- Дата и час: 24 Дек 2024, 03:33 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Апел към отличниците да публикуват отговорите си
|
|
76 мнения
• Страница 3 от 4 • 1, 2, 3, 4
Re: до Каро
Аз не съм Каро, но и аз вдигам ръка да кажа. Според мен "изцяло, включително и в необжалваната му част" значи за целия размер. Защото може искът да е бил уважен частично и да се обжалва неуважаването му за разликата. А необжалвана част е уважената част, от която жалбоподателят е доволен.
Това е различно от обявяване на "нищожност или недопустимост на съд. решение, което не се обжалва изцяло, а само по една част от обективно съединените искове". Различно е и от произнасяне по основания, които не са посочени в жалбата (имам предвид основания за нищожност, недопустимост или неправилност). По обективно съединените искове въззивният съд НЕ МОЖЕ да се произнася, ако няма жалба за тях. Точно това значи "само по иска, по който то е обжалвано". Непредявените пороци на решението по "обжалвания" иск обаче е длъжен да ги разгледа. Всичко това, както казах, е различно от "изцяло"-то, за което пита Първият кандидат.
Това е различно от обявяване на "нищожност или недопустимост на съд. решение, което не се обжалва изцяло, а само по една част от обективно съединените искове". Различно е и от произнасяне по основания, които не са посочени в жалбата (имам предвид основания за нищожност, недопустимост или неправилност). По обективно съединените искове въззивният съд НЕ МОЖЕ да се произнася, ако няма жалба за тях. Точно това значи "само по иска, по който то е обжалвано". Непредявените пороци на решението по "обжалвания" иск обаче е длъжен да ги разгледа. Всичко това, както казах, е различно от "изцяло"-то, за което пита Първият кандидат.
- МСМ
Уточнение
Искам да кажа, обезщетението може да бъде както за намаляване на имуществото, така и за пропуснати ползи. Отговорността за пропуснати ползи не винаги е деликтна, може и договорна.
- МСМ
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Колеги, досега само следях дискусията, без да участвам в нея. Но явно никой от пълните отличници не иска да публикува отговорите си. Затова аз ще го напрява и аз-така се надявам да има по-широка база за сравнение. И аз имам 5,50 като Една. Понеже и двамата нямаме 6,00, явно не всички от отговорите ни са приети за верни.
Няма да коментирам различията в оценките-при почти сходни отговори с колегите около мен, те имат съответно 5,00 и 3,50.
1.Има ли сключен граждански договор между страните; ако да-какъв е и в каква форма е сключен; какво е значението на формата?
Между Маринов и Иванов има граждански договор-възмезден договор за поръчка, сключен в устна форма. Според изложените факти правоотношението може да се квалифицира и като поръчка, и като комисионен договор. Но след като страните не са търговци, а при комисионния договор се изисква грижа на добър търговец, мисля, че правоотношението е по договор за поръчка. Вярно е ,че комисионният договор е абсолютна търговска сделка, но ако и в този случай /страните не са търговци; установено е , че не са извършвали търговска дейност и сключената сделка не е в рамките на упражнявано занятие нито от Маринов, нито от Иванов/ е налице комисионен договор, то договорът за поръчка не би съществувал въобще, уредбата му в ЗЗД е излишна и той ще бъде погълнат като вид договор от комисионния. Значението на формата би било в две насоки: обикновената писмена форма-за доказване , защото договорът е на стойност над 1 000 лева, ако писмената форма е с достоверна дата- за противопоставимостта на кредиторите по чл.292, ал.2 ЗЗД.
2. Ако могат да се претендират лихви-закакъв период да се искат? Лихви могат да се претендират само за времето след предявяването на иска. Преди това Иванов не е поставил Маринов в забава за връщането на 5 000 лева. Вярно е, че Маринов трябва да изпълни задължението си по договора в определен срок, но тази срок е за закупуването на колата, а не за връщането на парите-следователно паричното задължение не е срочно и за да има забава е необходима покана. Има разлика между изискуемост и забава-задължението за връщане на парите е било изискуемо и преди подавне на исковата молба, но Маринов не е поставен в забава, която е предпоставка той да дължи лихви върху сумата на главния дълг. Роля на покана има исковата молба и от този момент започва забавата на Маринов.
3.Пред кой съд следва да сепредяви иска; задължителна ли е подсъдността за съда; допустимо ли е увеличението на иска; с какъв акт се произнася съдът по исканото изменение и подлежи ли той на обжалване?
Искът е подсъден като първа инстанция на районен съд с оглед цената на иска / под 10 000 лева/, а е предявен пред окръжен съд. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно-следователно тя е задължителна за него. Окръжният съд е следвало да констатира, че делото не му е подсъдно при проверка на исковата молба. Той има две възможности: да прекрати делото пред себе си и даго препрати на компетентния районен съд или да намери, че делото трябва да бъде иззето и да постанови определение за това. В казуса никъде не се казва, че е постановено такова определение-следователно подсъдността на РС не е дерогирана по реда на изземването. Вярно е, че разглеждането на делото от ОС не е съществено нарушение, защого ГПК изрично казва, че решението на ОС не може да се отмени само защото делото е било подсъдно на РС-това обаче не освобождава ОС от задължението службено да следи за собствената си родова подсъдност и да препраща делото на компетентния Рс или да го изземе.
Поисканото увеличение на иска според мен е недопустимо, защото не представлява изменение на иска, а нов иск, с ново фактическо основание. Първоначалният иск се е основавал на следните факти: дадена сума по сключен договор и неизпълнение на договора, като исковата молба според мен е изявление за развалянето му / вярно е , че при сключването на договора е налице измама, но Иванов има право да избира дали да иска унищожаване или разваляне поради неизпълнение, след като има основания и за двете/. Искът за лихви за забава по чл.86 ЗЗД за периода от даването на сумата до подаване на исковата молба се основава на други факти: дадена и невърната парична сума, изтичане на определн период от време, през който длъжникът да е в забава. Иванов иска не увеличение на сумата по предявения иск, а да предяви още едни, напълно нов иск. Вярно е, че претенцията за лихви е акцесорна спрямо главното вземане в материалноправен смисъл, но в процесуално отношение и нов иск.
По искането за изменение на иска съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване-това не е изрично предвидено в закона / не е и сред изредените в ТР№1/2000 г./, нито пък прегражда пътят за развитие на делото-ищецът може да предяви този иск отделно, а и той не е бил приет за разглеждане и все още не е част от предмета на делото.
4.Допустими ли са свидетелските показания, поискани от ответника? Да, защото не е налице забранат по чл.133, б."в" ГПК: с тях няма да се установява съществуването на договора на стойност над 1 000 лева, а плащане по такъв договор, за това законът не изисква писмен акт-по ЗЗД кредиторът е длъжен да даде разписка при плащане, но само ако длъжникът я поиска, а той не е длъжен да я иска; не е приложима и чл.133, б."г" ГПК-задължението не е установено с писмен акт-договорът е в устна форма.
5.Има ли значение за гражданскат отговорност отнемането на паспорта на Маринов?- Има значение за обема на вредите, които Маринов трябва да възмезди съгласно ЗЗД. Понеже по делото е било установено, че още при сключване на договора Маринов е бил в невъзможност да го изпълни, аз приех, че паспортът му е бил отнет преди сключване на договора и е причина за тази невъзможност-Маринов е недобросъвестен и ще отговаря за всички вреди, а не само за предвидимите.
6.Може ли гражданският съд да упражни контрол върху законосъобразността на адм.акт за отнемането на паспорта; ако не-какъв е редът за защита?
Гражданският съд може да упражни косвен контрол върху адм.акт само когато той е нищожен. В случая такъв косвен контрол е недопустим:материалната или процесуална незаконосъобразност на адм.акт не води до неговата нищожност. Съгласно Закона за българските документи за самоличност адм.акт за налагане на такава принудителна адм.мярка се обжалва по реда на ЗАП или на ЗВАС според органа, издал заповедта-министърът на вътрешните работи или упълномощено от него длъжностно лице.
7.Наказателно-правна квалификация на извършеното от Маринов- разнородна реална съвкупност от измама/ по основния сътав/и средна телесна повреда.
8.Ако приемете, че Маринов е извършил множество престъпления, посочете реда за определяне на наказанията.
Приложим е чл.23 НК, а по преценка на съда общо определеното наказание може да се увеличи по реда на чл.24 НК.
9.Какъв е сътавът на съда като първа инстанция?- За измамата по основния състав наказанието е до 6 г. и съдебният сътав трябва да се сътои от един съдия и двама съд. заседатели.
10.Допуснати ли са наказателно-процесуални нарушения?-Да, несъществени, защото не са ограничили правата на обвиняемия.
Нарушена е родовата подсъдност-делото е подсъдно на районен съд, а обвинителният акт е внесен в ОС. Проведено е предварителнто разследване, а е следвало да се проведе дознание.
Няма да коментирам различията в оценките-при почти сходни отговори с колегите около мен, те имат съответно 5,00 и 3,50.
1.Има ли сключен граждански договор между страните; ако да-какъв е и в каква форма е сключен; какво е значението на формата?
Между Маринов и Иванов има граждански договор-възмезден договор за поръчка, сключен в устна форма. Според изложените факти правоотношението може да се квалифицира и като поръчка, и като комисионен договор. Но след като страните не са търговци, а при комисионния договор се изисква грижа на добър търговец, мисля, че правоотношението е по договор за поръчка. Вярно е ,че комисионният договор е абсолютна търговска сделка, но ако и в този случай /страните не са търговци; установено е , че не са извършвали търговска дейност и сключената сделка не е в рамките на упражнявано занятие нито от Маринов, нито от Иванов/ е налице комисионен договор, то договорът за поръчка не би съществувал въобще, уредбата му в ЗЗД е излишна и той ще бъде погълнат като вид договор от комисионния. Значението на формата би било в две насоки: обикновената писмена форма-за доказване , защото договорът е на стойност над 1 000 лева, ако писмената форма е с достоверна дата- за противопоставимостта на кредиторите по чл.292, ал.2 ЗЗД.
2. Ако могат да се претендират лихви-закакъв период да се искат? Лихви могат да се претендират само за времето след предявяването на иска. Преди това Иванов не е поставил Маринов в забава за връщането на 5 000 лева. Вярно е, че Маринов трябва да изпълни задължението си по договора в определен срок, но тази срок е за закупуването на колата, а не за връщането на парите-следователно паричното задължение не е срочно и за да има забава е необходима покана. Има разлика между изискуемост и забава-задължението за връщане на парите е било изискуемо и преди подавне на исковата молба, но Маринов не е поставен в забава, която е предпоставка той да дължи лихви върху сумата на главния дълг. Роля на покана има исковата молба и от този момент започва забавата на Маринов.
3.Пред кой съд следва да сепредяви иска; задължителна ли е подсъдността за съда; допустимо ли е увеличението на иска; с какъв акт се произнася съдът по исканото изменение и подлежи ли той на обжалване?
Искът е подсъден като първа инстанция на районен съд с оглед цената на иска / под 10 000 лева/, а е предявен пред окръжен съд. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно-следователно тя е задължителна за него. Окръжният съд е следвало да констатира, че делото не му е подсъдно при проверка на исковата молба. Той има две възможности: да прекрати делото пред себе си и даго препрати на компетентния районен съд или да намери, че делото трябва да бъде иззето и да постанови определение за това. В казуса никъде не се казва, че е постановено такова определение-следователно подсъдността на РС не е дерогирана по реда на изземването. Вярно е, че разглеждането на делото от ОС не е съществено нарушение, защого ГПК изрично казва, че решението на ОС не може да се отмени само защото делото е било подсъдно на РС-това обаче не освобождава ОС от задължението службено да следи за собствената си родова подсъдност и да препраща делото на компетентния Рс или да го изземе.
Поисканото увеличение на иска според мен е недопустимо, защото не представлява изменение на иска, а нов иск, с ново фактическо основание. Първоначалният иск се е основавал на следните факти: дадена сума по сключен договор и неизпълнение на договора, като исковата молба според мен е изявление за развалянето му / вярно е , че при сключването на договора е налице измама, но Иванов има право да избира дали да иска унищожаване или разваляне поради неизпълнение, след като има основания и за двете/. Искът за лихви за забава по чл.86 ЗЗД за периода от даването на сумата до подаване на исковата молба се основава на други факти: дадена и невърната парична сума, изтичане на определн период от време, през който длъжникът да е в забава. Иванов иска не увеличение на сумата по предявения иск, а да предяви още едни, напълно нов иск. Вярно е, че претенцията за лихви е акцесорна спрямо главното вземане в материалноправен смисъл, но в процесуално отношение и нов иск.
По искането за изменение на иска съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване-това не е изрично предвидено в закона / не е и сред изредените в ТР№1/2000 г./, нито пък прегражда пътят за развитие на делото-ищецът може да предяви този иск отделно, а и той не е бил приет за разглеждане и все още не е част от предмета на делото.
4.Допустими ли са свидетелските показания, поискани от ответника? Да, защото не е налице забранат по чл.133, б."в" ГПК: с тях няма да се установява съществуването на договора на стойност над 1 000 лева, а плащане по такъв договор, за това законът не изисква писмен акт-по ЗЗД кредиторът е длъжен да даде разписка при плащане, но само ако длъжникът я поиска, а той не е длъжен да я иска; не е приложима и чл.133, б."г" ГПК-задължението не е установено с писмен акт-договорът е в устна форма.
5.Има ли значение за гражданскат отговорност отнемането на паспорта на Маринов?- Има значение за обема на вредите, които Маринов трябва да възмезди съгласно ЗЗД. Понеже по делото е било установено, че още при сключване на договора Маринов е бил в невъзможност да го изпълни, аз приех, че паспортът му е бил отнет преди сключване на договора и е причина за тази невъзможност-Маринов е недобросъвестен и ще отговаря за всички вреди, а не само за предвидимите.
6.Може ли гражданският съд да упражни контрол върху законосъобразността на адм.акт за отнемането на паспорта; ако не-какъв е редът за защита?
Гражданският съд може да упражни косвен контрол върху адм.акт само когато той е нищожен. В случая такъв косвен контрол е недопустим:материалната или процесуална незаконосъобразност на адм.акт не води до неговата нищожност. Съгласно Закона за българските документи за самоличност адм.акт за налагане на такава принудителна адм.мярка се обжалва по реда на ЗАП или на ЗВАС според органа, издал заповедта-министърът на вътрешните работи или упълномощено от него длъжностно лице.
7.Наказателно-правна квалификация на извършеното от Маринов- разнородна реална съвкупност от измама/ по основния сътав/и средна телесна повреда.
8.Ако приемете, че Маринов е извършил множество престъпления, посочете реда за определяне на наказанията.
Приложим е чл.23 НК, а по преценка на съда общо определеното наказание може да се увеличи по реда на чл.24 НК.
9.Какъв е сътавът на съда като първа инстанция?- За измамата по основния състав наказанието е до 6 г. и съдебният сътав трябва да се сътои от един съдия и двама съд. заседатели.
10.Допуснати ли са наказателно-процесуални нарушения?-Да, несъществени, защото не са ограничили правата на обвиняемия.
Нарушена е родовата подсъдност-делото е подсъдно на районен съд, а обвинителният акт е внесен в ОС. Проведено е предварителнто разследване, а е следвало да се проведе дознание.
- Tod
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Поръчката няма да бъде погълната от комисионния д. Възмездна поръчка ще има, когато тя има за предмет действия, които не са сделки. Например представляване пред съд.
За косвения контрол върху унищожаеми адм. актове мисля, че съм срещала и решения, които приемат, че е допустим, и едно такова, според което не е. Проф. Кино Лазаров, мисля, е твърдо на мнение, че унищожаем акт може да бъде "унищожен" и при упражняване на косвен контрол. Мисля, че на лекции ни е казвал, че и практиката приема така. Не съм 100% сигурна обаче.
За косвения контрол върху унищожаеми адм. актове мисля, че съм срещала и решения, които приемат, че е допустим, и едно такова, според което не е. Проф. Кино Лазаров, мисля, е твърдо на мнение, че унищожаем акт може да бъде "унищожен" и при упражняване на косвен контрол. Мисля, че на лекции ни е казвал, че и практиката приема така. Не съм 100% сигурна обаче.
- МСМ
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Да, но като предмет на поръчката ЗЗД сочи въобще действия, незаваисимо дали са сделки или други правни действия. Освен това при комисионния договор е налице косвено представителство, а при поръчката то може и да е пряко. От думите ти излиза, че не е възможна възмездна поръчка за извършване на сделка при условията на пряко представтелство, което ми се струва малко вероятно.
Що се касае до косвен контрол върху унищожаем адм акт, проф.Кино Лазаров е най-големият радетел за пълнотата на косвения контрол върху унищожаемите адм.актове. Но и в последните си учебници той сочи, че понастоящем този вид контрол е ограничен в практиката. Проф.Живко Сталев допуска такъв контрол само ако унищожаемият адм.акт е материално незаконосъобразен-ако противоречи по съдържание на нормативен акт.
Що се касае до косвен контрол върху унищожаем адм акт, проф.Кино Лазаров е най-големият радетел за пълнотата на косвения контрол върху унищожаемите адм.актове. Но и в последните си учебници той сочи, че понастоящем този вид контрол е ограничен в практиката. Проф.Живко Сталев допуска такъв контрол само ако унищожаемият адм.акт е материално незаконосъобразен-ако противоречи по съдържание на нормативен акт.
- Tod
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Не съм много запознат с т. 10 от казуса с оглед на това, кога е извършено деянието и дали все още е съществувало понятието предварително разследване. Т.е. дали към момента вече не е отменено и не се говори понастоящем за разследващи органи. При всички случаи обаче /както преди, така и сега/ дознанието никога не е задължителна форма на провеждане на досъдебното производство. Обратното е вярно - има определени хипотези, при които задължително се повежда предварително производство /преди бе т.нар.следствие/ и никога не може да бъде под формата на дознание. За всяко деяние обаче, за което принципно се провежда дознание, може да се проведе и предварително производство. Апропо тези неща са ясни и не е мястото да ги разискваме подробно, но е възможно именно заради това, оценката да е 5.50, а не шест.:-) Казвам това с уговорката, че не съм наясно какво е било условието и дали не е поставена хипотезата така , че да може да се приложина чл. 171, ал. 2 НПК.
- Gero
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Да, де. Предмет на поръчката са действия - било сделки или други. Но когато са налице едновременно следните условия: възмездност, сделка като предмет на договора и липса на упълномощаване, тогава имаме комисионен д., а не поръчка. Възможна е възмездна поръчка при пряко представителство. Просто съм пропуснала да го кажа. А при косвено не е възможна, ако има за предмет сделка, а не друг вид действие.
Нормите за ком. д. са специални и изключват общите - поръчката. Нищо, че сделките са вид действия. Нали винаги приложното поле на специалната норма е "вид" (част) от това на общата!
За косвения контрол на адм. актове не споря. Има си кой да спори - Лазаров, Сталев, практиката и т.н. ;-)
Нормите за ком. д. са специални и изключват общите - поръчката. Нищо, че сделките са вид действия. Нали винаги приложното поле на специалната норма е "вид" (част) от това на общата!
За косвения контрол на адм. актове не споря. Има си кой да спори - Лазаров, Сталев, практиката и т.н. ;-)
- МСМ
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Никъде в казуса не се казваше, че прокурорът е разпоредил да се проведе предварително разследване. Беше казано, че ...след провеждане на предварителното разследване, прокурорът внесъл в окръжния съд обвинителен акт. Не се споменаваше още първоначално предварителното производство да е образувано под формата на предварително разследване от следовател или впоследствие прокурорът да преобразувал дознанието. А и именно поради тази незадължителност на дознанието ако е допуснато такова нарушение/както приех аз/, то не е съществено.
- Tod
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Да де, но ако е казано като отговор, че това е процесуално нарушение дори и несъществено, то именно от там може да е дало отражение в/у оценката. Едва ли обаче. То когато има неясноти в казуса, може да се правят няколко заключения. Май точно в това е врътката така да се каже:-)
Смятам, че щом си толкова подготвен и на устния ще се представиш добре.
Успех
Смятам, че щом си толкова подготвен и на устния ще се представиш добре.
Успех
- Gero
До Gero
Благодаря ти. Успех и на теб.
Смятам, че точно си схванал "врътката" с неяснотите в казуса. Затова още преди изпита бях решил при отговорите си да взимам предвид само тези обстоятелства, които са дадени в условията на казуса или следват логически от тях, без да добавям нищо, което иначе би било логично да се е случило. Поради това приех, че няма изземване от окръжния съд на гражданското дело; че предварителното следствие не е започнало като дознание, преобразувано впоследствие от прокурора; че при сбиването няма условия да се прилага неизбежна отбрана и т.н.
Смятам, че точно си схванал "врътката" с неяснотите в казуса. Затова още преди изпита бях решил при отговорите си да взимам предвид само тези обстоятелства, които са дадени в условията на казуса или следват логически от тях, без да добавям нищо, което иначе би било логично да се е случило. Поради това приех, че няма изземване от окръжния съд на гражданското дело; че предварителното следствие не е започнало като дознание, преобразувано впоследствие от прокурора; че при сбиването няма условия да се прилага неизбежна отбрана и т.н.
- Tod
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
ще се намеся, защото мисля, че вървите в грешна посока - 2 физически лица не могат да сключват търговски сделки, макар и абсолютни - прочетете си още веднъж търговското право
- една
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Абе, пич, ти си приписвал от мен! Къде беше седнал на изпита:)))))))))))))
- gega
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Как имаш 5,50, „една”, направо се чудя - виж чл. 1 (1) ТЗ. Менителнични сделки могат ли да се извършват от нетърговци, а?!!!!!!!!!!!
- ждръц
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Първо, има физически лица търговци (ЕТ). Второ, прочели сме си търговското право. Какво трябва да пише там?
- МСМ
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Как така и Една и Tod имат 5.50 , а по някои въпроси са дали коренно азлични отговори.
Аз например също съм отговорил , че състава на съда е един съдия и двама съдебни заседатели, но вече не знам дали това е така или не - Една е дала отговор 1 съдия, Tod - един съдия и двама съдебни заседатели.Може ли някой да каже кое е вярно?
Аз например също съм отговорил , че състава на съда е един съдия и двама съдебни заседатели, но вече не знам дали това е така или не - Една е дала отговор 1 съдия, Tod - един съдия и двама съдебни заседатели.Може ли някой да каже кое е вярно?
- Любопитен
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Съжалявам, че ви отговарям чак сега, но не съм влизал във форума известно време.
По отношение на отличничките - след изпита обсъждахме казуса и имаше 3 или 4 спорни въпроса. Спомням си, че те двете бяха писали различни неща по тези въпроси. За съжаление в момента и двете четат за устния и не мога да ги питам коя какво точно беше писала.
Със сигурност бяха писали различни неща по въпросите от кога се дължат лихвите, може ли да се произнася гражданския съд по законосъобразността на адм. акт, по отношение на състава /да не повярваш на какви елементарни въпроси се греши/ и при последния въпрос - за процесуалните нарушения.
Следобед ще ви напиша какви бяха различните мнения, но сега отивам да ям :-))
По отношение на отличничките - след изпита обсъждахме казуса и имаше 3 или 4 спорни въпроса. Спомням си, че те двете бяха писали различни неща по тези въпроси. За съжаление в момента и двете четат за устния и не мога да ги питам коя какво точно беше писала.
Със сигурност бяха писали различни неща по въпросите от кога се дължат лихвите, може ли да се произнася гражданския съд по законосъобразността на адм. акт, по отношение на състава /да не повярваш на какви елементарни въпроси се греши/ и при последния въпрос - за процесуалните нарушения.
Следобед ще ви напиша какви бяха различните мнения, но сега отивам да ям :-))
- Петър Таков
Re: До gega
Колеги що си мисля, че тези които ще бъдат назначените въобще не са и влизали в този сайт или най-малкото само си четат изказванията тук. Искрено съчуствам на знаещите и заслужаващите магистратските места, но уверявам Ви други ще са нацначените. Може и да има разбира се кадърни и от тях, както и малък брой реално спечелили конкурса. Поради тези причини няма какво да си хабя нервите да се явявам по конкурси.
- !
Re: Апел към отличниците да публикуват отговорите си
Разбирам те напълно. При същите отговори и аз имам 3,50. Нека най - после някой официално публикува "верните" отговори на всички въпроси. Очиведно при различни отговори, някои оценки са еднакви, а други с единици по - малки. Кой все пак е прав?
- I.D
76 мнения
• Страница 3 от 4 • 1, 2, 3, 4
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 11 госта