За конкурсите за младши магистрати

[kalo_yan]

Здравейте,
студент по право съм, не съм ,,наследствен'' юрист. Искам да чуя вашето мнение за конкурсите от ВСС за мл. прокурори и съдии. Честни ли са според вас? Изчетох много стари статии по темата, положението не е розово, но статиите бяха стари. Наясно съм с процедурата, която на теория изглежда много добре, но как е на практика? Упорит съм и уча много, но без вътрешен човек става ли?

ПС. Гледам си аз класирането от минали години... младши прокурор с бал от ДИ 3,33 има бал от казус + устен изпит 12,00. Та не знам...

[hristev]

За да станеш магистрат не трябва да си потомствен. Потеклото не е от значение.

За да станеш магистрат трябва да си посочен от богат и влиятелен човек, както и да си платиш цената - къде с пари, къде с обещания, къде и с двете.

За да станеш нотариус е същото, ама без частта с обещанията.

Просто така се случва, че действащи магистрати и нотариуси в големи райони са богати и влиятелни хора, които сочат своите деца.

И да, не само при прокурорите е така. Много съдии в студентските си години са били със среден или добър успех, но след завършването си са претърпели своеобразен научно-образователен катарзис и са спечелили конкурса с отличие и почести.

И при нотариусите е така - научно-образователен катарзис.

Та, да не те отчайвам, ама си е за отчайване. Конкуренцията е голяма. Успяват тези, които имат досег до ресурси и познанствата – било то наследствено, било с находчивост и дупедавство.

Знанията дори не са в топ 3 качества, които ти трябват в юридическата професия. След като започнеш да работиш ще се учудиш колко знаещи и можещи стоят без пари в занаята.

Смело твърдя, че амбициозните, работливите и пробивните общо са по-малко от знаещите, затова напълно икономически обосновано е вторите да са по-бедни от първите.

Та, кои могат да станат магистрати ? Амбициозните, работливите и пробивните, които имат достъп до съответните ресурси, че да се уредят. Те също знаят, че успехът в университета не е решаващ и използват времето си за нещо по-приятно, от това да трупат знания, по голямата част от които просто няма да им трябват за да успеят в живота.

[bvoykov]

Зависи, с връзки съм чувал, че ставало, но не съм виждал. Всички хора, които познавам и са станали магистрати, знам, че са без връзки, не че някой ще каже де. Знам ги какви "народни хора" бяха - някои не си даваха зор в университета, но като излязоха оттам доста умело и практически подхождаха към казусите и бяха "пробивни и работливи". Това им помогна да станат магистрати. Други имаха връзки, но не ги използваха, не знам дали щеше да им е от полза. Трети от roomservice-a в крайморски хотел след изкаран курс по право в "ПУЦ" станаха магистрати, просто защото им сечеше пипето и са работливи. Така че според мен се изискват две условия - безупречна подготовка и късмет. Ако не стане, трябва да се пробва пак. Познавам такива, които станаха от 3-тия, други от N-тия път. Аз лично вярвам, че ако човек наистина го влече по душа да стане магистрат, не заради парите, колкото и да опитва, все ще стане.

[dimist]

Не съм съвсем съгласен, явявах се на изпит за младши съдия през 2009 година, на писмения заковах 6.00 , въпреки че дипломата ми е под 5 от семестрите, и 5.33 от държавните изпити. Просто като студент се интересувах просто да го взема изпита. Но на устния ме разхождаха здраво, за да стигнат до 5.40, и заедно с ниския успех от следването останах зад борда. Аз съм си виновен, посочих в заявлението само СГС, СОС, и БлОС. За други съдилища ми стигаше бала. Но ако бях посочил всички съдилища , кой знае колко щяха да ме разхождат на устния. Колежката преди мене мина за две минути, сакън да не се чуе в залата че нещо не знае. И вече е в окръжен съд, макар и в прованса. Та дерзай, чети, все ще ти е от полза. Виж, конкурсите за нотариус са друга бира, и там имам горчив опит,но там явно не е за всеки.