Един мсец или два месеца срок на предизвестие

[ilian_todorov]

Сключен е договор за наем за срок от една година, но според друга точка в него, а и според ЗЗД, ако наемателят остане да живее в апартамента, без наемодателят да му се противопостави, договорът става с неопределен срок. Договорено е и срокът за предизвестие на договора да не е по-малък от два месеца, но тъй като вече едната година отдавна е изтекла, наемателят пуска по Вайбър предизвестие на наемодателя със срок само от един месец. Според наемателят щом като едната година е изтекла, тогава предизвестието се скъсява от два месеца на един месец. Демек тази точка в договора се изменя без страните да са се договорили.
Според ЗЗД, ако договорът е с неопределен срок, срокът предизвестието е един месец, но според мен това важи само ако в договора не е определен друг срок за предизвестие. Така ли е?

Има ли доказателствена сила предизвестието по Вайбър?

[nikodim77]

Здравейте,
Цитирали сте ЗЗД и наистина там са по-голяма част от отговорите на въпросите Ви.
Договорите се сключват при взаимно съгласие и със свобода на договарянето, но без да противоречат на зaконови норми. Та, отговорът на въпросът – „Така ли е?” е даден в чл. 238 вр. с чл. 236 от ЗЗД.
На втория въпрос за вайбъра: Налице е съдебна практика, където се приемат като доказателства извлечения (снимки – скийн-шотове, текстови съдържания) от социални мрежи, имейли и т.н. Ето нагледен цитат от съдeбно решение, в което става дума за „вайбър”
„От приетата по делото електронна кореспонденция е видно, че…”

[doondie]

Когато клауза по договор противоречи или е по-неизгодна от уреденото със закон, то законът взема надмощие. След като чл. 238 от ЗЗД казва, че предизвестието е 1 месец при безсрочен договор, значи уговорката за 2 месеца не важи. Ако договорът беше преподписан отново с минимален срок на действие и съответния срок за предизвестие, тогава нямаше да е така.

Относно формата на предизвестието – ако не е уговорено как да се даде – устно, писмено, чат, пощенски гълъб, тогава не виждам проблем, че е дадено чрез мобилно приложение, след като е стигнало до наемодателя.

Друг е въпросът, че според мен не е коректно едно такова поведение, но е напълно законосъобразно. Затова наемодателят в този случай няма основание да задържи евентуален депозит като обезщетение.

Пример с договорите за мобилни услуги, преди да се приемат правилата за 3-те месеца:
В договора между мобилния оператор и клиента е записано, че при прекратяване на договора от страна на клиента преди изтичането на минималния срок, клиентът дължи неустойка в размер на оставащите вноски по договора. Съответно при спор в съда, съдът казва, че тази клауза е прекомерна, затова я обявява за нищожна. По този начин клиентът не плаща абсолютно никаква неустойка. Затова и мобилните оператори се принудиха да въведат 3-месечното правило, за да могат да получат поне нещо. Те, разбира се, го представиха като израз на добра воля. Съответно КЗП пък го представи като собствен успех. Нито едното, нито другото е вярно обаче. Както и да е. Въпросът е, че договорът, пък бил той и индивидуално уговорен, не може да нарушава законодателството на Р България.

Това са мои съждения само. Надявам се някой компетентен член да вземе отношение.

Поздрави! о/

П.С. Почнах да пиша отговора си, преди да е публикуван коментарът преди моя. ^_^

[ilian_todorov]

Здравейте,
Цитирали сте ЗЗД и наистина там са по-голяма част от отговорите на въпросите Ви.
Договорите се сключват при взаимно съгласие и със свобода на договарянето, но без да противоречат на зaконови норми. Та, отговорът на въпросът – „Така ли е?” е даден в чл. 238 вр. с чл. 236 от ЗЗД.
На втория въпрос за вайбъра: Налице е съдебна практика, където се приемат като доказателства извлечения (снимки – скийн-шотове, текстови съдържания) от социални мрежи, имейли и т.н. Ето нагледен цитат от съдeбно решение, в което става дума за „вайбър”
„От приетата по делото електронна кореспонденция е видно, че…”

По първият въпрос ме убедихте. Благодаря!

В договорът е описано, че предизвестието трябва да е писмено. Значи ли, че като изтече една година и той стане с неопределен срок, предизвестието пак трябва да е писмено или няма такова изискване?
Как се разбира кога и дали наемодателят е получил съобщението по Вайбър? Може ли малко инфо по въпроса?

Имам и един допълнителен въпрос. През последната година наемателят е превеждал с банкови преводи парите за наема на лице, което няма нищо общо с наемодателя, т.е. не е свързано лице. Дори на превода няма основание за внасяне. Може ли в този случай наемателят да докаже, че е заплащал коректно наема?

[ilian_todorov]

Когато клауза по договор противоречи или е по-неизгодна от уреденото със закон, то законът взема надмощие. След като чл. 238 от ЗЗД казва, че предизвестието е 1 месец при безсрочен договор, значи уговорката за 2 месеца не важи. Ако договорът беше преподписан отново с минимален срок на действие и съответния срок за предизвестие, тогава нямаше да е така.

Относно формата на предизвестието – ако не е уговорено как да се даде – устно, писмено, чат, пощенски гълъб, тогава не виждам проблем, че е дадено чрез мобилно приложение, след като е стигнало до наемодателя.

Друг е въпросът, че според мен не е коректно едно такова поведение, но е напълно законосъобразно. Затова наемодателят в този случай няма основание да задържи евентуален депозит като обезщетение.

Пример с договорите за мобилни услуги, преди да се приемат правилата за 3-те месеца:
В договора между мобилния оператор и клиента е записано, че при прекратяване на договора от страна на клиента преди изтичането на минималния срок, клиентът дължи неустойка в размер на оставащите вноски по договора. Съответно при спор в съда, съдът казва, че тази клауза е прекомерна, затова я обявява за нищожна. По този начин клиентът не плаща абсолютно никаква неустойка. Затова и мобилните оператори се принудиха да въведат 3-месечното правило, за да могат да получат поне нещо. Те, разбира се, го представиха като израз на добра воля. Съответно КЗП пък го представи като собствен успех. Нито едното, нито другото е вярно обаче. Както и да е. Въпросът е, че договорът, пък бил той и индивидуално уговорен, не може да нарушава законодателството на Р България.

Това са мои съждения само. Надявам се някой компетентен член да вземе отношение.

Поздрави! о/

П.С. Почнах да пиша отговора си, преди да е публикуван коментарът преди моя. ^_^

Благодаря за изчерпателната информация!
В договорът обаче е описано, че предизвестието трябва да е писмено. Значи ли, че като изтече една година и той стане с неопределен срок, предизвестието пак трябва да е писмено или няма такова изискване?
Как се разбира кога и дали наемодателят е получил съобщението по Вайбър?

Писахте, че според Вас поведението на наемателя е некоректно. През последната година наемателят е превеждал с банкови преводи парите за наема на лице, което няма нищо общо с наемодателя, т.е. не е свързано лице. Дори на превода няма основание за внасяне. Може ли в този случай наемателят да докаже, че е заплащал коректно наема?

[doondie]

В договорът обаче е описано, че предизвестието трябва да е писмено. Значи ли, че като изтече една година и той стане с неопределен срок, предизвестието пак трябва да е писмено или няма такова изискване?
Как се разбира кога и дали наемодателят е получил съобщението по Вайбър?

В закона не пише, че трябва да е писмено. Не пише и обратното, така че предварителната уговорка си остава. Известяването чрез съобщение в чат приложение спокойно може да се приеме за "писмено", без значение че е в електронен формат, понеже е изпратено от номера на наемателя, стига да може да се докаже, че то е стигнало да адресата си. Конкретно Вайбър в това отношение е зле, тъй като няма информация кога е прочетено дадено съобщение, а само има статус (две пълни отметки) дали е прочетено. Ако получателят е потвърдил, че е получил известието, тогава няма нужда от доказване на нищо. Логично е да се приеме, че получателят е видял известието, ако ползва приложението всекидневно и статусът на съобщението е "видяно/прочетено".

Писахте, че според Вас поведението на наемателя е некоректно. През последната година наемателят е превеждал с банкови преводи парите за наема на лице, което няма нищо общо с наемодателя, т.е. не е свързано лице. Дори на превода няма основание за внасяне. Може ли в този случай наемателят да докаже, че е заплащал коректно наема?

Не мисля, че съдът би приел, че наемодателят 1 година не е получавал наем и не е предприел нищо по въпроса. В самия договор би трябвало да има клауза какво се случва при неизпълнение на задълженията. Щом наемодателят не е реагирал 1 година, то логично или е получавал парите за наема чрез въпросното "несвързано лице", или не е имал нищо против наемателят да ползва вещта безвъзмездно. Ако действително наемът не е бил плащан, то договорът би трябвало отдавна да е разтрогнат, така че наемателят не би имал никакви задължения към наемодателя.

Според мен най-добре да се постигне съгласие, макар и с цената на компромис от страна на наемодателя, отколкото да се намесва съдът. По-вероятно е и двете страни да загубят и време, и пари. 1 месец предизвестие не е толкова кратък период. Друг е въпросът, че за мен не е "мъжка постъпка" да се оправдаваме със закона, след като сме имали друга лична договорка.

[ilian_todorov]

В договорът обаче е описано, че предизвестието трябва да е писмено. Значи ли, че като изтече една година и той стане с неопределен срок, предизвестието пак трябва да е писмено или няма такова изискване?
Как се разбира кога и дали наемодателят е получил съобщението по Вайбър?

В закона не пише, че трябва да е писмено. Не пише и обратното, така че предварителната уговорка си остава. Известяването чрез съобщение в чат приложение спокойно може да се приеме за "писмено", без значение че е в електронен формат, понеже е изпратено от номера на наемателя, стига да може да се докаже, че то е стигнало да адресата си. Конкретно Вайбър в това отношение е зле, тъй като няма информация кога е прочетено дадено съобщение, а само има статус (две пълни отметки) дали е прочетено. Ако получателят е потвърдил, че е получил известието, тогава няма нужда от доказване на нищо. Логично е да се приеме, че получателят е видял известието, ако ползва приложението всекидневно и статусът на съобщението е "видяно/прочетено".

Писахте, че според Вас поведението на наемателя е некоректно. През последната година наемателят е превеждал с банкови преводи парите за наема на лице, което няма нищо общо с наемодателя, т.е. не е свързано лице. Дори на превода няма основание за внасяне. Може ли в този случай наемателят да докаже, че е заплащал коректно наема?

Не мисля, че съдът би приел, че наемодателят 1 година не е получавал наем и не е предприел нищо по въпроса. В самия договор би трябвало да има клауза какво се случва при неизпълнение на задълженията. Щом наемодателят не е реагирал 1 година, то логично или е получавал парите за наема чрез въпросното "несвързано лице", или не е имал нищо против наемателят да ползва вещта безвъзмездно. Ако действително наемът не е бил плащан, то договорът би трябвало отдавна да е разтрогнат, така че наемателят не би имал никакви задължения към наемодателя.

Според мен най-добре да се постигне съгласие, макар и с цената на компромис от страна на наемодателя, отколкото да се намесва съдът. По-вероятно е и двете страни да загубят и време, и пари. 1 месец предизвестие не е толкова кратък период. Друг е въпросът, че за мен не е "мъжка постъпка" да се оправдаваме със закона, след като сме имали друга лична договорка.

Разбира се, че е добре да се постигне съгласие. Не ми е ясно обаче след като няма подпис, че е получено известието как съдът разбира, че наемодателят го е получил? Може някой друг да му е пипал телефона или да не е прочел съобщението, или ако го е прочел, това да е станало две седмици по-късно.
Не допускате ли, че наемателят може да е плащал на ръка без разписка, но последният месец да не е платил и за да не излезе неизправен, показва пред съда преводите към несвързаното лице за цяла година?

[tochotocho]

Ако споделяме с юристи - всичко е точно - по закон предизвестие! Отправявяте ПРЕДИЗВЕСТИЕ. Проблемът е в практиката. Това предизвестие ТРЯБВА да се получи. Чрез пощата- с обратна разписка = обсурдно. Това чрез елект. поща, еси-меси- неработещо за съда. Може би Нот.покана, но пак няма кой да я получи. ДЕМЕК! КАЗУСЪТ е: как да връчим и ТОЙ да получи /подпише / предизвестието, поканата и т.н - Очаквам практични предложения. По Законите, нормативите е описано, но не е работещо.В случая полицията не се бърка в подобни неща.

[gridiron]

[[url][/url]tochotocho"] "

случая полицията не се бърка в подобни неща."

"Милиционерите " не са за подценяване когато се касае за мръсотия Могат да бъдат много полезни в граждански правни отношения

[mishleto]

Сключен е договор за наем за срок от една година, но според друга точка в него, а и според ЗЗД, ако наемателят остане да живее в апартамента, без наемодателят да му се противопостави, договорът става с неопределен срок. Договорено е и срокът за предизвестие на договора да не е по-малък от два месеца, но тъй като вече едната година отдавна е изтекла, наемателят пуска по Вайбър предизвестие на наемодателя със срок само от един месец. Според наемателят щом като едната година е изтекла, тогава предизвестието се скъсява от два месеца на един месец. Демек тази точка в договора се изменя без страните да са се договорили.
Според ЗЗД, ако договорът е с неопределен срок, срокът предизвестието е един месец, но според мен това важи само ако в договора не е определен друг срок за предизвестие. Така ли е?

Има ли доказателствена сила предизвестието по Вайбър?

Няма, трябва да е в писмена форма както е в писмена и договора.