начало

Внезапно почина окръжният прокурор на Кюстендил Ангел Байрактарски Внезапно почина окръжният прокурор на Кюстендил Ангел Байрактарски

Ток по цена за битови абонати без смяна на предназначение на

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Ток по цена за битови абонати без смяна на предназначение на

Мнениеот 111888 » 06 Юли 2015, 13:17

Ток по цена за битови абонати без смяна на предназначение на обекта


Може! Ама вероятно трябва да се мине през съд-тоест става доброзорно засега.
цитат от съдебното решение "Водеща е нуждата, която се удовлетворява, а не характера на обекта, в който се консумира енергията. Ценообразуването е обвързано само и единствено с предназначението на енергията, а не на обекта, в който тя се доставя."


РЕШЕНИЕ

№ 2524
София, 10.03.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на пети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
РУМЯНА ЛИЛОВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ЛИЛОВА
по адм. дело № 302/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията), срещу Решение № 12769 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 12307/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на четвърто отделение. С решението, предмет на контрол, по жалба на Севдалин Медев Тинчев е отменено Решение № Ж – 157 от 24.07.2013 г., издадено от ДКЕВР, като преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че тричленният състав на ВАС е разгледал изолирано разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ), без да ги тълкува във взаимовръзка с Общите условия и Закона за устройство на територията (ЗУТ). С аргументи от чл. 38, ал. 1 ЗУТ касаторът поддържа, че ателието се ползва за творческа дейност, а не за жилищни нужди, респективно електрическата енергия не се ползва за задоволяване на битови нужди, доколкото липсват доказателства за промяна на неговото предназначение. Като се позовава на пар. 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ прави извод, че не е възможно физическо лице да използва обект за стопански нужди за задоволяване на нуждите на домакинството си или за собствени битови нужди. Неправилно, според касационния жалбоподател, първоинстанционният съд е определил критерия, съобразно който се определя дали клиентът е битов или стопански потребител – нуждата, за задоволяване на която се закупува електрическата енергия. Член 10, ал. 1 от Общите условия въвежда правото на клиента да използва електрическа енергия според предназначението на обекта – битов или стопански. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на обжалвания административен акт, издаден от ДКЕВР.
В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Севдалин Тинчев оспорва касационната жалба в представено по делото възражение и в съдебното заседание. Поддържа, че разграничението следва да се прави на плоскостта на нуждите, а разпоредбите на ЗУТ намира за ирелевантни. Позовава се на чл. 6, ал. 5 от Общите условия. Качеството на битов и небитов потребител не зависи от предназначението на обекта, а от предназначението на ползваната електрическа енергия, което обстоятелство се декларира от заявителя. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. На 09.02.2015 г. представя писмена защита, към която прилага доказателства за извършени разходи за транспорт от гр. Пловдив до гр. София и обратно в размер на 28,00 лв. във връзка с явяването му пред настоящата инстанция.
Заинтересованата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ АД (ЕВН) не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Севдалин Тинчев, срещу Решение № Ж - 157 от 24.07.2013 г., издадено от ДКЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗЕ, е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-13-49-30 от 05.12.2012 г., подадена от Тинчев.
Установено е от тричленния състав, че административното производство е образувано по жалба, подадена от Тинчев до ДКЕВР по повод негово оплакване от отказ на ЕВН да промени абонатния му план за ателие с площ от 10 кв. м., находящо се в гр. Пловдив, като оценява консумираната електрическа енергия, като енергия за битови, а не както до този момент за стопански нужди. На 12.11.2009 г. Тинчев, като собственик на недвижимия имот, е подал заявление-декларация до ЕВН за започване на продажба на електрическа енергия, в която декларирал, че консумираната електрическа енергия в обекта ще използва за стопански нужди. На 18.09.2012 г., той е поискал да изпълни задължението си по чл. 6, ал. 4 от Общите условия, като писмено уведоми ЕВН за промяната в предназначението на цялата използвана за ателието енергия. Отказано му било приемане на уведомлението. Мотивът за отказа е да се извърши промяна на предназначението на обекта – ателие. На 29.11.2012 г. Тинчев е подал жалба до ДКЕВР по този повод, чрез ЕВН, за нарушаване на Общите условия. Отказът на ЕВН е мотивиран в съпроводителното до ДКЕВР писмо с това, че ателието, като самостоятелен обект, не притежава статут на жилище по смисъла на ЗУТ и издадените въз основа на него наредби. Налице е и позоваване на извършената промяна в законовите дефиниции на понятията „потребител на енергия за битови нужди“ и „потребител на енергия за стопански нужди“ с изменението на § 1 от ДР на ЗЕ - т. 42 и 43 с нови дефиниции от 17.07.2012 г. на „битов клиент“ и „небитов клиент“. С писмо от 27.12.2012 г. от ДКЕВР е изискано представянето от ЕВН на писмена информация, мотивирано становище по основателността на жалбата и посочване какви действия ще бъдат предприети за решаване на спора. В постъпилия в ДКЕВР отговор от ЕВН се преповтаря съдържанието на съпроводителното писмо от 5.12.2012 г. На 5.07.2013 г. е изготвен доклад от директора на Главна дирекция „Разглеждане на жалби и решаване на спорове“ към ДКЕВР. С позоваване на чл. 10, т. 1 от Общите условия и чл. 38, ал. 1 ЗУТ е взето становище, че индивидуалната творческа дейност е различна от битовата дейност, и не е налице промяна предназначението на обекта след декларирането на 12.11.2009 г. Направен е извод, че действията на ЕВН са в изпълнение на процедурата, предвидена в Общите условия и е предложен проект на решение за прекратяване на административното производство пред ДКЕВР. Докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР, обективирано в протокол № 114 от 24.07.2013 г., при което е взето единодушно решение за прекратяване на преписката. С Решение № Ж-157 от 24.07.2013 г. преписката, образувана по жалба от Тинчев е прекратена на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката.
От правна страна тричленният състав е направил извод, че оспореното решение на ДКЕВР е взето от административния орган в законен състав и с необходимото мнозинство, в рамките на материалната му и времева компетентност, поради което не е нищожно, но е незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон и неговата цел. Съдът е коментирал действалите към момента на одобряването на Общите условия на ЕВН разпоредби на § 1, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗЕ, като е приел, че според техния анализ разграничението между потребителите на енергия за битови нужди и на такива за стопански нужди е на плоскостта на нуждите, за задоволяването на които се ползва, съответно купува енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта като жилищен или стопански. До същите изводи е достигнал като е коментирал чл. 1 и чл. 6 от Общите условия - разграничението на двата вида потребители е поставено в зависимост единствено от нуждите, за които се „ползва“ при потребителите за битови нужди и съответно „купува“ при потребителите за стопански нужди енергията. Водеща е нуждата, която се удовлетворява, а не характера на обекта, в който се консумира енергията. Ценообразуването е обвързано само и единствено с предназначението на енергията, а не на обекта, в който тя се доставя. Като е отчел, че отказът за приемане на уведомлението на Тинчев, е мотивиран с необходимостта от извършване на промяна на предназначението на обекта и позоваване на промените, извършени през 2012 г. в ЗЕ, тричленният състав е посочил, че анализът на новоприетите разпоредби на т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ показва, че макар и да са дадени нови легални дефиниции в закона, е запазена основната законодателна концепция, разделяща двата вида потребители за битови и стопански нужди преди 2012 г., съответно битови и небитови клиенти след 17.07.2012 г. Приел е, че разделението им е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, за които ще я закупуват. Направен е извод, че при разглеждането на жалбата на Тинчев ДКЕВР е подходила формално и е допуснала нарушение на материалния закон. Тълкуването на ЗУТ е счетено за ирелевантно за спора. Видът на потребителя на енергия, като клиент по чл. 1, т. 4 от Общите условия, и като битов или небитов клиент по т. 2а и 33а от § 1 от ДР на ЗЕ, зависи от нуждата, за която се закупува енергията, а не от вида на обекта. Като изолирано от всички останали условия, регламентирани в ОУ е посочването на чл. 10, т. 1 от тях, който урежда едно право на клиента, тълкувано от ДКЕВР извън контекста на всички останали относими за спора общи условия. Наред с това, взетото от ДКЕВР решение противоречи, според тричленния състав, и на целта на закона. При наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, оспореното решение на ДКЕВР е отменено и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е правилно.
Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че тричленният състав е разгледал едностранчиво и изолирано разпоредбите на ЗЕ, без да ги тълкува във връзка с Общите условия и ЗУТ. Тричленният състав обстойно е обсъдил разпоредбите на Общите условия на ЕВН, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013 от 10.05.2008 г. във връзка с действалите към момента на одобряването им разпоредби на пар. 1, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗЕ, респективно с разпоредбите на пар. 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ след изменението и допълнението на ЗЕ, публикувано в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В резултат е направил изводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Предвид възприетото от съда становище, че разделението на потребителите за битови и стопански нужди, съответно на битови и небитови клиенти след приемането на новите разпоредби в сила от 17.07.2012 г., е на плоскостта на различните нужди, които се задоволяват със закупената енергия, обоснован е изводът му за неотносимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ към спорната хипотеза. Предвид това съдът не е допуснал твърдяното нарушение като не е обсъждал разпоредбите на ЗЕ във връзка с тези на ЗУТ. В този смисъл, доколкото видът на обекта е без значение, не се възприема от настоящия състав поддържаното от касационния жалбоподател становище, че въз основа на чл. 38, ал. 1 ЗУТ следва да се извърши преценката дали обектът се използва за битови или стопански нужди, респективно налице ли е нарушение на Общите условия.
Неоправдано е възражението на касационния жалбоподател, че от съдържанието на пар. 1, т. 42 (отм.), респективно т. 2а от ДР на ЗЕ следва, че не е възможно физическо лице да използва обект за стопански нужди за задоволяване на нуждите на домакинството си или за собствени битови нужди. Разпоредбите не са относими към предназначението на обекта, а както правилно е възприел и тричленния състав към нуждата, за задоволяването на която се ползва, респективно купува енергията. В тази връзка обосновано е прието от първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Общите условия урежда едно право на клиента, тълкувано от ДКЕВР извън контекста на всички останали относими към спора условия. Така установеното право на клиента не противоречи на останалите регламентирани в общите условия разпоредби, разгледани в обжалваното съдебно решение, съобразно които определяща е нуждата, за която се ползва имота.
Неоснователно касаторът поддържа, че регламентираното в чл. 11, т. 3 от Общите условия задължение за клиента е относимо към предназначението на имота. Както сам сочи той, в чл. 11, т. 3 от Общите условия е регламентирано задължението клиентът да уведоми писмено ЕВН в определен срок за промени в ползването на обекта, а не на предназначението на обекта. Ползването на обекта е относимо именно към нуждата, която се задоволява.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
В съдебното заседание пред настоящия съд Тинчев е направил искане за присъждане на разноски, без да ангажира доказателства за реалното им извършване. Такива са представени едва на 09.02.2015 г. като приложени към постъпила на тази дата писмена защита. Тъй като доказателствата за извършени разноски не са представени до приключване на съдебното заседание, искането за тяхното присъждане следва да бъде оставено без уважение, въпреки правните изводи на съда по спора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12769 от 28.10.2014 г., постановено по адм. д. № 12307/2013 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Севдалин Медев Тинчев за осъждане на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да му заплати разноски в размер на 28,00 (двадесет и осем) лв.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Пунева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Сребрина Христова
/п/ Галина Христова
/п/ Албена Радославова
/п/ Румяна Лилова
Р.Л.
111888
Потребител
 
Мнения: 611
Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 41 госта


cron