Промени в НК

[RinTimTim]

Добре... логиката на нещата е, че е създаден специален състав на причиняване на имуществени вреди по непредпазливост при управление на МПС и нарушаване на правилата за движение, който винаги изключва общия състав на повреждане или унищожаване на чужда вещ. Т.е. когато управляваш МПС и си нарушил съответните правила, вследствие на което са произлезли вреди, вредите дали ще са съставомерни или не, ще се преценява от гледна точка засягане на обществените отношения по транспорта, а не тези осигуряващи необезпокояваното упражняване на правото на собственост. Тъй като и съставът излиза да е по-леко наказуем, очевидно законът иска да ни покаже, че при извършване на транспортна дейност причиняването на имуществени вреди по непредпазливост е с по-ниска степен на обществена опасност от причиняването им по принцип. Логически е абсурдно да създадеш специално правило за нещо, което без никакъв проблем можеш да подведеш под общото. Явно в настоящия случай създаването на този специален текст иска да покаже, че когато потрошиш нещо, карайки кола, за да отговаряш, потрошеното изначално и без всякакви други уговорки, трябва да е значително. Ако потрошиш нещо незначително, карайки кола, няма да отговаряш ИЗОБЩО. Ако ЛОГИКАТА на нещата не беше такава, нямаше да има никакъв смисъл от този специален състав със специални изисквания, а щеше да се отговаря на общо основание, и то по по-тежкото наказание. Затова и размерът на наказанието много правилно е ползван като аргумент да се отрече приложението на 216.

Аз искам друго да те запитам, понеже дискусията така или иначе стана фолософска )

Според начина ти на разсъждение какво трябва да е приложението на ей таз убавиня в нашия случай:
чл. 343 (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 86 от 2005 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

По твоята логика аз го разбирам така: за престъплението по транспорта причиняване на значителни имуществени вреди НП трябва да се прекрати, ако пострадалият поиска това, но престъплението против собствеността така или иначе си остава и НП трябва да си продължи по другия текст?

[svettoslav]

Та по силата на промените непредпазливото повреждане май ще стане окончателно чх?

Май така излиза.По чл.343 ще е Ч.Х.,а пък Иван дето паднал и счупил лап-топа на стойност 380лв(втора ръка)-О.Х. -по чл.216,ал.6,доколкото не е маловажен.
И като стана въпрос за маловажен,може би точно тук имаме работа.Нерядко несъставомерното деяние по 343 няма да е и такова по 216 именно защото е маловажен.За последното доста може да се дискутира,но то си е от значение за всеки отделен случай и там трябва да се обсъжда.

[svettoslav]

А каква е логиката,според теб,за липсата на възможност пострадалия по 216 да не може да иска прекратяване?Съжалявам,че отговарям с въпрос. Но май това в случая е най-логичното
Точно сега е момента да видиш темичката в "наказ.право",която по погрешка пратих там.Исках да копирам нещичко относно едно мнение.Мое,при това
За "транспортния характер" на нещата.Какво значение има дали е транспорт или други общоопасни-наводнение,пожар(чл.331,ал.3)
Какво да кажем за наводнението,извършено по непредпазливост?-чл.335,ал.2,предл.второ.-5г.Л.с. 5години..Непредпазливост като форма на вината.
Това примерче идва да покаже(и други има разбира се,който иска-там са),че наказанието няма място тук.
Вероятно са изключения случаити като този по чл.343-чл216,ал.6 относно по-леко наказание.
Няма такова нещо.Именно защото са по-опасни,вещаят реализиране на опасност,по-често,отколкото по принцип,както казвате,тук наказанията са по-тежки.Сигурно и чл.216,ал.6 нама да има ,щом при наводнеине нямаме знач. имуществени вреди,т.е не е съсставомерно по чл.335,ал.2,предл. второ
Не вярвам.Изобщо даже.

[svettoslav]

Всъщност-не.НАКАЗАНИЕТО ИМА МЯСТО.Само погледни общоопасните-мисля и че т.нар. "транспорнти" пак са там.Раздел втори.Там обаче някъде се мъдри някаква 1г. л.св.,която...

[kpavlova]

Още се е развила дискусията ...Нищо умно не можах да измисля аз междувременно...освен да кажа, че след като обект на транспортните пр-я е безопасността на движението и то несамоцелно и по принцип, а БЕЗ -грозяща или реализирана-ОПАСНОСТ от жертви, увреди/ от ЛТП нагоре/ и значителни вреди, при взаимодействието между хора ,пътища и ПС, деянието - "нарушение на правилата" е престъпно, когато причинява предвидения там- в раздела - резултат...Факт е, че ако следва да се сравнява 343 с „професионална „непредпазливост, на фона на проф.непредпазливост по 123,134 е по –тежко наказуемо при идентична последица / само особено тежките случаи май са им равно наказуеми/, т.е. общоопасността се отчита при диференциацията на НО , при наказването и не е в минус.С 216, ал.6 обаче не стоят така нещата.
Обяснение 1.Нарушението на правилата , писани другаде, а не в НК, за управление и експолатация, се наказва в предвидените в НК хипотези по специалния раздел .Така по същество – с 216, ал.6 - се стига до наказване на нарушение на правилата за управление, но не като транспортно престъпление, т.е. абстрахираме се от същността.Това е искал да каже автора със системата и санкциите.
Обяснение 2 Идиотска несъгласуваност в размерите на санкциите.Авторът не е искал да каже нищо със санкциите и системата, внушаваме си .
Обяснение 3 . де леге ференда декриминализация на 343б” а” .Което обаче не решава проблема, защото с още по -голяма сила трябва да се мисли, с тази декриминализация , казва ли нещо закона , дали може да е престъпление против собствеността или не, историческо тълкуване и пак се връщаме в изходна точка.
Обяснение 4.Женска интуиция, не трябва ... няма по –голямо и по –силно основание от нея .
Аз се колебая между обяснение 1 и 4
П.П.Започнах с „не питай защо” ,.. защото просто не съм срещала достатъчно прецизен НП, теор.отговор, който да отговаря на питането, както трябва и да не търпи изключение.Естествено, сигурно има такъв.По справедливост и на практика - не може е най-често и толкова.

[svettoslav]

Нищо не спомена сотносно общопасните по раздел първи.Защо се сравняват само транспортните с общия състав.Какво е според теб положението на последния случай:

Какво да кажем за наводнението,извършено по непредпазливост?-чл.335,ал.2,предл.второ.-5г.Л.с. 5години..Непредпазливост като форма на вината.
Това примерче идва да покаже(и други има разбира се,който иска-там са),че наказанието няма място тук.
Вероятно са изключения случаити като този по чл.343-чл216,ал.6 относно по-леко наказание.
Няма такова нещо.Именно защото са по-опасни,вещаят реализиране на опасност,по-често,отколкото по принцип,както казвате,тук наказанията са по-тежки.Сигурно и чл.216,ал.6 нама да има ,щом при наводнеине нямаме знач. имуществени вреди,т.е не е съсставомерно по чл.335,ал.2,предл. второ

Нищо не спомена.Сигурно не си обърнала внимание.За оръжието-нищо не споменахте,имам предвид чл.338,ал.3,предл.3.И тук ли за наказание ще говорим? От 5 до 15л.с..Смяташ ли наистина сериозно,че ако вредите не са "значителни" няма да отговаря по чл216,ал.6 НК?
Какво Ви е мнението за престъплението по чл.356ж,б."а",ако желаеш да споделиш,де!А по чл356и,б "а" ?За чл356 к,ал.2 няма да те питам.Знаеш защо,нали?Точно така,няма вредоносен резултат значителни им. вреди.
Или понеже "транспортните" са най-масовите, и там наказанието някой го пооправил от попр. труд на л.св. или пробация и всичко е О`К,само с тях ще се занимаваме.
Защо?Да не би теорията да не важи и за другите общоопасни п-я?Е защо.Става дума за теорията на "Айнщайн" или Михайлов.Може би трябва да се признае за невинен този ,който е повредил чужд имот,чрез престъпление по чл.356 ж,б."а" НК,което е несъставомерно,заради стойността от 900 лв. на имота,макар да са налице признаците на 216,ал.6 и случаят не е маловажен не само защото характера на правилата за поведение е такъв и общ. опасност висока,а защото е и осъждан 3-4 пъти и т.н.
Пак ли за общ-специален ще говорим или за субсидиарен.
Нещо много простичко накрая трябва да се има предвид,според мен.Винаги трябва да си задаваме въпросчето,"аджаба,какво щеше да стане,ако ги нямаше тези специални състави,т.нар. общоопасни престъпления?".Какво щяхме да правим,при настъпила смърт,Т.П. или значително(пак се почна,Господи) повреждане на имот?
Ами какво-общите.Всъщност какви общи,то навремето други имало ли е !.За преди 75-та г. ли говорим? Не съм бил роден,не знам.Във всички случаи транспортните са минавали по чл216,123,134 в зависимост от вредата.Имало или нямало-без значение.Прилага се каквото има.

Теорията трябва да Важи и за другите общоопасни,при които по непредпазливост са настъпили такива им. вреди,които правят това престъпление несъставомерно.
Накрая ще завърша с това,че ако отново се търси нещо като аргументи в наказанието по 343 съпоставено с 216,ал 6,то това би било погрешно решение.
Както става ясно това е единственото недоглеждане ли да го нарека,не знам,което,при наличието на тези факти,а именно масовото осъществяване на товадеяние,би могло да доведе до заблуждението,че кота тук наказанието е по-леко,то по 216,ал 6 не може да го осъдим,щото било по-тежко.Това сто пъти го разгледахме до тук.
И още нещо.Кой и с какви аргументи може да обоснове,че това престъпление по 343,при вреда под "значителните",е по-малко общ.опасно от другите споменати по-горе,,предвиждащи съставомерност,при причиняване на знач.им. вреди.
И какво значи по-малко общ. опасно.Тази масовост,която ежедневно поставя в опаснот най-ценното благо? За какво говорим изобщо?
Казвам това,за да се обоснова,че не би било възможно при други о.опасни да може да се приложи 216,ал.6,а при транспортните-да не може.Защото наказанието било 1г.
Как така и д двата случая имаме 216,ал.6,но когато деянието е несъставомерно като транспортно,този състав няма да важи,а когато е друго общоопасно-ще важи.
Теорията на професора може би ще се доразвие в смисъл,че законодателят не е имал предвид да криминализира деянието по чл.338,ал.3,предл.3,както и други о.опасни,споменати по-горе,както и други вероятно,предвиждащи такъв резултат,щом не са настъпили значителни имущ.вреди като ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
ПРОФЕСОРЕ,ПРОФЕСОРЕЕЕ,искаш да кажеш като общоопасно престъпление,професоре.
То пък една теория става..По-добре да не се занимаваме с нея(лично мое мнение).
Иначе за общ-специален съм съгласен.Специфицираните като общоопасни не могат да намерят приложение,когато не са налице признаците.Остава общия,ако са налице неговите признаци

[kpavlova]

Не се гневи толкова За общоопасните всички правила на общата част, както и теорията си важат, естествено.Примерите са излишни .Въпросът е само в 343- 216, ал.6
Просто има проблем,само с 216, ал.6 и 343 а/- , именно заради санкцията

Как така и в двата случая имаме 216,ал.6,но когато деянието е несъставомерно като транспортно,този състав няма да важи,а когато е друго общоопасно-ще важи

Не е съставомерно по "специалната" непредпазливост 343 а/, но да носи по -тежка НО, за "обща "непредпазливост, е абсурдно положение.Това е причината просто.Излиза, че колкото по -големи вреди причиняваш при управление, толкова по -добре, не може да е така.Другото са само словесни еквилибристики .

[svettoslav]

Здравейте!

Излиза, че колкото по -големи вреди причиняваш при управление, толкова по -добре, не може да е така

Ей,пак го измисли,значи
Тук обаче няма да се разберем.Знаеш,че това не е така.Между другото пиша вече със съзнанието,че няма да има единомислие,но може и да си права.
Относно вредата.Как така по-големи вреди-по-добре.Санкцията очевидно е по-висока.
Примери доста се посочиха.Ако увреди нещо по 216,ал.6 за 400 лв.-санкция,ако не е съден и т.н -78а! Ако не може-ще се наложи минималното усл. наказание,какъв е проблемът.И обратно,какво от това,че имаме вреда от 50 000лв. по 343а НК,ако трябва да си получи заслуженото,каккъв е проблема-1г.ефективно.
Така че за наказанието като санкция,която ще реши проблема не може да се говори безусловно.
Аргументът,който ти сочиш всъщност е за наказуемостта на деянието,което според теб не дава възможността да се приложи общия състав.Това е различно нещо.Вярно е,че то може и да има определено значение при определени обстоятелства.Но в случая не съм сигурен дали именно това нещо е достатъчно за да се обоснове невъзможност за съставомерност по 216,ал.6,макар съставът да е осъществен и случаят не е маловажен.Иначе -предвидено е по-тежко наказание.Но да се твърди,че ще се наказва по принцип по-тежко,не бих се наел.Но както и да е.
"Общата" непредпазливост казваш не може да е по-тежко наказуема от "специалната".Знам,че е нелогично и не трябва да е така.Също съм съгласен,че не трябва 216 да има по-тежка санкция от специалната непредпазливост,но да твърдя,че не може -все още не мога.Не трябва или не може.
Накрая ще отбележа нещо от цит. от теб реш. на ВКС.Както е видно,доводите са в смисъл ,най- общо,че 216,ал.6 не може да е субсидиарен,тъй като имал по-висока санкция.ВКС говори за 343а като за първичен.
Моля? чл.343а бил първичен?
Специален-да,ама първичен...Мисля си че прокурорът би затруднил доста ВКС ако се беше аргументирал добре.
Струва ми се,че трябва да се говори,за невъзможност за приложение именно на общия,ако е по-тежко наказуем.Иначе първичен,вторичен,третичен..да вземем нов учубник да напишем ли,а?
Явно,че нямам съмишленици. А санкцията се явява като непреодолима пречка.
САНКЦИЯТА ЛИ КАЗА НЯКОЙ?(Не се гневя,просто така си пиша)
Това престъпление.."злепоставянето" обаче май ще остави темата отворена. Кава ти е мнението за тази случка:

Раздел III.
Злепоставяне

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки] [Актове] [Стари редакции]
Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.



Раздел IV.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Специалния в случая има същата санкция,когато вината е непредпазливост.
Но в случая на ал.1,когато имаме умисъл,т.е съзнателно нарушение,е предвидено по-тежко наказание в общия състав на злепоставянето.
Или пък ще се намери някой да кажече при непредпазливото е невъзможно,а при умишленото може.
Та въпроса ми е за чл356,ал.1 НК,в случай че не са нарушени специфичните,изброени там правила за поведение,а общи такива,за охрана безопасността на труда по чл136,ал.1 НК,ще може ли да се приложи общия състав?И обществено порицание имаме,освен това.
Това за словесните еквилибристики не го разбрах.Та така,де,за санкцията,като определящ фактор.
Значи има лесен отговор,да не се напъваш много .Казваш само "и тук е така"-и готово,паднах в канала.Наистина санкцията и интересен въпрос.

[svettoslav]

Интересен процесуален момент обаче се получава в случая.
При цит. Р. на ВКС няма как да бъде осъден,при това по доводи,съсвесм различни от тези на съда.
В подобни случаи,би следвало да се повдигне обвинение по 216,ал.6,а не по чл.343а иминно защото последното е несъставомерно.Съдът няма как да го осъди,при положение,че той не е обвинен по 216,доколкото не е маловажен.Това е така,тъй като тук е точно мастото за въпроса относно по-тежката наказуемост.Общоприето и безспорно е че не може да бъде осъден за "по-тежко " престъпление,а очевидно че това по 216,ал.6 се явява точно такова.
Съдът търси други причини.Е,може и да е прав,естествено,не твърдя,че аз съм правия.Процесуална е пречката.
Преди малко говоря с колегата по тоя повод(бивш дознател)."Ами аз прекратих едно такова,когато се оказа,че вредата е по-малка от предвидената по 343а НК....щото ма ядосаха...."
Приятен ден!Поне поразмишлявахме малко.
Засега съм на мнение,че при тези факти,би следвало да се преценява дали е маловажен по 216,ал.6 и ако не е ,което ще е по-рядко като че ли,да се внася така.Всъщност какво значение има моето мнение?

[batko]

Да плача ли, да се смея ли.
Да се декриминализира пил - карал. Не е ли по добре да им се завиши наказателната отговорност. Например наказанието да стане от 1 до 3 години. Така няма да има пробация и при повторно пиене - марш в затвора.
Оправдание е, че прокуратурата не смогвала да се справи поради наличието на много такива дела. Смехориии. Тези дела се "появиха" преди години и тогава в прокуратурата при щат 8 човека в голям окръжен град имаше супер успеваемост. Падаха се средно по 1200 дела и преписки на човек годишно. Тук включвам и влизания по дела - свои и чужди, ходене при следователите за стиковане на работата и пак се справяхме. Сега щатът е три и повече пъти и реват, че имали много работа. Нямам думи.
Приеха да се приключват делата със споразумение или съкратено. Вместо да се пишат актове, първата приказка на прокурора е "Няма ли да се споразумеем" при съгласие втората - "Напиши споразумението". Като влезе делото в съда първата приказка е "Няма ли да има споразумение или съкратено", втората е "дайте го на дискета, флашка, диск." Да не казвам, че така се провеждат и разпити на свидетели. Вместо да се разпита свидетеля се прави копи пейст и разпита пред съдия е готов. Браво.
Я политиците да кажат кой от тяхната партия или техен близък са го хванали да кара пиян като кирка натоварил два кубика крадени дърва?
Истината е, че проблемът на прокуратурата е в хората, с които работят. Разкараха следствието и хвърлиха тежки и сложни дела да се разследват от прясно завършили дознатели или такива с малко опит. И при разследването се правят грешки, грешки и грешки. Няма лошо, ама ако обвиняемият забие краката и не иска споразумение или съкратено, тогава става проблем.
Ами другата смехория - запасен защитник. Ха, че аз може да искам да ме защитава адвоката Х и само той. Не ща адвоката У, дето е пред пенсия и кодекса му е първото издание от 68г. Не искам и адвоката Z дето е завършил вчера и според него ВКС нищо не разбира.... И какво пречи ако основният защитник има ангажимент да се разбере с резервния и той да не може да се яви по делото? Викам да има поне 5 запасни защитника. Някъде практикуват по следния начин: първи път - отлагане , втори път - отлагане и на третия се назначава служебен защитник и това е. Явно някой не може да приеме, че някои адвокати имат повече работа от други и са търсени от хората, а техните протежета гладуват.
Искат да се увеличи наказателната отговорност за престъпления, извършени срещу полицаи. Ок съгласен, ама нека и обратното да стане. И нека да се върне военна прокуратура, че то сега тези, които разследват полицаите утре работят с тях по други дела. Как да ги дадат на съд?
Съкратеното било лошо, споразумението било лошо, че наказанията били ниски. Ами тогава защо ги изполвате, господа ? Ето ви идея: Имаме извършител на каквото и да е престъпление. На извършителя се дава възможност да сключи споразумение с прокуратурата преди да се проведе разследване само и въз основа на данните по полицейската преписка. Наказанието в този случай е примерно задължително под минимума предвиден в закона. Споразумението да се одобрява задължително от съда, освен ако договореното наказание е прекалено занижено. Пести се време и пари. Всички са доволни. При второ подобно престъпление, даже още по-добре при извършването на второ умишлено престъпление, да не може да се сключва споразумение. /може да мине на съкратено/ Продължаваме. Лицето е отказало сключването на споразумение и е проведено разследване. Преди делото да се внесе в съда на бъдещия подсъдим му се предлага да се мине на съкратено. Наказанието в тези случаи да не може да бъде под предвиденото в закона, а да е между минимума и средния размер на предвиденото в закона наказание. Ако не иска - съставя се протокол - делото на съд и да се гледа по общия ред. Влезе ли делото в съда няма вече искам съкратено или споразумение - само общ характер. Да е мислил. Както и при споразумението - правото на съкратено съдебно следствие да се ползва само веднъж. И понеже има всякакви изроди - ползваш ли веднъж съкратено или споразумение това е. Третият път и всички следващи само по общия ред.
И за да облекчим работата на прокурорите - за повечко престъпления да се работят само ако имат подадена жалба от пострадалия.

[voltron]

Чл. 12а има нужда от промяна за да няма такива тълкувания

http://vasbg.com/bg/?&itype=216&isubtype=249&info=1396

Във връзка с разглежданата предпоставка сме изправени пред неправилно използване на минало свършено глаголно време. Буквалното тълкуване води до извода, че законът позволява вредите да се причинят едва след довършване на престъплението, което лицето извършва по време на задържането. А това е абсурдно, защото означава, че вредите ще бъдат причинени, след като вече няма какво да се защитава. Нещо повече, такова буквално тълкуване би било равнозначно да приемем, че в края на XX в. българският законодател позволява полицейски произвол, което, освен всичко друго, е и противоконституционно. Не остава друго освен да се приеме, че визираните в чл. 12а НК вреди могат да се причиняват само докато лицето, което се задържа, върши престъпление при самото му задържане.

От току-що казаното пък следва, че други основания за задържане, като например ако последното е за установяване самоличността на лицето, не обуславят приложението на чл. 12а НК. Така приложното поле на новия институт се ограничава чувствително, защото той е приложим единствено спрямо лицата, осъдени с влязла в сила присъда за извършени престъпления.

И текста е абсурден и тълкуването му също. Тоест тълкуването си е правилно, но води до абсурдни изводи. Един кодекс особенно наказателен трябва да има само едно тълкуване - буквалното. За какво да се налага систематично тълкуване като може да се напише в момента на извършване на престъпление. И някой ако си го тълкува буквално да изгори невинна душа .

[zidaromazach]

Полковник да седне да ти тълкува...
Малеей, мале, че те, военните, си имали сайт, в който си публикуват прецедентите, да не вземе някой лейтенант или капитан да вземе да разсъждава извън окололожката на фуражката (за неходилите в казармата уточнявам, че това е обръча и е подплатен с метална шина).

Представям си следната картинка -как някой явно застрашаващ живота на околните изкукал убиец с пищоф си дерибейства... Утрепал е един- двама, заплашва да утрепе още няколк, но какво от това? Ами той е невинен до доказване на противното, няма влязла в сила присъда ерго (feat.G.Ganchev) не е престъпник! Не е извършил престъпление!
Полицаите стоят, четат съдебната практика на военно- апелативния съд, насядали покрай служебните автомобили в кръг, чешат се зад ушите, звънят на дознателя- юрист да си даде и той мнението. Пак звънят на началника си- "да го гърмим ли тоя или да го оставим да утрепе още двама- трима, да минат всичките съдебни инстанции и след като заверената с мокър печат присъда бъде предоставена- тогава ли да го тепаме"? "Ами по реда на чл.12 само дали може? Да го тепаме ли бе, шефе?"
"да ги е*** у юристите да ги е**", промърморват под сурдинка"

Извън емоцийките само да напомня на всички, че съдиите вземат своите решения въз основа на закона и вътрешното си убеждение... Айде всички имаме дипломи, та затова наблягам най- вече на второто- на вътрешното убеждение и нека има повечко истински, а не учебникарски книжен морал в действията ни.

[kostadin_yordanov]

"Репортери без граници" са притеснени от промените в НК

приети от българското правителство на 20 октомври. Те предвиждат санкциите за дискриминационни изказвания в медиите да бъдат увеличени на четири години затвор и глоба от 5000 до 19 000 лева. Вместо да бъдат прилагани само за подбудителство към расова, национална или етническа ненавист, санкциите ще включват "всички форми на дискриминация, определени със закона и споразуменията между държавите". От организацията смятат, че е реална опасността да бъде легализирана цензурата и да се засили автоцензурата. "Репортери без граници" изтъкват, че се дава възможност за субективно тълкуване на това кое е дискриминация, което може да доведе до санкциониране за изразяване на критични гледни точки или за разследващи репортажи, насочени например към материалното положение на представителите на правителството.

3.11.2010 г.
http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0000222

[svettoslav]

Не съм мислил много преди да пиша сега,но относно чл.12а- в случай че няма все още ТР,значи всичко е ясно
Защо ли го има тоя текст изобщо?А като го е нямало,какво е било различно?
Сега се чудят какво е това изобретение.Ами има начин за тълкуване.Явно,че няма нужда.
Залавянето на лице,извършило престъпление,се е приравнявало на случаите по чл.12.Е щом практиката го е наложила и няма ТР или ПП ВС по това нещо,какъв е проблема?
А сега трябвало да бъде осъден..че да го задържат полицаи(или какви точно служители на МВР или на МПравосъдието може би,не знам),някакви "по задържането" ..че да върши и друго престъпление..
Ами ако не е престъпление,щото е луд?После се установило.Имаме общественоопасно деяние.Дори за неизбежна О. не е нужно да е престъпление.
Така че при тълкуването трябва да се държи сметка именно за чл.12 и в тая връзка да се изяснява.

Какво би било положението с избягял от затвора,който се залавя от гражданина Х?
Има неизбежна О.,тъй като прекратява извършването на престъпление,което "трае непрекъснато"(297 НК)
А имаме и чл.12 а,тъй като бил осъден, и се залавя с цел да се предаде на органите(и да не върши други престъпления ).
Ама не може чл.12а,щото не бил "държавен служител.."
Глупости са твърденията за единствена възможност субекти да бъдат само "служители по задържането".Смятам,че е така,защото тези хора така или иначе,имат правомощията по закон да задържат някого за изпълнение на присъдата.
В случай,че се приравнява на НО положението,където се залавя от пострадалия по-късно,след завършване на престъплението,защо да не може да се "приравни",т.е да се впише,както се е наложило от практиката, и случай на задържане от орган на властта?
И как така ако не е доказано-все още-чл.12 НК,пък ако е доказано -да не може?Няма никаква логика.Ако има присъда-по-голямо основание.
С две думи,щом се отклонява от задържането,както се приема от съдилищата,нападението продължава.Защо да има значение дали "служител" го преследва или гражданин?А ако са двамата и има присъда? - ДС-по 12а,а човека,който му помага-по чл.12(доколкото нападението продължава).
Защо всичко това,като може и двамата по чл.12,без оглед присъда или не.
Относно задържането от органите-тук няма проблеми,щом се спазват правилата.Действаш,колкото да го задържиш,ако той се съпротивлява,значи върши нападение и полицаите са в неизбежна отбрана.Какъв е проблема?
Специално за органите бил създаден. Най-просто-става дума за действия по задържането,след като го е довършил.Алинея втора пък,как е възможно да я има изобщо,след цели 13 години?

[usra_ovcova]

Проект – 21.12.2010 г.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

О Б Щ А Ч А С Т

ГЛАВА ПЪРВА
ЗАДАЧА, ПРЕДМЕТ И ДЕЙСТВИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Задача и предмет
Чл. 1. (1) Задачата на Наказателния кодекс е да защитава от престъпни посегателства личността, правата на гражданите и установения в Република България правов ред.
(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления, какви наказания се налагат за тях, кои лица са наказателноотговорни и установява случаите, когато може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложено наказание.

Действие по време
Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на осъществяване на деянието.
(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този от тях, който е най-благоприятен за дееца.

Действие по място
Чл. 3. Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

Действие спрямо български граждани
Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага и към български гражданин за извършено от него престъпление в чужбина.
(2) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

Действие спрямо чужденци
Чл. 5. (1) Наказателният кодекс се прилага и към чужденец, извършил в чужбина престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода или доживотен затвор, с което се засягат интересите на Република България или на български гражданин.
(2) Наказателният кодекс се прилага и за престъпление, извършено от чужденец в чужбина, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.
(3) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденец, извършил в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или на чужденци.

Действие спрямо чужденец с имунитет
Чл. 6. За отговорността на чужденец с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България се прилагат приетите от нея норми на международното право.

Действие на чужда присъда
Чл. 7. (1) Чуждата присъда за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Влязла в сила присъда, постановена от съд на друга държава – членка на Европейския съюз, има последици в наказателното производство като присъда, постановена от български съд, освен когато:
1. деянието не е престъпление по българския Наказателен кодекс;
2. е наложено наказание, което не е предвидено в този кодекс.

ГЛАВА ВТОРА
НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

Пълнолетно лице
Чл. 8. Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

Непълнолетно лице
Чл. 9. (1) Непълнолетно лице – навършило 14, но ненавършило 18 години, е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
(2) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетно лице се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.
(3) По отношение на непълнолетно лице, на което деянието не може да се вмени във вина, се прилагат мерки, предвидени в друг закон.

Малолетно лице
Чл. 10. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице – ненавършило 14-годишна възраст.
(2) По отношение на малолетно лице, извършило предвидено в този кодекс общественоопасно деяние, се прилагат мерки, предвидени в друг закон.

Невменяемост
Чл. 11. (1) Не е наказателноотговорно лице, което осъществи деяние в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното, или да ръководи постъпките си.
(2) Не се налага наказание на лице, което след извършване на престъплението и до произнасяне на присъдата изпадне в състояние на невменяемост. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
(3) По отношение на лице по ал. 1 или 2 се прилагат мерки, предвидени в друг закон.

ГЛАВА ТРЕТА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Раздел I
Общи положения

Определение
Чл. 12. (1) Престъплението е общественоопасно и противоправно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от този кодекс за наказуемо.
(2) Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в кодекса престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Общественоопасно деяние
Чл. 13. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Неизбежна отбрана
Чл. 14. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.
(3) Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.
(4) Деецът не се наказва, когато превиши пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение.

Крайна необходимост
Чл. 15. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при крайна необходимост – за да се спасят от непосредствена опасност свои или чужди блага, както и държавни или обществени интереси, ако деецът не е могъл да избегне опасността по друг правомерен начин и причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление.

Деяние, извършено от служител под прикритие
Чл. 16. Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му по закон функции.

Залавяне на местопрестъплението
Чл. 17. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено за залавяне на деец, заварен на местопрестъплението или непосредствено след извършване на деянието, ако причинените вреди са били необходими за залавянето.
(2) Заловеният по ал. 1 незабавно се предава на най-близкия орган на власт, а когато това не е възможно – незабавно се уведомява съответният орган на власт.

Вина
Чл. 18. Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Умисъл
Чл. 19. Деянието е умишлено, когато деецът е предвиждал неговите общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му характер и е искал или се е съгласил с настъпването на тези последици.




Непредпазливост
Чл. 20. (1) Деянието е непредпазливо, когато деецът е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е бил уверен, че няма да настъпят.
(2) Деянието е непредпазливо и когато деецът не е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
(3) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от този кодекс случаи.

Смесена вина
Чл. 21. Когато този кодекс определя деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, за които не се изисква умисъл, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, ако по отношение на тези последици е действал непредпазливо.

Грешка
Чл. 22. (1) Незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението, изключва умисъла за това престъпление.
(2) Незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението, изключва и непредпазливостта, когато самото незнание не се дължи на непредпазливост.

Изпълнение на неправомерна заповед
Чл. 23. Не е виновно деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Случайно деяние
Чл. 24. Деянието не е извършено виновно, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и не е бил длъжен или не е могъл да ги предвиди.

Раздел II
Стадии на умишлено престъпление

Приготовление
Чл. 25. (1) Приготовлението е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение.
(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от този кодекс случаи.

Отказ от приготовление
Чл. 26. (1) Деецът не се наказва, когато е имал възможност да извърши намисленото престъпление, съзнавал е това, но се е отказал да го извърши.
(2) В случаите по ал. 1, ако деянието, в което се е изразило приготовлението, осъществява състав на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Опит
Чл. 27. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в този кодекс и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като съдът взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Отказ от опит
Чл. 28. (1) При недовършен опит деецът не се наказва, когато е имал възможност да довърши изпълнителното деяние, съзнавал е това, но се е отказал да го довърши.
(2) При довършен опит деецът не се наказва, когато е имал възможност да довърши престъплението, съзнавал е това, но е предотвратил настъпването на общественоопасните последици.
(3) В случаите по ал. 1 или 2, ако деянието, в което се е изразил опитът, осъществява състав на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Раздел III
Съучастие

Определение
Чл. 29. (1) Съучастието е задружна умишлена дейност на две или повече лица за извършване на престъпление.
(2) Умисъл за съучастие е налице, когато съучастникът е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал или се е съгласил с извършването на престъплението.


Форми на съучастие
Чл. 30. (1) Съучастници в престъплението са извършителите, подбудителите и помагачите.
(2) Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.
(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление.
(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на пречки, набавяне на средства или по друг начин.

Отговорност на съучастниците
Чл. 31. (1) Всеки съучастник се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като съдът взема предвид характера и степента на неговото участие.
(2) Особените обстоятелства, поради които този кодекс изключва, намалява или увеличава наказанието за някои от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, за които тези обстоятелства не са налице.

Предели на отговорност на подбудителя и на помагача
Чл. 32. (1) Подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.
(2) Когато поради определено лично качество или отношение на дееца този кодекс определя извършеното деяние като престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, макар за тях тези обстоятелства да не са налице.

Отказ от подбудителство и помагачество
Чл. 33. (1) Подбудителят или помагачът не се наказва, ако е имало възможност престъплението да бъде извършено, съзнавал е това, но е попречил на извършването му или е предотвратил настъпването на общественоопасните последици.
(2) Ако деянието, в което се е изразило подбудителството или помагачеството осъществява състав на друго престъпление, подбудителят или помагачът отговаря за това престъпление.





Раздел IV
Продължавано престъпление

Определение
Чл. 34. (1) Правилата за съвкупност от престъпления не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато с две или повече деяния се осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна са продължение на предшестващите.
(2) Продължавано е престъплението и когато отделните деяния са малозначителни, но в тяхната съвкупност или поради причинения от тях общ престъпен резултат, обществената им опасност не е явно незначителна.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за:
1. престъпления против личността на различни граждани;
2. деяния, извършени след предявяване на постановлението за привличане като обвиняем;
3. деяния, извършени преди предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, но невключени в него.

Квалификация на продължаваното престъпление
Чл. 35. (1) При продължавано престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния в тяхната съвкупност и причинения от тях общ престъпен резултат.
(2) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се квалифицира по най-тежкия от тях, като за цялостната престъпна дейност се вземат предвид деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и самите квалифициращи обстоятелства.
(3) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, тя се подвежда под по-лекия състав, като съдът взема предвид квалифициращите обстоятелства при определяне на наказанието.
(4) Когато част от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, съдът квалифицира продължаваното престъпление като опит.





Раздел V
Съвкупност от престъпления

Видове съвкупност
Чл. 36. (1) Съвкупност е налице, когато деецът извърши няколко отделни престъпления преди да е осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях.
(2) Съвкупност е налице и когато деецът с едно деяние извърши няколко отделни престъпления.

Определяне на наказанието
Чл. 37. При съвкупност съдът определя отделно наказание за всяко престъпление и налага най-тежкото от тях.

Присъединяване на наказания
Чл. 38. (1) Съдът присъединява лишаването от права към наложеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.
(2) Когато наложените наказания са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
(3) Когато са наложени няколко наказания глоба или конфискация, съдът присъединява към общото най-тежко наказание глобата или конфискацията в най-голям размер.

Увеличаване на наказанието
Чл. 39. В случаите по чл. 36, ал. 1, когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надвишава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Определяне на общо наказание по няколко присъди
Чл. 40. (1) Разпоредбите на чл. 37 – 39 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.
(2) Когато лицето е осъдено при условията на чл. 41 или 42, но преди това е извършило и други престъпления, съдът определя само едно общо наказание за престъпленията, които не съставляват рецидив.
(3) В случаите по ал. 1 или 2, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.
(4) Приспада се и наказанието пробация от лишаване от свобода, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
(5) Когато по една, няколко или по всички присъди лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Раздел VІ
Рецидив

Общ рецидив
Чл. 41. Общ рецидив е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление.

Опасен рецидив
Чл. 42. (1) Опасен рецидив е налице, когато деецът извърши умишлено престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, след като е изтърпял фактически:
1. повече от една година от наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, което е извършил като пълнолетен;
2. две или повече наказания лишаване от свобода до една година за умишлени престъпления от общ характер, които е извършил като пълнолетен.
(2) В случаите по ал. 1 предвидените в този кодекс наказания лишаване от свобода и глоба се увеличават с една втора, като лишаването от свобода не може да надвишава максималния размер, предвиден в чл. 49, ал. 2, т. 2.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато:
1. извършеното престъпление представлява маловажен случай;
2. са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по последната присъда, а при условно предсрочно освобождаване – от изтичане на изпитателния срок.

Изтърпяване на наказанието
Чл. 43. При рецидив наложените наказания се изтърпяват отделно.

sledva ...

[usra_ovcova]

Проект – 21.12.2010 г.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

О Б Щ А Ч А С Т

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
НАКАЗАНИЕ

Раздел І
Общи положения

Основни начала
Чл. 44. (1) Наказателната отговорност е лична.
(2) Наказание се налага само на лице, което е извършило предвидено в този кодекс престъпление.
(3) Наказанието е съответно на престъплението.
(4) Наказанието се налага само от съд.

Цели на наказанието
Чл. 45. (1) Наказанието има за цел да:
1. поправи и превъзпита осъдения към спазване на установения правов ред;
2. въздейства предупредително върху осъдения;
3. ограничи възможността осъденият да извърши други престъпления;
4. въздейства върху гражданите за спазване на правовия ред.
(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Видове наказания
Чл. 46. (1) Наказанията са:
1. лишаване от свобода;
2. пробация;
3. конфискация;
4. глоба;
5. лишаване от права;
6. порицание.
(2) За особено опасни умишлени престъпления се предвижда наказание доживотен затвор.

Раздел ІІ
Съдържание на наказанията

Доживотен затвор
Чл. 47. (1) Доживотният затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е особено опасно и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.
(3) Доживотен затвор не се налага на:
1. лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години;
2. жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода
Чл. 48. (1) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от петнадесет години и е дал доказателства за своето поправяне.
(2) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.
(3) Наказанието лишаване от свобода по ал. 1 се изтърпява отделно от търпяното наказание доживотен затвор.

Лишаване от свобода
Чл. 49. (1) Лишаването от свобода е принудително изолиране на осъдения в места за лишаване от свобода за срок от три месеца до петнадесет години.
(2) По изключение лишаването от свобода може да бъде за срок до:
1. двадесет години – при съвкупност от престъпления, както и за особено опасни умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.
2. тридесет години – при опасен рецидив.
(3) Типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, както и първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.

Зачитане на работни дни
Чл. 50. (1) Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода може да се съпровожда с подходящ и съответно заплатен труд.
(2) При полагане на труд от осъдените на лишаване от свобода срокът на наказанието се намалява, като два работни дни се равняват на три дни лишаване от свобода.
(3) Когато при изтърпяване на наказанието осъденият извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното деяние.

Пробация
Чл. 51. (1) Пробацията включва срещи на осъдения с пробационен служител и поставянето на осъдения под надзор на пробационна служба.
(2) Пробацията се налага за срок от шест месеца до две години.
(3) Когато съдът наложи пробация, за срока на наказанието може да приложи и мерки за въздействие.

Срещи с пробационен служител
Чл. 52. (1) Срещите с пробационен служител се провеждат в пробационната служба.
(2) Когато важни причини налагат това, срещите могат да се проведат и на друго подходящо място, определено от пробационния служител.
(3) Срещите са планирани или извънредни - по нареждане на пробационния служител или по искане на осъдения.

Поставяне под надзор на пробационна служба
Чл. 53. (1) Поставянето под надзор е явяване на осъдения два пъти седмично пред пробационен служител.
(2) Когато важни причини налагат това, явяването може да става на друго подходящо място, определено от пробационния служител.
(3) Когато осъденият добросъвестно изпълнява наложената му пробация, периодичността на явяването му може да бъда намалена.

Спиране на изпълнението на пробацията
Чл. 54. (1) Когато осъденият не изпълнява наложената му пробация, изпълнението на наказанието спира, освен в случаите, предвидени в закон.
(2) Изпълнението на пробацията спира и когато осъденият не изпълнява наложената му мярка за въздействие по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3.

Намаляване на срока на пробацията
Чл. 55. Когато осъденият полага безвъзмезден труд, срокът на наказанието пробация се намалява, като три часа труд са равни на един ден пробация.

Замяна на пробацията с лишаване от свобода
Чл. 56. (1) Когато осъденият без уважителна причина не изпълнява наложената пробация, съдът заменя неизтърпяната част от наказанието с наказание лишаване от свобода, като за два дни пробация се определя един ден лишаване от свобода.
(2) Алинея 1 се прилага и когато в особената част за съответното престъпление не е предвидено наказание лишаване от свобода.
(3) В случаите по ал. 1 размерът на наказанието лишаване от свобода може да бъде и под най-ниския предел, предвиден в чл. 49, ал. 1.

Конфискация
Чл. 57. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на принадлежащо на осъдения имущество или на част от него.
(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.
(3) При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, а след това и за задължения на осъдения, когато останалото негово имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Глоба
Чл. 58. (1) Глобата е парично задължение към държавата в размер от триста до пет хиляди лева, освен при опасен рецидив, както и в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
(2) Размерът на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и задълженията на дееца за издръжка на семейството му, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета.
(3) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения и след неговата смърт.
(4) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Лишаване от права
Чл. 59. (1) Осъденият може да бъде лишен от право да:
1. заема определена длъжност;
2. упражнява определена професия или дейност.
(2) Чужденец, извършил тежко умишлено престъпление, може да бъде лишен и от правото да пребивава в страната и да преминава през нейната територия.
(3) Наказанието лишаване от права се налага в предвидените в този кодекс случаи, когато упражняването на правата не е съвместимо с характера на извършеното престъпление.
(4) След изтичане на посочения в присъдата срок осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен.

Срок на лишаването от права
Чл. 60. (1) Лишаването от права, когато се налага самостоятелно или заедно с друго наказание без лишаване от свобода, е за срок от шест месеца до три години.
(2) Лишаването от право по чл. 59, ал. 2 е за срок от три до десет години.
(3) Когато лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надвишава срока на лишаването от свобода най-много с три години, освен когато в особената част на този кодекс е предвидено друго.
(4) Срокът започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.
(5) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради зачитане на работни дни, условно предсрочно освобождаване, приспадане на задържане или помилване.
(6) Осъденият на доживотен затвор се лишава от указаните в присъдата права завинаги.
(7) Когато доживотният затвор бъде заменен с лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от права завинаги по чл. 59, ал. 1 се заменя с лишаване от съответните права за срок три години по-дълъг от срока на лишаването от свобода.
(8) В случаите по чл. 59, ал. 2 срокът на лишаването от право започва да тече след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Порицание
Чл. 61. (1) Порицанието се състои в публично огласяване на осъждането по определен от съда начин.
(2) Публичното огласяване не може да засяга честта и достойнството на трети лица.
(3) Публичното огласяване е за сметка на осъдения.

Изпълнение на наказанията
Чл. 62. Редът и начинът за изпълнение на наказанията се уреждат със закон.

Отнемане на вещи
Чл. 63. (1) Независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата:
1. вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
2. вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
(2) Отнемат се в полза на държавата и:
1. вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено;
2. придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

ГЛАВА ПЕТА
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Общи положения
Чл. 64. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание.
(3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на ал. 1 и 2.
(4) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъдат наложени едновременно два или повече вида наказания, съдът, като се ръководи от правилата на ал. 1 и 2, определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност те да отговарят на целите на наказанието.

Определяне на наказанието пробация
Чл. 65. (1) Когато налага наказание пробация, съдът определя и максималния размер на наказанието лишаване от свобода, което осъденият ще изтърпи, ако не изпълнява без уважителна причина наложената му пробация.
(2) Замяната на неизтърпяната част от пробацията се постановява от съд.

Определяне на наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства
Чл. 66. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, се окаже несъразмерно тежко, съдът:
1. определя наказанието под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление;
2. заменя:
а) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел – с пробация или с глоба;
б) пробацията – с глоба или порицание.
3. може да не наложи по-лекото наказание, което е предвидено наред с лишаването от свобода.
(2) Съдът може да приложи ал. 1 и:
1. при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 27, ал. 2.
2. при помагачество – когато степента на участие на дееца в престъплението е малка;
3. спрямо деец, който е улеснил разкриването на престъплението или на съучастниците.

Обстоятелства, които не се вземат предвид при определяне на наказанието
Чл. 67. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са включени в състава на съответното престъпление.

Определяне на наказание при съкратено съдебно производство
Чл. 68. (1) Когато съдът постановява осъдителна присъда, размерите на предвидените в особената част на този кодекс наказания лишаване от свобода или глоба се намаляват с:
1. една четвърт – при извършено тежко умишлено престъпление;
2. една трета – във всички останали случаи.
(2) В случаите по ал. 1 съдът не може да определи наказанието под най-ниския предел за съответния вид наказание, предвиден в общата част на този кодекс.
(3) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду два или повече вида наказания, съдът не налага най-тежкото от тях. В тези случаи правилата на ал. 1 не се прилагат.
(4) Когато се определя наказание за опасен рецидив, съдът прилага правилата по ал. 1 – 3 след увеличаването на наказанието по чл. 42, ал. 2.
(5) Правилата по ал. 1 – 3 не се прилагат, когато:
1. с престъплението умишлено е причинена смърт или тежка телесна повреда;
2. престъплението е извършено по отношение на орган на власт при или по повод изпълнението на службата му;
3. деецът е бил в пияно състояние или е извършил деянието под въздействието на наркотични вещества или техните аналози и това обстоятелство е предвидено в състава на съответното престъпление.

Приспадане
Чл. 69. (1) Времето, през което осъденият е бил задържан по мярка за неотклонение, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:
1. един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация;
2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.
(2) Правилото на ал. 1, т. 1 се прилага и за всяко задържане от компетентен орган, извършено в Република България или в чужбина, и свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или с изпълнение на наложеното наказание.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако за времето на задържането осъденият не е бил обезщетен или то не е било зачетено по друго дело.
(4) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 59, ал. 1 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен от тези права по административен ред.
(5) В случаите по чл. 4 и 5 задържането и домашният арест в чужбина се приспадат от определеното наказание. Приспада се и изтърпяното наказание в чужбина, а когато то е различно по вид, се взема предвид при определяне наказанието.

ГЛАВА ШЕСТА
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Условно осъждане
Чл. 70. (1) Когато съдът наложи наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението му за срок от три до пет години, ако при извършване на деянието лицето не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и целите на наказанието могат да бъдат постигнат и без неговото изтърпяване.
(2) Изпитателният срок не може да превишава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

Мерки за въздействие през изпитателния срок
Чл. 71. При условно осъждане съдът може да постанови през изпитателния срок осъденият да изпълнява една или няколко подходящи мерки за въздействие.

Изтърпяване на отложено наказание
Чл. 72. (1) Ако до изтичане на изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява отделно и отложеното наказание.
(2) Съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, ако до изтичане на изпитателния срок условно осъденият извърши непредпазливо престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода.
(3) Съдът постановява отложеното наказание да бъде изтърпяно изцяло или отчасти, когато осъденият не изпълнява без уважителна причина мярка за въздействие, която му е определена.
(4) Извън случаите по ал. 1 – 3, отложеното наказание не се изтърпява.

Условно предсрочно освобождаване
Чл. 73. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с поведението си е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – ако е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието е не повече от три години.
(2) Когато осъденият изтърпява две или повече наказания лишаване от свобода, условно пресрочно освобождаване се допуска само за последното от тях.
(3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
(4) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от права по чл. 59, ал. 1.
(5) При условно предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца.
(6) При условно предсрочно осъждане съдът може да постанови през изпитателния срок осъденият да изпълнява една или няколко подходящи мерки за въздействие по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3.


Изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
Чл. 74. (1) Предсрочно освободеният изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода.
(2) Съдът може да постанови неизтърпяната част от наказанието да не бъде изтърпяна или да бъде изтърпяна изцяло или отчасти, ако до изтичане на изпитателния срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода.
(3) Съдът постановява неизтърпяната част от наказанието да бъде изтърпяна изцяло, когато предсрочно освободеният не изпълнява без уважителна причина мярка за въздействие, която му е определена.
(4) В случаите по ал. 1 – 3, когато съдът е постановил предсрочно освободеният да изтърпи изцяло или отчасти отложената част от наказанието, той изтърпява изцяло и наказанието лишаване от права, от което е бил освободен.

Помилване
Чл. 75. Президентът на Република България може чрез помилване да освободиосъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание, а когато то е доживотен затвор – да го опрости или да го замени.

ГЛАВА СЕДМА
МЕРКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Общи положения
Чл. 76. (1) Мерките за въздействие са:
1. ограничаване на свободното придвижване;
2. включване в курсове или програми;
3. провеждане на лечение;
4. безвъзмезден труд.
(2) Мерките по ал. 1 могат да се прилагат от съда при налагане на наказание пробация, при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване.
(3) Срокът на мерките по ал. 1 не може да надвишава срока на наложеното наказание пробация или изпитателния срок.
(4) Изпълнението на мерките за въздействие се урежда със закон.

Ограничаване на свободното придвижване
Чл. 77. Свободното придвижване се ограничава с налагане на една или няколко от следните забрани за:
1. посещаване на определени с присъдата места;
2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационен служител;
3. напускане на жилището за определен с присъдата период от денонощието, освен с разрешение на пробационен служител.

Включване в курсове или програми
Чл. 78. (1) Включването в курсове се постановява, когато деецът няма професионална квалификация.
(2) Включването в програми има за цел изграждането на навици и умения за законосъобразно поведение на дееца.

Провеждане на лечение
Чл. 79. Когато деецът страда от заболяване или зависимост, които са допринесли за извършване на престъплението, съдът може да постанови провеждане на лечение в съответствие с медицински предписания.

Безвъзмезден труд
Чл. 80. (1) Безвъзмезден труд се полага в полза на държавата или на община.
(2) Безвъзмездният труд е от шестдесет часа до двеста и четиридесет часа.
(3) При условно осъждане съдът може да наложи безвъзмезден труд, ако определеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца.
(4) Когато определеното наказание е пробация, съдът може да постанови безвъзмезден труд само със съгласие на дееца.

ГЛАВА ОСМА
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Условия за освобождаване от наказателна отговорност
Чл. 81. (1) Съдът освобождава пълнолетно лице от наказателна отговорност като му налага административно наказание, когато са налице едновременно следните условия:
1. за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер;
3. деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава, освен ако е изтекла една година от изтърпяване на административното наказание;
4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. с деянието е причинена тежка телесна повреда или смърт;
2. престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му;
3. деецът е бил в пияно състояние или е извършил престъплението след употреба на наркотични вещества или техните аналози и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението;
4. е осъществена съвкупност от престъпления по чл. 36, ал. 1.

Приложими административни наказания
Чл. 82. (1) В случаите по чл. 81, ал. 1 на дееца се налага административно наказание глоба в размер от триста до пет хиляди лева.
(2) Размерът на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и със задълженията на дееца за издръжка на семейството му.
(3) Когато за извършеното престъпление е предвидено наказание глоба, размерът на административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(4) Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от права, когато лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление.

ГЛАВА ДЕВЕТА
ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Основания
Чл. 83. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се погасяват, когато:
1. деецът умре;
2. е изтекла предвидената в този кодекс давност;
3. е последвала амнистия.
(2) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпление против мира и човечеството.

Давност за наказателно преследване
Чл. 84. Наказателното преследване се погасява, когато са изтекли:
1. двадесет години за престъпление, за което е предвидено наказание доживотен затвор;
2. петнадесет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години;
3. десет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години;
4. пет години за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от една година;
5. три години във всички останали случаи.

Начало на давностния срок за наказателно преследване
Чл. 85. Давността започва да тече:
1. от довършването на престъплението;
2. при приготовление и опит – от осъществяване на деянието, в което се изразява опитът или приготовлението;
3. при престъпление, което трае непрекъснато – от прекратяването му;
4. при продължавано престъпление – от осъществяване на последното деяние.

Спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване
Чл. 86. (1) Давността спира:
1. когато наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт;
2. за времето, през което деецът се ползва с имунитет срещу наказателно преследване.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е предприето действието. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

Абсолютна давност за наказателно преследване
Чл. 87. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 84.

Давност за изпълнение на наложено наказание
Чл. 88. Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:
1. двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор;
2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода не по-малко от десет години;
3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода не по-малко от три години;
4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години;
5. три години във всички останали случаи.

Начало на давностния срок за изпълнение на наложено наказание
Чл. 89. (1) Давността започва да тече от влизане в сила на:
1. присъдата;
2. акта на съда по чл. 72 – за наказанието, чието изпълнение е било отложено по чл. 70;
3. акта на съда по чл. 74, ал. 1 – 3 – за неизтърпяната част от наказанието, за което е било постановено условно предсрочно освобождаване.
(2) Когато на осъдения са наложени две или повече наказания, които следва да се изтърпят поотделно, давността за изпълнение на всяко следващо наказание започва да тече от деня, в който осъденият е изтърпял предходното наказание.
(3) Когато осъденият се отклони от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е започнало, давността за изпълнение на неизтърпяната част от наказанието започва да тече от деня, в който осъденият се е отклонил.

Спиране и прекъсване на давността за изпълнение на наложено наказание
Чл. 90. (1) Давността спира, когато изпълнението на наказанието е отложено по предвидения в закон ред.
(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за изпълнение на наложеното наказание. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

Абсолютна давност за изпълнение на наложено наказание
Чл. 91. (1) Независимо от спирането или прекъсването на давността, наложеното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 88.
(2) Давността по ал. 1 не тече, докато осъденият изтърпява наложеното наказание.

Амнистия
Чл. 92. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност за определени престъпления.



ГЛАВА ДЕСЕТА
РЕАБИЛИТАЦИЯ

Определение
Чл. 93. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане.

Условия за реабилитация
Чл. 94. (1) Реабилитацията настъпва, когато лицето е изтърпяло всички наложени му наказания и от изтърпяване на последното са изминали:
1. петнадесет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода не по-малко от десет години, както и при замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода;
2. десет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода не по-малко от пет години;
3. пет години, когато най-тежкото наказание е лишаване от свобода по-малко от пет години;
4. три години при осъждане заедно или поотделно на пробация, глоба, конфискация, лишаване от права и порицание,
през което време лицето не е извършило престъпление от общ характер.
(2) При условно осъждане реабилитацията настъпва, ако в изпитателния срок лицето не е извършило престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание.
(3) При условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 1, т. 1 – 3 започват след изтичане на определения изпитателен срок.

Условие, при което реабилитация не настъпва
Чл. 95. Не се реабилитира лице, което е осъдено за престъпление против мира и човечеството.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Цел на наказанието
Чл. 96. На непълнолетен наказанието се налага преди всичко за да бъде възпитан към спазване на установения правов ред.


Видове наказания
Чл. 97. На непълнолетен могат да се налагат само наказанията:
1. лишаване от свобода;
2. пробация;
3. лишаване от право да упражнява определена професия или дейност;
4. порицание.

Замяна на наказанията
Чл. 98. (1) При определяне на наказанието за непълнолетен предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години – с лишаване от свобода от три до десет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години – с лишаване от свобода до пет години;
3. лишаването от свобода за повече от пет години – с лишаване от свобода до три години;
4. лишаването от свобода до пет години включително – с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото в особената част;
5. глобата – с порицание.
(2) При определяне на наказанието за непълнолетен, извършил престъпление след навършване на шестнадесет години, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години – с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години – с лишаване от свобода от две до осем години.
(3) След замяната на наказанията по реда на ал. 1 – 3 съдът определя наказанието съобразно правилата на глава пета.

Условно осъждане
Чл. 99. (1) Когато деецът е извършил престъплението като непълнолетен, изпитателният срок е от една до три години.
(2) Когато в изпитателния срок непълнолетният извърши престъпление от общ характер, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно отчасти.

Условно предсрочно освобождаване
Чл. 100. Когато престъплението е извършено от непълнолетен, условно предсрочно освобождаване може да бъде постановено след като осъденият е изтърпял фактически една трета от наложеното наказание лишаване от свобода.

Мерки за въздействие
Чл. 101. При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване на непълнолетен съдът може да наложи мерките по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3.

Освобождаване от изтърпяване на наказание с налагане на мярка за въздействие
Чл. 102. (1) Когато определеното наказание е лишаване от свобода до една година и неговото изпълнение не е отложено, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът му налага мярка за въздействие по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3.
(2) Алинея 1 не се прилага:
1. когато престъплението е извършено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода;
2. при последващо осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление.
(3) По предложение на прокурора или на председателя на пробационния съвет съдът постановява наказанието по ал. 1 да се изтърпи, ако осъденият без уважителна причина не изпълнява наложената му мярка за въздействие.

Освобождаване от наказателна отговорност
Чл. 103. (1) Непълнолетният се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага мярка за въздействие по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3, когато за умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, а за непредпазливо престъпление – наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание.
(2) При прилагане на ал. 1 не се взема предвид замяната на наказанията по чл. 98.
(3) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение, лекомислие или под въздействието на пълнолетен престъпление, което не представлява голяма степен на обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, като му наложи мярка за въздействие по чл. 76, ал. 1, т. 1 – 3, ако целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 3 не се прилагат, когато лицето е осъждано.


Погасяване на наказателното преследване
Чл. 104. Давностните срокове за преследване на лице, извършило престъпление като непълнолетен, се определят след като се съобрази замяната на наказанията по чл. 98.

Реабилитация
Чл. 105. Когато лицето е осъдено като непълнолетно, реабилитацията настъпва, ако в продължение на две години от изтърпяване на наказанието лицето не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

Прилагане на общите правила
Чл. 106. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

ЗАБЕЛЕЖКА:
С оглед изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за прилагането му, допълнителните разпоредби на този кодекс ще бъдат поставени систематично след особената част. В тях ще се определят понятията, които кодексът използва. Определенията следва да са съобразени с уредбата в целия кодекс, поради което на този етап не са представени такива.

[justmy]

това кога влиза в сила http://www.dnes.bg/temida/2011/11/10/promeni-v-npk-spirat-protochvaneto-na-delata.133621