- Дата и час: 24 Дек 2024, 17:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ
|
|
Е?!!!
За последващи съпрузи се говори само по отношение на собственика, от когото е отчуждено. В случая това са К., Т. и М., живи към 1949 г.
За Г. като "последваща" наследничка няма никакво значение кога се е омъжила за Ю. Той (и нататък неговите наследници) си я наследява във всички случаи, вкл. и за реституирания имот.
За последващи съпрузи се говори само по отношение на собственика, от когото е отчуждено. В случая това са К., Т. и М., живи към 1949 г.
За Г. като "последваща" наследничка няма никакво значение кога се е омъжила за Ю. Той (и нататък неговите наследници) си я наследява във всички случаи, вкл. и за реституирания имот.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
portokal написа:Е?!!!
За последващи съпрузи се говори само по отношение на собственика, от когото е отчуждено. В случая това са К., Т. и М., живи към 1949 г.
За Г. като "последваща" наследничка няма никакво значение кога се е омъжила за Ю. Той (и нататък неговите наследници) си я наследява във всички случаи, вкл. и за реституирания имот.
Добре ,че казуса е измислен ,щото ако не е ...наследодателя от оня свят ще ни проклина ,че го подмятаме така по форумите
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
колеги, някой да знае кога ще излязат резултатите-все пак трябва Министерство на правосъдието да даде някакъв срок за да си направим графиците за море, за ходене в чужбина, това не е като да отидеш да си купиш сирене-ще излязат когат орешим. Би трябвало поне да кажат не по-рано от и не по късно от ...
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
Напълно съм съгласен, никой ли не знае нещо за тези резултати. Не ми е ясно защо им трябва толкова много време за проверка
- sffera
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 22 Май 2008, 13:58
зало ли трябва толкова време за проверка на работите-ами защотовсеки от комисията трябва да провери работитие, а всички от тях имат някаква работа, която не могат да зарежат следващия 1 месец, поради което може би ще проверяват по 3-4 часа на ден, което за 950 работи по 20 минути на всяка, защото не забравяйте че всеки пише по различен начин и е трудно да разчиташ различни почерци (аз например пиша доста грозно) прави точно 45 работни дни, което са 2 месеца, ако работят по 8 часа на дне, и като сложим че има и летни месеци, през които всеки ще е отпуск, та ми се струва че дори може да стане и края на август. Което е гадно за нас.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
.... на есен с песен....
За някои ще е весела, за някои / включая и мен/ едва ли толкова весела....
За някои ще е весела, за някои / включая и мен/ едва ли толкова весела....
Поздрави!!!
- jegosan
- Потребител
- Мнения: 167
- Регистриран на: 07 Сеп 2005, 11:19
Колеги, ето ви едно решение за размисъл, че нещо форума замря.
Решение № 18 от 18-19.XI.1963 г. по гр. д. № 19/63 г., Пленум на ВС
Съдебна практика на ВС на НРБ, гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чл. 114,
чл. 115 ЗС
С отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с влизането в сила на такова решение отпада значението на вписването на исковата молба. След този момент ответникът по иска може да прехвърли правото на собственост и другите вещни права върху същия имот на трето лице. По-късната отмяна по реда на надзора или по друг ред на отхвърлителното решение не може да засегне правата, които третото лице е придобило в периода между влизането в сила на отхвърлителното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и неговата отмяна.
----------------------------
Решаващият въпрос в случая е докога действува вписването при исковите молби по чл. 19 ЗЗД и какви са последиците при отмяна на решението, по което исковата молба е била вписана.
Вписването по начало е създадено за охраняване интересите на вписващия исковата молба, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. То охранява и интересите на третите лица, като ги известява, че съществуват спорни права върху същия имот. Вписването има този ефект, че след извършването му всички правни сделки с имота не могат да се противопоставят на лицето, което е извършило вписването.
С уважаването на иска по чл. 19 ЗЗД съдът съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС дава 6-месечен срок на ищеца да отбележи решението си, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването губи действието си. При уважителните искове по чл. 19 ЗЗД следователно законът предвижда 6-месечен срок след влизането на решението в сила, в който вписването продължава своето действие и след изтичането на който губи значение си.
При отхвърлителните искове такъв срок не е предвиден в закона. Затова следва да се приеме, че в този случай вписването губи своето действие с влизането в сила на решението. Такова тълкуване се налага както от съображения за правна сигурност, така и от самия закон. Вписването само по себе си е едно ограничение на правото на собственост, което не може и не трябва да тежи повече върху един имот, отколкото законът предвижда това. След като исковата молба по чл. 19 ЗЗД е вписана, искът е отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила, не съществуват съображения да се поддържа, че ефектът на вписването трябва да продължи извън срока на влизане в сила на отхвърлителното решение. Неубедително е да се приеме, че вписването може да продължи своето действие до срока, в който може да се иска или допусне преглед по реда на надзора на отхвърлителното решение, защото този срок съгласно чл. 226 ГПК е 3-годишен, страните не са длъжни да искат преглед в него, а и Върховният съд може да не го допусне. Следователно ограничението на правото на собственост, създадено чрез вписването, може да бъде поставено в продължение на един дълъг период в зависимост от несигурни събития, което не е оправдано с нищо. Обстоятелството, че за уважителните искове законът в чл. 115, ал. 2 ЗС е предвидил много по-къс срок от 6 месеца, в който действието на вписването, престава, е също указание за това, че още по-малко може да се поддържа, че за отхвърлителните искове ефектът на вписването може да трае 3 години след влизането в сила на решението. Това, че законът не включва отхвърлителните искове дори в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС , показва, че за тях, ефектът на вписването отпада от само себе си с факта на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен.
Неправилно в решението на ОСГК се поддържа, че с отпадането на отхвърлителното решение се заличават и неговите последици без оглед на това, дали то е вписано, или не. Тези последици наистина се заличават, но само за времето между вписването на исковата молба и влизането в сила на отмененото решение. Ако след това трети лица са придобили някакви права върху спорния имот, те запазват тези права, въпреки че по-късно решението може да бъде отменено по реда на надзора.
Това е така, защото щом вписването при отхвърляне иска действува до момента на влизане на решението в сила, то след този момент за третите лица имотът се явява свободен. И с допускане преглед на отхвърлителното решение не може да се счита с обратна дата, че имотът не е бил свободен от ограниченията, установени с вписването, от момента на влизане в сила на решението до прегледа му по реда на надзора.
В настоящия случай решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ЗЗД , е влязло в сила на 8.IХ.1960 г. Третото лице Г. Л. е придобила чрез покупка спорния имот на 11.I.1961 г., а Върховният съд с решението си № 61 е отменил отхвърлителните решения по чл. 19 ЗЗД на 16.I.1961 г., т. е. след извършването на продажбата. Така че по начало за третото лице, ако е добросъвестно, в момента на извършване продажбата, действието на вписването на исковата молба е било отпаднало.
По всички тези съображения Пленумът на Върховния съд намира, че с отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , и влизането в сила на решението по него отпада и значението на вписването на исковата молба. След този момент може ответникът да прехвърли същия имот на трето лице и тази продажба може да се противопостави на ищеца по иска по чл. 19 ЗЗД , тъй като вписването на исковата молба губи действието си. По-късната отмяна по реда на надзора на отхвърлителното решение не може да засегне правата на третото лице, което е придобило неговата собственост преди отмяната на решението.
Решение № 18 от 18-19.XI.1963 г. по гр. д. № 19/63 г., Пленум на ВС
Съдебна практика на ВС на НРБ, гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чл. 114,
чл. 115 ЗС
С отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с влизането в сила на такова решение отпада значението на вписването на исковата молба. След този момент ответникът по иска може да прехвърли правото на собственост и другите вещни права върху същия имот на трето лице. По-късната отмяна по реда на надзора или по друг ред на отхвърлителното решение не може да засегне правата, които третото лице е придобило в периода между влизането в сила на отхвърлителното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и неговата отмяна.
----------------------------
Решаващият въпрос в случая е докога действува вписването при исковите молби по чл. 19 ЗЗД и какви са последиците при отмяна на решението, по което исковата молба е била вписана.
Вписването по начало е създадено за охраняване интересите на вписващия исковата молба, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. То охранява и интересите на третите лица, като ги известява, че съществуват спорни права върху същия имот. Вписването има този ефект, че след извършването му всички правни сделки с имота не могат да се противопоставят на лицето, което е извършило вписването.
С уважаването на иска по чл. 19 ЗЗД съдът съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС дава 6-месечен срок на ищеца да отбележи решението си, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването губи действието си. При уважителните искове по чл. 19 ЗЗД следователно законът предвижда 6-месечен срок след влизането на решението в сила, в който вписването продължава своето действие и след изтичането на който губи значение си.
При отхвърлителните искове такъв срок не е предвиден в закона. Затова следва да се приеме, че в този случай вписването губи своето действие с влизането в сила на решението. Такова тълкуване се налага както от съображения за правна сигурност, така и от самия закон. Вписването само по себе си е едно ограничение на правото на собственост, което не може и не трябва да тежи повече върху един имот, отколкото законът предвижда това. След като исковата молба по чл. 19 ЗЗД е вписана, искът е отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила, не съществуват съображения да се поддържа, че ефектът на вписването трябва да продължи извън срока на влизане в сила на отхвърлителното решение. Неубедително е да се приеме, че вписването може да продължи своето действие до срока, в който може да се иска или допусне преглед по реда на надзора на отхвърлителното решение, защото този срок съгласно чл. 226 ГПК е 3-годишен, страните не са длъжни да искат преглед в него, а и Върховният съд може да не го допусне. Следователно ограничението на правото на собственост, създадено чрез вписването, може да бъде поставено в продължение на един дълъг период в зависимост от несигурни събития, което не е оправдано с нищо. Обстоятелството, че за уважителните искове законът в чл. 115, ал. 2 ЗС е предвидил много по-къс срок от 6 месеца, в който действието на вписването, престава, е също указание за това, че още по-малко може да се поддържа, че за отхвърлителните искове ефектът на вписването може да трае 3 години след влизането в сила на решението. Това, че законът не включва отхвърлителните искове дори в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС , показва, че за тях, ефектът на вписването отпада от само себе си с факта на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен.
Неправилно в решението на ОСГК се поддържа, че с отпадането на отхвърлителното решение се заличават и неговите последици без оглед на това, дали то е вписано, или не. Тези последици наистина се заличават, но само за времето между вписването на исковата молба и влизането в сила на отмененото решение. Ако след това трети лица са придобили някакви права върху спорния имот, те запазват тези права, въпреки че по-късно решението може да бъде отменено по реда на надзора.
Това е така, защото щом вписването при отхвърляне иска действува до момента на влизане на решението в сила, то след този момент за третите лица имотът се явява свободен. И с допускане преглед на отхвърлителното решение не може да се счита с обратна дата, че имотът не е бил свободен от ограниченията, установени с вписването, от момента на влизане в сила на решението до прегледа му по реда на надзора.
В настоящия случай решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ЗЗД , е влязло в сила на 8.IХ.1960 г. Третото лице Г. Л. е придобила чрез покупка спорния имот на 11.I.1961 г., а Върховният съд с решението си № 61 е отменил отхвърлителните решения по чл. 19 ЗЗД на 16.I.1961 г., т. е. след извършването на продажбата. Така че по начало за третото лице, ако е добросъвестно, в момента на извършване продажбата, действието на вписването на исковата молба е било отпаднало.
По всички тези съображения Пленумът на Върховния съд намира, че с отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , и влизането в сила на решението по него отпада и значението на вписването на исковата молба. След този момент може ответникът да прехвърли същия имот на трето лице и тази продажба може да се противопостави на ищеца по иска по чл. 19 ЗЗД , тъй като вписването на исковата молба губи действието си. По-късната отмяна по реда на надзора на отхвърлителното решение не може да засегне правата на третото лице, което е придобило неговата собственост преди отмяната на решението.
- rosi_ros
- Младши потребител
- Мнения: 37
- Регистриран на: 22 Май 2008, 08:12
вариант 1
К А З У С
През 1939 год. Б. сключва частен писмен договор за закупуване на имот, представляващ терен с две къщи, едната двуетажна с два магазина, другата - едноетажна.През 1940 г. частният писмен договор е вписан със записка за вписване, а от терена са образувани по съответния ред два парцела, във всеки от които попада по една от къщите.
През 1943 г. Б. умира и оставя за наследници съпругата си К., сина Т. и дъщерята М. През 1949 г. единият парцел, заедно с къщата с двата магазина е отчужден по ЗОЕГПНС. Другият парцел впоследствие се разделя на два парцела от по 1000 кв.м. – един празен и един, в който попада едноетажната къща. След това регулационно разделяне, с одобрена от съда спогодба през 1952 г. се поделят имотите, като съпругата К. и синът Т. получават в дял застроения имот, а дъщерята М. – незастроения имот, без да си дължат доплащане на суми.
Дъщерята М. продава незастроения имот на купувача Ц. С последваща регулация през 1976 г. от съседното застроено място, придобито по съдебната спогодба, се придават към парцела на купувача Ц. 150 кв.м. Купувачът Ц. заплаща обезщетението за придадената част като превежда сумата на общината по местонахождение на имота и през 1977 г. построява гараж върху придадената част.
Майката К. умира през 1964 г., а дъщерята М. – през 1995 г., като оставя за наследници дъщеря Л. и син Ж. Синът Т. почива през 1953 г. и оставя за наследник дъщеря Г. Дъщерята Г. умира през 1984 г. и оставя за наследник съпруга си от втория брак Ю (първият брак е прекратен през 1947 г., а вторият брак е сключен през 1952 г.) , с когото нямат родени или осиновени деца. Съпругът Ю. умира през 1988 г. и оставя за наследник сина си Н.
Отчужденият имот е отписан от актовите книги през 1996 г.
Възстановените собственици поделят помежду си двата магазина, съответно № 1 и № 2 с договор за доброволна делба, с нотариално заверени подписи. Впоследствие собствениците на магазин № 1 сключват предварителен договор за продажба, като купувачът вписва искова молба по чл. 19 ЗЗД, но след като искът му е отхвърлен, магазинът е продаден на друг купувач.
Собственикът на магазин № 2 сключва договор с Е. за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Година след сключването на сделката, прехвърлителят вписва искова молба за разваляне на договора, искът по която е уважен, но седем месеца след влизане на решението в сила, Е. продава имота с нотариален акт на Ч.
ВЪПРОСИ КЪМ ВАРИАНТ 1:
1.Придобил ли е собствеността на имота Б. ? Би ли могъл Б. да се разпореди с имота, като представи пред нотариуса като доказателство за собственост само записка за вписване ?
2. Какви са наследствените квоти на наследниците на Б. след смъртта му през 1943 г. ? При какви квоти и на кои наследници е възстановена собствеността на отчуждения имот ?
3. Възможно ли е дъщерята М. да се легитимира при продажбата на имота си само с одобрената от съда спогодба, без други доказателства, установяващи собствеността ?
4. Приложен ли е регулационният план към парцела на купувача Ц. и какви са предпоставките на закона, за да е налице изобщо приложена регулация ?
5. Чия собственост е придаваемата част с площ от 150 кв.м. Чия собственост е изграденият в нея гараж ?
6. Възстановява ли се с отписването от актовите книги собствеността върху отчуждения имот? Кога настъпва конститутивният ефект на възстановяването при реституирани имоти по ЗВСОНИ, ЗОСОИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ?
7. Каква е площта на всеки от поземлените имоти по смисъла на ЗКИР, при положение, че отчужденият парцел е с площ от 1560 кв.м., от които 60 кв.м. през 2001 г. са отчуждени за улица, чието изграждане не е започнало ?
8.Възможно ли е магазин № 1 да бъде продаден, след като иска по чл. 19 ЗЗД е отхвърлен, без да е извършено отбелязване за това към вписаната искова молба ? Запазват ли се правата на третото лице-купувач, ако впоследствие съдебното решение, с което е отхвърлен иска бъде отменено и сделката е извършена преди отмяната и след отхвърлянето на иска ?
9.Придобил ли е Ч. собствеността на магазин № 2, ако към вписаната искова молба не е извършено отбелязване на решението, с което е уважен искът за разваляне?
10. При посочените в казуса обстоятелства, ако магазин № 2 е прехвърлен на Е. при условие, че правото на собственост ще се придобие след смъртта на прехвърлителя, ще придобие ли Ч. собствеността върху магазина ?
К А З У С
През 1939 год. Б. сключва частен писмен договор за закупуване на имот, представляващ терен с две къщи, едната двуетажна с два магазина, другата - едноетажна.През 1940 г. частният писмен договор е вписан със записка за вписване, а от терена са образувани по съответния ред два парцела, във всеки от които попада по една от къщите.
През 1943 г. Б. умира и оставя за наследници съпругата си К., сина Т. и дъщерята М. През 1949 г. единият парцел, заедно с къщата с двата магазина е отчужден по ЗОЕГПНС. Другият парцел впоследствие се разделя на два парцела от по 1000 кв.м. – един празен и един, в който попада едноетажната къща. След това регулационно разделяне, с одобрена от съда спогодба през 1952 г. се поделят имотите, като съпругата К. и синът Т. получават в дял застроения имот, а дъщерята М. – незастроения имот, без да си дължат доплащане на суми.
Дъщерята М. продава незастроения имот на купувача Ц. С последваща регулация през 1976 г. от съседното застроено място, придобито по съдебната спогодба, се придават към парцела на купувача Ц. 150 кв.м. Купувачът Ц. заплаща обезщетението за придадената част като превежда сумата на общината по местонахождение на имота и през 1977 г. построява гараж върху придадената част.
Майката К. умира през 1964 г., а дъщерята М. – през 1995 г., като оставя за наследници дъщеря Л. и син Ж. Синът Т. почива през 1953 г. и оставя за наследник дъщеря Г. Дъщерята Г. умира през 1984 г. и оставя за наследник съпруга си от втория брак Ю (първият брак е прекратен през 1947 г., а вторият брак е сключен през 1952 г.) , с когото нямат родени или осиновени деца. Съпругът Ю. умира през 1988 г. и оставя за наследник сина си Н.
Отчужденият имот е отписан от актовите книги през 1996 г.
Възстановените собственици поделят помежду си двата магазина, съответно № 1 и № 2 с договор за доброволна делба, с нотариално заверени подписи. Впоследствие собствениците на магазин № 1 сключват предварителен договор за продажба, като купувачът вписва искова молба по чл. 19 ЗЗД, но след като искът му е отхвърлен, магазинът е продаден на друг купувач.
Собственикът на магазин № 2 сключва договор с Е. за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Година след сключването на сделката, прехвърлителят вписва искова молба за разваляне на договора, искът по която е уважен, но седем месеца след влизане на решението в сила, Е. продава имота с нотариален акт на Ч.
ВЪПРОСИ КЪМ ВАРИАНТ 1:
1.Придобил ли е собствеността на имота Б. ? Би ли могъл Б. да се разпореди с имота, като представи пред нотариуса като доказателство за собственост само записка за вписване ?
2. Какви са наследствените квоти на наследниците на Б. след смъртта му през 1943 г. ? При какви квоти и на кои наследници е възстановена собствеността на отчуждения имот ?
3. Възможно ли е дъщерята М. да се легитимира при продажбата на имота си само с одобрената от съда спогодба, без други доказателства, установяващи собствеността ?
4. Приложен ли е регулационният план към парцела на купувача Ц. и какви са предпоставките на закона, за да е налице изобщо приложена регулация ?
5. Чия собственост е придаваемата част с площ от 150 кв.м. Чия собственост е изграденият в нея гараж ?
6. Възстановява ли се с отписването от актовите книги собствеността върху отчуждения имот? Кога настъпва конститутивният ефект на възстановяването при реституирани имоти по ЗВСОНИ, ЗОСОИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и ЗС ?
7. Каква е площта на всеки от поземлените имоти по смисъла на ЗКИР, при положение, че отчужденият парцел е с площ от 1560 кв.м., от които 60 кв.м. през 2001 г. са отчуждени за улица, чието изграждане не е започнало ?
8.Възможно ли е магазин № 1 да бъде продаден, след като иска по чл. 19 ЗЗД е отхвърлен, без да е извършено отбелязване за това към вписаната искова молба ? Запазват ли се правата на третото лице-купувач, ако впоследствие съдебното решение, с което е отхвърлен иска бъде отменено и сделката е извършена преди отмяната и след отхвърлянето на иска ?
9.Придобил ли е Ч. собствеността на магазин № 2, ако към вписаната искова молба не е извършено отбелязване на решението, с което е уважен искът за разваляне?
10. При посочените в казуса обстоятелства, ако магазин № 2 е прехвърлен на Е. при условие, че правото на собственост ще се придобие след смъртта на прехвърлителя, ще придобие ли Ч. собствеността върху магазина ?
- meto76
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 15 Май 2008, 01:19
Отговорите на някои от въпросите според мен без да се обосновавам много, много са:
1. Отговор:
•На основание чл.25 от Закона против спекулата Б придобива собствеността, защото договора е сключен до 06.12.1941г. и е вписан съгласно чл.1 от Закона за привилегиите и ипотеките.
•За да има валидна разпоредителна сделка Б е трябвало да представи пред нотариуса освен записката за вписване и самият частен договор, защото записката възпроизвежда договора, но при неговото вписване не се е правила проверка дали договора е действителен.
2. Отговор:
•Наследствените квоти през 1943г. са равни, т.е. съпругата и двете деца получават по 1/3 от наследствоно.
•Собствеността се възстановява на Н – ½; на Л – ¼; на Ж – ¼ , поради това, че бащата на Н не е „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а от ЗН.
3. Отговор:
•М може да се легитимира само с одобрената от съда спогодба, без други документи, с които да доказва качеството на собственик на нейния наследодател, защото това вече се е проверило от делбения съд.
4. Отговор:
•Регулационният план не е приложен към парцела на Ц, защото той не е платил на собственика на имота или не е внесъл обезщетението на ДСК. В този случай се смята, че плащането не е извършено.
•Някои от предпоставките са – изтекла 5 г. погасителна давност; изравняване на частите на съсобственици в новообразуван общ парцел; пращане на обезщетение. Мисля че има още, но не се сещам.
5 Отговор:
•Придаваемата част от 150 кв.м. е собственост на парцела от когото е придадена, защото отчуждителното действие на регулацията е премахнато съгласно Параграф 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ.
•Прилага се чл.92 от ЗС. Собственик е собственика на земята, защото гаража е самостоятелен обект, ако беше изградено нещо друго щяха да възникнат облигационни отношения между страните.
6. Отговор:
•Възстановява се направо по силата на Закона
•Относно конститутивния ефект на възстановяването мисля, че въз основа на заповед на кмета или Решение на областния управител
7. Отговор:
•Относно отчуждения парцел, който е с площ 1560 кв.м. – е 1500 кв.м, защото отчежденото за улица не може да е предмет на разпоредителни сделки.
8. Отговор:
•Значението на вписването не може да продължи по-дълго от срока на влизане в сила на решението, с което иска по чл.19 ЗЗД е отхвърлен, затова магазина може да бъде продаден.
•Правата на третото лице се запазват
9. Отговор:
•(Както написах по- горе ) Ч е придобил собствеността върху Магазина,защото
съда дава срок от 6 м. към вписаната искова молба да бъде извършено отбелязване на решението, с което е уважена. След изтичането на този срок, ако отбелязването не е направено, вписването на исковата молба губи действието си, и оттам Решението по молбата не може да бъде противопоставено на трети лица, придобили права върху процесния имот.
1. Отговор:
•На основание чл.25 от Закона против спекулата Б придобива собствеността, защото договора е сключен до 06.12.1941г. и е вписан съгласно чл.1 от Закона за привилегиите и ипотеките.
•За да има валидна разпоредителна сделка Б е трябвало да представи пред нотариуса освен записката за вписване и самият частен договор, защото записката възпроизвежда договора, но при неговото вписване не се е правила проверка дали договора е действителен.
2. Отговор:
•Наследствените квоти през 1943г. са равни, т.е. съпругата и двете деца получават по 1/3 от наследствоно.
•Собствеността се възстановява на Н – ½; на Л – ¼; на Ж – ¼ , поради това, че бащата на Н не е „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а от ЗН.
3. Отговор:
•М може да се легитимира само с одобрената от съда спогодба, без други документи, с които да доказва качеството на собственик на нейния наследодател, защото това вече се е проверило от делбения съд.
4. Отговор:
•Регулационният план не е приложен към парцела на Ц, защото той не е платил на собственика на имота или не е внесъл обезщетението на ДСК. В този случай се смята, че плащането не е извършено.
•Някои от предпоставките са – изтекла 5 г. погасителна давност; изравняване на частите на съсобственици в новообразуван общ парцел; пращане на обезщетение. Мисля че има още, но не се сещам.
5 Отговор:
•Придаваемата част от 150 кв.м. е собственост на парцела от когото е придадена, защото отчуждителното действие на регулацията е премахнато съгласно Параграф 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ.
•Прилага се чл.92 от ЗС. Собственик е собственика на земята, защото гаража е самостоятелен обект, ако беше изградено нещо друго щяха да възникнат облигационни отношения между страните.
6. Отговор:
•Възстановява се направо по силата на Закона
•Относно конститутивния ефект на възстановяването мисля, че въз основа на заповед на кмета или Решение на областния управител
7. Отговор:
•Относно отчуждения парцел, който е с площ 1560 кв.м. – е 1500 кв.м, защото отчежденото за улица не може да е предмет на разпоредителни сделки.
8. Отговор:
•Значението на вписването не може да продължи по-дълго от срока на влизане в сила на решението, с което иска по чл.19 ЗЗД е отхвърлен, затова магазина може да бъде продаден.
•Правата на третото лице се запазват
9. Отговор:
•(Както написах по- горе ) Ч е придобил собствеността върху Магазина,защото
съда дава срок от 6 м. към вписаната искова молба да бъде извършено отбелязване на решението, с което е уважена. След изтичането на този срок, ако отбелязването не е направено, вписването на исковата молба губи действието си, и оттам Решението по молбата не може да бъде противопоставено на трети лица, придобили права върху процесния имот.
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
абсолютно съм съгласна с теб Магнолия, с едно малко изключение-за придаваемите по регулация места не тече придобивна давност. Те немогат да се придобият по давност и да се счита че регулацията е приложена. А относно гаража-въпреки че е върху такова придаваемо място може да тече давност и Ц може да придобие по давност правото на строеж върху чужда земя, тъй като отчуждителното действие на регулацията отпада с обратна сила. Друг е въпроса че за да го придобие по давност трябва да се позове на нея и тъй като никъде в казуса не е казано такова нещо, считам че и отговора че е собственост на К и Т е верен. Дай боже и комисията да мисли като нас.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
относно въпрос №10-това е сделка под условие (отлагателно) при сбъдване на условието ще настъпи транслативния ефект, сделката си е действителна. както посочиха във форума виж и съдебна практика Решение № 942 от 7.IV.1978 г. по гр. д. № 2668/77 г., I г. о.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
kalinamalina написа:относно въпрос №10-това е сделка под условие (отлагателно) при сбъдване на условието ще настъпи транслативния ефект, сделката си е действителна. както посочиха във форума виж и съдебна практика Решение № 942 от 7.IV.1978 г. по гр. д. № 2668/77 г., I г. о.
Мисля, че си права
Аз не съм участвала в конкурса, но стискам палци да си права .
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
Magnollia написа:Отговорите на някои от въпросите според мен без да се обосновавам много, много са:
1. Отговор:
•На основание чл.25 от Закона против спекулата Б придобива собствеността, защото договора е сключен до 06.12.1941г. и е вписан съгласно чл.1 от Закона за привилегиите и ипотеките.
XM, ...Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижим имот, сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, ако при влизане на настоящия закон в сила купувачът се намира във владение на имота въз основа на договора и ако в тримесечен срок от тази дата поиска вписването. Този срок е шестмесечен за лица, намиращи се в чужбина при влизане на настоящия закон в сила.
- Bai_Ganjo
- Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43
Бай Ганьо, разбира се че има данни дали е във владение-виж чл.26 от същия закон, който цитираш. Ако не беше във владение нямаше да му впишат договора (друг е въпроса че може декларацията по чл.26 от този закон да е с невярно съдържание, но това е вече толкова хипотетично че едва ли комисията иска и такива разсъждения).
Магнолия чак не мога да повярвам че не си участвала в конкурса.
Магнолия чак не мога да повярвам че не си участвала в конкурса.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
kalinamalina написа:Бай Ганьо, разбира се че има данни дали е във владение-виж чл.26 от същия закон, който цитираш. Ако не беше във владение нямаше да му впишат договора (друг е въпроса че може декларацията по чл.26 от този закон да е с невярно съдържание, но това е вече толкова хипотетично че едва ли комисията иска и такива разсъждения).
Магнолия чак не мога да повярвам че не си участвала в конкурса.
М-да-а-а все пак вписването е станало 41-ва на незнайно основание, а чл. 25 и 26 са от 43-та, кагато Б е починал...нещо не се връзва, абе, пълна каша...
- Bai_Ganjo
- Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43
Вижте хора,този човек Б ,когато е придобивал имота не е станал собственик,не е станал и през 1940 година собственик,защото до този момент не е действала разпоредбата на чл.25 от ЗБСНИ.Тя влиза в сила през 1943 година - април месец и тя явно е валидизирала договорите до декември 41 година при определени условия.Въпросът беше мотъл ли е Б да продаде имота,ами до април 1943 година очевидно не е бил собственик и не е могъл да се разпорежда с имота,а ако е починал преди април месец съвсем не е могъл да го прави независимо от това,че договора му е бил вписан.ЗБСНИ гарантира правата единствено на владелеца,който е бил във владение на имота към влизане в сила на разпоредбата на чл.25,така че до 43 година този човек не е могъл да се легетимира като собственик,защото не е имал на базата на какво да го направи.Впоследствие картината се променя.
А правата съвсем не са такива ,каквито казвате.Имота е реституиран по силата на закона през 1992 година и дъщерята М е получила 2/3,които впоследствие са наследени от нейните низходящи,а онзи там късметлия Н е получил само 1/3 от своя наследодател Т,защото по право на заместване той не би могъл да получи от майката К никакъв дял,защото не е низходящ,най-елементарно казано.Дори честно казано те са такива само при положение,че наследствените права съгласно стария ЗН приемем,че са равни,а те просто не са били равни,така че да ви кажа пожелавам успех на всички играчи и на себе си бих си пожелал успех,но се опасявам,че съм си проиграл шанса.
А правата съвсем не са такива ,каквито казвате.Имота е реституиран по силата на закона през 1992 година и дъщерята М е получила 2/3,които впоследствие са наследени от нейните низходящи,а онзи там късметлия Н е получил само 1/3 от своя наследодател Т,защото по право на заместване той не би могъл да получи от майката К никакъв дял,защото не е низходящ,най-елементарно казано.Дори честно казано те са такива само при положение,че наследствените права съгласно стария ЗН приемем,че са равни,а те просто не са били равни,така че да ви кажа пожелавам успех на всички играчи и на себе си бих си пожелал успех,но се опасявам,че съм си проиграл шанса.
- MONGOL
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 23 Май 2008, 11:16
Е, вече е ясно , че казуса освен юридически изисква и математически познания, сметки, дати ..., а и малко логика все пак.
- Bai_Ganjo
- Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта