Решение. Качествено или в срок

[lexy21]

Мелка, човекът иска да изтъкне, че е инж. или както се пише по визитките - дипломиран инженер (това винаги много ме е забавлявало, така и не разбрах – винаги съм се чудила защо само инженерите го правят и дали признават по този начин недипломираните инженери) - сори за оф топика - от къде да знае за съществуването на такива субекти като теб, които са адвокати - дипломирани инженери, пък и строителни такива, с образование, придобито по време, когато силиконът е означавал нещо, свързано само със СМР.

Off-topic!
Да си кажа, че не е точно по темата, ама явно пишещия ... му се губят някой понятия!

Принципно понятието „Engineering - инженерство“ и обхваща на практика всички технически области. В последствие е добавено изискването за висше образование (когато такова вече е съществувало).
От друга страна - има университетско (или колежанско) образование и професионална степен от опит (professional degree of experience)!

Да не говоря за разликите между „Bachelor of ...“ и „Master of ...“ (например - Master of Engineering = M.Eng.)

Мисля, че съм единствения Ви фен в този форум, защото откровено ме забавлявате. Хубаво е да се опитвате с чуждите езици, както и с всичко останало. Искрено подкрепям всякакви опити, защото усещам, че те Ви карат да се чувствате добре. Искам хората да се чувстват добре - в принципен план. Само не ми пишете за "някой" множествено число, защото няма как да е lapsus calami, че ми разстройвате чакрите.

[raykov]

Според уикипедия:
"Обратната връзка (ОВ) (на английски: feedback) представлява най-общо казано събраната или получена информация от въздействието на определен обект, програма или процес. Терминът се използва в различни сфери на човешкото познание."
Системата с обратна връзка ползва сигнала на ОВ за корекция на даден процес, в т.ч. и за корекция по време.
Система без обратна връзка е склонна към усилване или затихване на сигнала, в т.ч трупане/усилване на грешки.
Система, която е вторачена в пъпа си е безполезна.

В горните изречения има многостранно смислово съдържание. Препоръчвам сериозно осмисляне, в т.ч. четене, преди повърностни коментари, вицове за автомонтьори и т.н. набързо споходили мисли.

Въпреки пространните изявления(с малки изключения заключаващи се в "мълчи там и чакай"), уважаеми юристи, така и не оспорихте(със следващото процесуално действие) няколко мои твърдения:
- Няма причина ритъмът на правораздаване да бъде различен от останалите сфери на обществен и икономически живот;
- Т. нар. свръхнатовареност на софийските съдилища е чисто организационен проблем и като така, неговото решение е чисто организационно, а не правно.
- Този организационен проблем не намира решение толкова много години. Това изглежда е умишлено.
- Единственият мотив движещ изготвянето на решение е то да не бъде обжалвано. Сроковете - когато стане;
- Отлежаването на решението не го прави по-качествено;
- Съдията е наясно, че ще пресрочи законовия срок, но нито уведомява страните, нито се ангажира с някакъв срок;

Отделно от това:
Няма гаранция на обезпечението, която адекватно да компенсира възпрепятстване на икономическа дейност за срока на това дело.
...

[kalahan2008]

Само общи приказки и заяждане виждам аз, никаква конкретика.
Правосъдието в България не е нито много бавно, нито много бързо, в сравнение с останалите европейски държави.
Ето малко конкретика:
Според изследването на Световната банка Doing Business (касаещо за България именнно Софийски градски съд),
целият процес на изпълнение на договори в България продължава 564 дни, от които 105 за подаване и връчване, 334 за съдебен процес и 125 и за изпълнение на съдебни решения. За сравнение, средното време за Европа и Централна Азия е 496,4 дни, в Гърция - 1711 дни, в Румъния - 512 дни, в Сърбия - 622 дни, а в Северна Македония - 635 дни.
https://openknowledge.worldbank.org/bit ... 814402.pdf
https://www.doingbusiness.org/content/d ... ia/BGR.pdf
Организационните проблеми на съдебната система са отговорност на Висшия съдебен съвет, а не на съдиите. Половината от членовете на ВСС се избират от Парламента, а отделно се избират и председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор.
За Парламента се гласува на избори от всички избиратели в България.

Няма гаранция на обезпечението, която адекватно да компенсира възпрепятстване на икономическа дейност за срока на това дело.
...

Гаранцията обикновено е около 10-15% от размера на претендираната сума. Тази сума съответства на лихвата за една година. Колко време е минало от образуване на Вашето дело?
Така че, косвено, отговорността за проблемите на съдебната система, в частност и за скоростта на правосъдието, е на всеки един гражданин, гласувал за някоя от партиите, излъчили членове на ВСС.
Отделно от това решаването на организационните проблеми на съдебната система зависи и от нейния бюджет, който се одобрява от Министерството на финансите, част от Министерския съвет, утвърждаван пак от парламентарното мнозинство.

[kalahan2008]

raykov, видях как препоръчахте на участниците тук да си пият хапчетата, явно целта на темата е да се заяждате и обиждате. Независимо че след това си изтрихте незабавно мнението.
Тъй като не притежавате никакви специални знания в областта на психиатрията, според мен много по-вероятно вътрешнопсихическите проблеми да са у Вас самия.

[raykov]

Само общи приказки и заяждане виждам аз, никаква конкретика.
Правосъдието в България не е нито много бавно, нито много бързо, в сравнение с останалите европейски държави.
Ето малко конкретика:
Според изследването на Световната банка Doing Business (касаещо за България именнно Софийски градски съд),
целият процес на изпълнение на договори в България продължава 564 дни, от които 105 за подаване и връчване, 334 за съдебен процес и 125 и за изпълнение на съдебни решения. За сравнение, средното време за Европа и Централна Азия е 496,4 дни, в Гърция - 1711 дни, в Румъния - 512 дни, в Сърбия - 622 дни, а в Северна Македония - 635 дни.
https://openknowledge.worldbank.org/bit ... 814402.pdf
https://www.doingbusiness.org/content/d ... ia/BGR.pdf
Организационните проблеми на съдебната система са отговорност на Висшия съдебен съвет, а не на съдиите. Половината от членовете на ВСС се избират от Парламента, а отделно се избират и председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор.
За Парламента се гласува на избори от всички избиратели в България.

Няма гаранция на обезпечението, която адекватно да компенсира възпрепятстване на икономическа дейност за срока на това дело.
...

Гаранцията обикновено е около 10-15% от размера на претендираната сума. Тази сума съответства на лихвата за една година. Колко време е минало от образуване на Вашето дело?
Така че, косвено, отговорността за проблемите на съдебната система, в частност и за скоростта на правосъдието, е на всеки един гражданин, гласувал за някоя от партиите, излъчили членове на ВСС.
Отделно от това решаването на организационните проблеми на съдебната система зависи и от нейния бюджет, който се одобрява от Министерството на финансите, част от Министерския съвет, утвърждаван пак от парламентарното мнозинство.

Ето и малко конкретика от мен:
Делото е текущо ( и все още на първа инстанция) вече 744 дни, т.е. ако днес се обяви решение - най-малкото тепърва ще броим дните за изпълнението му.
Стойността на иска е "неоценяем". Гаранцията по обезпечението е под 1% от годишния оборот от съответната икономическа дейност.

[raykov]

raykov, видях как препоръчахте на участниците тук да си пият хапчетата, явно целта на темата е да се заяждате и обиждате. Независимо че след това си изтрихте незабавно мнението.
Тъй като не притежавате никакви специални знания в областта на психиатрията, според мен много по-вероятно вътрешнопсихическите проблеми да са у Вас самия.

Ето мението което изтрих:
"До тази сутрин (за седмица) темата има 1335 прегледа, при едва 10 участника,което означава, че тя има някаква стойност, вярвам каквато съм и предал - за чакащите.

Мнения съдържащи персонални оценки, породени от излишък от неоценено самочувствие, грандомании, нередовно пиене на хапчета, и/или редовна употреба на други субстанции, не я правят по-стойностна.

Аз лично намирам принос от няколко мнения, за които благодаря още веднъж."

Написах го в отговор и като поредна покана за учтиво и уважително отношение.
Като прочетох цитираното Ви мнение съжалих, че съм го изтрил.
Раздела в който е темата е озаглавен:
"Общи дискусии
Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!"
Вярвам, че не съм нарушил някакви правила с тази тема.
Всякакви оценки за знанията/разбиранията ми (с каквито изобилства темата) са признак на незрялост и необузданост, ако не и на нещо повече.
Нито се явявам на изпит при някой от участниците, нито оценките имат някакво основание, нито някой ги цени.
Въздържайте се!

[lawchoice]

Според уикипедия:
"Обратната връзка (ОВ) (на английски: feedback) представлява най-общо казано събраната или получена информация от въздействието на определен обект, програма или процес. Терминът се използва в различни сфери на човешкото познание."
Системата с обратна връзка ползва сигнала на ОВ за корекция на даден процес, в т.ч. и за корекция по време.
Система без обратна връзка е склонна към усилване или затихване на сигнала, в т.ч трупане/усилване на грешки.
Система, която е вторачена в пъпа си е безполезна.

В горните изречения има многостранно смислово съдържание. Препоръчвам сериозно осмисляне, в т.ч. четене, преди повърностни коментари, вицове за автомонтьори и т.н. набързо споходили мисли.

Въпреки пространните изявления(с малки изключения заключаващи се в "мълчи там и чакай"), уважаеми юристи, така и не оспорихте(със следващото процесуално действие) няколко мои твърдения:
- Няма причина ритъмът на правораздаване да бъде различен от останалите сфери на обществен и икономически живот;
- Т. нар. свръхнатовареност на софийските съдилища е чисто организационен проблем и като така, неговото решение е чисто организационно, а не правно.
- Този организационен проблем не намира решение толкова много години. Това изглежда е умишлено.
- Единственият мотив движещ изготвянето на решение е то да не бъде обжалвано. Сроковете - когато стане;
- Отлежаването на решението не го прави по-качествено;
- Съдията е наясно, че ще пресрочи законовия срок, но нито уведомява страните, нито се ангажира с някакъв срок;

Отделно от това:
Няма гаранция на обезпечението, която адекватно да компенсира възпрепятстване на икономическа дейност за срока на това дело.
...

По всички ваши твърдения е взето отношение в темата. Дори и по това, касаещо разбирането ви, че съдията следва да уведоми страните за по-дълъг конкретен срок и да се ангажира със спазването му, попадащо в дискреционната власт на конкретния съдия. Посочено е, че имате възможност да попитате съответният съдия писмено за неговите намерения. Видно е, че всички участници първоначално подходихме добронамерено към вашите терзания. За да има обратна връзка, следва да има чуваемост. Очевидно е, че такава не е налице. Вие повтаряте едно и също, без да се интересувате от вече изказаните мнения на други участници. Затова и нямате основание да се оплаквате от последващото поведение на участници във вашата тема.

Главният проблем на нашето общество не е бавното правосъдие. А той се корени в разбирането на някои, че след като са посетили няколко пъти съдебна сграда /по повод дела, в които участват/ и са прочели няколко книги /закони/ имат необходимият капацитет /нужните знания и опит/, за да дават разрешения на професионални въпроси, от област, която не познават. Та, основният проблем на нашето общество е, че все още има твърде много от неговите членове, които се занимават с неща, които не разбират.

Колкото до наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, както вече написах - те са подлежали на проверка от компетентния съд в рамките на въззивното проиводство, образувано по жалбата срещу определението, с което е допуснато обезпечение, а не тук във форума.

[raykov]

По всички ваши твърдения е взето отношение в темата. Дори и по това, касаещо разбирането ви, че съдията следва да уведоми страните за по-дълъг конкретен срок и да се ангажира със спазването му, попадащо в дискреционната власт на конкретния съдия. Посочено е, че имате възможност да попитате съответният съдия писмено за неговите намерения. Видно е, че всички участници първоначално подходихме добронамерено към вашите терзания. За да има обратна връзка, следва да има чуваемост. Очевидно е, че такава не е налице. Вие повтаряте едно и също, без да се интересувате от вече изказаните мнения на други участници. Затова и нямате основание да се оплаквате от последващото поведение на участници във вашата тема.

Главният проблем на нашето общество не е бавното правосъдие. А той се корени в разбирането на някои, че след като са посетили няколко пъти съдебна сграда /по повод дела, в които участват/ и са прочели няколко книги /закони/ имат необходимият капацитет /нужните знания и опит/, за да дават разрешения на професионални въпроси, от област, която не познават. Та, основният проблем на нашето общество е, че все още има твърде много от неговите членове, които се занимават с неща, които не разбират.

Колкото до наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, както вече написах - те са подлежали на проверка от компетентния съд в рамките на въззивното проиводство, образувано по жалбата срещу определението, с което е допуснато обезпечение, а не тук във форума.

Ясно!
Сега олекна ли Ви? Имам предвид - като ми прочетохте присъдата.
А да си дам ли бележника?
И да - ще гледам от тук нататък да не съм част от главния проблем на нашето общество.

[kalahan2008]

Сега олекна ли Ви?

А на Вас олекна ли Ви (създавайки тази тема)?
Силно се съмнявам.

[lawchoice]

По всички ваши твърдения е взето отношение в темата. Дори и по това, касаещо разбирането ви, че съдията следва да уведоми страните за по-дълъг конкретен срок и да се ангажира със спазването му, попадащо в дискреционната власт на конкретния съдия. Посочено е, че имате възможност да попитате съответният съдия писмено за неговите намерения. Видно е, че всички участници първоначално подходихме добронамерено към вашите терзания. За да има обратна връзка, следва да има чуваемост. Очевидно е, че такава не е налице. Вие повтаряте едно и също, без да се интересувате от вече изказаните мнения на други участници. Затова и нямате основание да се оплаквате от последващото поведение на участници във вашата тема.

Главният проблем на нашето общество не е бавното правосъдие. А той се корени в разбирането на някои, че след като са посетили няколко пъти съдебна сграда /по повод дела, в които участват/ и са прочели няколко книги /закони/ имат необходимият капацитет /нужните знания и опит/, за да дават разрешения на професионални въпроси, от област, която не познават. Та, основният проблем на нашето общество е, че все още има твърде много от неговите членове, които се занимават с неща, които не разбират.

Колкото до наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, както вече написах - те са подлежали на проверка от компетентния съд в рамките на въззивното проиводство, образувано по жалбата срещу определението, с което е допуснато обезпечение, а не тук във форума.

Ясно!
Сега олекна ли Ви? Имам предвид - като ми прочетохте присъдата.
А да си дам ли бележника?
И да - ще гледам от тук нататък да не съм част от главния проблем на нашето общество.

Мен не ме мислете! Като участник в този форум нямам ангажимент да чета присъди. Не, не искам Вашият бележник. Той е необходим до завършване на средно образование, след това оценките се отразяват по друг начин. Важно е да различавате критиката от простото заяждане, при това без да влагате емоции.

Kalahan2008 е задал точният въпрос с оглед целите на темата, която сте създали. Според мен, вашият отговор би бил интересен в светлината на очакванията ви към този форум, респ. способността на участници в него да дадат задоволителни за вас отговори на фактически въпрос, какъвто е този за разумния срок за разглеждане/приключване на първоинстанционното производство по вашият спор.

[raykov]

Уважаеми чакащи,
Попаднали сте (волно или неволно) в една система без обратна връзка. Справка за ОВ и значението и за една система – няколко поста по-горе.
Системата е насочена навътре към себе си, сиреч - вторачена в пъпа си. Тя стои далеч от останалите сфери на живота и не приема обратна връзка.
Всички опити за довеждане на ритъма на тази система до нормалния ритъм на обществен и икономически живот се сблъскват с доводи от типа „не знаеш достатъчно“. Ако знаеш – не си от системата. Ако си – не си от софийските съдилища. Ако си – не си вникнал в конкретния случай. Ако си – не може от единичен случай да обобщаваш.
И така нататък, все разумни доводи, поради които системата е оставена да се реформира сама на себе си. ВСС има отговорността да реши проблема.
Как една система ще реши проблем, който не я касае е „параграф 22“.

Всички, които имат опит с нововъведения и оптимизации ще потвърдят, че най-силна съпротива срещу новото оказва обекта на оптимизация. Това са „най-знаещите“.
Тях не можете да ги помръднете дори и с топ.
Това е така, защото се опитвате да ги извадите от зоната им на комфорт. Зоната на комфорт не означава задължително, че обитаващите я се чувстват добре в нея. Те просто са свикнали и са станали част от статуквото. Намерили са(или са им посочили) механизми и модели, за да обитават тази зона. Ако някога са се опитвали нещо да променят, са се сблъскали с останалите „най-знаещи“ и са се отказали.

Настоящата тема е типичен пример за описаното по-горе.
Въпреки това, тя хвърля светлина върху процеса и в нея има няколко поста показващи възможности за реакция.

Аз лично продължавам да чакам. Какво и колко още – не знам. Знам, че ще реагирам.

[Melly]

Уважаеми чакащи,
Попаднали сте (волно или неволно) в една система без обратна връзка. Справка за ОВ и значението и за една система – няколко поста по-горе.
Системата е насочена навътре към себе си, сиреч - вторачена в пъпа си. Тя стои далеч от останалите сфери на живота и не приема обратна връзка.
Всички опити за довеждане на ритъма на тази система до нормалния ритъм на обществен и икономически живот се сблъскват с доводи от типа „не знаеш достатъчно“. Ако знаеш – не си от системата. Ако си – не си от софийските съдилища. Ако си – не си вникнал в конкретния случай. Ако си – не може от единичен случай да обобщаваш.
И така нататък, все разумни доводи, поради които системата е оставена да се реформира сама на себе си. ВСС има отговорността да реши проблема.
Как една система ще реши проблем, който не я касае е „параграф 22“.

Всички, които имат опит с нововъведения и оптимизации ще потвърдят, че най-силна съпротива срещу новото оказва обекта на оптимизация. Това са „най-знаещите“.
Тях не можете да ги помръднете дори и с топ.
Това е така, защото се опитвате да ги извадите от зоната им на комфорт. Зоната на комфорт не означава задължително, че обитаващите я се чувстват добре в нея. Те просто са свикнали и са станали част от статуквото. Намерили са(или са им посочили) механизми и модели, за да обитават тази зона. Ако някога са се опитвали нещо да променят, са се сблъскали с останалите „най-знаещи“ и са се отказали.

Настоящата тема е типичен пример за описаното по-горе.
Въпреки това, в нея има няколко поста показващи възможности за реакция.

Аз лично продължавам да чакам. Какво и колко още – не знам. Знам, че ще реагирам.

raykov,
Не по този начин, човече. Това е правен форум, в който получи повече от необходимото обгрижване от висококвалифицирани юристи по поставения в темата ти въпрос, а не клюкарник.
Продължавай да си чакаш, но темата ти е изчерпена от съдържание.
Намерението ти да продължиш в друга посока ще приема за неуважение към колегите юристи, а и по-важното - в нарушение на форумните правила (ОУ), ако си ги чел и вникнал в съдържанието на всяка една разпоредба.
Ясна ли съм?

[lawchoice]

Уважаеми чакащи,
Попаднали сте (волно или неволно) в една система без обратна връзка. Справка за ОВ и значението и за една система – няколко поста по-горе.
Системата е насочена навътре към себе си, сиреч - вторачена в пъпа си. Тя стои далеч от останалите сфери на живота и не приема обратна връзка.
Всички опити за довеждане на ритъма на тази система до нормалния ритъм на обществен и икономически живот се сблъскват с доводи от типа „не знаеш достатъчно“. Ако знаеш – не си от системата. Ако си – не си от софийските съдилища. Ако си – не си вникнал в конкретния случай. Ако си – не може от единичен случай да обобщаваш.
И така нататък, все разумни доводи, поради които системата е оставена да се реформира сама на себе си. ВСС има отговорността да реши проблема.
Как една система ще реши проблем, който не я касае е „параграф 22“.

Всички, които имат опит с нововъведения и оптимизации ще потвърдят, че най-силна съпротива срещу новото оказва обекта на оптимизация. Това са „най-знаещите“.
Тях не можете да ги помръднете дори и с топ.
Това е така, защото се опитвате да ги извадите от зоната им на комфорт. Зоната на комфорт не означава задължително, че обитаващите я се чувстват добре в нея. Те просто са свикнали и са станали част от статуквото. Намерили са(или са им посочили) механизми и модели, за да обитават тази зона. Ако някога са се опитвали нещо да променят, са се сблъскали с останалите „най-знаещи“ и са се отказали.

Настоящата тема е типичен пример за описаното по-горе.
Въпреки това, тя хвърля светлина върху процеса и в нея има няколко поста показващи възможности за реакция.

Аз лично продължавам да чакам. Какво и колко още – не знам. Знам, че ще реагирам.

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

[raykov]

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

"Лудите, лудите - те да са живи!"

[lawchoice]

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

"Лудите, лудите - те да са живи!"

"Въпросът за интелигентността. Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките общества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия."

[raykov]

"Въпросът за интелигентността. Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките общества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия."

Off topic

[Melly]

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

"Лудите, лудите - те да са живи!"

...

"Въпросът за интелигентността. Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките общества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия."

Off topic

raykov,
Знаеш ли колко си елементарен и жалък... Тъжно е за констатация опростачването на индивидите като теб в последните години от т.н. преход!
Май не вникна в написаното от мен в този пост?

Уважаеми чакащи,
Попаднали сте (волно или неволно) в една система без обратна връзка. Справка за ОВ и значението и за една система – няколко поста по-горе.
Системата е насочена навътре към себе си, сиреч - вторачена в пъпа си. Тя стои далеч от останалите сфери на живота и не приема обратна връзка.
Всички опити за довеждане на ритъма на тази система до нормалния ритъм на обществен и икономически живот се сблъскват с доводи от типа „не знаеш достатъчно“. Ако знаеш – не си от системата. Ако си – не си от софийските съдилища. Ако си – не си вникнал в конкретния случай. Ако си – не може от единичен случай да обобщаваш.
И така нататък, все разумни доводи, поради които системата е оставена да се реформира сама на себе си. ВСС има отговорността да реши проблема.
Как една система ще реши проблем, който не я касае е „параграф 22“.

Всички, които имат опит с нововъведения и оптимизации ще потвърдят, че най-силна съпротива срещу новото оказва обекта на оптимизация. Това са „най-знаещите“.
Тях не можете да ги помръднете дори и с топ.
Това е така, защото се опитвате да ги извадите от зоната им на комфорт. Зоната на комфорт не означава задължително, че обитаващите я се чувстват добре в нея. Те просто са свикнали и са станали част от статуквото. Намерили са(или са им посочили) механизми и модели, за да обитават тази зона. Ако някога са се опитвали нещо да променят, са се сблъскали с останалите „най-знаещи“ и са се отказали.

Настоящата тема е типичен пример за описаното по-горе.
Въпреки това, в нея има няколко поста показващи възможности за реакция.

Аз лично продължавам да чакам. Какво и колко още – не знам. Знам, че ще реагирам.

raykov,
Не по този начин, човече. Това е правен форум, в който получи повече от необходимото обгрижване от висококвалифицирани юристи по поставения в темата ти въпрос, а не клюкарник.
Продължавай да си чакаш, но темата ти е изчерпена от съдържание.
Намерението ти да продължиш в друга посока ще приема за неуважение към колегите юристи, а и по-важното - в нарушение на форумните правила (ОУ), ако си ги чел и вникнал в съдържанието на всяка една разпоредба.
Ясна ли съм?

[jhoro]

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Добре развита мисъл, но ...
Има и друго!

Някъде в бездънния ресурс на паметта се създават и връзки между отделните психични състояния. Мозъкът се „научава“ да поддържа веднъж създадените връзки: по-лесно е да се повтори вече изминатият път, отколкото да се прокарват нови пътеки. Не връзките, но възможността отново да бъдат повторени, е най-съществената част от овладяването на околната среда. Ние казваме, че човек е порасъл, когато достатъчно възможности са вече експериментирани, достатъчно реакции са вече изработени и във всекидневието е по-вероятно човек да отговори на сетивната информация с вече позната комбинация от връзки – с вече преживяно вътрешно състояние.
Понякога наричаме това помъдряване.
Но то е и нашата клопка. Колкото по-лесно става да се връщаме към познати психични състояния, толкова повече заето е пространството за нещо ново. Лишаваме се от сетивната възприемчивост на малкото дете, за което всичко може да е досега невидяно, нечуто, неусетено – не-преживяно. Веригата на състоянията прави живота ни по-лесен, по-разбираем, по-предсказуем, но заедно с това и по-скучен, по-известен и по-сив. Веригата на състоянията прави и нас самите по-предсказуеми, по-скучни и по-сиви. Не че мозъкът ни изведнъж е загубил способността си да се учи, да създава нови връзки, да опитва нови комбинации, да твори: ние просто преставаме да изискваме това и се задоволяваме с познатото. Дори и от познатото стесняваме набора си, останалото оставяме да бъде забравено.
С други думи – остаряваме.

"Въпросът за интелигентността. Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките общества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия."

Умният може да разбере глупака – обратното е невъзможно.

[Melly]

"Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Добре развита мисъл, но ...
Има и друго!

Някъде в бездънния ресурс на паметта се създават и връзки между отделните психични състояния. Мозъкът се „научава“ да поддържа веднъж създадените връзки: по-лесно е да се повтори вече изминатият път, отколкото да се прокарват нови пътеки. Не връзките, но възможността отново да бъдат повторени, е най-съществената част от овладяването на околната среда. Ние казваме, че човек е порасъл, когато достатъчно възможности са вече експериментирани, достатъчно реакции са вече изработени и във всекидневието е по-вероятно човек да отговори на сетивната информация с вече позната комбинация от връзки – с вече преживяно вътрешно състояние.
Понякога наричаме това помъдряване.
Но то е и нашата клопка. Колкото по-лесно става да се връщаме към познати психични състояния, толкова повече заето е пространството за нещо ново. Лишаваме се от сетивната възприемчивост на малкото дете, за което всичко може да е досега невидяно, нечуто, неусетено – не-преживяно. Веригата на състоянията прави живота ни по-лесен, по-разбираем, по-предсказуем, но заедно с това и по-скучен, по-известен и по-сив. Веригата на състоянията прави и нас самите по-предсказуеми, по-скучни и по-сиви. Не че мозъкът ни изведнъж е загубил способността си да се учи, да създава нови връзки, да опитва нови комбинации, да твори: ние просто преставаме да изискваме това и се задоволяваме с познатото. Дори и от познатото стесняваме набора си, останалото оставяме да бъде забравено.
С други думи – остаряваме.

"Въпросът за интелигентността. Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките общества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия."

Умният може да разбере глупака – обратното е невъзможно.

Ех, Тролче, тролче Жорко, дали стана по-умен и по-схватлив?
Не ми отговаряй!!!
Темата е изчерпана от съдържание, а и твоята намеса сега е израз на необозданото ти чувство да бъдеш на "всяка манджа мерудия". А, нЕма нужда!!!
П.П. Бъди търпелив, почакай - ще ти бъде дадена думата. Да те видя тогава какви ще ги дъФчеш.

[raykov]

raykov,
Знаеш ли колко си елементарен и жалък... Тъжно е за констатация опростачването на индивидите като теб в последните години от т.н. преход!

Няма да натисна бутнчето "докладвай" по повод явните и неявни обиди, квалификации и персонални оценки, не само от цитирания участник.
Оставям на четящите темата да преценяват сами: дали и кой колко е жалък, елементарен, опростачен, дали и кой не си пие хапчетата, дали и кой страда от тежък нарцисизъм и неоценено самочувствие и т.н.
Ако това въобще представлява някакъв интерес...За мен - не.
Желая ви здраве!