запор на заплата

[kiril_84]

Здравейте имам следния въпрос:

[nk7702n]

Чл. 446 от ГПК гласи : " ( 1 ) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднатдължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка."

[kiril_84]

Благодаря за отговора.

[hidden]

Да

[vili]

Ако прочетете внимателно цитираната разпоредба на чл.446 от ГПК, сам ще стигнете до отговора, че вашето трудово възнаграждение е несеквестируем доход по см. на закона. Запор може да се налага само в случай, че неговият размер е "над минималната работна заплата" и дори и в този случай има ограничения. Вместо да пишете във форума, обърнете се към адвокат и обжалвайте чрез ЧСИ до Окръжен съд наложения запор. Имайте пред вид, че това Ваше право е обвързано със срок.

[rts]

Вили, ако се сравни актуалния текст на чл. 446 ал.1 от ГПК с първоначалния му вариант преди изменението през 2008г., и като се вземе предвид граматическото тълкуване на текста, ще се стигне до извода, че само върху ПЕНСИЯ до МРЗ не могат да се правят удръжки.
Чл. 446 от ГПК гласи : " ( 1 ) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:"

Ерго, от работна заплата до МРЗ могат да се правят удръжки, но в размера съобразно чл.446 ал.1 т.1 от ГПК.
Освен това, ограниченията на чл.446 ал.1 от ГПК не се отнасят за задължения за издръжка.

[vili]

rts, макар и със закъснение искам да отбележа, че не съм съгласна с предложеното от Вас тълкуване. Да, ако вземеме предвид само граматическото тълкуване на разпоредбата се налага Вашия извод, тъй като "чийто" е употребен в единствено число. Но този вид тълкуване никога не се прилага единствено и отделно от останалите видове. Логическото тълкуване според мен води до извода, че всички изброени в чл.446 ал.1 възнаграждения в т.ч. и пенсии, чийто размер е до размера на МРС са несеквестируем доход. Липсва правно основание, а и би се нарушил принципът за равенството на гражданите пред закона ако приемем, че от закрила ще се ползват само пенсионерите, а същата закрила следва да бъде отказана на останалите граждани в трудоспособна възраст.

[hidden]

Липсва правно основание, а и би се нарушил принципът за равенството на гражданите пред закона ако приемем, че от закрила ще се ползват само пенсионерите, а същата закрила следва да бъде отказана на останалите граждани в трудоспособна възраст.

vili, има разлика в режима на запора на трудовото възнаграждение и на пенсията:
1. Освен върху трудовото възнаграждение, запор може да се наложи и върху възнаграждението по граждански договор, а то няма нищо общо с МРЗ.
2. Удръжката върху трудовото възнаграждение се прави, след като се приспаднат дължимите данъци и осигуровки. Така при заплата от 250 лв. чистото възнаграждение ще е в размер на около 210 лв. и по Вашата логика ще бъде несеквестируемо. В същото време пенсията в размер на 250 лв. няма да бъде несеквестируема.
Следва да се отбележи, че в чл. 446 са изключени всички обезщетения по КСО - чл. 114а КСО. Ако изходим от Вашата логика, то това също създава предпоставки за неравноспоставеност, тъй като тези, които получават трудово възнаграждение, са в неравнопоставено положение спрямо работниците, които получават обезщетения за временна нетрудоспособност, бзработица, майчинство и т.н.

[nk7702n]

Аз също смятам, че разпоредбата определя като несеквестируем доход, съобразен с размера на МРЗ пенсията, но не и трудовите възнаграждения или възнагражденията по ГД. Вижте и формулировката - Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: Записано е както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата тоест съпоставянето с МРЗ се отнася само за пенсиите, но не и за трудовите или възнагражденията по ГД.

[vili]

Бихте ли ми отговорили тогава простичко и аргументирано въз основа на разпоредбата на закона, какъв е размерът на несеквестируемият доход, произтичащ от трудово възнаграждение. Все пак разпоредбата на чл.446 ГПК е озаглавена "НЕСЕКВЕСТИРУЕМ ДОХОД"!

[hidden]

Бихте ли ми отговорили тогава простичко и аргументирано въз основа на разпоредбата на закона, какъв е размерът на несеквестируемият доход, произтичащ от трудово възнаграждение.

В разпоредбата си го пише ясно - несеквестируемата част от трудовото възнаграждение е в зависимост от:
1. Размера на възнаграждението;
2. Дали работникът има деца, които издържа.

Например при нетно трудово възнаграждение в размер на 320 лв. и едно дете несеквестируемата част е в размер на 3/4, т.е. 240 лв., а удръжката е в размер на 1/4, т.е 80 лв.
При нетно възнаграждение 200 лв. (под МРЗ) и едно дете несеквестируемата част е 4/5, т.е. 160 лв., а удръжката ще е 1/5 (т.е. 40 лв.).

[sasooo111]

може ли да ми бъде наложен запор на заплатата, при положение ,че още обжалжам?

[hidden]

може ли да ми бъде наложен запор на заплатата, при положение ,че още обжалжам?

Ако е допуснато изпълнение на решението на съда или заповедта за изпълнение, могат да се налагат обезпечителни мерки, освен ако изпълнителното производство не бъде спряно. Вие какво обжалвате? Искали ли сте спиране на изпълнението? Пред кого, как? Съдът постановил ли е такова спиране? Има случаи, при които изпълнението се спира по силата на закона, но от въпроса Ви не става ясно за какъв точно случай става въпрос.

[chadel]

Колеги, може ли да споделите малко практика по този въпрос? Не мога да открия в АПИС.

[Гост.]

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Добрич 19.07.2010 г.

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети юли 2010 г.

В закрито заседание в следния състав:
въззивно гражданско дело №150 по описа за 2010 година

и,за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от М.В.Г. *** в качеството й на длъжник срещу предприетото от ЧСИ С.С. с район на действие ДОС принудително изпълнение по изп.д.№* по описа на посочения ЧСИ чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката,получавано от последната като заемаща длъжността „детегледач” при Дирекция „С.П.”-гр.Б..Изложени са доводи за нарушения на разпоредбите на чл.428 и чл.446 от ГПК.Настоява се за отмяна на наложения запор.

Взискателят по цитираното изпълнително дело СОУ „Х.Б.”-гр.Б. намира на първо място жалбата за недопустима като просрочена,а по същество-за неоснователна.

Като постави на разглеждане депозираната жалба в частта,в която съгласно определение №334/06.07.2010 г. по ч.гр.д.№325/2010 г. на Апелативен съд-В. същата е върната на ДОС за разглеждане по същество,Добричкият окръжен съд установи следното:

От книжата към посоченото по-горе изпълнително дело е видно,че длъжницата М. В.Г. не е получавала нито покана за доброволно изпълнение,нито нарочно съобщение за наложения запор върху трудовото й възнаграждение.За същата като длъжник по правило срокът за обжалване по чл.436 ал.1 от ГПК започва да тече от получаване на съобщението за извършеното изпълнително действие „налагане на запор”.В случая М.Г. не е получила такова нарочно съобщение,поради което и следва да се приеме,че жалбата й срещу наложения запор е депозирана в преклузивния срок,регламентиран с цитираната разпоредба,и е процесуално допустима.Разгледана по същество в частта й срещу наложения от ЧСИ запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката при позоваване на несеквестируемост,същата е неоснователна.

Изп.д.№* по описа на ЧСИ С.С. е образувано по повод изпълнителен лист,издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение в полза на СОУ „Х.Б.”-гр.Б. срещу М. В.Г. *** за заплащане от последната на сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 863 лв.За събиране на горната сума ЧСИ е предприел принудително изпълнение върху вземане на длъжницата от трудово възнаграждение,получавано от нея като детегледач при Дирекция „С.П.”-гр.Б..По реда на чл.507 и сл. от ГПК съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице-горната Дирекция изх.№15714/21.10.2009 г.Съгласно чл.507 ал.2 предл.2 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да посочи в съобщението точно вещта или вземането,които се запорират.Горното означава,че той трябва да уточни точния размер на месечната удръжка от трудовото възнаграждение или да го очертае така,че същият да е определяем от третото задължено лице.В случая ЧСИ С. изрично е посочил в запорното съобщение,че ежемесечно по сметка на същия третото лице следва да превежда сума съобразно размерите по чл.446 от ГПК,т.е. изрично е указал на третото лице,че не следва да се удържа цялата заплата,а само част от нея при съобразяване условията на чл.446 ал.1 т.1-4 от ГПК,т.е. да вземе предвид размера на получаваната заплата и дали осъденото лице има деца.При горното указание следва да се приеме,че разпоредбата на чл.507 ал.2 от ГПК при налагане на запора не е нарушена.

Именно с оглед дадените от ЧСИ указания в отговор на запорното съобщение работодателят на длъжницата е изпратил на ЧСИ писмо изх.№92-64/10.11.2009 г.,с което го уведомява,че нетното трудово възнаграждение на М.Г. възлиза на сума от 221,63 лв,от която ежемесечно ще бъде изпращана сума в размер на 44,33 лв при спазване изискванията на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на горния запор по причина,че според нея трудовото й възнаграждение е несеквестируемо съобразно разпоредбите на чл.446 от ГПК.С разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК процесуалният закон регламентира изцяло несеквестируемост на трудово възнаграждение,което е до размер на минималната работна заплата за страната /към датата на налагане на запора последната е в размер на 240 лв/.Съгласно т.1-4 от чл.446 ал.1 от ГПК върху всяко трудово възнаграждение над минималната заплата се допуска принудително изпълнение,но само в определен размер от месечното трудово възнаграждение.Видно от трудовия договор на лист 42 от изпълнителното дело,М. В.Г. получава брутно трудово възнаграждение от 280,32 лв,което надвишава размера на минималната работна заплата.Следователно несеквестируемо не е цялото й трудово възнаграждение,а само част от него съобразно правилото на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК.Според последното ако осъденото лице получава до 300 лв месечно и има деца,които издържа /М.Г. има една непълнолетна дъщеря,която издържа-виж удостоверението за семейно положение на лист 21 от делото на Апелативен съд-Варна/,както е в настоящия случай,от заплатата му може да се удържа месечна сума в размер на 1/5.Съгласно чл.446 ал.2 от ГПК месечното възнаграждение по ал.1 като база за изчисляване на възможната за удържане сума се определя,като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.От цитираното писмо на ДСП-Б. става ясно,че след приспадане на всички удръжки длъжницата получава чисто трудово възнаграждение от 221,63 лв или в случая може да се удържа месечно сума в размер на 44,33 лв /1/5 от 221,63 лв/.Именно такава сума е запорирана и удържана от заплатата й всеки месец,поради което и с действията си по налагане на запор ЧСИ не е осъществил принудително изпълнение върху несеквестируемата част от трудовото й възнаграждение.

Следва да се подчертае,че липсата на надлежно уведомяване за изпълнението,на каквато жалбоподателката се позовава и каквато съдът констатира /действително на същата все още не са връчени покана за доброволно изпълнение или нарочно съобщение за наложения запор/,е относима съобразно чл.435 ал.2 от ГПК като основание за незаконосъобразност само на действията-„отнемане на движима вещ или отстраняване от имот”,каквито не са предмет на настоящата жалба.По тази причина съдът не дължи произнасяне по горното основание за незаконосъобразност на запора.

На наведеното основание за незаконосъобразност на наложения запор /позоваване на несеквестируемост/ жалбата на М. В.Г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от М.В.Г. с ЕГН ********** ***,в частта й срещу предприетото от ЧСИ С.С. с район на действие ДОС принудително изпълнение по изп.д.№* по описа на посочения ЧСИ чрез налагане на запор при месечна удръжка в размер на 1/5 от трудовото възнаграждение на жалбоподателката,смятано от последната за несеквестируемо,получавано от нея като заемаща длъжността „детегледач” при Дирекция „С.П.”-гр.Б..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

[mobis]

Не виждам цялата тази дилема за какво е, при положение, че законът ясно указва, че несеквестируемостта се отнася само за пенсията- като посочва ЧИЙТО- в единствено число, обособявайки само и единствено думата Пенсия- за нея има праг. Що се отнася до трудовото възнаграждение и 100 лв. да получаваш- има запорец!

[rocknan]

Видно от множеството разнопосочни и противоречиви субективни тълкувания на чл. 446 ал.1 от ГПК в десетки форуми с подобна тематика, на вниманието Ви предлагам тълкуването на тричленен съдийски състав от Варненския Окръжен съд.
„В чл. 446, ал. 1 ГПК законодателят изрично е изключил насочването на принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение в размер под и равен на минималната работна заплата. Мотивите са с оглед социална защита и несъстоятелни се явяват доводи , че прагът „минимална работна заплата” е поставен само за пенсиите.”


http://213.91.247.58/upload/SAD_AKT/201 ... 9b2311.htm

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2309

гр. Варна , 23.11.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЗЛАТИНА КАВЪРЖДИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.гр.дело № 2309 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на жалба от Т.С.Н. против налагането на запор върху трудовото възнаграждение на въззивницата, извършен по изп.д. № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС.
В жалбата се навеждат твърдения , че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество на длъжника , което е в размер под минималната работна заплата за страната. Моли за отмяна на атакуваното действие.
Въззиваемата страна „Кредибул”АД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че правилото по чл.446, ал.1 ГПК се отнася само до доход от пенсия , а не до трудов доход.
В обясненията си ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС излага , че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист срещу наследодателя на въззивницата , който е починал в хода на процеса. След конституирането й ЧСИ е направил проверка и е установил , че основното трудово възнаграждение на Т.Н. е в размер на 237лв. ,като отделно и се начисляват възнаграждения по клинични пътеки. Касиерът на предприятието ,което изплаща възнаграждението е длъжен по чл.446 , ал.1 ГПК да направи удръжки от трудовото възнаграждение като съобрази конкретния доход на длъжника, а не ЧСИ. Последният няма точна информация за размера на трудовото възнаграждение на длъжника.
ВОС констатира следното:
Жалбата е допустима ,тъй като е подадена срещу действие на ЧСИ , попадащо в кръга по чл.435 , ал.2 ГПК.
Производството по изп.дело № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС е образувано срещу Станьо Банчев въз основа на изпълнителен лист за сумата от 1870 ,44лв. – главница , 1371,01лв. – законна лихва върху главницата и 130,93лв. разноски.
В хода на изпълнителното производство е починал длъжника и на негово място са конституирани наследниците му , сред които и въззивницата.
Видно от писмо от 23.08.2011г., изходящо от ТД-Варна, при НАП, за лицето Т.Н. има регистриран трудов договор с „МБАЛ – Св.Анна-Варна”АД с размер на основното трудово възнаграждение 237лв.
Със запорно съобщение от 24.08.2011г. до „МБАЛ – Св.Анна-Варна”АД ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Т.Н..
Предвид така установеното от фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Принудително изпълнение е допустимо само спрямо секвестируеми вещи и вземания на длъжника.
В чл. 446, ал. 1 ГПК законодателят изрично е изключил насочването на принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение в размер под и равен на минималната работна заплата. Мотивите са с оглед социална защита и несъстоятелни се явяват доводи , че прагът „минимална работна заплата” е поставен само за пенсиите.
С оглед на представеното извлечение от изпълнителното дело ЧСИ е събрал доказателства за получаван размер на месечно трудово възнаграждение на длъжницата от 237лв. , което е под нормативно установения минимум по чл.1 , ал.4 от Постановление № 66 на МС от 28.03.1996г. за кадровото осигуряване на някои дейности на бюджетни организации – 240лв. /към датата на налагане на атакувания запор 24.08.2011г./. Липсват каквито и да е други доказателства за получавани други трудови възнаграждения / напр. допълнителни и пр. /. Вменено в задълженията на ЧСИ е да извърши преценка по чл.446 , ал.1 ГПК , а не на третото задължено лице.
Поради което се налага извод , че изпълнението е насочено срещу несеквестируем доход и следва да бъде отменено.
Водим от което ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ налагането на запор върху трудовото възнаграждение на въззивницата, извършен със запорно съобщение от 24.08.2011г. по изп.д. № 20097120400138 на ЧСИ с рег. № 712 и район на действие ВОС, по жалбата на Т.С.Н..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[Pause]

Може би трябва да се издаде ТР по този текст тъй като неточно се прилага закона.Въпреки ,че и аз съм на същото мнение определящо да е МРЗ следващо от контекста и заглавието несеквестируемост.

[durango]

Колеги,
в този ред на мисли, позволете да се допитам до Вас, без да откривам нова тема, относно следното:
Имам клиенти - търговско дружество, което е теглило кредит от банка. Първоначално нямат проблем с плащането на месечните вноски, но в последно време се затрудняват все повече и повече. Стигнало се е дотам, че при последният им разговор с банката са им казали, че ще им изпратят писмо, с което официално ще ги уведомят, че ще обявят кредита за предсрочно изискуем. Лошото е, че управителите, които са и съсобственици на дружеството (ООД) са се подписали на договора за кредит като съдлъжници и като физически лица.
Към момента двама от управителите са излезли от дружеството като собственици и като управители, но продължават да са задължени по кредита като физически лица.
Тези дни имах за задача да помисля как може да се защитят доходите им - и двамата работят по трудови договори - от принудително изпълнение.
Дойде ми наум следното:
всеки от двамата управители има възрастни дядо и баба, които се нуждаят от гледане и от издръжка. Всеки да подпише по един договор с тези баба и дядо, че последните им прехвърлят правото на ПОЛЗВАНЕ върху апартамента си, а съответно моите хора се задължават срещу това да им плащат еди колко си лева ИЗДРЪЖКА месечно. На практика да се сключи договор не за прехвърляне на собствеността върху имот срещу издръжка и гледане, а на правото на ползване срещу издръжка и гледане. Така, ще спася още мало средства от заплатите им - една част е несеквестируема по правилата на чл.466 ГПК и още - по силата на това, че издръжката е несеквестируема.
Какво е мнението Ви? Благодаря предварително на всички, които ще се включат с отговор!

[Pause]

Няма да спасите нищо понеже за да се признае правото на издръжка ,следва да се установи по съдебен ред.По добре е тази гимнастика със допълнително споразумение на трудовия договор да се скл.за МРЗ ,а останалата част да си я вземе неофициално под масата.