначално пропусна да надвземе таксата, ми каза "Върни си клиента да плати-иначе няма да му дадем нотариалния акт!".
Събрахме се трима колеги и го помислихме това нещо, но никой от нас не може да намери точка в тарифата за такава такса.
Някой да е чувал за такъв проблем?Между другото дайте друг казус.
- icikonti
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 23 Яну 2008, 14:16
относно горния казус: мисля, че срокът за погасяване на суперфицията поради неупражняване е отделен въпрос. той си действа отделно и независимо от това, че страните са решили да договорят срок и условие по тази сделка. естествено тук се поставя въпросът доколко с оглед на правната сигурност е оправдано сделки за прехвърляне на собственост и вещни права върху недвижими имоти да се сключват под условие и срок. но изрична забрана за това няма и теоретиците го намират за допустимо. практика по въпроса не съм търсила и чела.
- inalex
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 04 Апр 2006, 17:53
icikonti написа:Някой да е чувал за такъв проблем?
Проблем май няма.
Я да отгърнем съответният акт :
ТАРИФА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
8. За извършване на нотариален акт ………
11. За извършване на обстоятелствена проверка, ……….
Изглежда съвсем правилно са “взети” две такси.
Тук строгостта на законите се компенсира с тяхното неизпълнение
- valentor
- Младши потребител
- Мнения: 87
- Регистриран на: 09 Май 2008, 10:02
1-да ще извърша протеста чл. 498 от ТЗ - в един от двата работни дни след деня на плащането. е в случая е първия работен ден.
2- не, няма да извърша протеста - срокът е изтекъл, на приносителя на ЗЗ му остава само иска срещу издателя, но не и срещу джирантите, по арг. от чл.514 от ТЗ
3- няма да извършя протеста - ЗЗ е нищожен на основание чл. 537 във вр. с чл. 486, ал.2 отп ТЗ
2- не, няма да извърша протеста - срокът е изтекъл, на приносителя на ЗЗ му остава само иска срещу издателя, но не и срещу джирантите, по арг. от чл.514 от ТЗ
3- няма да извършя протеста - ЗЗ е нищожен на основание чл. 537 във вр. с чл. 486, ал.2 отп ТЗ
Поздрави!!!
- jegosan
- Потребител
- Мнения: 167
- Регистриран на: 07 Сеп 2005, 11:19
По предния казус аз мисля, че с тази клауза сделката не може да се изповяда-поставя се прекратително условие, за което по принцип няма пречка, но с него се цели заобикаляне на императивната норма на чл.87,ал.2 от ЗЗд, което е недопустимо.Съгласно ГПК, нотариуса не изповядва сделки, които противоречат на закона или морала/цитирам по памет/Ако се изповяда сделката, не е еднозначно,че само тази клауза ще е нищожна, тъй като следва да се изследва въпроса дали страните биха сключили договора и без тази уговорка за да е налице само частична недействителност.Затова смятам,че нотариуса след като обясни на страните, че тази клауза е недействителна и ако те държат на нея, следва да откаже изповядване на сделката.Не мисля, че давността в случая има връзка-условието касае по същество неизпълнение на договора.
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
Частично съм съгласна, обаче последващите въпроси предполагат извършване на предходното действие. Според мен е въпрос на тълкуване противоречието със закона в конкретния казус.
Всъщност чл.26 ал.4 ЗЗД казва, че нищожността на отделните части, не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона.
По скоро етичен е дългът на нотариуса към страните по сделката. Но, ако те настояват да си сключат договора с тези му части, не виждам причина за отказ. Още повече НА не се ползва със сила на присъдено нещо, както е съд. решение.
Разбира се право на нотариуса е и да откаже изповядването на сделката. Право на страните е да я изповядат при друг нотариус, който ще приеме, че противоречието със закона, ще бъде заместено от повелителните правила, ако се стигне до съдебен спор.
Всъщност чл.26 ал.4 ЗЗД казва, че нищожността на отделните части, не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона.
По скоро етичен е дългът на нотариуса към страните по сделката. Но, ако те настояват да си сключат договора с тези му части, не виждам причина за отказ. Още повече НА не се ползва със сила на присъдено нещо, както е съд. решение.
Разбира се право на нотариуса е и да откаже изповядването на сделката. Право на страните е да я изповядат при друг нотариус, който ще приеме, че противоречието със закона, ще бъде заместено от повелителните правила, ако се стигне до съдебен спор.
- alissa
- Потребител
- Мнения: 257
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 22:50
- Местоположение: София
относно казуса за суперфицията. продължавам да мисля, че няма пречка страните да уговорят срок за реализацията на строежа, който от своя страна НЕ МОЖЕ да бъде по-дълъг от пет години. в това виждам императивния характер на срока по ЗС. мога да развивам съображения надълго и широко, но това няма особена стойност.
нека ако някой от по-опитните колеги е попадал на съдебна практика по въпроса, да сподели.
нека ако някой от по-опитните колеги е попадал на съдебна практика по въпроса, да сподели.
- inalex
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 04 Апр 2006, 17:53
а дали решение № 607 от 24.06.2002 г. по гр.д. № 57/2002 г. 2 г.о. ВКС няма да внесе яснота за възможността за прекратителен срок при учредяване право на строеж
- alliancer
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 05 Апр 2008, 11:12
alliancer написа:а дали решение № 607 от 24.06.2002 г. по гр.д. № 57/2002 г. 2 г.о. ВКС няма да внесе яснота за възможността за прекратителен срок при учредяване право на строеж
Колега, не успях да открия решението в Аписа, бихте ли го копнали за нас?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
Решение № 607 от 24.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 57/2002 г., II г. о., докладчик съдията Марио Бобатинов
Бюлетин на върховния касационен съд, бр. 5/2002 г., стр. 26
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗС
Развалянето на договор за учредяване на право на строеж, може да се иска като строежът е осъществен.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да уважи така предявеният иск и да постанови разваляне на договора, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел че неизпълнението на задълженията на приобретателя по договора за учредяване на суперфиция, уговорени 6 договора от 19.05.1994 г., към който препраща първият договор, чието разваляне се иска, е съществено.
ВКС, II г. о. след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно.
Установено е, че между страните по делото е сключен на 19.05.1994 г. договор за възмездно учредяване право на строеж в полза на касаторката. Договорът е обективиран в нот. акт № 98/19.05.1994 г., т. VII, нот. д. № 1298/1994 г. на нотариуса при РС - гр. П., Л. К. Л. лично и като пълномощници на К. Л. К. и Л. П. Д. - негови родители, са учредили в качеството си на собственици на парцел ХIII, пл. № 1732 в Ш. 141 на гр. П., което е придобила право да построи ателие № 1 с площ 75,12 кв. м. находящо се на петия етаж на новострояща се шестетажна жилищна сграда в посочения парцел. Съгласно съдържанието на договора, правото на строеж се учредява възмездно за сумата 14 746 лв., и при условията на подписания между страните договор за извършване на строежа.
По делото е безспорно, че така установеното право на строеж е заплатено на учредителите, които са получили от приобретателя на суперфицията, посочената в договора цена на правота н строеж, както и че процесната сграда е изградена.
Спорът между страните се концентрира върху два основни въпроса, а именно:
- дали договорът за възмездно учредяване право на строеж, може да бъде развалян при положение, че сградата е построена предвид твръдяното от касаторката, че правото на строеж се е трансформирал в право на собственост върху процесните имоти, поради изграждане на сграда;
- има ли неизпълнение на задълженията на носителя на правото на строеж по договора за извършване на строежа, към който препраща договора за извършване на строежа, към който препраща договорът за възмездното учредяване право на строеж с нот. акт № 98/19.05.1994 г. т. VII, нот. д. № 1298/94 г. на нотариуса при РС - гр. П. и това неизпълнение, може ли да се приеме за значително и да бъде основание за разваляне на договора за суперфиция.
ВКС, II г. о. намира, че ищците разполагат с потестативното право, да искат разваляне на договора за възмездно учредяване право на строеж, независимо от това, че е налице построена сграда в изпълнение на този договор. Веднъж възникнало правото на строеж е насочено към придобиване на безсрочна собственост върху определена постройка. Следователно и след възникване на сградата, правото на строеж ще съществува безсрочно, освен ако страните не са уговорили изрично прекратителен срок, каквато уговорка в конкретния случай не е налице - арг. от чл. 65 ЗС. Погасяването на правото на строеж, поради унищожаване, разваляне или отмяна на сделката, от която то произтича, се извършва при наличие на предвидените в договора основания - порок на волята, неизпълнение на договорни задължения от страна на приобретателя или действия на надареното лице по чл. 227 ЗЗД.
Следователно, отговорът на първия спорен въпрос е положителен. Страните по договора за учредяване право на строеж, могат да искат неговото разваляне по реда, предвиден в чл. 87, ал. 3 ЗЗД и след построяване на сградата, стига да са налице предпоставките за това, а именно да е налице значително неизпълнение на задълженията по договора - арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Ако приобретателят на вещното право на строеж е започнали или завършил сградата и договорът за суперфиция бъде впоследствие развален, принципът на приращението (чл. 92 ЗС) ще влезе в действие. Ако развалянето на договора има обратно действие, носителят на право на строеж ще има правата на обикновен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 74, ал. 1 ЗС. Обратно, ако развалянето има действие за в бъдеще носителят на правото на строеж ще има правата на добросъвестен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 72 ЗС.
Бюлетин на върховния касационен съд, бр. 5/2002 г., стр. 26
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗС
Развалянето на договор за учредяване на право на строеж, може да се иска като строежът е осъществен.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
За да уважи така предявеният иск и да постанови разваляне на договора, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел че неизпълнението на задълженията на приобретателя по договора за учредяване на суперфиция, уговорени 6 договора от 19.05.1994 г., към който препраща първият договор, чието разваляне се иска, е съществено.
ВКС, II г. о. след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно.
Установено е, че между страните по делото е сключен на 19.05.1994 г. договор за възмездно учредяване право на строеж в полза на касаторката. Договорът е обективиран в нот. акт № 98/19.05.1994 г., т. VII, нот. д. № 1298/1994 г. на нотариуса при РС - гр. П., Л. К. Л. лично и като пълномощници на К. Л. К. и Л. П. Д. - негови родители, са учредили в качеството си на собственици на парцел ХIII, пл. № 1732 в Ш. 141 на гр. П., което е придобила право да построи ателие № 1 с площ 75,12 кв. м. находящо се на петия етаж на новострояща се шестетажна жилищна сграда в посочения парцел. Съгласно съдържанието на договора, правото на строеж се учредява възмездно за сумата 14 746 лв., и при условията на подписания между страните договор за извършване на строежа.
По делото е безспорно, че така установеното право на строеж е заплатено на учредителите, които са получили от приобретателя на суперфицията, посочената в договора цена на правота н строеж, както и че процесната сграда е изградена.
Спорът между страните се концентрира върху два основни въпроса, а именно:
- дали договорът за възмездно учредяване право на строеж, може да бъде развалян при положение, че сградата е построена предвид твръдяното от касаторката, че правото на строеж се е трансформирал в право на собственост върху процесните имоти, поради изграждане на сграда;
- има ли неизпълнение на задълженията на носителя на правото на строеж по договора за извършване на строежа, към който препраща договора за извършване на строежа, към който препраща договорът за възмездното учредяване право на строеж с нот. акт № 98/19.05.1994 г. т. VII, нот. д. № 1298/94 г. на нотариуса при РС - гр. П. и това неизпълнение, може ли да се приеме за значително и да бъде основание за разваляне на договора за суперфиция.
ВКС, II г. о. намира, че ищците разполагат с потестативното право, да искат разваляне на договора за възмездно учредяване право на строеж, независимо от това, че е налице построена сграда в изпълнение на този договор. Веднъж възникнало правото на строеж е насочено към придобиване на безсрочна собственост върху определена постройка. Следователно и след възникване на сградата, правото на строеж ще съществува безсрочно, освен ако страните не са уговорили изрично прекратителен срок, каквато уговорка в конкретния случай не е налице - арг. от чл. 65 ЗС. Погасяването на правото на строеж, поради унищожаване, разваляне или отмяна на сделката, от която то произтича, се извършва при наличие на предвидените в договора основания - порок на волята, неизпълнение на договорни задължения от страна на приобретателя или действия на надареното лице по чл. 227 ЗЗД.
Следователно, отговорът на първия спорен въпрос е положителен. Страните по договора за учредяване право на строеж, могат да искат неговото разваляне по реда, предвиден в чл. 87, ал. 3 ЗЗД и след построяване на сградата, стига да са налице предпоставките за това, а именно да е налице значително неизпълнение на задълженията по договора - арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Ако приобретателят на вещното право на строеж е започнали или завършил сградата и договорът за суперфиция бъде впоследствие развален, принципът на приращението (чл. 92 ЗС) ще влезе в действие. Ако развалянето на договора има обратно действие, носителят на право на строеж ще има правата на обикновен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 74, ал. 1 ЗС. Обратно, ако развалянето има действие за в бъдеще носителят на правото на строеж ще има правата на добросъвестен владелец и ще може да иска от собственика на земята да му плати стойността на построеното по правилото на чл. 72 ЗС.
- alliancer
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 05 Апр 2008, 11:12
ахаа, открих го, но за съжаление не считам, че в този казус то има връзка!Договорът за суперфиция, сключен под краен срок/ за каквото говори цитираното решение/ има за последица преминаването на собствеността върху построено обратно при собственика на земята, което е безспорно възможно. Тук става дума за прекратително условие, което по съществото си визира неизпълнение на договора от страна на приобретателя на правото на строеж и поради това не мисля, че условието е коректно.Но мисля, че alissa е права в крайна сметка, тъй като в чл.26,ал.4 условията за частична нищожност са дадени алтернативно и май няма пречка да изповяда сделката.Колкото до погасителната давност- защо въобще я включвате? още повече, че не е ясно кога се явяват лицата за сключване на договора, та да смятаме 5 години от тогава и да тълкуваме клаузата в тази насока."тъй" мисля аз пък знам ли вече, бучи ми главата от глупости
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
Здравейте колеги, тъй като имаше молба да кажа отговорите на казуса за земеделските земи, ще кажа само, че имам казуса, но не и отговорите. Обаче в случая може да се види
Решение № 761 от 3.08.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2025/99 г., IV г. о., докладчик съдията Жанин Силдарева
…… Не е обсъдена и валидността на договора за продажба, от който черпи права ответника.
След като той има за предмет селскостопанска земя, праводателката може да се легитимира като собственица на реален обект само ако той й е възстановен с влязло в сила решение на поземлената комисия в реални граници, към което се прилага и скица съобразно одобрен нов план за земеразделяне - чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението и скицата имотът ще бъде индивидуализиран отново с точно местонахождение и граници от влизането му в сила, той ще представлява годен обект на гражданския оборот. Това е целта на установената административна процедура за възстановяване на земеделската земя, тя да бъде индивидуализирана като реален обект с граници на имотите съществуващи или възстановими, а там където не са налице предпоставките за това, с нови. Така правото на собственост върху внесената в кооперативното стопанство земя от такова в идеални граници, ще се трансформира отново в право на собственост върху имоти с реални граници.
С. Б., след като се позовава на собственост придобита по наследство, а и на осъществено от нея владение, е следвало да направи искане пред поземлената комисия за възстановяване в нейна полза на имота. Такава процедура не е проведена, няма данни земята, предмет на договора, да е индивидуализирана в този размер и граници в плана за земеразделяне, поради което не е налице предмет на договора, липсва имот, който може да бъде обект на гражданския оборот. Ползването на част от земната повърхност, няма непосредствено вещно действие. За да настъпи то следва да се обсъди статута на земята селищен или земеделски, неговото местонахождение както и намерението да се владее за себе си и дали това е противопоставено на собственика. След внасяне на процесната земя в кооперативното стопанство, правото на собственост върху нея се е трансформирало от такова в реални граници, в право на собственост в идеални граници, т. е. земята е била индивидуализирана само с площ, категория и местонахождение. Осъществяването на владение върху част от кооперативната земя няма вещни последици, поради което праводателката Б. не се е легитимирала като собственица на реален обект включен в гражданския оборот. Сключеният от нея договор за покупко-продажба е без предмет, поради което е нищожен - чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Щом договорът е нищожен поради липса на предмет, то ответникът П. не е владял на правно основание, годно да го направи собственик, поради което позоваването на кратката придобивна давност е правно ирелевантно.
И така следва, че /каквото е и мнението на няколко нотариуси, с които се консултирах/, че Х ЕООД не може да се позове на кратката давност като добросъвестен владелец. В този случай все още не е придобил имота по давност /защото е купил 1999 г./ и следователно не може да продаде същия валидно на У АД. Друг е въпроса, че наследниците следва да са вписали решението на ПК и същото да е отразено и в регистъра на Общината. В този случай, когато Х ЕООД си вади скица /няма още влязъл кадастър/ от Общината, на нея ще бъдат посочени и наследниците и нотариуса ще види, че има проблем с имота.
В същото време административната процедура по обединяване на имотите в УПИ І е съвсем законна с оглед спазването на всички императивни норми. Следователно наследниците се явяват съсобственици в УПИ-то. В случай, че те не потърсят правата си до изтичане на 10 год.давностен срок, Х ЕООД ще стане собственик на цялото УПИ, но до тогава не е.
Тук не коментирам дали изобщо решението на ПК от 1995 г. е можело да се обжалва чак 2004 г. Освен това не е ясно на какво основание е обжалвано, но след като има влязло в сила Решение обявяващо нижощността на решението на ПК...
Надявам се да съм Ви била полезна, пък и макар без предварително подготвени отговори.
Решение № 761 от 3.08.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2025/99 г., IV г. о., докладчик съдията Жанин Силдарева
…… Не е обсъдена и валидността на договора за продажба, от който черпи права ответника.
След като той има за предмет селскостопанска земя, праводателката може да се легитимира като собственица на реален обект само ако той й е възстановен с влязло в сила решение на поземлената комисия в реални граници, към което се прилага и скица съобразно одобрен нов план за земеразделяне - чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решението и скицата имотът ще бъде индивидуализиран отново с точно местонахождение и граници от влизането му в сила, той ще представлява годен обект на гражданския оборот. Това е целта на установената административна процедура за възстановяване на земеделската земя, тя да бъде индивидуализирана като реален обект с граници на имотите съществуващи или възстановими, а там където не са налице предпоставките за това, с нови. Така правото на собственост върху внесената в кооперативното стопанство земя от такова в идеални граници, ще се трансформира отново в право на собственост върху имоти с реални граници.
С. Б., след като се позовава на собственост придобита по наследство, а и на осъществено от нея владение, е следвало да направи искане пред поземлената комисия за възстановяване в нейна полза на имота. Такава процедура не е проведена, няма данни земята, предмет на договора, да е индивидуализирана в този размер и граници в плана за земеразделяне, поради което не е налице предмет на договора, липсва имот, който може да бъде обект на гражданския оборот. Ползването на част от земната повърхност, няма непосредствено вещно действие. За да настъпи то следва да се обсъди статута на земята селищен или земеделски, неговото местонахождение както и намерението да се владее за себе си и дали това е противопоставено на собственика. След внасяне на процесната земя в кооперативното стопанство, правото на собственост върху нея се е трансформирало от такова в реални граници, в право на собственост в идеални граници, т. е. земята е била индивидуализирана само с площ, категория и местонахождение. Осъществяването на владение върху част от кооперативната земя няма вещни последици, поради което праводателката Б. не се е легитимирала като собственица на реален обект включен в гражданския оборот. Сключеният от нея договор за покупко-продажба е без предмет, поради което е нищожен - чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Щом договорът е нищожен поради липса на предмет, то ответникът П. не е владял на правно основание, годно да го направи собственик, поради което позоваването на кратката придобивна давност е правно ирелевантно.
И така следва, че /каквото е и мнението на няколко нотариуси, с които се консултирах/, че Х ЕООД не може да се позове на кратката давност като добросъвестен владелец. В този случай все още не е придобил имота по давност /защото е купил 1999 г./ и следователно не може да продаде същия валидно на У АД. Друг е въпроса, че наследниците следва да са вписали решението на ПК и същото да е отразено и в регистъра на Общината. В този случай, когато Х ЕООД си вади скица /няма още влязъл кадастър/ от Общината, на нея ще бъдат посочени и наследниците и нотариуса ще види, че има проблем с имота.
В същото време административната процедура по обединяване на имотите в УПИ І е съвсем законна с оглед спазването на всички императивни норми. Следователно наследниците се явяват съсобственици в УПИ-то. В случай, че те не потърсят правата си до изтичане на 10 год.давностен срок, Х ЕООД ще стане собственик на цялото УПИ, но до тогава не е.
Тук не коментирам дали изобщо решението на ПК от 1995 г. е можело да се обжалва чак 2004 г. Освен това не е ясно на какво основание е обжалвано, но след като има влязло в сила Решение обявяващо нижощността на решението на ПК...
Надявам се да съм Ви била полезна, пък и макар без предварително подготвени отговори.
- trosheva
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 08 Май 2002, 14:13
за правото на строеж - считам, че е допустимо уговарянето на прекратително условие, което между другото е много срещано в практиката; Изхожда се вероято от свободата на договаряне; За мен проблем би било , ако е уговорено прекратяване на договора поради нереализиране на правото на строеж, за срока е по-дълъг от 5 години
- jullli
- Младши потребител
- Мнения: 20
- Регистриран на: 22 Юли 2002, 10:20
относно казуса за суперфиция, това че е уговорен по кратък от предвидения в закона срок не е проблем и е напълно допустимо, обаче проблема е условието за прекратяване на договора в решение 266 от 24.ІV.1985г. този срок се отличава от срока по чл.67 ЗС по отношение на прекратителното му действие. В тези случаи незавършването на постройката не води автоматично до прекратяване на вещното право, но това недовършване е основание, щото ИК да може да издаде нов административен акт, с който да отнеме отстъпеното право на строеж като санкция срещу неизпълненото задължение да се строи. Ако такъв акт не се издаде, отстъпеното право продължава да съществува ведно със собствеността върху незавършената постройка. Ако сградата се завърши след срока, правото не може да се прекрати валидно.
- mkrtchyan
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 01 Авг 2007, 14:03
- Местоположение: София
колеги, днес Министерство на правосъдието щеше да публикува подробности около Конкурса, но все още няма.
Някой от вас има ли информация в колко часа ще се проведе конкурса?
Също така законите, които можем да носим, може ли да са разпечатани на хартия или трябва да са книжки?
Практика може ли да носим?
Ако някой се е явявал колко време продължава изпита?
Някой от вас има ли информация в колко часа ще се проведе конкурса?
Също така законите, които можем да носим, може ли да са разпечатани на хартия или трябва да са книжки?
Практика може ли да носим?
Ако някой се е явявал колко време продължава изпита?
- rsouleva
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 11:46
10 в ДНК- централен вход.Зала №7
3 часа е изпита.
Практика не може да се носи.
Закони-да.
Няма да те върнат за разпечатани.
Върви по-рано, че квесторите проверяват литературата.
3 часа е изпита.
Практика не може да се носи.
Закони-да.
Няма да те върнат за разпечатани.
Върви по-рано, че квесторите проверяват литературата.
- icikonti
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 23 Яну 2008, 14:16
в Наредба №36/07.01.1998г. в чл.3, ал.3 е посочено, че може да се ползват нормативни актове и съдебна практика
- fantafiesta
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 05 Апр 2007, 16:34
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта