от ivailo_a » 12 Юни 2012, 23:36
Има съдебна практика по въпроса - предмет на кражба могат да бъдат само вещи с имуществена стойност, не мога да намеря решението. От това ТР пак се прави този извод колеги:
Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК
По някои въпроси на квалифицираните кражби на лично и обществено имущество.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 205
чл. 195 ,
чл. 252 НК
чл. 20, ал. 2 ,
чл. 21, ал. 4 ,
чл. 194 ,
чл. 201 - 205 ,
чл. 207 ,
чл. 219 ,
чл. 251 ,
чл. 282 НК ,
чл. 68 ЗС
1. Отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба, ако са в района на предприятието, кооперацията или обществената организация или извън него, но само на определени и обозначени за това места. 2. Кражбата на моторно превозно средство или части от него или на вещи, намиращи се в него, може да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3 или 4 НК, когато са налице тези квалифициращи обстоятелства. 3. Полиетиленът (армиран или обикновен) може да бъде преграда, здраво направена за охрана на лица или имот, когато изпълнява защитна функция на стена, врата, прозорец и др. и е здраво прикрепен към тях. 4. Джебчийските кражби са квалифицирани по чл. 252 , във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 или чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, ако крадецът използва технически средства, като нож, ножица, бръснарско ножче, пинсета, кука и др., или особена ловкост и умение. Останалите джебчийски кражби са обикновени кражби по чл. 251 или 194 НК, освен ако не са налице други квалифициращи обстоятелства. 5. Деянието на съучастник, който при предварителна уговорка с други лице само го охранява, когато той отнема вещта и установи фактическа власт върху нея, е помагачество, а не съизвършителство. 6. Не всяко длъжностно лице, а само това, което използва служебните си функции и получи достъп до местата, където се съхранява вещта, може да отговаря по чл. 194, ал. 1, т. 6 , чл. 252 , във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 6 НК. Деянието на недлъжностно лице, участвало в кражба, извършена от длъжностно лице, което се възползва от служебното си положение, е обикновена кражба по чл. 194 или 251 НК , освен ако не са налице други квалифициращи обстоятелства.
------------------------
Председателят на Върховния съд на Република България и министърът на правосъдието са предложили Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение "По някои въпроси на квалифицираните кражби на лично и обществено имущество", както следва:
1. Отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат ли да бъдат предмет на кражба и в кои случаи.
2. Каква квалифицирана кражба извършва деецът, който чрез разрушаване или повреждане открадне част или вещ от или в моторно превозно средство, оставено без постоянен надзор.
3. Кога полиетиленът е преграда, здраво направена за защита на имот.
4. Как следва да се квалифицират джебчийските кражби.
5. Съизвършител или помагач е съучастникът, който по предварителна уговорка само охранява този, който пряко отнема владението на вещта.
6. При кражба кога длъжностното лице се възползва от служебното си положение. Как следва да се квалифицира деянието на недлъжностното лице, което участва в кражба, извършена с длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:
1. При кражбата на обществено имущество деецът отнема вещта от лица, чрез които държавата, кооперацията или обществената организация владее общественото имущество, и установява от обективна страна своя трайна фактическа власт върху нея, а от субективна страна започва да я владее за себе си с намерение да я присвои.
Следователно решаването на първия въпрос предпоставя отговор на въпроса в кои случаи върху производствените отпадъци - обществена собственост, е запазено владението на държавата, кооперацията или обществената организация и кога то е прекратено, поради това че тези отпадъци са изоставени.
Общо събрание на наказателните колегии приема, че отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба на обществено имущество само когато се намират в района на предприятието или извън този район, но на определени и обозначени за това места - открити складове, табани и др. Това е така, защото само в тези случаи предприятието, кооперацията или обществената организация са манифестирали публично, че не се отказват от владението върху тези отпадъци, че те все още са им необходими и че в бъдеще могат да ги ползват или да се разпоредят с тях в обществен интерес. За тези отпадъци и деецът, който посяга на тях, поради зрителните си възприятия съзнава, че са в предприятието или на обозначените открити складове и че собственикът ги владее, въпреки че пряко не въздейства постоянно върху тях и временно не ги ползва. Владеенето за собственика се прекратява, когато се създаде трайна обективна невъзможност за владелеца да упражнява фактическата си власт върху вещта.
Отпадъците, които имат стойност, но се намират извън предприятието, кооперацията или обществената организация, не на обозначени или предназначени за това места, а на сметища или на други места, където по обичай се изхвърлят непотребните вещи, не могат да бъдат предмет на кражба. С изоставянето им на тези места собственикът е демонстрирал намерението и желанието си чрез лицата, които държат вещта, че прекратява владението, изоставя ги и за в бъдеще няма да ги използва. Становището, че държавата не можела да загуби владението върху дадена вещ, противоречи на закона. Съгласно чл. 68 от Закона за собствеността държавата запазва винаги собствеността, но тя може винаги да загуби владението и държанието върху конкретните вещи. Аргумент в подкрепа на това разбиране е и чл. 207 НК, където предмет на престъплението е вещ, която е обществена собственост, но държавата, кооперацията или обществената организация е загубила владението върху нея - вещта не е във владение на никого. Тук обаче вещта е загубена, а не изоставена.
На второ място, при отнемането на отпадъци, които имат известна стойност, но се намират извън предприятието, кооперацията или обществената организация и не на определени и обозначени за това места, деецът не съзнава, че прекъсва владението на друго физическо или юридическо лице и затова липсва от субективна страна искането му да установи своя фактическа власт по пътя на преустановяване владението на другиго без негово съгласие с намерение за установяване на владение за себе си.
Доводът, че някои стопански ръководители не проявяват грижа за опазване на общественото имущество и изоставят ценни отпадъци на необозначени и неопределени за това места, не налага други изводи. Това е така, защото деянието на тези длъжностни лица, дори да е престъпление по служба - чл. 282 НК, или безстопанственост по смисъла на чл. 219 НК, не може да доведе до квалифициране като кражба деянието на лицата, които събират и предават като вторични суровини тези отпадъци, защото, както вече се посочи, те обективно са изоставени. Дейността по събирането на изоставени вторични суровини не е общественоопасна, а полезна за обществото. Такива например са случаите на изоставена отпадъчна селскостопанска продукция - царевица, картофи, цвекло, пипер и др., след прибирането на реколтата, която собствениците явно нямат намерение допълнително да събират.
Надявам се че съм ви бил полезен и успех!!!